Докладът на АДФИ за липсващите 557 млн. лв. е писмено доказателство
Г-н Дечев, не е вест, че у нас разнообразни институции имат свои възгледи за методите на правосъдие. Становищата за използване на закона на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата даже са диаметрално противоположни. Какъв е вашият прочит на опита на Министерство на вътрешните работи да провокира покачване на обвинявания против Борисов, Горанов и Арнаудова и отводът на прокуратурата това да се случи?
- Сложно ми е да разясня проблем, по който има противоположни мнения – на министър Рашков и на СГП, без да съм прочел материалите по делото. Мога единствено да кажа какво разрешава Наказателно-процесуален кодекс. В случаи на необходимост той разрешава да се правят претършуване, обиск и изземване, без позволение на арбитър. Освен това няма ограничавания за времето, в което могат да се правят тези дейности – те могат да станат и в светлата, и в тъмната част на денонощието. Законът за Министерство на вътрешните работи разрешава да бъде направено 24-часово полицейско задържане. И това е необятно публикувана процедура в България и никога не е изключително изключение във връзка с господин Борисов, господин Горанов и госпожа Арнаудова. От спорната информация в медиите се вижда, че и Министерство на вътрешните работи, и СГП одобряват отчета на АДФИ от преди две години за установена дупка в бюджета от 557 млн. лв.. И че Комисията по хазарта, за която дава отговор министърът на финансите, по това време господин Горанов, е пропуснала да събере тази сума в интерес на страната. И това е станало, в резултат на избрани промени в законодателството, обвързвано с хазарта. Съгласно член 126 от Наказателно-процесуален кодекс, този отчет е документално доказателство. От друга страна, в материалите, предоставени на прокуратурата се съдържат разпити на очевидци, освен на премиера Кирил Петков. На трето място, няма процесуална спънка господин Божков да бъде разпитан от разстояние.
Вижте цялото видео с от диалога с Емил Дачев :
Това е основният въпрос: за какво прокуратурата отхвърля да разпита във видеовръзка господин Божков, както по същия метод дълги години отхвърля да разпита и господин Цветан Василев по делото КТБ. Отговаря ли на истината изказванието, че правната материя не разрешава такива дейности? Г-н Симеон Дянков даде показания от отдалеченост по друго дело. Защо в един случай може, в други не може?
- Съгласно член 139, алинея 7 от Наказателно-процесуален кодекс разпит на очевидец по видео- или телефонна конференция може да се прави, когато очевидецът е в чужбина. Съгласно член 474, алинея 6 и алинея 7 от Наказателно-процесуален кодекс, българската страна може да изиска по реда за правна помощ непозната страна да допусне подобен разпит. Така че законодателна уредба за такива дейности има.
Значи имаме различен тежък проблем, тъй като прокуратурата от години твърди противоположното. Има ли два метода за четене на едни и същи законодателни текстове?
- Казвам единствено, че в Наказателно-процесуален кодекс има разпореждания, които категорично уреждат разпит по видео конференция на очевидец, който се намира в чужбина. Мисля, че на случая следва развиване.
Ваши сътрудници от „ Правосъдие за всеки “ зададоха преносен въпрос: подрани ли зарята за Борисов?
- Българите са южен народ, прочувствен.
Въпросът се отнася до дейностите на тези, които желаят да бъдат повдигнати обвинявания.
- Дълги години карцерът на едно лице се представяше съвсем като акт на отмъщение. Като арбитър не съм спирал да дублирам, че справедливостта и възмездието идват, когато има влезнала в действие присъда.
Хора от прокуратурата редовно се държат присмехулно към данни от журналистически следствия, а всички знаем, че президентът Никсън бе свален от следствието на незнайните тогава публицисти Боб Удуърд и Карл Бърнстейн в дребния за времето си вестник „ Вашингтон поуст “. Как си обяснявате тази разлика в отношението към обстоятелствата?
- Аферата „ Уотъргейт “. Трябва да се знае, че в самия Наказателно-процесуален кодекс има четири хипотези, при които се приема, че има задоволително данни за формиране на досъдебно наказателно произвеждане. И една от тях е информация от медиите. Тя би трябвало да бъде обсъждана съществено.
И да бъде мотив за самосезиране на прокуратурата.
- Точно по този начин. Много добре посочихте образеца с „ Уотъргейт “ – по какъв начин едно журналистическо следствие докара до оставката на президента Ричард Никсън. Но имаме и български образци. Кинооператорът Евгений Михайлов снима на 14 декември 1989 година „ танковата “ имитация на българския президент Петър Младенов. Кадрите бяха публикувани и вследствие на това господин Младенов подаде оставка. По отношение на медийните изявления основният прокурор Гешев има изборно държание. Давам образец. Преди две години уеб сайтът „ Правен свят “ разгласява видеоклип, изкопан от необятния интернет океан. В клипчето някакви хора пеят в Съдебната палата, а песента възхвалявала използването на марихуана. В резултат Висш съдебен съвет направи многочасово съвещание и реши да има юридически резултат от тази периферна обява: ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов бе лишен от правото да стопанисва Съдебната палата и дадоха това право на ръководителя на Софийския апелативен съд. Ето образец за избирателност и двоен стандарт.
Висш съдебен съвет е огромната запушалка, която запушва промените в правосъдната система. По какъв метод би трябвало да бъде определен Висш съдебен съвет в новия си тип, с цел да се отпуши системата през така наречен „ правосъдно държавно управление “?
- Ключов миг в правосъдната промяна са измененията в метода на избиране на членовете на Висш съдебен съвет, съотношението на квотите в него и хората, които могат да бъдат избирани. Досегашният модел, действителен от 31 година демонстрира явни недостатъци.
Откровено го назовават политически модел.
- Да, за жалост, въпреки че при гласуването на конституцията концепцията е била друга – че претендентите, избирани от Народното събрание няма да бъдат партийни, а публични представители. Тази концепция не проработи. Видя се, че във Висш съдебен съвет се образува болшинство към политическата квота и основния прокурор, плюс множеството членове на Висш съдебен съвет, определени от прокурорите и следователите. Този модел съществува през последните 31 години.
Как съгласно вас би трябвало да се промени моделът, с цел да е самостоятелен и да работи в интерес на обществото?
- Трябва да се промени съотношението на квотите във Висш съдебен съвет, в случай че той не се раздели на два съвета – прокурорски и съдийски. Квотата на определените от Народното събрание в съдийския съвет или гилдия би трябвало да се понижи. При промяна в конституцията, защото прокуратурата е инструмент за осъществяване на наказателната политика на страната, в прокурорския съвет публичната, парламентарна квота би трябвало да е преобладаваща, само че да е съставяна от адвокати, които не са прокурори, до момента в който членовете, избирани от прокурори да бъдат малцинство, с цел да има засилен публичен надзор над прокуратурата и понижаване на силата на основния прокурор.
Как гледате на разисквания вид министърът на правораздаването да е основен прокурор, с цел да носи политическа отговорност за дийствията си?
- Противник съм на тази опция, тъй като тя работи при по-стари и одобрени демокрации, където и политическата, и правната просвета на гласоподавателите е по-висока. Нека си дадем сметка, че вотът на българските гласоподаватели не всеки път е зрял.
Какъв е вашият персонален послепис на визитата на госпожа Кьовеши в България?
- Г-жа Кьовеши е наясно по какъв начин стоят нещата в българската правосъдна система. При визитата си у нас тя направи много жестове, които всеки добър наблюдаващ на знаци би могъл да разчете. От украинското знаме на ревера й, до отговорите в изявленията по въпроси за основния прокурор, през езика на тялото в разнообразни обстановки. Достатъчно ясно, въпреки и задоволително учтиво, госпожа Кьовеши даде сигнал за отношението си към другите институции в България. Тя е изцяло наясно какво се случва тук.
Много адвокати дефинират някои действия/бездействия на основния прокурор като отвод от правораздаване. Има ли текст в българското законодателство, съгласно който такива действия/бездействия на върховен магистрат да водят до наказателна отговорност?
- В особената част на Наказателен кодекс има глава, озаглавена „ Престъпления срещу правораздаването “. Там има текстове, в които индивид на закононарушение може да бъде арбитър, прокурор или следовател. Аз не мога да кажа, че актуалният прокурор или някой от предходните е направил закононарушение срещу правораздаването. Това е работа на проверяващите органи и на прокуратурата. Ако би трябвало да приказвам кардинално, при явни доказателства за закононарушение и съзнателно необразуване на досъдебно произвеждане, има опция и за такава догадка. Всичко зависи от конкретиката, въпрос на доказване.
Разговора води: Емил Янев
- Сложно ми е да разясня проблем, по който има противоположни мнения – на министър Рашков и на СГП, без да съм прочел материалите по делото. Мога единствено да кажа какво разрешава Наказателно-процесуален кодекс. В случаи на необходимост той разрешава да се правят претършуване, обиск и изземване, без позволение на арбитър. Освен това няма ограничавания за времето, в което могат да се правят тези дейности – те могат да станат и в светлата, и в тъмната част на денонощието. Законът за Министерство на вътрешните работи разрешава да бъде направено 24-часово полицейско задържане. И това е необятно публикувана процедура в България и никога не е изключително изключение във връзка с господин Борисов, господин Горанов и госпожа Арнаудова. От спорната информация в медиите се вижда, че и Министерство на вътрешните работи, и СГП одобряват отчета на АДФИ от преди две години за установена дупка в бюджета от 557 млн. лв.. И че Комисията по хазарта, за която дава отговор министърът на финансите, по това време господин Горанов, е пропуснала да събере тази сума в интерес на страната. И това е станало, в резултат на избрани промени в законодателството, обвързвано с хазарта. Съгласно член 126 от Наказателно-процесуален кодекс, този отчет е документално доказателство. От друга страна, в материалите, предоставени на прокуратурата се съдържат разпити на очевидци, освен на премиера Кирил Петков. На трето място, няма процесуална спънка господин Божков да бъде разпитан от разстояние.
Вижте цялото видео с от диалога с Емил Дачев :
Това е основният въпрос: за какво прокуратурата отхвърля да разпита във видеовръзка господин Божков, както по същия метод дълги години отхвърля да разпита и господин Цветан Василев по делото КТБ. Отговаря ли на истината изказванието, че правната материя не разрешава такива дейности? Г-н Симеон Дянков даде показания от отдалеченост по друго дело. Защо в един случай може, в други не може?
- Съгласно член 139, алинея 7 от Наказателно-процесуален кодекс разпит на очевидец по видео- или телефонна конференция може да се прави, когато очевидецът е в чужбина. Съгласно член 474, алинея 6 и алинея 7 от Наказателно-процесуален кодекс, българската страна може да изиска по реда за правна помощ непозната страна да допусне подобен разпит. Така че законодателна уредба за такива дейности има.
Значи имаме различен тежък проблем, тъй като прокуратурата от години твърди противоположното. Има ли два метода за четене на едни и същи законодателни текстове?
- Казвам единствено, че в Наказателно-процесуален кодекс има разпореждания, които категорично уреждат разпит по видео конференция на очевидец, който се намира в чужбина. Мисля, че на случая следва развиване.
Ваши сътрудници от „ Правосъдие за всеки “ зададоха преносен въпрос: подрани ли зарята за Борисов?
- Българите са южен народ, прочувствен.
Въпросът се отнася до дейностите на тези, които желаят да бъдат повдигнати обвинявания.
- Дълги години карцерът на едно лице се представяше съвсем като акт на отмъщение. Като арбитър не съм спирал да дублирам, че справедливостта и възмездието идват, когато има влезнала в действие присъда.
Хора от прокуратурата редовно се държат присмехулно към данни от журналистически следствия, а всички знаем, че президентът Никсън бе свален от следствието на незнайните тогава публицисти Боб Удуърд и Карл Бърнстейн в дребния за времето си вестник „ Вашингтон поуст “. Как си обяснявате тази разлика в отношението към обстоятелствата?
- Аферата „ Уотъргейт “. Трябва да се знае, че в самия Наказателно-процесуален кодекс има четири хипотези, при които се приема, че има задоволително данни за формиране на досъдебно наказателно произвеждане. И една от тях е информация от медиите. Тя би трябвало да бъде обсъждана съществено.
И да бъде мотив за самосезиране на прокуратурата.
- Точно по този начин. Много добре посочихте образеца с „ Уотъргейт “ – по какъв начин едно журналистическо следствие докара до оставката на президента Ричард Никсън. Но имаме и български образци. Кинооператорът Евгений Михайлов снима на 14 декември 1989 година „ танковата “ имитация на българския президент Петър Младенов. Кадрите бяха публикувани и вследствие на това господин Младенов подаде оставка. По отношение на медийните изявления основният прокурор Гешев има изборно държание. Давам образец. Преди две години уеб сайтът „ Правен свят “ разгласява видеоклип, изкопан от необятния интернет океан. В клипчето някакви хора пеят в Съдебната палата, а песента възхвалявала използването на марихуана. В резултат Висш съдебен съвет направи многочасово съвещание и реши да има юридически резултат от тази периферна обява: ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов бе лишен от правото да стопанисва Съдебната палата и дадоха това право на ръководителя на Софийския апелативен съд. Ето образец за избирателност и двоен стандарт.
Висш съдебен съвет е огромната запушалка, която запушва промените в правосъдната система. По какъв метод би трябвало да бъде определен Висш съдебен съвет в новия си тип, с цел да се отпуши системата през така наречен „ правосъдно държавно управление “?
- Ключов миг в правосъдната промяна са измененията в метода на избиране на членовете на Висш съдебен съвет, съотношението на квотите в него и хората, които могат да бъдат избирани. Досегашният модел, действителен от 31 година демонстрира явни недостатъци.
Откровено го назовават политически модел.
- Да, за жалост, въпреки че при гласуването на конституцията концепцията е била друга – че претендентите, избирани от Народното събрание няма да бъдат партийни, а публични представители. Тази концепция не проработи. Видя се, че във Висш съдебен съвет се образува болшинство към политическата квота и основния прокурор, плюс множеството членове на Висш съдебен съвет, определени от прокурорите и следователите. Този модел съществува през последните 31 години.
Как съгласно вас би трябвало да се промени моделът, с цел да е самостоятелен и да работи в интерес на обществото?
- Трябва да се промени съотношението на квотите във Висш съдебен съвет, в случай че той не се раздели на два съвета – прокурорски и съдийски. Квотата на определените от Народното събрание в съдийския съвет или гилдия би трябвало да се понижи. При промяна в конституцията, защото прокуратурата е инструмент за осъществяване на наказателната политика на страната, в прокурорския съвет публичната, парламентарна квота би трябвало да е преобладаваща, само че да е съставяна от адвокати, които не са прокурори, до момента в който членовете, избирани от прокурори да бъдат малцинство, с цел да има засилен публичен надзор над прокуратурата и понижаване на силата на основния прокурор.
Как гледате на разисквания вид министърът на правораздаването да е основен прокурор, с цел да носи политическа отговорност за дийствията си?
- Противник съм на тази опция, тъй като тя работи при по-стари и одобрени демокрации, където и политическата, и правната просвета на гласоподавателите е по-висока. Нека си дадем сметка, че вотът на българските гласоподаватели не всеки път е зрял.
Какъв е вашият персонален послепис на визитата на госпожа Кьовеши в България?
- Г-жа Кьовеши е наясно по какъв начин стоят нещата в българската правосъдна система. При визитата си у нас тя направи много жестове, които всеки добър наблюдаващ на знаци би могъл да разчете. От украинското знаме на ревера й, до отговорите в изявленията по въпроси за основния прокурор, през езика на тялото в разнообразни обстановки. Достатъчно ясно, въпреки и задоволително учтиво, госпожа Кьовеши даде сигнал за отношението си към другите институции в България. Тя е изцяло наясно какво се случва тук.
Много адвокати дефинират някои действия/бездействия на основния прокурор като отвод от правораздаване. Има ли текст в българското законодателство, съгласно който такива действия/бездействия на върховен магистрат да водят до наказателна отговорност?
- В особената част на Наказателен кодекс има глава, озаглавена „ Престъпления срещу правораздаването “. Там има текстове, в които индивид на закононарушение може да бъде арбитър, прокурор или следовател. Аз не мога да кажа, че актуалният прокурор или някой от предходните е направил закононарушение срещу правораздаването. Това е работа на проверяващите органи и на прокуратурата. Ако би трябвало да приказвам кардинално, при явни доказателства за закононарушение и съзнателно необразуване на досъдебно произвеждане, има опция и за такава догадка. Всичко зависи от конкретиката, въпрос на доказване.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ