Корупцията е своебразна форма на данък
Г-н Асенов, след 30 години преход към пазарна стопанска система и приватизация, страната се сети да се завърне в „ консуматорските” браншове – ВиК, хазарт, горива. Значи ли това, че следваме някаква международна икономическа логичност или мода?
Логиката изисква да напомним, че най-важната икономическа роля на страната е да обезпечи конкурентна среда за правене на бизнес при допустимо най-малки ограничавания. На процедура това значи равнопоставеност на всички бизнеси, без значение от формата им на благосъстоятелност и от имената на самостоятелните притежатели. Най-големият проблем на българския преход е, че силата на страната редовно бе употребена, с цел да бъдат поставяни в привилегировани позиции едни или други предприемачи и бизнеси. Така бе извършена приватизацията, по този начин се извършват държавните поръчки, по този начин се „ усвояват “ европейските фондове. Този метод на правене на бизнес трансформира вложенията в „ политически планове “ с най-висока възвращаемост. Трагичният резултат е, че българските бизнеси се оказаха безусловно неспособни да се конкурират и вътре в страната, и на интернационалната сцена. Защото не свободния пазар, а корумпираната страна определяше, кой „ съумява “ и оцелява и кой напуща бизнеса. Точно тази корумпирана страна в този момент желае да бъде „ предприемач “ в редица браншове. Дали тя ще бъде конкурентен състезател и ще ускори конкуренцията, с цел да снижи цените и увеличи качеството, или ще си самоотреди ролята на монопол и в действителност ще махне пазара? Или ще одобри формата на дойда крава, създавайки нови благоприятни условия за прекачване на средства към сметките на желани предприемачи? Икономическата история на страната дава прецизен отговор на този въпрос, а това значи, че държавниците би трябвало да се откажат от новите си мераци.
Не рискуваме ли вместо "Швейцария на Балканите "да станем "Венецуела на Балканите? Към държавен капитализъм ли вървим?
Държавният капитализъм самичък по себе си се оказа много ефикасна форма на развиване на някои страни (Южна Корея, Сингапур, Китай) и налагането на някой от техните компании на международния пазар. Успехите на Самсунг и Хюндай са немислими без държавната поддръжка. Без държавната поддръжка след финансовата рецесия от 2008-а през днешния ден нямаше да съществуват някои огромни американски банки и автомобилните колоси „ Дженерал Моторс “ и „ Крайслер “.Въпросът е дали напъните на българската страна са ориентирани към една систематична стратегическа индустриална политика, ориентирана към подкрепяне на български бизнеси за развиването и сполучливото им налагане на международния пазар. Другата опция е в посока на полагане на систематични старания на страната за преструктуриране на българското бизнеспространство за да се консолидира в ръцете на любимците на властта. Първата опция може да ни приближи до Швейцария, само че тя е сложна за реализация тъй като изисква нов вид администрация, ново нетрадиционно мислене. По-вероятното потребление на икономическата мощност на страната, прилагано неведнъж в предишното, е да се насочат паричните потоци в бизнесите на другарските кръгове. Очевидно е, че това ще ни доближава до разрухата на Венецуела.
Как се съчетават двете функции на Държавната петролна компания – държавен състезател на един конкурентен частен пазар, на който участват международни компании с неоспорим престиж и тази на регулатор и надзирател?
Тези две функции не могат да се съчетаят за реализацията на публично заявената цел. Със настоящия държавен уред, държавната петролна компания ще сътвори нови благоприятни условия за корупция, при което облагата на тази компания ще се приватизира от определени от държавните управления компании, а нейните загуби ще се заплащат от цялото общество. Една до болежка позната история.
Трябва ли страната да се бърка в ценообразуването като дава образец за ниски цени? Възможно ли е това да стане със 100 бензиностанции на един пазар с към 4000 лицензирани обекта и още толкоз, работещи „ на сянка”?
Държавата би трябвало да се бърка в ценообразуването на всеки бранш, в които има монопол. Тези монополи би трябвало да се разрушават постоянно, когато това е допустимо, а в случай че не е допустимо, да контролира ценообразуването.
Държавата може да има интернет осведомителна платформа, с която да осведоми за цените на горивата по цялата страна и по света. Това би подкрепило потребителите да създадат своя избор. Държавата вместо да прави бензиностанции, сигурно би трябвало да се погрижи да няма работещи „ на сянка” и неплащащи акцизи. Лицензите се наложителни за всички.
Как теоретически страната може да бъде ефикасна, с цел да изсветли сивия бранш в търговията с горивата?
Във времето на осведомителната гражданска война, страната има техническата опция да наблюдава придвижването на всеки литър гориво. Необходими са елементарни и ясни правила за правене на бизнес в този бранш, които да се съблюдават от всички. При съществуване на систематична воля от страна на страната, бизнесите, които не съблюдават тези правила, елементарно могат да бъдат отстранени. Самият бизнес би следвало самичък да помогне за изсветляване на бранша си. Не на последно място - потребителите също би трябвало да способстват за тази идея.
За или срещу сте за унищожаване на плоския налог и замяната му с прогресивна канара? Какви биха били доводите?
Няма развита демократична страна с плосък налог. Плоският налог в изискванията на страна с висока корупция в никакъв случай не дава стремежи резултат, в случай че се желаят повече вътрешни и външни вложения. Корупцията е самобитна форма на налог, който торпилира стимулиращия резултат на плоския подоходен налог. Това демонстрира и опитът на България. Защо ги няма огромните вложители в България? В този подтекст, България би трябвало да отстрани корупцията и да вкара прогресивното подоходно облагане. С спомагателните доходи да сътвори добре подготвена и транспарантна администрация, която да служи на бизнеса и на цялото общество, а не противоположното, какъвто е казусът сега. Тази стъпка може действително да докара до една здрава бизнессреда с елементарни и ясни правила. Българите, които живеем и работим в чужбина, нямаме нищо срещу да плащаме налози по прогресивна канара, когато знаем, че тези налози се събират от всички и се храчат транспарантно от страната за предложение на качествени административни и обществени услуги като обучение и съблюдаване на публичния ред и правда.
Да се понижава ли съгласно вас по обществени аргументи единната ставка за Данък добавена стойност за обособени артикули и услуги или общественото би трябвало да бъде проблем единствено на обществената политика?
Очевидно е, че единната ставка за Данък добавена стойност е по-лесна за администриране и по-ефектива за използване. От друга страна, обществената политика може да се води с доста принадлежности, включително и с разнообразни ставки на Данък добавена стойност,и с прогресивно данъчно облагане. Големият проблем пред обществената политика на България са нейните неразбираеми цели и нейното ниско качество на администриране и като резултат - ниска успеваемост. Една нова обществена политика може да си сложи и нови цели, като ограничение на демографската рецесия, намаляването на големи злоупотреби с обществени средства за обществени стратегии, увеличение на тласъците за необятни пластове на популацията за включването им в работната мощ и намаляването на каузи на популацията, доживотно подвластен от обществени помощи. Преход към диференцирани ставки за Данък добавена стойност за туризъм, храни, медикаменти, ще значи нарушение на настоящия баланс на приходите и търсене на нови данъчни източници в посока на прогресивното подоходно облагане. Такъв метод значи и смяна на салдото сред бюджетните доходи от косвени и директни налози, като ролята на последните ще намалее. Това, най-малко в къс интервал ще утежни бюджета и ще понижи икономическите тласъци, само че умелото осъществяване на една такава данъчна промяна в дълготраен проект може да докара до преразпределението на приходите в посока на труда и усилването на опциите и тласъците за вложенията в човешки капитал. Това ще даде подтик на напъните за справяне с демографската рецесия.
Логиката изисква да напомним, че най-важната икономическа роля на страната е да обезпечи конкурентна среда за правене на бизнес при допустимо най-малки ограничавания. На процедура това значи равнопоставеност на всички бизнеси, без значение от формата им на благосъстоятелност и от имената на самостоятелните притежатели. Най-големият проблем на българския преход е, че силата на страната редовно бе употребена, с цел да бъдат поставяни в привилегировани позиции едни или други предприемачи и бизнеси. Така бе извършена приватизацията, по този начин се извършват държавните поръчки, по този начин се „ усвояват “ европейските фондове. Този метод на правене на бизнес трансформира вложенията в „ политически планове “ с най-висока възвращаемост. Трагичният резултат е, че българските бизнеси се оказаха безусловно неспособни да се конкурират и вътре в страната, и на интернационалната сцена. Защото не свободния пазар, а корумпираната страна определяше, кой „ съумява “ и оцелява и кой напуща бизнеса. Точно тази корумпирана страна в този момент желае да бъде „ предприемач “ в редица браншове. Дали тя ще бъде конкурентен състезател и ще ускори конкуренцията, с цел да снижи цените и увеличи качеството, или ще си самоотреди ролята на монопол и в действителност ще махне пазара? Или ще одобри формата на дойда крава, създавайки нови благоприятни условия за прекачване на средства към сметките на желани предприемачи? Икономическата история на страната дава прецизен отговор на този въпрос, а това значи, че държавниците би трябвало да се откажат от новите си мераци.
Не рискуваме ли вместо "Швейцария на Балканите "да станем "Венецуела на Балканите? Към държавен капитализъм ли вървим?
Държавният капитализъм самичък по себе си се оказа много ефикасна форма на развиване на някои страни (Южна Корея, Сингапур, Китай) и налагането на някой от техните компании на международния пазар. Успехите на Самсунг и Хюндай са немислими без държавната поддръжка. Без държавната поддръжка след финансовата рецесия от 2008-а през днешния ден нямаше да съществуват някои огромни американски банки и автомобилните колоси „ Дженерал Моторс “ и „ Крайслер “.Въпросът е дали напъните на българската страна са ориентирани към една систематична стратегическа индустриална политика, ориентирана към подкрепяне на български бизнеси за развиването и сполучливото им налагане на международния пазар. Другата опция е в посока на полагане на систематични старания на страната за преструктуриране на българското бизнеспространство за да се консолидира в ръцете на любимците на властта. Първата опция може да ни приближи до Швейцария, само че тя е сложна за реализация тъй като изисква нов вид администрация, ново нетрадиционно мислене. По-вероятното потребление на икономическата мощност на страната, прилагано неведнъж в предишното, е да се насочат паричните потоци в бизнесите на другарските кръгове. Очевидно е, че това ще ни доближава до разрухата на Венецуела.
Как се съчетават двете функции на Държавната петролна компания – държавен състезател на един конкурентен частен пазар, на който участват международни компании с неоспорим престиж и тази на регулатор и надзирател?
Тези две функции не могат да се съчетаят за реализацията на публично заявената цел. Със настоящия държавен уред, държавната петролна компания ще сътвори нови благоприятни условия за корупция, при което облагата на тази компания ще се приватизира от определени от държавните управления компании, а нейните загуби ще се заплащат от цялото общество. Една до болежка позната история.
Трябва ли страната да се бърка в ценообразуването като дава образец за ниски цени? Възможно ли е това да стане със 100 бензиностанции на един пазар с към 4000 лицензирани обекта и още толкоз, работещи „ на сянка”?
Държавата би трябвало да се бърка в ценообразуването на всеки бранш, в които има монопол. Тези монополи би трябвало да се разрушават постоянно, когато това е допустимо, а в случай че не е допустимо, да контролира ценообразуването.
Държавата може да има интернет осведомителна платформа, с която да осведоми за цените на горивата по цялата страна и по света. Това би подкрепило потребителите да създадат своя избор. Държавата вместо да прави бензиностанции, сигурно би трябвало да се погрижи да няма работещи „ на сянка” и неплащащи акцизи. Лицензите се наложителни за всички.
Как теоретически страната може да бъде ефикасна, с цел да изсветли сивия бранш в търговията с горивата?
Във времето на осведомителната гражданска война, страната има техническата опция да наблюдава придвижването на всеки литър гориво. Необходими са елементарни и ясни правила за правене на бизнес в този бранш, които да се съблюдават от всички. При съществуване на систематична воля от страна на страната, бизнесите, които не съблюдават тези правила, елементарно могат да бъдат отстранени. Самият бизнес би следвало самичък да помогне за изсветляване на бранша си. Не на последно място - потребителите също би трябвало да способстват за тази идея.
За или срещу сте за унищожаване на плоския налог и замяната му с прогресивна канара? Какви биха били доводите?
Няма развита демократична страна с плосък налог. Плоският налог в изискванията на страна с висока корупция в никакъв случай не дава стремежи резултат, в случай че се желаят повече вътрешни и външни вложения. Корупцията е самобитна форма на налог, който торпилира стимулиращия резултат на плоския подоходен налог. Това демонстрира и опитът на България. Защо ги няма огромните вложители в България? В този подтекст, България би трябвало да отстрани корупцията и да вкара прогресивното подоходно облагане. С спомагателните доходи да сътвори добре подготвена и транспарантна администрация, която да служи на бизнеса и на цялото общество, а не противоположното, какъвто е казусът сега. Тази стъпка може действително да докара до една здрава бизнессреда с елементарни и ясни правила. Българите, които живеем и работим в чужбина, нямаме нищо срещу да плащаме налози по прогресивна канара, когато знаем, че тези налози се събират от всички и се храчат транспарантно от страната за предложение на качествени административни и обществени услуги като обучение и съблюдаване на публичния ред и правда.
Да се понижава ли съгласно вас по обществени аргументи единната ставка за Данък добавена стойност за обособени артикули и услуги или общественото би трябвало да бъде проблем единствено на обществената политика?
Очевидно е, че единната ставка за Данък добавена стойност е по-лесна за администриране и по-ефектива за използване. От друга страна, обществената политика може да се води с доста принадлежности, включително и с разнообразни ставки на Данък добавена стойност,и с прогресивно данъчно облагане. Големият проблем пред обществената политика на България са нейните неразбираеми цели и нейното ниско качество на администриране и като резултат - ниска успеваемост. Една нова обществена политика може да си сложи и нови цели, като ограничение на демографската рецесия, намаляването на големи злоупотреби с обществени средства за обществени стратегии, увеличение на тласъците за необятни пластове на популацията за включването им в работната мощ и намаляването на каузи на популацията, доживотно подвластен от обществени помощи. Преход към диференцирани ставки за Данък добавена стойност за туризъм, храни, медикаменти, ще значи нарушение на настоящия баланс на приходите и търсене на нови данъчни източници в посока на прогресивното подоходно облагане. Такъв метод значи и смяна на салдото сред бюджетните доходи от косвени и директни налози, като ролята на последните ще намалее. Това, най-малко в къс интервал ще утежни бюджета и ще понижи икономическите тласъци, само че умелото осъществяване на една такава данъчна промяна в дълготраен проект може да докара до преразпределението на приходите в посока на труда и усилването на опциите и тласъците за вложенията в човешки капитал. Това ще даде подтик на напъните за справяне с демографската рецесия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ