Всеки, който е против корупцията и мафията, е наш съмишленик
Г-н Димитров, по време на дебата за неосъществения избор на шеф на Българска народна банка, вие обвързахте процедурата със съществуването на постоянен кабинет. Каква е зависимостта сред двете институции?
Управителят на Българска народна банка е доста значима фигура, която следва да бъде определена в естествена, продължителна и конкурентна процедура. Такава процедура е допустима единствено при битие на постоянно държавно управление. Тридневната процедура, която ни предложиха, крие риска доста качествени участници да отпаднат от надпреварата.
Как коментирате контрааргумента, че всички заинтригувани – и претенденти, и политически сили – от дълго време са осведомени с датата 15 юли, на която изтече мандата на настоящия шеф на Българска народна банка?
Не съм склонен с този мотив, тъй като евентуалните претенденти евентуално имат много добра реализация и в България, и по света, и поканата към тях би трябвало да бъде отправена публично с задоволителна отдалеченост. Лично аз бих желал в това съревнование да видя разнообразни тези и доста претенденти, а не конкуренция сред един - два коня. Така че за съкратената процедура няма нито една рационална причина.
Някои заподозряха, че офанзивата против бързия избор на началник на Българска народна банка е обвързван с концепцията сегашният шеф Димитър Радев да продължи да ръководи банката и даже по-късно да получи втори мандат. Как оценявате досегашната работа на господин Радев в централната банка?
Още не е ясно дали господин Радев въобще ще бъде претендент за идващ мандат. Лично на мен ми се желае да бъде определен човек с по-различен профил, по-категоричен в своите дейности, който да усъвършенства контрола в банковата система. Къде е била Българска народна банка по време на в този момент разкритите дейности в ББР? Има и други въпроси, които касаят шефа на централната банка.
Какво виждате и какво бихте желали да видите в актуализацията на бюджета, препоръчана от служебното държавно управление?
Актуализация би трябвало да има и това не търпи възражения. Когато се доближи тавана на разноските към този момент не може да се трансферират пари от едно перо в други. Или би трябвало да се откажеш от 60:40 за бизнеса, в изискванията на пандемия, или от спомагателни здравни разноски, или да спреш 50-те лв. за пенсионерите и т. н. В тази актуализация обаче ние от Демократична България настояваме на няколко значими неща. Първо, ние сме срещу концепциите за увеличение на налозите и това десният метод. В този смисъл, не повече пари, а повече успеваемост и задръстване на пробойните в бюджета. Днес дадох концепция на министър Кирил Петков по какъв начин да създадем мярката 60:40 по транспарантна – посредством обществен указател на заявките в Агенцията по заетостта и обществен указател на платените в Национален осигурителен институт. Щом е скандално, абсурдът става незабавно, а не след заплащането. Запушването на пробойните е витално належащо. Давам образец. Създадоха ВиК холдинг във време, когато светът отива към децентрализация, към умни решения покрай хората, а ние градим държавен мегахолдинг – още един метод да няма надзор върху разноските. Попитал съм: има ли там „ ин хаус “ поръчки?
Вие даже предложихте на служебния кабинет да си върне назад тези 1 милиарда лева, вложени като капитал на мега холдинга, преди да бъдат прахосани.
Същото важи и за Държавната петролна компания.
Народът е песимистичен към връщането на държавни средства - още от митичните куфарчета през 1990 година, та до през днешния ден - не сме видяли прибиране на заграбени обществени пари.
Ако капиталът не е изхарчен, никой не може да спре служебния кабинет да върне парите в бюджета. Днес импортирам писмен въпрос по тематиката при финансовия министър.
Служебният кабинет съобщи желание да изиска назад в ББР големите заеми, които не подхождат на профила на банката, само че това явно няма да се случи.
Това е различен режим и друга процедура. За ББР открих нещо, което е малко познато. През 2019 година Организацията за икономическо съдействие и развитие(ОИСР) финансира основаването на закон за обществените предприятия, който планува отчетност, бистрота, обмисляне за всяко държавно предприятия. Партньор по тази стратегия е министерството на финансите. И какво вършат ГЕРБ, Движение за права и свободи и Патриотите? Чрез наредбата на член 2 вадят ББР от обсега на закона. На това даже „ тяхното “ МФ възрази. Организацията за икономическо сътрудничество и раз също излезе с публична позиция това да не се прави. Но въпросните политически сили, все пак, извадиха ББР от закона.
Реално има три разновидността за ББР оттук нататък: да бъде върната към естественото си предопределение - както е решил министър Петков, да бъде приватизирана - както предлага господин Трифонов, или да бъде закрита - за което упорства трета група. Какво е вашето експертно мнение?
Малкият бизнес има потребност от характерна поддръжка.
А ББР е инструмент на страната в това отношение.
Така е. Търговски банки има доста, само че има и доста бизнеси, които в изискванията на пандемия не могат да получат финансиране. Точно по тази причина дизайнът на банката би трябвало да не разрешава да се финансират едри компании. Едрият бизнес да върви в комерсиалните банки, където пари има в обилие. ББР би трябвало да остане единствено за дребния бизнес и никой идващ министър да не може да промени това.
Споменавате проекта за възобновяване и резистентност и витално нужните ни европейски средства, част от които може да постъпят у нас още преди края на годината. Но вашият сътрудник Радан Кънев е уверен, че никакви пари от Европейска комисия по този проект няма да дойдат, тъй като той не съдържа „ зелен график “. Как четете вие обстановката?
Забележката на Радан Кънев е основателна, само че и след внасянето на проекта има благоприятни условия за доработване на наличието.
Но декарбонизацията на стопанската система е стратегически развой, който изисква необятен политически консенсус и това по никакъв метод не може да се случи за седмица или две.
Вярно е, само че има благоприятни условия за бързи промени в проекта. И съм уверен, че парите няма да бъдат спрени.
Като излъжем Брюксел или като представим действителна тактика?
Тези, които лъжат Брюксел, първо лъжат българските жители. До 15 септември времето за корекции в проекта е задоволително.
Дебатът за декарбонизацията е обвързван със сърцевината на българската стопанска система, а в него се преплитат и прекалено много обществени фактори и политически ползи. Как този спор може да се случи за две седмици, откакто години наред е безуспешен?
Темата е застъпена в проекта задоволително добре, с цел да бъде предпазен пред Брюксел, а след това ще бъде прецизиран и допълнен.
В „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ от година насам работим по дефинираната от нас тематика „ коалициология “, само че забележими резултати в тази посока явно липсват. Защо Демократична България отхвърли контакт с Българска социалистическа партия, в случай, че за коалиция към този момент е пределно късно, само че пък можеха да се обсъдят колегиално въпроси като актуализацията на бюджета, пенсиите, здравните ограничения? Не смятате ли, че обществото чака политиците, които не могат да се гледат, да стартират да си приказват, в името на общото ни бъдеще?
Въпросът има два аспекта. Единият е кардиналният – че обединението е добър европейски метод за ръководство. Но пък в България обединенията получиха неприятно име най-много поради скритата им част – ГЕРБ направи коалиция с Реформаторския блок, само че в това време управляваше с Движение за права и свободи. В съответния случай, дейностите на редица хора доведоха до това да няма кабинет. За мен това бяха целенасочени дейности още изначало. Но по третия мандат сме решили да приказват единствено нашите водачи.
Но всеки контакт сред идеологически разнообразни политически сили против задкулисието е добър знак и жителите чакат точно това от политиците – обединени старания.
Принципът би трябвало да бъде – всеки, който е срещу корупцията и мафията, е наш съидейник. На идващите избори ще се търси съдружно съглашение с ясни отговорности.
Хората желаят съдружно съглашение, само че този път го желаят предизборно – с общи листи и разгласен поименно кабинет, с цел да не се повтарят гротеските от последните два Народното събрание.
Добре направената коалиция води до съвместен вътрешен надзор. Извън съдружните, не съществуват други действителни форми на ръководство. Другото е тотално задкулисие. Очаквам идващите избори да отрезвят политиците, които нямат ясна тактика и губят времето на останалите.
Управителят на Българска народна банка е доста значима фигура, която следва да бъде определена в естествена, продължителна и конкурентна процедура. Такава процедура е допустима единствено при битие на постоянно държавно управление. Тридневната процедура, която ни предложиха, крие риска доста качествени участници да отпаднат от надпреварата.
Как коментирате контрааргумента, че всички заинтригувани – и претенденти, и политически сили – от дълго време са осведомени с датата 15 юли, на която изтече мандата на настоящия шеф на Българска народна банка?
Не съм склонен с този мотив, тъй като евентуалните претенденти евентуално имат много добра реализация и в България, и по света, и поканата към тях би трябвало да бъде отправена публично с задоволителна отдалеченост. Лично аз бих желал в това съревнование да видя разнообразни тези и доста претенденти, а не конкуренция сред един - два коня. Така че за съкратената процедура няма нито една рационална причина.
Някои заподозряха, че офанзивата против бързия избор на началник на Българска народна банка е обвързван с концепцията сегашният шеф Димитър Радев да продължи да ръководи банката и даже по-късно да получи втори мандат. Как оценявате досегашната работа на господин Радев в централната банка?
Още не е ясно дали господин Радев въобще ще бъде претендент за идващ мандат. Лично на мен ми се желае да бъде определен човек с по-различен профил, по-категоричен в своите дейности, който да усъвършенства контрола в банковата система. Къде е била Българска народна банка по време на в този момент разкритите дейности в ББР? Има и други въпроси, които касаят шефа на централната банка.
Какво виждате и какво бихте желали да видите в актуализацията на бюджета, препоръчана от служебното държавно управление?
Актуализация би трябвало да има и това не търпи възражения. Когато се доближи тавана на разноските към този момент не може да се трансферират пари от едно перо в други. Или би трябвало да се откажеш от 60:40 за бизнеса, в изискванията на пандемия, или от спомагателни здравни разноски, или да спреш 50-те лв. за пенсионерите и т. н. В тази актуализация обаче ние от Демократична България настояваме на няколко значими неща. Първо, ние сме срещу концепциите за увеличение на налозите и това десният метод. В този смисъл, не повече пари, а повече успеваемост и задръстване на пробойните в бюджета. Днес дадох концепция на министър Кирил Петков по какъв начин да създадем мярката 60:40 по транспарантна – посредством обществен указател на заявките в Агенцията по заетостта и обществен указател на платените в Национален осигурителен институт. Щом е скандално, абсурдът става незабавно, а не след заплащането. Запушването на пробойните е витално належащо. Давам образец. Създадоха ВиК холдинг във време, когато светът отива към децентрализация, към умни решения покрай хората, а ние градим държавен мегахолдинг – още един метод да няма надзор върху разноските. Попитал съм: има ли там „ ин хаус “ поръчки?
Вие даже предложихте на служебния кабинет да си върне назад тези 1 милиарда лева, вложени като капитал на мега холдинга, преди да бъдат прахосани.
Същото важи и за Държавната петролна компания.
Народът е песимистичен към връщането на държавни средства - още от митичните куфарчета през 1990 година, та до през днешния ден - не сме видяли прибиране на заграбени обществени пари.
Ако капиталът не е изхарчен, никой не може да спре служебния кабинет да върне парите в бюджета. Днес импортирам писмен въпрос по тематиката при финансовия министър.
Служебният кабинет съобщи желание да изиска назад в ББР големите заеми, които не подхождат на профила на банката, само че това явно няма да се случи.
Това е различен режим и друга процедура. За ББР открих нещо, което е малко познато. През 2019 година Организацията за икономическо съдействие и развитие(ОИСР) финансира основаването на закон за обществените предприятия, който планува отчетност, бистрота, обмисляне за всяко държавно предприятия. Партньор по тази стратегия е министерството на финансите. И какво вършат ГЕРБ, Движение за права и свободи и Патриотите? Чрез наредбата на член 2 вадят ББР от обсега на закона. На това даже „ тяхното “ МФ възрази. Организацията за икономическо сътрудничество и раз също излезе с публична позиция това да не се прави. Но въпросните политически сили, все пак, извадиха ББР от закона.
Реално има три разновидността за ББР оттук нататък: да бъде върната към естественото си предопределение - както е решил министър Петков, да бъде приватизирана - както предлага господин Трифонов, или да бъде закрита - за което упорства трета група. Какво е вашето експертно мнение?
Малкият бизнес има потребност от характерна поддръжка.
А ББР е инструмент на страната в това отношение.
Така е. Търговски банки има доста, само че има и доста бизнеси, които в изискванията на пандемия не могат да получат финансиране. Точно по тази причина дизайнът на банката би трябвало да не разрешава да се финансират едри компании. Едрият бизнес да върви в комерсиалните банки, където пари има в обилие. ББР би трябвало да остане единствено за дребния бизнес и никой идващ министър да не може да промени това.
Споменавате проекта за възобновяване и резистентност и витално нужните ни европейски средства, част от които може да постъпят у нас още преди края на годината. Но вашият сътрудник Радан Кънев е уверен, че никакви пари от Европейска комисия по този проект няма да дойдат, тъй като той не съдържа „ зелен график “. Как четете вие обстановката?
Забележката на Радан Кънев е основателна, само че и след внасянето на проекта има благоприятни условия за доработване на наличието.
Но декарбонизацията на стопанската система е стратегически развой, който изисква необятен политически консенсус и това по никакъв метод не може да се случи за седмица или две.
Вярно е, само че има благоприятни условия за бързи промени в проекта. И съм уверен, че парите няма да бъдат спрени.
Като излъжем Брюксел или като представим действителна тактика?
Тези, които лъжат Брюксел, първо лъжат българските жители. До 15 септември времето за корекции в проекта е задоволително.
Дебатът за декарбонизацията е обвързван със сърцевината на българската стопанска система, а в него се преплитат и прекалено много обществени фактори и политически ползи. Как този спор може да се случи за две седмици, откакто години наред е безуспешен?
Темата е застъпена в проекта задоволително добре, с цел да бъде предпазен пред Брюксел, а след това ще бъде прецизиран и допълнен.
В „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ от година насам работим по дефинираната от нас тематика „ коалициология “, само че забележими резултати в тази посока явно липсват. Защо Демократична България отхвърли контакт с Българска социалистическа партия, в случай, че за коалиция към този момент е пределно късно, само че пък можеха да се обсъдят колегиално въпроси като актуализацията на бюджета, пенсиите, здравните ограничения? Не смятате ли, че обществото чака политиците, които не могат да се гледат, да стартират да си приказват, в името на общото ни бъдеще?
Въпросът има два аспекта. Единият е кардиналният – че обединението е добър европейски метод за ръководство. Но пък в България обединенията получиха неприятно име най-много поради скритата им част – ГЕРБ направи коалиция с Реформаторския блок, само че в това време управляваше с Движение за права и свободи. В съответния случай, дейностите на редица хора доведоха до това да няма кабинет. За мен това бяха целенасочени дейности още изначало. Но по третия мандат сме решили да приказват единствено нашите водачи.
Но всеки контакт сред идеологически разнообразни политически сили против задкулисието е добър знак и жителите чакат точно това от политиците – обединени старания.
Принципът би трябвало да бъде – всеки, който е срещу корупцията и мафията, е наш съидейник. На идващите избори ще се търси съдружно съглашение с ясни отговорности.
Хората желаят съдружно съглашение, само че този път го желаят предизборно – с общи листи и разгласен поименно кабинет, с цел да не се повтарят гротеските от последните два Народното събрание.
Добре направената коалиция води до съвместен вътрешен надзор. Извън съдружните, не съществуват други действителни форми на ръководство. Другото е тотално задкулисие. Очаквам идващите избори да отрезвят политиците, които нямат ясна тактика и губят времето на останалите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ