Виждам, че игрите някак не са честни и чисти
Г-н Донков, с какви страсти изпращате 2022 година?
Със смесени страсти я адресирам. Все отново сме очевидци на доста катаклизми в международен мащаб и в нашата страна, и в театъра въобще. Така че със смесени страсти – позитивни и негативни.
Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и провокации и кои бяха най-големите?
Всяка моя последваща роля е предизвикателство и постоянно съм сюрпризиран от новите неща, с които би трябвало да се оправя. В професионален проект постоянно има провокации и изненади. В персонален проект – популярност богу, децата и фамилията ми са здрави. Гледам да се веселя на простите неща, дребните неща също да ме радват.
Оптимист ли сте за българската просвета?
Знам ли и аз… Когато не знам какво се случва в действителност – там, зад кулисите – не мога да съм оптимист, тъй като виждам, че игрите някак не са почтени и чисти. Има такива подмолни течения, които ме карат да не съм чак до такава степен оптимист. Но като актьор считам, че с този контакт сред фен и артист в киното и в театъра можем да спасяваме души.
Вярвате ли в силата на интелектуалния хайлайф на нацията?
По моему интелектуалният хайлайф е отвън границите на страната от дълго време, тъй като доста качествени хора са напуснали пътуващия транспортен съд. Аз не знам – той толкоз доста години потъва, че може би към този момент е потопен, а ние не знаем.
Надявам се, някой с висок интелектуален боеприпас да може в действителност да помогне, въпреки и да е един човек. Ние сме били очевидци, че даже един човек може да обърне историята, стига той да е задоволително мощен да поведе останалите. В този миг не виждам подобен или такива. Макар че аз не следя доста политическата сцена. А интелектуалният хайлайф, съгласно мен, въпреки всичко би трябвало да е сборен облик от обучение, просвета, изкуство, в случай че щете – и медицина. Във всички сфери би трябвало да има такива водещи фигури.
Какви са упованията Ви от идващата година?
Аз обичам да пребивавам без боязън и без упования. Нямам действително някакви упования. Но имам вяра в здравия разсъдък, който върви по вертикалата. Тоест, имам вяра, че човек е обвързван ментално с доста по-голяма мощ от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И по тази причина имам вяра, че избавление има.
Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?
За 2023 година да им пожелая да бъдат по-смели. Да бъдат по-позитивни, да могат да учат децата си да ценят значимите неща, тъй като сякаш се занимаваме с маловажни неща от битов порядък, а това не е задоволително. По-скоро – да извърнат внимание и на духа, тъй като той е не по-малко значим и посредством него спасението е по-лесно. Чрез него и посредством вярата. Не приказвам толкоз за вяра, що се касае за религия.
*Деян Донков е роден през 1974 година в град Видин. През 1997 година приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Магистратурата си приключва при професор Крикор Азарян. Работи на сцените на „ Българска войска “, Народния спектакъл и други. През 1999 година изиграва ролята на Валмон в постановката „ Опасни връзки “ и получава „ Аскеер “ за изгряваща звезда, след което през годините е отличен с още три награди „ Аскеер “. Носител е на „ Златна роза “ за основна мъжка роля за кино лентата „ Емигранти “, както и на два наградата „ Икар “ за присъединяване си в „ Бая си на бълхите “ и „ Платонов “. Участвал е още във кино планове като „ φ1.618 “, „ Потъването на Созопол “, „ Цветът на хамелеона “, „ Каръци “ и други
Още по темата
Със смесени страсти я адресирам. Все отново сме очевидци на доста катаклизми в международен мащаб и в нашата страна, и в театъра въобще. Така че със смесени страсти – позитивни и негативни.
Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и провокации и кои бяха най-големите?
Всяка моя последваща роля е предизвикателство и постоянно съм сюрпризиран от новите неща, с които би трябвало да се оправя. В професионален проект постоянно има провокации и изненади. В персонален проект – популярност богу, децата и фамилията ми са здрави. Гледам да се веселя на простите неща, дребните неща също да ме радват.
Оптимист ли сте за българската просвета?
Знам ли и аз… Когато не знам какво се случва в действителност – там, зад кулисите – не мога да съм оптимист, тъй като виждам, че игрите някак не са почтени и чисти. Има такива подмолни течения, които ме карат да не съм чак до такава степен оптимист. Но като актьор считам, че с този контакт сред фен и артист в киното и в театъра можем да спасяваме души.
Вярвате ли в силата на интелектуалния хайлайф на нацията?
По моему интелектуалният хайлайф е отвън границите на страната от дълго време, тъй като доста качествени хора са напуснали пътуващия транспортен съд. Аз не знам – той толкоз доста години потъва, че може би към този момент е потопен, а ние не знаем.
Надявам се, някой с висок интелектуален боеприпас да може в действителност да помогне, въпреки и да е един човек. Ние сме били очевидци, че даже един човек може да обърне историята, стига той да е задоволително мощен да поведе останалите. В този миг не виждам подобен или такива. Макар че аз не следя доста политическата сцена. А интелектуалният хайлайф, съгласно мен, въпреки всичко би трябвало да е сборен облик от обучение, просвета, изкуство, в случай че щете – и медицина. Във всички сфери би трябвало да има такива водещи фигури.
Какви са упованията Ви от идващата година?
Аз обичам да пребивавам без боязън и без упования. Нямам действително някакви упования. Но имам вяра в здравия разсъдък, който върви по вертикалата. Тоест, имам вяра, че човек е обвързван ментално с доста по-голяма мощ от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И по тази причина имам вяра, че избавление има.
Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?
За 2023 година да им пожелая да бъдат по-смели. Да бъдат по-позитивни, да могат да учат децата си да ценят значимите неща, тъй като сякаш се занимаваме с маловажни неща от битов порядък, а това не е задоволително. По-скоро – да извърнат внимание и на духа, тъй като той е не по-малко значим и посредством него спасението е по-лесно. Чрез него и посредством вярата. Не приказвам толкоз за вяра, що се касае за религия.
*Деян Донков е роден през 1974 година в град Видин. През 1997 година приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Магистратурата си приключва при професор Крикор Азарян. Работи на сцените на „ Българска войска “, Народния спектакъл и други. През 1999 година изиграва ролята на Валмон в постановката „ Опасни връзки “ и получава „ Аскеер “ за изгряваща звезда, след което през годините е отличен с още три награди „ Аскеер “. Носител е на „ Златна роза “ за основна мъжка роля за кино лентата „ Емигранти “, както и на два наградата „ Икар “ за присъединяване си в „ Бая си на бълхите “ и „ Платонов “. Участвал е още във кино планове като „ φ1.618 “, „ Потъването на Созопол “, „ Цветът на хамелеона “, „ Каръци “ и други
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ