Деклан Дали: 2020 г. ще е волатилна и икономиките в ЦИЕ ще се забавят допълнително
Г-н Дали, какви опасности пред бизнеса на световно ниво откроява Кофас сега?
Глобално няма огромни изненади. Виждаме, че нашият знак на геополитическия риск е на рекордно висока стойност от 2018 година, заради събития като напрежението сред Съединени американски щати и Китай, Брекзит, обстановката в Хонконг и митингите там, а също и в Русия и валутната рецесия в Аржентина, която е по-скоро фискална. Виждаме, че през последните 10 години когато има геополитически опасности се следят и военни опасности. Броят на военните спорове в последно време се удвои през последните 10 години и това са неща, за които би трябвало да мислим. Те усилват риска в стопанската система.
Другият фактор е протекционизмът. Очевидно огромната полемика стопански сега е комерсиалната война с Китай, само че мисля, че от началото на годината не е имало прекалено много динамичност, обвързвана с нея, а обезценяването на юана ненапълно редуцира въздействието ѝ за китайците. В края на предходната година посочихме, че това няма да е кратковременен спор сред две международни сили - разрешаването му ще отнеме много време.
Има и други опасности, да вземем за пример развиването на технологиите, което в доста случаи може да е потребно, само че за старите открити компании може да бъде опасност, в случай че не съумяват да наваксват. Ако те не са гъвкави, могат да бъдат застрашени.
Накрая, само че не на последно място, има проблем с световния дълг въобще. Ако погледнем корпоративния дълг, той доближи 230 трлн. $, което е с към 50% повече, в сравнение с беше преди 10 години. Аз бих споделил, че той е по-обезпокоителен през днешния ден, в сравнение с беше преди 10 години, тъй като ние имаме вяра, че опциите за маневриране на централните банки посредством количествени удобства са доста намалени. Ако има закъснение на стопанската система, това може да сътвори проблеми. Това са главните световни опасности, които следим.
Но също има и доста " зомби компании ", които са компании, съществуващи на основата на доста ниските лихвени проценти. Те сформират сред 4 и 6% в стопанските системи, в това число в Германия и Испания. Рязко увеличение на лихвените проценти може да има резултати върху тях. Все отново, в случай че погледнем към Централна и Източна Европа, още не сме видели огромни проблеми във връзка с неплатежоспособността, което е измежду първите знаци за проблем. В някои страни те се повишават леко, само че като цяло в случай че погледна към района има леко намаление на неплатежоспособността - 4,5% по-малко през 2018 по отношение на 2017 година, което също не е огромна изненада.
До какви резултати върху световната стопанска система водят тези опасности?
Ако погледнем световната стопанска система, виждаме закъснение на растежа на брутния вътрешен артикул, виждаме закъснение на търговията - сигурно през тази година ще имаме негативен растеж на търговията, която чакаме да спадне с 0,8% по отношение на 3% растеж през предходната година.
Очевидно нещо се случва и огромна част от страните в Централна и Източна Европа минават през закъснение на растежа на брутния вътрешен артикул или към този момент се забавиха. Ако погледнем към района през 2018 година, междинният растеж на Брутният вътрешен продукт беше 4,3%, което е доста добър ритъм на повишаване. Тази година ще е евентуално 3,8%. Все още имаме добър ритъм на напредък, само че огромна част от него се дължи на вътрешното ползване, на дефицита на работна ръка, на увеличението на заплатите - т.е. на увеличението на покупателната дарба.
Мисля, че в случай че има закъснение, то ще се отрази още по-силно през 2020 година Много от страните в района, а България не е изключение, са доста подвластни от еврозоната, изключително от Германия. При някои от страните 30% от износа е ориентиран към Германия, а немската стопанска система в действителност се забавя. През 2017 година растежът беше 2,5%, предходната година беше 1,5%, а през тази година чакаме да е 0,5%.
Кои браншове ще са най-засегнати?
Проблемите в стопанската система се отразяват най-много върху автомобилната промишленост. Това е бранш, за който неведнъж понижавахме прогнозите си през тази година, а към този момент неговите проблеми се отразяват и на други промишлености, като химикалите и пластмасата, тъй като в тези браншове има доста произвеждане и ще окажат резултат. А в България нормално секрорът на превоза е първият, който усеща забавяния на производството.
Особено за района има спомагателни опасности, които не участват на световно ниво, свързани до огромна част с дефицита на чиновници. Повечето страни в ЦИЕ имат много високи нива на претовареност, даже и рекордно ниски темпове степени на безработица - да вземем за пример в Чехия в този момент 2,2-2,1%, което води до растеж на заплатите, само че и пречи на някои наши клиенти да намерят чиновници. Затова терзанието не е наложително да е обвързвано с търсенето, а може да идва и от предлагането.
Нашето проучване на 500-те най-големи компании в района, нормално с доходи над 300 млн. евро, сподели, че оборотите порастват, като междинният ритъм на повишаване е 9,6%, което е много добър индикатор. Обаче виждаме закъснение в облагите. Това се дължи на растежа на заплатите и на суровините и електричеството. Печалбата на всички 500 компании в района е спаднала с към 1,6% до към 30 милиарда евро. Има растеж на приходите, само че доходността става по-затруднена, конкурентоспособността им се намалява.
Споменахте, че нивото на корпоративната задлъжнялост е повишено с 50% от Голямата криза до момента. Компаниите склонни ли са да взимат още повече заем сега?
Да, фирмите желаят да поемат повече дълг. Въпросът е какво е вярното ниво на дълга. Задлъжнялостта набъбна, което прави средата доста сензитивна на пулсове - или неочаквани промени - в стопанска система. Бих споделил, че корпоративната страна е отворена за още дълг, само че би трябвало да забележим дали предлагането, освен това на вярната цена, е там.
Компании, които са с прекомерно огромна задължения експозиция, какъвто е казусът със зомби фирмите, не се нуждаят от прекомерно огромно увеличение на лихвените проценти, с цел да бъдат изкарани от бизнеса. И считам, че това е рисковото ниво - тъй като те не генерират задоволително парични потоци. Тези компании ще бъдат изключително уязвими, само че още веднъж те са и бизнесите, които имат стеснен резултат върху стопанската система.
Как стои въпросът с нивото на необслужвания корпоративен дълг?
Обикновено първият знак за една рецесия е забавянето на заплащанията. В множеството браншове следим отсрочване на задълженията през тази година - не толкоз несъстоятелност, само че отсрочване. Например при започване на годината видяхме, че в огромните страни от района като Полша 9 от 10 компании изпитват проблеми с заплащанията. В Германия картината е сходна - доста компании изпитват усложнения със забавянията на заплащанията или имат удължени интервали за заплащанията.
Това значи, че нещо се случва на пазара. В Полша се следи растеж на неплатежоспособността от 10%. В България броят на неплатежоспособността на фирмите нараства сред 2017 и 2018 година с 15,8%. Това е една от страните, в които този индикатор пораства и в действителност страната е на второ място. Изглежда висок, само че моето допускане е, че той се дължи на техническа смяна - на това по какъв начин дефинираме неплатежоспособността.
Какви са прогнозите ви за бизнес средата през 2020 година, поради всички изброени опасности?
Смятам, че от това, което научихме през последните две години, едно нещо е несъмнено - светът стана едно доста по-волатилно място. Това не е нещо, което ще се следи закратко. По-скоро би трябвало да свикнем с нея. Планирането е значимо и способността да се ръководи тази волатилност е от основно значение. Да си еластичен и адаптивен съгласно обстановката е значимо, тъй като кой знае какво може да се промени на следващия ден въз основа на един туит?
Ключът за бизнеса ще е да може да ръководи тази волатилност. Тук идваме ние от Кофас. Ние следим рисковете в стопанската система и в другите браншове. Разбира се, ние нямаме кристално кълбо и в никакъв случай не виждаме бъдещето, само че въпросът е по какъв начин да управляваме рисковете, когато те се случат. Има знаци, които разрешават да предвидим забавянето на стопанската система. Сред тях е забавянето на заплащанията в някой бранш и в този случай съветваме клиентите ни да внимават и да избират деликатно с кои клиенти вършат бизнес. Това е методът, по който виждам бъдещето - считам, че фирмите и всички ние ще би трябвало да свикнем с волатилността.
Глобално няма огромни изненади. Виждаме, че нашият знак на геополитическия риск е на рекордно висока стойност от 2018 година, заради събития като напрежението сред Съединени американски щати и Китай, Брекзит, обстановката в Хонконг и митингите там, а също и в Русия и валутната рецесия в Аржентина, която е по-скоро фискална. Виждаме, че през последните 10 години когато има геополитически опасности се следят и военни опасности. Броят на военните спорове в последно време се удвои през последните 10 години и това са неща, за които би трябвало да мислим. Те усилват риска в стопанската система.
Другият фактор е протекционизмът. Очевидно огромната полемика стопански сега е комерсиалната война с Китай, само че мисля, че от началото на годината не е имало прекалено много динамичност, обвързвана с нея, а обезценяването на юана ненапълно редуцира въздействието ѝ за китайците. В края на предходната година посочихме, че това няма да е кратковременен спор сред две международни сили - разрешаването му ще отнеме много време.
Има и други опасности, да вземем за пример развиването на технологиите, което в доста случаи може да е потребно, само че за старите открити компании може да бъде опасност, в случай че не съумяват да наваксват. Ако те не са гъвкави, могат да бъдат застрашени.
Накрая, само че не на последно място, има проблем с световния дълг въобще. Ако погледнем корпоративния дълг, той доближи 230 трлн. $, което е с към 50% повече, в сравнение с беше преди 10 години. Аз бих споделил, че той е по-обезпокоителен през днешния ден, в сравнение с беше преди 10 години, тъй като ние имаме вяра, че опциите за маневриране на централните банки посредством количествени удобства са доста намалени. Ако има закъснение на стопанската система, това може да сътвори проблеми. Това са главните световни опасности, които следим.
Но също има и доста " зомби компании ", които са компании, съществуващи на основата на доста ниските лихвени проценти. Те сформират сред 4 и 6% в стопанските системи, в това число в Германия и Испания. Рязко увеличение на лихвените проценти може да има резултати върху тях. Все отново, в случай че погледнем към Централна и Източна Европа, още не сме видели огромни проблеми във връзка с неплатежоспособността, което е измежду първите знаци за проблем. В някои страни те се повишават леко, само че като цяло в случай че погледна към района има леко намаление на неплатежоспособността - 4,5% по-малко през 2018 по отношение на 2017 година, което също не е огромна изненада.
До какви резултати върху световната стопанска система водят тези опасности?
Ако погледнем световната стопанска система, виждаме закъснение на растежа на брутния вътрешен артикул, виждаме закъснение на търговията - сигурно през тази година ще имаме негативен растеж на търговията, която чакаме да спадне с 0,8% по отношение на 3% растеж през предходната година.
Очевидно нещо се случва и огромна част от страните в Централна и Източна Европа минават през закъснение на растежа на брутния вътрешен артикул или към този момент се забавиха. Ако погледнем към района през 2018 година, междинният растеж на Брутният вътрешен продукт беше 4,3%, което е доста добър ритъм на повишаване. Тази година ще е евентуално 3,8%. Все още имаме добър ритъм на напредък, само че огромна част от него се дължи на вътрешното ползване, на дефицита на работна ръка, на увеличението на заплатите - т.е. на увеличението на покупателната дарба.
Мисля, че в случай че има закъснение, то ще се отрази още по-силно през 2020 година Много от страните в района, а България не е изключение, са доста подвластни от еврозоната, изключително от Германия. При някои от страните 30% от износа е ориентиран към Германия, а немската стопанска система в действителност се забавя. През 2017 година растежът беше 2,5%, предходната година беше 1,5%, а през тази година чакаме да е 0,5%.
Кои браншове ще са най-засегнати?
Проблемите в стопанската система се отразяват най-много върху автомобилната промишленост. Това е бранш, за който неведнъж понижавахме прогнозите си през тази година, а към този момент неговите проблеми се отразяват и на други промишлености, като химикалите и пластмасата, тъй като в тези браншове има доста произвеждане и ще окажат резултат. А в България нормално секрорът на превоза е първият, който усеща забавяния на производството.
Особено за района има спомагателни опасности, които не участват на световно ниво, свързани до огромна част с дефицита на чиновници. Повечето страни в ЦИЕ имат много високи нива на претовареност, даже и рекордно ниски темпове степени на безработица - да вземем за пример в Чехия в този момент 2,2-2,1%, което води до растеж на заплатите, само че и пречи на някои наши клиенти да намерят чиновници. Затова терзанието не е наложително да е обвързвано с търсенето, а може да идва и от предлагането.
Нашето проучване на 500-те най-големи компании в района, нормално с доходи над 300 млн. евро, сподели, че оборотите порастват, като междинният ритъм на повишаване е 9,6%, което е много добър индикатор. Обаче виждаме закъснение в облагите. Това се дължи на растежа на заплатите и на суровините и електричеството. Печалбата на всички 500 компании в района е спаднала с към 1,6% до към 30 милиарда евро. Има растеж на приходите, само че доходността става по-затруднена, конкурентоспособността им се намалява.
Споменахте, че нивото на корпоративната задлъжнялост е повишено с 50% от Голямата криза до момента. Компаниите склонни ли са да взимат още повече заем сега?
Да, фирмите желаят да поемат повече дълг. Въпросът е какво е вярното ниво на дълга. Задлъжнялостта набъбна, което прави средата доста сензитивна на пулсове - или неочаквани промени - в стопанска система. Бих споделил, че корпоративната страна е отворена за още дълг, само че би трябвало да забележим дали предлагането, освен това на вярната цена, е там.
Компании, които са с прекомерно огромна задължения експозиция, какъвто е казусът със зомби фирмите, не се нуждаят от прекомерно огромно увеличение на лихвените проценти, с цел да бъдат изкарани от бизнеса. И считам, че това е рисковото ниво - тъй като те не генерират задоволително парични потоци. Тези компании ще бъдат изключително уязвими, само че още веднъж те са и бизнесите, които имат стеснен резултат върху стопанската система.
Как стои въпросът с нивото на необслужвания корпоративен дълг?
Обикновено първият знак за една рецесия е забавянето на заплащанията. В множеството браншове следим отсрочване на задълженията през тази година - не толкоз несъстоятелност, само че отсрочване. Например при започване на годината видяхме, че в огромните страни от района като Полша 9 от 10 компании изпитват проблеми с заплащанията. В Германия картината е сходна - доста компании изпитват усложнения със забавянията на заплащанията или имат удължени интервали за заплащанията.
Това значи, че нещо се случва на пазара. В Полша се следи растеж на неплатежоспособността от 10%. В България броят на неплатежоспособността на фирмите нараства сред 2017 и 2018 година с 15,8%. Това е една от страните, в които този индикатор пораства и в действителност страната е на второ място. Изглежда висок, само че моето допускане е, че той се дължи на техническа смяна - на това по какъв начин дефинираме неплатежоспособността.
Какви са прогнозите ви за бизнес средата през 2020 година, поради всички изброени опасности?
Смятам, че от това, което научихме през последните две години, едно нещо е несъмнено - светът стана едно доста по-волатилно място. Това не е нещо, което ще се следи закратко. По-скоро би трябвало да свикнем с нея. Планирането е значимо и способността да се ръководи тази волатилност е от основно значение. Да си еластичен и адаптивен съгласно обстановката е значимо, тъй като кой знае какво може да се промени на следващия ден въз основа на един туит?
Ключът за бизнеса ще е да може да ръководи тази волатилност. Тук идваме ние от Кофас. Ние следим рисковете в стопанската система и в другите браншове. Разбира се, ние нямаме кристално кълбо и в никакъв случай не виждаме бъдещето, само че въпросът е по какъв начин да управляваме рисковете, когато те се случат. Има знаци, които разрешават да предвидим забавянето на стопанската система. Сред тях е забавянето на заплащанията в някой бранш и в този случай съветваме клиентите ни да внимават и да избират деликатно с кои клиенти вършат бизнес. Това е методът, по който виждам бъдещето - считам, че фирмите и всички ние ще би трябвало да свикнем с волатилността.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ