Дончо Дончев: Ще излея 12 камбани в памет на обесените...
- Г-н Дончев, какво се крие зад заглавията на книгите ви „ Бунтът на подковите “ и „ Лют пипер “?
- С „ Бунтът на подковите “ имам предвид времената, когато от Пловдив по Карловско шосе имаше паваж единствено до село Труд, а до родното ми Старосел и Карлово - единствено прахуляк и трошляк, засипан с пясък. Волските и конските каруци се движеха по същите пътища. И когато от животните падаха подкови, стърчащите им клинци постоянно пукаха автомобилни гуми. Именно в това видях протеста на подковите - на каруците против настъпващите крокодили - коли. Така се споделя и един от разказите - " Бунтът на подковите ", който написах по концепция на скулптора и мой другар Цвятко Сиромашки. Той ми напомни картина на Цанко Лавренов в Стария град - един автомобил, един файтон и кон, изплашен от бръмченето на колата. Всички други разкази в книгата са също по действителни случаи, няма измислици.
След „ Люти водачи “ - епиграми, които посветих на сигурността на придвижването, ме занасят за „ Лют пипер “, че идната книга ще е „ Люти дами “. „ Лют пипер “ е остро обществена. В нея с изключение на бодливите рими, има депутатски зодиак и девет безбожни заповеди. На прицел са ми актуалните български политици и действителният живот на българина в сатиричния му вид.
Препратката ми е към Радой Ралин, с който бяхме другари, и неговата книга „ Люти чушки “.
А илюстрациите са на двама пловдивски карикатуристи - Цочо Пеев, който има международна популярност, и Димитър Киряков, който към този момент не е сред нас.
- Любопитно е за какво сте с четири имена?
- Така ме е записал татко ми Нано Дончев Гърбов. Той е взел участие в Отечествената война. И популярност Богу, че се е върнал жив, тъй като майка ми била бременна с мен в 4-ия месец, когато отишъл доброволец на фронта. Бил съм първото дете и от рода на майка ми, и от рода на татко ми. Когато съм се родил, той черпел три дни цялото село, че има наследник. И когато отишъл да ме записва при тогавашния кмет на Старосел Димо Пингелов, му изредил четири имена: Дончо, наследник на Нано, внук на Дончо, от рода Гърбови. И това, че всеки българин би трябвало да има четири имена, трансфорах в емблематичен израз, тъй като фактически би трябвало да се знае бащата, дядото и рода. С четири имена се повеждам и по персонална карта до ден сегашен.
- А какъв е бил вашият жанр?
- Мъжете в нашия жанр - визирайки татко ми и дядо ми по бащина линия, бяха ярки за времето си персони и образец за мен. Много се гордея и с обстоятелството, че майка ми е правнучка на поп Атанас - един от водачите на Априлското въстание в Старосел. След неговото потушаване, на 25 май по остарял жанр, дружно с още 12 души, той първи бил обесен на моста на Марица в Пловдив.
По този мотив пиша и книга за Априлското въстание в Старосел, която скоро ще завърша. Казва се „ Епопея на незапомнените от Старо ново село “, както тогава се е наричало селото. Тази книга постоянно е била цел в живота ми, тъй като при към 100 починали в Старо ново село, което било цялото опожарено, няма нито един незабравим знак, който да припомня за героизма на тези хора, дали живота си за свободата на България. И историците мълчат. Болката ми е, че тези патриоти са останали незапомнени.
Затова с книгата си желая да предизвикам скандал, да събудя съзнанието на историците да приказват намерено. И на честванията от Априлското въстание имената на тези хора да се загатват като героичен починали за родината.
Премълчава се и различен безспорен исторически факт, че по време на Априлското въстание в Старосел, с решение на национален съд, са заклани 53-ма башибозуци.
Заедно с ръководителя на общинския комитет „ Васил Левски “ Кирчо Атанасов предложихме на настоящия Общински съвет в Пловдив една безименна улица в града да се именува „ Поп Атанас “. И колкото и да е необичайно, предлагането не бе признато с аргумент, че поп Атанас не бил роден в Пловдив. А той е обесен в Пловдив и починал за България. И не може години наред староселските управници да мрънкат, че никой не зачита героите ни от селото, а в това време никой не си е мръднал пръста да им направи един незабравим знак.
Тъй като нямаме фотоси на 12-те обесени в Пловдив, с цел да им се направи монумент, дружно със статуя Цвятко Сиромашки имаме концепция да отлеем 12 бронзови камбани. Те ще се инсталират на моста на реката в селото по този начин, че когато духа вятър, да се опират една в друга и да звънят.
- А каква е активността на Сдружение Старосел?
- Създадох това съдружие с починалия доктор Георги Китов за хората от моя край и околните села по някакъв метод да се впишат в новата история. И да живеят малко по-добре с помощта на археологическите разкрития в Старосел, тъй като тези хора носят малко или доста кръвта на траките. Това, че дълги години сме загърбвали тракийския си генезис, е позор за нас.
Сдружението ненапълно изигра своята роля. Успяхме да създадем пътя, само че има още доста да се прави, с цел да може Старосел да стане дестинация на международно равнище. За страдание в това отношение няма държавна поддръжка.
Преди години имах уговорена среща с предприемача Илия Павлов, който мислеше да направи огромни вложения, с цел да се трансформира регионът в прелъстителен туристически обект. Срещата не се реализира заради неговата гибел и концепциите по този начин и не се осъществиха. Доволен съм обаче, че предлагането ми археологически обекти с национално значение да се отдават на концесия за реституция и привличане на туристи бе утвърдено и влезе в закон.
- От 8 години организирате ексцентрично интернационално рали за ретро и типичен коли „ Марица “, което не е вписано в календара на интернационалната федерация за ретро коли (FIVA). Какъв е замисълът на това рали?
- Целта на интернационалното рали „ Марица “, което организираме дружно с проф. Галина Певичарова - химик в Института по зеленчукови култури " Марица " - Пловдив и редактор на всички мои книги, е посредством любовта на хората към ретро колите да се сплотяват народите от трите балкански страни - България, Турция и Гърция. И съумяваме да го създадем. В замисъла на името на това рали е заложена концепцията, че маршрутът ще бъде постоянно по поречието на река Марица - като сплотяващ знак на трите страни, през които минава. Затова и мотото е „ Една река - три страни ”.
- Прочут сте с голямата си сбирка от ретро коли. Как ги поддържате?
- Аз съм патогенен случай. Събирам ретро коли от 1975 година, а най-старият в сбирката ми е от 1930 година - американският Рокни Студебейкър. По едно време имах 120, с концепцията да върша в Пловдив музей на ретро колите. Държах ги в 15-та палата на Панаира, там проведох и изложения, само че палатата я събориха. Сега една част от колите са в Костиево, а на към 80 от тях съумях да намеря приемни фамилии. Нито една кола не съм дал за скрап. Важно е, че те се съхраняват и реставрират, тъй като са част от техническата просвета на България.
- С „ Бунтът на подковите “ имам предвид времената, когато от Пловдив по Карловско шосе имаше паваж единствено до село Труд, а до родното ми Старосел и Карлово - единствено прахуляк и трошляк, засипан с пясък. Волските и конските каруци се движеха по същите пътища. И когато от животните падаха подкови, стърчащите им клинци постоянно пукаха автомобилни гуми. Именно в това видях протеста на подковите - на каруците против настъпващите крокодили - коли. Така се споделя и един от разказите - " Бунтът на подковите ", който написах по концепция на скулптора и мой другар Цвятко Сиромашки. Той ми напомни картина на Цанко Лавренов в Стария град - един автомобил, един файтон и кон, изплашен от бръмченето на колата. Всички други разкази в книгата са също по действителни случаи, няма измислици.
След „ Люти водачи “ - епиграми, които посветих на сигурността на придвижването, ме занасят за „ Лют пипер “, че идната книга ще е „ Люти дами “. „ Лют пипер “ е остро обществена. В нея с изключение на бодливите рими, има депутатски зодиак и девет безбожни заповеди. На прицел са ми актуалните български политици и действителният живот на българина в сатиричния му вид.
Препратката ми е към Радой Ралин, с който бяхме другари, и неговата книга „ Люти чушки “.
А илюстрациите са на двама пловдивски карикатуристи - Цочо Пеев, който има международна популярност, и Димитър Киряков, който към този момент не е сред нас.
- Любопитно е за какво сте с четири имена?
- Така ме е записал татко ми Нано Дончев Гърбов. Той е взел участие в Отечествената война. И популярност Богу, че се е върнал жив, тъй като майка ми била бременна с мен в 4-ия месец, когато отишъл доброволец на фронта. Бил съм първото дете и от рода на майка ми, и от рода на татко ми. Когато съм се родил, той черпел три дни цялото село, че има наследник. И когато отишъл да ме записва при тогавашния кмет на Старосел Димо Пингелов, му изредил четири имена: Дончо, наследник на Нано, внук на Дончо, от рода Гърбови. И това, че всеки българин би трябвало да има четири имена, трансфорах в емблематичен израз, тъй като фактически би трябвало да се знае бащата, дядото и рода. С четири имена се повеждам и по персонална карта до ден сегашен.
- А какъв е бил вашият жанр?
- Мъжете в нашия жанр - визирайки татко ми и дядо ми по бащина линия, бяха ярки за времето си персони и образец за мен. Много се гордея и с обстоятелството, че майка ми е правнучка на поп Атанас - един от водачите на Априлското въстание в Старосел. След неговото потушаване, на 25 май по остарял жанр, дружно с още 12 души, той първи бил обесен на моста на Марица в Пловдив.
По този мотив пиша и книга за Априлското въстание в Старосел, която скоро ще завърша. Казва се „ Епопея на незапомнените от Старо ново село “, както тогава се е наричало селото. Тази книга постоянно е била цел в живота ми, тъй като при към 100 починали в Старо ново село, което било цялото опожарено, няма нито един незабравим знак, който да припомня за героизма на тези хора, дали живота си за свободата на България. И историците мълчат. Болката ми е, че тези патриоти са останали незапомнени.
Затова с книгата си желая да предизвикам скандал, да събудя съзнанието на историците да приказват намерено. И на честванията от Априлското въстание имената на тези хора да се загатват като героичен починали за родината.
Премълчава се и различен безспорен исторически факт, че по време на Априлското въстание в Старосел, с решение на национален съд, са заклани 53-ма башибозуци.
Заедно с ръководителя на общинския комитет „ Васил Левски “ Кирчо Атанасов предложихме на настоящия Общински съвет в Пловдив една безименна улица в града да се именува „ Поп Атанас “. И колкото и да е необичайно, предлагането не бе признато с аргумент, че поп Атанас не бил роден в Пловдив. А той е обесен в Пловдив и починал за България. И не може години наред староселските управници да мрънкат, че никой не зачита героите ни от селото, а в това време никой не си е мръднал пръста да им направи един незабравим знак.
Тъй като нямаме фотоси на 12-те обесени в Пловдив, с цел да им се направи монумент, дружно със статуя Цвятко Сиромашки имаме концепция да отлеем 12 бронзови камбани. Те ще се инсталират на моста на реката в селото по този начин, че когато духа вятър, да се опират една в друга и да звънят.
- А каква е активността на Сдружение Старосел?
- Създадох това съдружие с починалия доктор Георги Китов за хората от моя край и околните села по някакъв метод да се впишат в новата история. И да живеят малко по-добре с помощта на археологическите разкрития в Старосел, тъй като тези хора носят малко или доста кръвта на траките. Това, че дълги години сме загърбвали тракийския си генезис, е позор за нас.
Сдружението ненапълно изигра своята роля. Успяхме да създадем пътя, само че има още доста да се прави, с цел да може Старосел да стане дестинация на международно равнище. За страдание в това отношение няма държавна поддръжка.
Преди години имах уговорена среща с предприемача Илия Павлов, който мислеше да направи огромни вложения, с цел да се трансформира регионът в прелъстителен туристически обект. Срещата не се реализира заради неговата гибел и концепциите по този начин и не се осъществиха. Доволен съм обаче, че предлагането ми археологически обекти с национално значение да се отдават на концесия за реституция и привличане на туристи бе утвърдено и влезе в закон.
- От 8 години организирате ексцентрично интернационално рали за ретро и типичен коли „ Марица “, което не е вписано в календара на интернационалната федерация за ретро коли (FIVA). Какъв е замисълът на това рали?
- Целта на интернационалното рали „ Марица “, което организираме дружно с проф. Галина Певичарова - химик в Института по зеленчукови култури " Марица " - Пловдив и редактор на всички мои книги, е посредством любовта на хората към ретро колите да се сплотяват народите от трите балкански страни - България, Турция и Гърция. И съумяваме да го създадем. В замисъла на името на това рали е заложена концепцията, че маршрутът ще бъде постоянно по поречието на река Марица - като сплотяващ знак на трите страни, през които минава. Затова и мотото е „ Една река - три страни ”.
- Прочут сте с голямата си сбирка от ретро коли. Как ги поддържате?
- Аз съм патогенен случай. Събирам ретро коли от 1975 година, а най-старият в сбирката ми е от 1930 година - американският Рокни Студебейкър. По едно време имах 120, с концепцията да върша в Пловдив музей на ретро колите. Държах ги в 15-та палата на Панаира, там проведох и изложения, само че палатата я събориха. Сега една част от колите са в Костиево, а на към 80 от тях съумях да намеря приемни фамилии. Нито една кола не съм дал за скрап. Важно е, че те се съхраняват и реставрират, тъй като са част от техническата просвета на България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ