Еврозоната е в криза - ERM II не ни гарантира стабилност
Г-н Чобанов, какъв брой дълбока ще е към този момент почналата рецесия в Европейски Съюз и какви са упованията ви за нейната дълготрайност?
- Несигурността продължава да се усилва и да въздейства отрицателно на упованията, както на компаниите, по този начин и на хората. Прогнозите на съществени институции допускат спад в стопанските системи при някои сюжети даже над 10%. Поведението на цените на петрола и на златото също подсказват дълбока рецесия, която ще продължи и през идната година. Липсата на съответна и координирана икономическа реакция на равнище Европейски Съюз утежнява вероятностите. Очаквам с интерес предлагането на Европейската комисия за Фонд за възобновяване, за източниците на неговото финансиране, както и за пропорцията грантове по отношение на заеми. Мисля, че разновидността за възобновяване до предкризисните равнища още през идната година, е минимум реален.
Съгласен ли сте с тезата на държавното управление, че присъединението на страната към ERM II и Банковия съюз е инструмент за по-бързо излизане от рецесията?
- Тази теза би трябвало да бъде съпроводена от съответни и ясни доказателства, с цел да бъде възприета за реалистична в сегашната спешна обстановка в еврозоната. Липсва отговор на въпроса кои ще са тези принадлежности, които ще са налични за страната ни, след присъединението към тези механизми, и няма да са налични при оставане отвън тях.
„ Пакетирането “ ни с страни в сериозна рецесия мъчно може да докара до по-бързо възобновяване.
След повторното ударение върху желанията за присъединение, доходността по нашите ДЦК на интернационалните пазари се повишава, изключително по дълготрайните, което прави дълга ни по-неизгоден и по-малко издирван. Следователно, желанието за присъединение даже и в това отношение не ни носи изгоди.
Какви опасности виждате от участието ни в тези структури?
- Рисковете са посочвани нееднократно, в това число и от директно ангажирани в процеса публични лица. За страдание, опитът за градивна полемика не съумя и не получихме от тях пояснение по какъв начин считат да ги ръководят. Еврозоната е в рецесия, като след 2009 година съвсем непроменяемо се приказва за избавяне на еврото, а не за дълготрайно развиване и възстановяване на благосъстоянието. Дори и инструментът за реакция в рецесия за страни от еврозоната, какъвто е Европейският стабилизационен механизъм, мъчно може да бъде задействан и то не в целия му потенциал. При еврозона в рецесия, която продължава много дълго, без да са решени проблемите от миналата, както и заради характерностите на валутния механизъм, присъединяване в него не ни подсигурява непоклатимост.
Тясното съдействие на незавършения банков съюз е несъразмерен механизъм и шефът на Българска народна банка, като го изслушвахме в Народното събрание, преди да го изберем, уточни изчерпателно рисковете от това. ЕЦБ ще взема решение, а Българска народна банка ще извършва и пази тежките решения, без да има значителен глас при формулирането им. Съществува риск от евакуиране на капитала на банките, благосъстоятелност на огромни банки в еврозоната, и превръщането им в клонове, като за тези основни парични потоци не се търси вид по какъв начин те да бъдат обезщетени.
Опитът на страните, които последно се причислиха към еврозоната демонстрира, че престоят ни в ERM II ще е по-дълъг от минималните 2 години. Как очаквате да се промени валутният съюз в същото време?
- Предпочитам да видя Еврозоната изменена и насочена към развиване, а не в непрекъснати дълги полемики по какъв начин да бъде спасявана, и тогава да се присъединим към нея. През това време да предприемем нужните структурни промени и да подобрим капацитета за дълготраен напредък и да ускорим конвергенцията. Не би трябвало да подценяваме проблемите и пред капацитета за развиване на българската стопанска система в последните години – незадоволителните вложения и работна ръка, които рецесията няма да реши, а при избрани сюжети може да задълбочи.
В каква посока би трябвало да са измененията в Еврозоната?
- Еврозоната би трябвало да се промени, като се очертае ясната граница на деяние на обособените институции във връзка с обезпечаването на финансова и икономическа непоклатимост.
Решението на Конституционния съд в Германия дава сходна алтернатива и приканва ЕЦБ да премисли основни свои стратегии, като потвърди, че не навлиза в полето на деяние на икономическата и фискалната политика. Това е знак какъв брой нереалистични са упованията на тези, които считат, че ЕЦБ би трябвало безотказно и в доста огромни размери да изкупува държавен дълг.
ЕЦБ не би трябвало да има фискални функционалности и би трябвало добре да формулира своята тактика и цели на парична политика. ЕЦБ имаше положителния образец за тактика на Бундесбанк преди 1999 година, само че за жалост се отклони от тази траектория.
Знаете, че се чака скоро държавното управление да емитира нов държавен дълг на интернационалните пазари. В добра позиция ли е страната ни?
- Публичните финанси са в добра позиция, през 2019 година имаме и забележителен остатък, като част от него се резервира до края на април. На интернационалните пазари се продават сполучливи истории и ние би трябвало да подчертаваме на фискалната дисциплинираност и на рамката за непоклатимост, която обезпечава валутния ръб. Паричният ни режим сподели резистентност на голям брой рецесии, би трябвало да имаме вяра в него и да не се опитваме да омаловажаваме сами несъмнените му достолепия, потвърдили се на процедура от 1997 година насам.
Подходящ миг ли избира кабинетът за това начинание?
- Все още не ни е известно кой тъкмо миг е избрал кабинетът и по кое време счита да емитира дълга. Беше оповестена тактика на „ дебнене “ на пазарите, която също е вид и може да бъде сполучлива. Според мен трябваше да емитираме дълг по-рано, приказвах за това още от последната седмица на февруари, когато предизвестих, че преместването на ковид в Европа ще изиграе роля на спусък за рецесията в Еврозоната, която по този начин или другояче беше много евентуална, несъмнено не с сходен магнитуд. Имаме съществени медиатори по възможна емисия на дълг, които дружно със съществуващата експертиза в Министерство на финансите би трябвало да подберат прецизен миг.
Според вас, при какви условия финансовият министър ще може да се похвали с триумф на интернационалните пазари?
- Да не задаваме граници на триумфа. Една емисия, която се посрещне с висок интерес и бъде закупена от съществени институционални вложители при невисока рентабилност ще бъде сполучлива. Възможните размери за издаване на дълг не са дребни, което допуска ликвидност и поддържа търсенето, даже и в обстановка на разколебаване на пазарите, каквато се следи сега. Няма да е елементарно, само че триумфът може да бъде реализиран.
Реалистични ли са оценките на финансовото министерство за икономическия потрес от рецесията и възобновяване още през 2021 година?
- Конвергентната стратегия показва малко по-детайлен макроикономически сюжет, който на фона на останалите прогнози за България е оптимистичен. За страдание липсват стойности за 2021 година, а с думи е обяснено, че се чака възобновяване до предкризисните равнища. За да бъдат реализирани сходни резултати е належащо държавното управление да има ясна концепция по какъв начин да излезе от рецесията, кои браншове са потърпевши по-сериозно и по какъв метод дейно и без прахосване на финансов запас могат да бъдат подкрепени.
Към момента сюжети и симулация на шокове по обособени браншове липсват, което затруднява предприемането на съответни дейности на икономическата политика. В резюме, сюжетът е оптимистичен и държавното управление би трябвало да предприеме нужните дейности, с цел да може резултатите да се приближат към желанията.
Въпросите зададе Атанаси Петров
- Несигурността продължава да се усилва и да въздейства отрицателно на упованията, както на компаниите, по този начин и на хората. Прогнозите на съществени институции допускат спад в стопанските системи при някои сюжети даже над 10%. Поведението на цените на петрола и на златото също подсказват дълбока рецесия, която ще продължи и през идната година. Липсата на съответна и координирана икономическа реакция на равнище Европейски Съюз утежнява вероятностите. Очаквам с интерес предлагането на Европейската комисия за Фонд за възобновяване, за източниците на неговото финансиране, както и за пропорцията грантове по отношение на заеми. Мисля, че разновидността за възобновяване до предкризисните равнища още през идната година, е минимум реален.
Съгласен ли сте с тезата на държавното управление, че присъединението на страната към ERM II и Банковия съюз е инструмент за по-бързо излизане от рецесията?
- Тази теза би трябвало да бъде съпроводена от съответни и ясни доказателства, с цел да бъде възприета за реалистична в сегашната спешна обстановка в еврозоната. Липсва отговор на въпроса кои ще са тези принадлежности, които ще са налични за страната ни, след присъединението към тези механизми, и няма да са налични при оставане отвън тях.
„ Пакетирането “ ни с страни в сериозна рецесия мъчно може да докара до по-бързо възобновяване.
След повторното ударение върху желанията за присъединение, доходността по нашите ДЦК на интернационалните пазари се повишава, изключително по дълготрайните, което прави дълга ни по-неизгоден и по-малко издирван. Следователно, желанието за присъединение даже и в това отношение не ни носи изгоди.
Какви опасности виждате от участието ни в тези структури?
- Рисковете са посочвани нееднократно, в това число и от директно ангажирани в процеса публични лица. За страдание, опитът за градивна полемика не съумя и не получихме от тях пояснение по какъв начин считат да ги ръководят. Еврозоната е в рецесия, като след 2009 година съвсем непроменяемо се приказва за избавяне на еврото, а не за дълготрайно развиване и възстановяване на благосъстоянието. Дори и инструментът за реакция в рецесия за страни от еврозоната, какъвто е Европейският стабилизационен механизъм, мъчно може да бъде задействан и то не в целия му потенциал. При еврозона в рецесия, която продължава много дълго, без да са решени проблемите от миналата, както и заради характерностите на валутния механизъм, присъединяване в него не ни подсигурява непоклатимост.
Тясното съдействие на незавършения банков съюз е несъразмерен механизъм и шефът на Българска народна банка, като го изслушвахме в Народното събрание, преди да го изберем, уточни изчерпателно рисковете от това. ЕЦБ ще взема решение, а Българска народна банка ще извършва и пази тежките решения, без да има значителен глас при формулирането им. Съществува риск от евакуиране на капитала на банките, благосъстоятелност на огромни банки в еврозоната, и превръщането им в клонове, като за тези основни парични потоци не се търси вид по какъв начин те да бъдат обезщетени.
Опитът на страните, които последно се причислиха към еврозоната демонстрира, че престоят ни в ERM II ще е по-дълъг от минималните 2 години. Как очаквате да се промени валутният съюз в същото време?
- Предпочитам да видя Еврозоната изменена и насочена към развиване, а не в непрекъснати дълги полемики по какъв начин да бъде спасявана, и тогава да се присъединим към нея. През това време да предприемем нужните структурни промени и да подобрим капацитета за дълготраен напредък и да ускорим конвергенцията. Не би трябвало да подценяваме проблемите и пред капацитета за развиване на българската стопанска система в последните години – незадоволителните вложения и работна ръка, които рецесията няма да реши, а при избрани сюжети може да задълбочи.
В каква посока би трябвало да са измененията в Еврозоната?
- Еврозоната би трябвало да се промени, като се очертае ясната граница на деяние на обособените институции във връзка с обезпечаването на финансова и икономическа непоклатимост.
Решението на Конституционния съд в Германия дава сходна алтернатива и приканва ЕЦБ да премисли основни свои стратегии, като потвърди, че не навлиза в полето на деяние на икономическата и фискалната политика. Това е знак какъв брой нереалистични са упованията на тези, които считат, че ЕЦБ би трябвало безотказно и в доста огромни размери да изкупува държавен дълг.
ЕЦБ не би трябвало да има фискални функционалности и би трябвало добре да формулира своята тактика и цели на парична политика. ЕЦБ имаше положителния образец за тактика на Бундесбанк преди 1999 година, само че за жалост се отклони от тази траектория.
Знаете, че се чака скоро държавното управление да емитира нов държавен дълг на интернационалните пазари. В добра позиция ли е страната ни?
- Публичните финанси са в добра позиция, през 2019 година имаме и забележителен остатък, като част от него се резервира до края на април. На интернационалните пазари се продават сполучливи истории и ние би трябвало да подчертаваме на фискалната дисциплинираност и на рамката за непоклатимост, която обезпечава валутния ръб. Паричният ни режим сподели резистентност на голям брой рецесии, би трябвало да имаме вяра в него и да не се опитваме да омаловажаваме сами несъмнените му достолепия, потвърдили се на процедура от 1997 година насам.
Подходящ миг ли избира кабинетът за това начинание?
- Все още не ни е известно кой тъкмо миг е избрал кабинетът и по кое време счита да емитира дълга. Беше оповестена тактика на „ дебнене “ на пазарите, която също е вид и може да бъде сполучлива. Според мен трябваше да емитираме дълг по-рано, приказвах за това още от последната седмица на февруари, когато предизвестих, че преместването на ковид в Европа ще изиграе роля на спусък за рецесията в Еврозоната, която по този начин или другояче беше много евентуална, несъмнено не с сходен магнитуд. Имаме съществени медиатори по възможна емисия на дълг, които дружно със съществуващата експертиза в Министерство на финансите би трябвало да подберат прецизен миг.
Според вас, при какви условия финансовият министър ще може да се похвали с триумф на интернационалните пазари?
- Да не задаваме граници на триумфа. Една емисия, която се посрещне с висок интерес и бъде закупена от съществени институционални вложители при невисока рентабилност ще бъде сполучлива. Възможните размери за издаване на дълг не са дребни, което допуска ликвидност и поддържа търсенето, даже и в обстановка на разколебаване на пазарите, каквато се следи сега. Няма да е елементарно, само че триумфът може да бъде реализиран.
Реалистични ли са оценките на финансовото министерство за икономическия потрес от рецесията и възобновяване още през 2021 година?
- Конвергентната стратегия показва малко по-детайлен макроикономически сюжет, който на фона на останалите прогнози за България е оптимистичен. За страдание липсват стойности за 2021 година, а с думи е обяснено, че се чака възобновяване до предкризисните равнища. За да бъдат реализирани сходни резултати е належащо държавното управление да има ясна концепция по какъв начин да излезе от рецесията, кои браншове са потърпевши по-сериозно и по какъв метод дейно и без прахосване на финансов запас могат да бъдат подкрепени.
Към момента сюжети и симулация на шокове по обособени браншове липсват, което затруднява предприемането на съответни дейности на икономическата политика. В резюме, сюжетът е оптимистичен и държавното управление би трябвало да предприеме нужните дейности, с цел да може резултатите да се приближат към желанията.
Въпросите зададе Атанаси Петров
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ