Г-н Андреев, разкажете докъде стигнаха нещата с новата енергийна общност

Г-н Андреев, разкажете до каква степен стигнаха нещата с новата енергийна общественост на България, тази, която в този момент се основава в Бургас. Как се развива обстановката там? Сега започнаха набирането на финансиране. Идеята бе утвърдена от Общинския съвет в Бургас и на 1 ви юли се разгласява поканата за набиране на средства. До момента бяха събрани към 40 000 лв. събрани. Продължаваме да разпространяваме информацията и на локално, и на национално равнище като се надяваме до края на септември да имаме към този момент опция да стартираме построяването.  Има ли опция да се включат и хора, които не са бургазлии? Освен локалните хора, да могат да вземат участие и други физически и юридически лица. За разлика от Габрово, където е първата енергийна общественост, тук няма ограничавания още през цялото време. Всички са добре пристигнали да се причислят. Това е най значимото, а и могат повече благоприятни условия да имат хора.  Припомнете апелирам ви главните параметри на плана. Инсталацията ще се построи върху покрива на общинския басейн Славейков (Арена ОЗК, бел. ред.) басейна в Славейков, който е огромен потребител на сила. Той има и огромен покрив, като изчисленията демонстрираха, че 400 квт е оптималната мощ за тази централа, с цел да може оптимално количество от силата да се употребява на място. Така се генерират спомагателни спестявания от мрежовите такси. Малко над 400 000 лв. е инвестицията в енергийната общности и слънчевата система като всеки може да взе участие с вноска сред 500 и 10 000 лв.. Но би трябвало да се знае, че няма значение кой с каква вноска взе участие, дали спестеното 500 лева или 10 000лв. Този вложител постоянно при взимането на решения вътре в енергийната общественост ще има правото на един глас. Това е като тип необикновен банков банков депозит по-скоро или най-малко някаква инвестиция, която сигурно има възвращаемост в идващите 10 години най-малко. Дивидентът, който ще се натрупа за участниците е 30% за този интервал, като е планувана опция при смяна в пазарните условия и цената да се променя. Говоря за цената, на която се изкупува силата, като тя може да се увеличи, а тогава надлежно и дивидента за хората ще се увеличи. А по какъв начин стоят нещата в този момент с другата енергийна общественост в Габрово? Там към този момент до каква степен е стигнал плана? Там още веднъж трябваше да прокарваме нещо ново и новаторско за България. Договор със търговец на ток, посредством който да прехвърляме остатъка от силата на другите общински обекти в Габрово. Договорът към този момент е на финалната права. Инсталацията на място там към този момент работи и сега зарежда депото за боклуци. Когато сключим контракт с търговеца на ток, остатъка от силата ще зарежда и други общински обекти - да вземем за пример детска градина и спортна зала. Предполагам, че най-малко петнайсетина години е планувано да има запас и живот на инсталацията?  В случая слънчевата система има живот над 25 години. Като стана дума за панелите, нормално инверторите са с живот към 10 години и се постанова една реинвестиция на десетата година, само че тя е доста дребна и незначителна спрямо общата инвестиция в бъдещето.  Да ви върна на енергийната общественост в Бургас. Там вие като неправителствена организация помагате ли? Как одобряват вашия опит там? Сега разбираме, че е сезона на почивките, само че се надяваме след летните отпуски да се активизира общината за тази самодейност. А вие ще им помагате ли? Имате опит и управнически потенциал с сходни съоръжения и вложения? Подозирам, че неналичието на фрагменти е проблем, за който от дълги години си приказваме, а непрестанно липсват експерти. Този вид съоръжения не изискват някаква специфична поддръжка, по-скоро административната тежест за ръководството, само че и банкова сметка, за вписване на общността като юридическо лице и по този начин нататък. За това експертите от общината имат задоволително опит. А и не е нещо, което да не са виждали. Груба казано това е тип ръководство на ДЗЗД.  Така, както поддръжката е обикновена, са планувани средства според офертите, които сме разглеждали, с цел да изберем реализатор. Там е планувана поддръжката за две години напред на системата, която влиза в тази цена. Там са включени разноски по обзор на инсталацията, разчистване на панели, снимане с термо-визуална камера. Тоест общоприетите неща за обслужване на една слънчева система.  Вие като неправителствена организация, която следи обстановката с общинските енергийни планове, по какъв начин смятате, че страната може да ги помогне повече или по-скоро да се търси партньорство с бизнеса, с цел да могат от ден на ден и повече сходни планове да се случват?   Основното предизвикателство е първичната оценка за сходен план: избора на обект, технико-икономическата оценка и юридическата подготовка за контракта, който би трябвало да регламентира връзките сред страните в тази общественост. Общините към момента имат потребност от техническа помощ за тази подготовка. А по-късно за самото осъществяване на построяването и възлагането на създаване контрола върху построяването и административното ръководство, там не виждам проблем това да се извършва от общините. Тоест първичната помощ за образуване на рамките на плана. Това е, което на този стадий липсва и това може да бъде обект на някаква нова стратегия, която да приготвя почвата за подобен вид съоръжения. Въпросът ми бе по-скоро дали от кое място би трябвало да пристигна иницативата, с изключение на страната да помогне, както е в Клуж, Румъния. Вече чухме по какъв начин там се изливат едни милиарди средства в поддръжка на сходни общности. Самото мислене на хората очевидно да се промени, а бизнеса да е малко е повече самодеен. Точно по този начин. Това може да стане един бизнес модел, тъй като тази услуга в последна сметка за подготовката тя може да е платена и тя може да бъде част от инвестицията при изчисленията на финансовия модел. За страдание към момента малко общини демонстрират интерес към това, може би тъй като към момента им се коства нещо ново. Надяваме се, като проработят тези общности, да потвърдят след няколко месеца, че е резистентен модел и към този момент работи, то тогава да са щастливи и удовлетворени, като вземат участие в сходни начинания. А общините ще могат да поемат надзор върху тези планове. Габрово и Бургас към този момент проправят пътя, по кое време да чакаме и София да се включи или друга община в тази посока? Нашия опит демонстрира, че колкото е по дребна общината, толкоз по елементарно и по гъвкаво се приспособява към такива нови модели. Докато по-големите общини, чисто административно, са по-тромави. Субординацията вътре е по-голяма и нещата стават по-бавно. Не е невероятно, само че очевидно задължението на висшето управление на общината е от основно значение с цел да има поддръжка и към по-ниските равнища и да се реализира сходен план.