Посланикът на Палестина пред Фокус: Прекратяването на окупацията може да разреши близкоизточния проблем
Г-н Адхам Зейналдин е роден в гр. Газа, Палестина. Завършва ветеринарна медицина в гр. Лвов, Украйна и Международни връзки в Киев. Кариерен посланик в Министерство на външните работи на Палестина от 2003г. Заемал е служба Началник на Дирекция " Консулски връзки “. Работил е като консул в Посолството на Палестина в гр. Киев. Към момента е Временно УправляващПосолството на Държавата Палестина в Република България. Женен, брачна половинка украинка, има три дъщери.
Посланието е ясно – единственият метод, по който може да бъде реализиран мир и непоклатимост в Близкия изток, е преустановяване на окупацията и основаване на жизнеспособна Палестинска страна, сподели в изявление за " Фокус “ господин Адхам Зайн-ад-Дин – краткотрайно ръководещ посолството на Палестина у нас.
Той изнесе и последните данни от филантропичната рецесия в линията Газа, които все още са: 19 453 починали, 70% от които дами и деца; 8 000 убити деца и 6 200 убити жени; 51 000 ранени; 96 убити публицисти в Газа, над 300 убити лекари и медицински личен състав, 134 убити филантропични работници; 80% разпродажба на лечебните заведения, 60% изцяло премахнат жилищен фонд в линията Газа; 49 000 тона експлозиви, хвърлени над анклава, съпоставими с повече от 4 атомни бомби
Г-н Зайн-ад-Дин, благодаря Ви, че се съгласихте за това изявление. Темата " Палестина “ или по-конкретно линията Газа е най-актуалната и наболяла сега в международен мащаб. Бих желала да чуя вашето мнение по няколко въпроса. Как мислите, за какво множеството от международните медии стартират с еднакъв въпрос – дали осъждате " Хамас “ за това, което направи на 7 октомври?
Преди всичко, благодаря за вниманието. Благодаря на вас и на Радио ФОКУС, като ви искам прогрес и непрестанен напредък. Отговорът на вашия въпрос е, че за жалост, в множеството случаи медиите възприемат за своя изходна точка това, което популяризира израелската медийна система. Точно от там произтича и първият ви въпрос. Това е, което желае в действителност Израел. На това желаят да подчертават вниманието в Израел – върху насилието, върху това, че се прави терористичен акт. По този метод нещата се прекатурват за сметка на истината. Всъщност, въпросът, който би трябвало да бъде заложен, би трябвало да звучи по този начин: за какво " Хамас “ направи това, което направи?!
На процедура ние приказваме за 17 години окупация. През цялото това време Израел прави голямо количество провокации, голямо количество нарушавания на интернационалното право, на интернационалното филантропично право във връзка с нашия народ. На първо място измежду всички тези нарушавания е самото наличие на окупацията. Вече 30 години палестинското управление води така наречен " развой на договаряния “ с Израел, за жалост, безусловно безсмислено. Неведнъж на интернационалните конгреси ние сме се обръщали към международната общност, призовавайки я да обуздае Израел, да го накара да приключи експанзията си против нашия народ, да го накара да съблюдава подписаните договорености и съглашения. За страдание, това не стана факт.
Говорите за разрешаване на Палестинския въпрос посредством основаването на две страни. Как е допустимо да има палестинска страна, в случай че има над 900 000 израелски заселници в Западния бряг?
Точно това имах поради в предходното си изявление. При състояние че Израел не извършва нито едно от своите отговорности, произлизащи от интернационалните договорености, не извършва нито една от резолюциите на интернационалната правда, Израел не се придържа към наредбите на интернационалното право и интернационалното филантропично право. В подобен случай е в действителност извънредно комплицирано и мъчно да се приказва за основаване и за битие на самостоятелна суверена и жизнеспособна палестинска страна в изискванията на тази заселническа колонизация. Най-важната резолюция по този въпрос е 2334 на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации, която окачестви заселническите колонии на окупирания Западен бряг като противозаконни. Ако би трябвало да обясня в резюме, изцяло ясно и изрично – невероятно е да се сътвори палестинска страна без преустановяване на окупацията, без преустановяване на заселническата колонизация и без да бъде обезпечено тази страна да бъде териториално цяла, да разполага с териториална целокупност, както и със съгласуваност на обособените си елементи, с цел да може да бъде жизнеспособна.
Начинът, по който Нетаняху води войната в линията Газа, не е ли много индикативен? Удря от север и избутва палестинците към Египет. Това е рисков ход. Ще успее ли действително да ги изтласка отвън Палестина?
Потвърждавам това, което казвате – това, което прави и направи Нетаняху в тази война, е да се възползва от събитията на 7 октомври, с цел да стартира да упражнява групово наказване на популацията на линията Газа и да се пробва да аргументи неговото принудително прогонване от територията на линията Газа в посока към Египет, а това е извънредно рисково. Тук е подходящо да допълним един факт и той е, че 75% от популацията на линията Газа са хора, които към този момент един път са били принудени да поемат пътя на бежанците, към този момент един път са били прокудени от домовете си през 1948 година и през 1967 година. Това са хора, които са понесли един път в живота си тежестта на бежанския животи няма да разрешат това да се повтори. Те не са съгласни това да се повтори в живота им още един път. Показателно е, че безусловно всички поданици на линията Газа все още живеят и не престават да живеят на палестинска територия и никой от тях не си е разрешил да премине границата с Египет. Нашият народ твърдо се придържа към своята земя, той демонстрира неотстъпчивост и устоява на нея.
Не мислите ли, че различието сред придвижването " Фатах “ и " Хамас “ докара до огромните загуби в палестинската идея?
Обективно, в действителност наличието и съществуването на това разцепление, на това вътрешно палестинско разцепление нанесе огромна щета на палестинската идея. Това разцепление е в полза на Израел. Защото Израел се възползва на ниво интернационално публично мнение и международни медии, възползва се от това разединение, с цел да каже " Ами ние няма с кого да преговаряме. С държавното управление на " Хамас “ ли да преговаряме или с палестинското управление и с страната Палестина в Рамалла? “. Така че съгласно мен един от целите би следвало да бъде превъзмогване на това вътрешно палестинско разединение, да се работи за нашето обединяване, което е способно да ни изведе на избавителния бряг.
Как оценявате функциите на арабските държавни управления по отношение на палестинската идея? Достатъчно мощна ли е арабската позиция?
Арабските държавни управления, исторически видяно, поддържат палестинската идея. Те постоянно са взели участие и са давали своя принос както в политическо, по този начин и в дипломатическо отношение, също по този начин и във връзка с финансова и материална поддръжка. Бихме желали, обаче, тези позиции да бъдат още по-ясни и още по-силни, доколкото понастоящем, по времето на тази геноцидна война, която Израел води в линията Газа, сме очевидци на много по-силни позиции от някои други неарабски страни, като Република Южна Африка, да вземем за пример, както и някои латиноамерикански страни.
Не мислите ли, че позицията на една страна като ЮАР, която изгони израелския дипломат, или други в Латинска Америка е много по-силна и показателна от някои арабски държавни управления?
Известно е, несъмнено, че позициите на страните нормално са обвързани с двустранни ползи, само че с цел да бъдем обективни, би трябвало да кажем, че позициите на арабските страни са в поддръжка на палестинската идея. Разбира се, с някои елементи, само че все пак, ние разчитаме на тези позиции. От друга страна, това слага и за нас, палестинците, задачата да бъдем по-активни, да работим повече и по-силно и с нашите арабски братя, с цел да можем да реализираме техните по-решителни и ясни позиции.
Вие сте представител на Палестинската страна в България. Какво е Вашето мнение: за какво Палестина не се върне към първичната стратегия на Организация на обединените нации – решение за основаване на една демократична страна, в която да живеят спокойно и двата народа, по модела на ЮАР?
Нека бъдем реалисти – безусловно е невероятно да се приказва за такава единна демократична страна, в случай че Израел изрично съобщи, че не приема такава единна страна. Напротив, Израел одобри специфичен закон, с който разгласи страната си за страна единствено за евреите. Този закон за еврейския темперамент на страната самичък по себе си е расистки закон. Този закон по своята същина отхвърля да одобри съществуването на каквито и да било етнически и национални малцинства. Т.е. страната Израел не приема и всички тези палестинци, които са израелски жители и сега. По силата на този закон следователно това към този момент би било едно безусловно нереалистично предложение, в случай че ние се сблъскваме с едно изрично отменяне от другата страна.
Какво бихте споделили на българското държавно управление за тяхната позиция по отношение на протичащото се в Палестина?
Откровено казано, историята на палестинско-българските връзки е доста дълга, датира от доста от дълго време, още от времето, когато отпред на палестинска битка беше мъченикът Ясер Арафат и Организацията за избавление на Палестина (ООП). В сегашното, обаче, формалната българска позиция е неразбираема, тя е замъглена. Особено във връзка с нарушаванията, които се правят по отношение на интернационалното право и интернационалното право за правата на индивида. Защото тогава, когато една страна избра и постави по-високо от всичко своите двустранни ползи, своите районни ползи, свързани с най-близките й съдружници, когато сложи над решенията и позициите на Организация на обединените нации отношението си към това, което става сега – а то е нарушение на съществени правила на интернационалното право, тогава имаме проблем. Дори в даден миг може да се окаже, че такива позиции са в прорез даже с вътрешните ползи на самата страна, тъй като основават вътрешнополитически проблеми сред обособените политически сили в страната. Имайте поради, че тук приказвам не особено за България и никога не особено за българското държавно управление – тук става въпрос по-принцип за всяка една страна по света. Държави, които възприемат такива неразбираеми позиции, в които се вижда използването на двойни стандарти, могат да реализират някакъв краткотраен триумф в сегашния миг, когато заемат такава позиция, само че в стратегически проект, в бъдеще, откакто тяхната позиция се основава на нарушение на съществени положения на интернационалното право, те няма по какъв начин да реализират триумф. Накратко – тогава, когато бъде нанесен удар по фундамента, по фундаменталните правила, никой няма да има на какво да се опре, което значи, че безусловно всички са губещи.
Бихте ли обобщил данните от човешките загуби досега, икономическите такива и филантропичната рецесия?
Разбира се. Първата, основната покруса, която е невъзвратима, са човешките загуби, гибелта на хората. Към момента, от 7 октомври до момента има 19 453 починали. 70% от тях са дами и деца. Говорим за 8 000 деца и 6 200 дами. Освен това са налице 51 000 ранени. При това ранени, които изискват доста специфични и комплицирани медицински грижи, ранени, при които се постанова ампутация и други извънредно комплицирани медицински интервенции, които са на процедура невъзможни в изискванията на опазването на здравето в линията Газа, подложено, дружно с цялата линия, на повече от 17-годишна обсада. Като прибавим към казаното и това, че има хиляди хора – незнайно какъв брой, които са към момента под руините. И защото вие сте публицист, бих отбелязал особено, че от началото на войната, от 7 октомври досега са починали 96 публицисти в Газа. Това са данни от интернационалните източници. Близкоизточната организация на Организация на обединените нации за палестинските бежанци UNRWA заяви, че от 7 октомври до момента са били убити 134 нейни чиновници в Газа, които просто са си правили работата. При това е належащо да се направи уточнението, че повече от половината от тях са били убити в южната част на линията Газа, т.е. в онази част, в която популацията беше призовано да се изтегли, защото тъкмо там те щели да бъдат в сигурност. В допълнение към това – трагично е положението в опазването на здравето. Повече от 300 лекари и медицински личен състав са починали от 7 октомври до момента вследствие на израелския обстрел, плюс 39 чиновници на гражданска отбрана. Над 80% от лечебните заведения и здравните заведения в линията Газа към този момент не работят. В сегашния миг в северната част на линията Газа работи една единствена болница, освен това тя дава само първичното обслужване на ранените в условия, в които няма нито вода, нито електричество, нито медицински консумативи, нито даже най-елементарни обезболяващи и упойки. Ситуацията е извънредно трагична, тъкмо тъй като тя е резултат и разследване от 17-годишната обсада на линията Газа, след което пристигна войната, с цел да ликвидира напълно безусловно всички предпоставки за човешкия живот. И финален значим въпрос, доколкото става дума за филантропичната страна – налице е вътрешно разселване, по-точно вътрешно принудително изселване на повече от 1,9 милиона души, които бяха призовани и бяха принудени да поемат към южната част на линията Газа, която така и така е пренаселена. Към всичко това – 60% от жилищния фонд в линията Газа е изцяло, безусловно опустошен. Можете да си визиите – 60%! Говорим за 49 000 тона експлозиви, хвърлени над линията Газа единствено за този интервал, което се равнява на повече от 4 атомни бомби от ранга на тези, които бяха хвърлени над Хирошима и Нагазаки.
Вашият зов към международната общност, към огромните водачи, към България, арабските страни?
Посланието е ясно: единственият метод, по който може да бъде реализиран мир, непоклатимост и усмиряване на Близкия изток, е преустановяване на окупацията. Прекратяване на окупацията и основаване на жизнеспособна Палестинска страна. Оттук следва – дълг на интернационалната общественост е да сътвори изискванията за всичко това, да обезпечи основата, на която може да се реализира такова разрешаване на Близкоизточния проблем. Говорим само за нуждата от използването на интернационалното право, и по-точно използването на интернационалното право с неговите решения и резолюции, като се има поради, че сега има повече от 1000 резолюции на Организация на обединените нации, от които Израел не е извършил нито една! Важно е да бъде приложено интернационалното право, интернационалното филантропично право за правата на индивида и по този начин да се сътвори действителното изискване за съществуването на страната Палестина. Колкото до запазването на статуквото от сегашния миг, т.е. в случай че тази война продължава по същия метод, тя може да докара само до още повече принуждение, до още повече ответно принуждение. Т.е. ще се окажем в един въртоп от принуждение, който няма да има край.
Благодарим ви, господин Зейн ад-Дин, за това потребно изявление. Благодарим за превъзходния превод на Мая Ценова и ви пожелаваме мир и благополучие.
Аз ви благодаря, тъй като дълг на публицистиката в такива моменти, в такива обстановки е да даде опция за изложение и на другата позиция, и на другата позиция. Казвам това, тъй като вие инициирахте това изявление, и по тази причина е моята признателност!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Посланието е ясно – единственият метод, по който може да бъде реализиран мир и непоклатимост в Близкия изток, е преустановяване на окупацията и основаване на жизнеспособна Палестинска страна, сподели в изявление за " Фокус “ господин Адхам Зайн-ад-Дин – краткотрайно ръководещ посолството на Палестина у нас.
Той изнесе и последните данни от филантропичната рецесия в линията Газа, които все още са: 19 453 починали, 70% от които дами и деца; 8 000 убити деца и 6 200 убити жени; 51 000 ранени; 96 убити публицисти в Газа, над 300 убити лекари и медицински личен състав, 134 убити филантропични работници; 80% разпродажба на лечебните заведения, 60% изцяло премахнат жилищен фонд в линията Газа; 49 000 тона експлозиви, хвърлени над анклава, съпоставими с повече от 4 атомни бомби
Г-н Зайн-ад-Дин, благодаря Ви, че се съгласихте за това изявление. Темата " Палестина “ или по-конкретно линията Газа е най-актуалната и наболяла сега в международен мащаб. Бих желала да чуя вашето мнение по няколко въпроса. Как мислите, за какво множеството от международните медии стартират с еднакъв въпрос – дали осъждате " Хамас “ за това, което направи на 7 октомври?
Преди всичко, благодаря за вниманието. Благодаря на вас и на Радио ФОКУС, като ви искам прогрес и непрестанен напредък. Отговорът на вашия въпрос е, че за жалост, в множеството случаи медиите възприемат за своя изходна точка това, което популяризира израелската медийна система. Точно от там произтича и първият ви въпрос. Това е, което желае в действителност Израел. На това желаят да подчертават вниманието в Израел – върху насилието, върху това, че се прави терористичен акт. По този метод нещата се прекатурват за сметка на истината. Всъщност, въпросът, който би трябвало да бъде заложен, би трябвало да звучи по този начин: за какво " Хамас “ направи това, което направи?!
На процедура ние приказваме за 17 години окупация. През цялото това време Израел прави голямо количество провокации, голямо количество нарушавания на интернационалното право, на интернационалното филантропично право във връзка с нашия народ. На първо място измежду всички тези нарушавания е самото наличие на окупацията. Вече 30 години палестинското управление води така наречен " развой на договаряния “ с Израел, за жалост, безусловно безсмислено. Неведнъж на интернационалните конгреси ние сме се обръщали към международната общност, призовавайки я да обуздае Израел, да го накара да приключи експанзията си против нашия народ, да го накара да съблюдава подписаните договорености и съглашения. За страдание, това не стана факт.
Говорите за разрешаване на Палестинския въпрос посредством основаването на две страни. Как е допустимо да има палестинска страна, в случай че има над 900 000 израелски заселници в Западния бряг?
Точно това имах поради в предходното си изявление. При състояние че Израел не извършва нито едно от своите отговорности, произлизащи от интернационалните договорености, не извършва нито една от резолюциите на интернационалната правда, Израел не се придържа към наредбите на интернационалното право и интернационалното филантропично право. В подобен случай е в действителност извънредно комплицирано и мъчно да се приказва за основаване и за битие на самостоятелна суверена и жизнеспособна палестинска страна в изискванията на тази заселническа колонизация. Най-важната резолюция по този въпрос е 2334 на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации, която окачестви заселническите колонии на окупирания Западен бряг като противозаконни. Ако би трябвало да обясня в резюме, изцяло ясно и изрично – невероятно е да се сътвори палестинска страна без преустановяване на окупацията, без преустановяване на заселническата колонизация и без да бъде обезпечено тази страна да бъде териториално цяла, да разполага с териториална целокупност, както и със съгласуваност на обособените си елементи, с цел да може да бъде жизнеспособна.
Начинът, по който Нетаняху води войната в линията Газа, не е ли много индикативен? Удря от север и избутва палестинците към Египет. Това е рисков ход. Ще успее ли действително да ги изтласка отвън Палестина?
Потвърждавам това, което казвате – това, което прави и направи Нетаняху в тази война, е да се възползва от събитията на 7 октомври, с цел да стартира да упражнява групово наказване на популацията на линията Газа и да се пробва да аргументи неговото принудително прогонване от територията на линията Газа в посока към Египет, а това е извънредно рисково. Тук е подходящо да допълним един факт и той е, че 75% от популацията на линията Газа са хора, които към този момент един път са били принудени да поемат пътя на бежанците, към този момент един път са били прокудени от домовете си през 1948 година и през 1967 година. Това са хора, които са понесли един път в живота си тежестта на бежанския животи няма да разрешат това да се повтори. Те не са съгласни това да се повтори в живота им още един път. Показателно е, че безусловно всички поданици на линията Газа все още живеят и не престават да живеят на палестинска територия и никой от тях не си е разрешил да премине границата с Египет. Нашият народ твърдо се придържа към своята земя, той демонстрира неотстъпчивост и устоява на нея.
Не мислите ли, че различието сред придвижването " Фатах “ и " Хамас “ докара до огромните загуби в палестинската идея?
Обективно, в действителност наличието и съществуването на това разцепление, на това вътрешно палестинско разцепление нанесе огромна щета на палестинската идея. Това разцепление е в полза на Израел. Защото Израел се възползва на ниво интернационално публично мнение и международни медии, възползва се от това разединение, с цел да каже " Ами ние няма с кого да преговаряме. С държавното управление на " Хамас “ ли да преговаряме или с палестинското управление и с страната Палестина в Рамалла? “. Така че съгласно мен един от целите би следвало да бъде превъзмогване на това вътрешно палестинско разединение, да се работи за нашето обединяване, което е способно да ни изведе на избавителния бряг.
Как оценявате функциите на арабските държавни управления по отношение на палестинската идея? Достатъчно мощна ли е арабската позиция?
Арабските държавни управления, исторически видяно, поддържат палестинската идея. Те постоянно са взели участие и са давали своя принос както в политическо, по този начин и в дипломатическо отношение, също по този начин и във връзка с финансова и материална поддръжка. Бихме желали, обаче, тези позиции да бъдат още по-ясни и още по-силни, доколкото понастоящем, по времето на тази геноцидна война, която Израел води в линията Газа, сме очевидци на много по-силни позиции от някои други неарабски страни, като Република Южна Африка, да вземем за пример, както и някои латиноамерикански страни.
Не мислите ли, че позицията на една страна като ЮАР, която изгони израелския дипломат, или други в Латинска Америка е много по-силна и показателна от някои арабски държавни управления?
Известно е, несъмнено, че позициите на страните нормално са обвързани с двустранни ползи, само че с цел да бъдем обективни, би трябвало да кажем, че позициите на арабските страни са в поддръжка на палестинската идея. Разбира се, с някои елементи, само че все пак, ние разчитаме на тези позиции. От друга страна, това слага и за нас, палестинците, задачата да бъдем по-активни, да работим повече и по-силно и с нашите арабски братя, с цел да можем да реализираме техните по-решителни и ясни позиции.
Вие сте представител на Палестинската страна в България. Какво е Вашето мнение: за какво Палестина не се върне към първичната стратегия на Организация на обединените нации – решение за основаване на една демократична страна, в която да живеят спокойно и двата народа, по модела на ЮАР?
Нека бъдем реалисти – безусловно е невероятно да се приказва за такава единна демократична страна, в случай че Израел изрично съобщи, че не приема такава единна страна. Напротив, Израел одобри специфичен закон, с който разгласи страната си за страна единствено за евреите. Този закон за еврейския темперамент на страната самичък по себе си е расистки закон. Този закон по своята същина отхвърля да одобри съществуването на каквито и да било етнически и национални малцинства. Т.е. страната Израел не приема и всички тези палестинци, които са израелски жители и сега. По силата на този закон следователно това към този момент би било едно безусловно нереалистично предложение, в случай че ние се сблъскваме с едно изрично отменяне от другата страна.
Какво бихте споделили на българското държавно управление за тяхната позиция по отношение на протичащото се в Палестина?
Откровено казано, историята на палестинско-българските връзки е доста дълга, датира от доста от дълго време, още от времето, когато отпред на палестинска битка беше мъченикът Ясер Арафат и Организацията за избавление на Палестина (ООП). В сегашното, обаче, формалната българска позиция е неразбираема, тя е замъглена. Особено във връзка с нарушаванията, които се правят по отношение на интернационалното право и интернационалното право за правата на индивида. Защото тогава, когато една страна избра и постави по-високо от всичко своите двустранни ползи, своите районни ползи, свързани с най-близките й съдружници, когато сложи над решенията и позициите на Организация на обединените нации отношението си към това, което става сега – а то е нарушение на съществени правила на интернационалното право, тогава имаме проблем. Дори в даден миг може да се окаже, че такива позиции са в прорез даже с вътрешните ползи на самата страна, тъй като основават вътрешнополитически проблеми сред обособените политически сили в страната. Имайте поради, че тук приказвам не особено за България и никога не особено за българското държавно управление – тук става въпрос по-принцип за всяка една страна по света. Държави, които възприемат такива неразбираеми позиции, в които се вижда използването на двойни стандарти, могат да реализират някакъв краткотраен триумф в сегашния миг, когато заемат такава позиция, само че в стратегически проект, в бъдеще, откакто тяхната позиция се основава на нарушение на съществени положения на интернационалното право, те няма по какъв начин да реализират триумф. Накратко – тогава, когато бъде нанесен удар по фундамента, по фундаменталните правила, никой няма да има на какво да се опре, което значи, че безусловно всички са губещи.
Бихте ли обобщил данните от човешките загуби досега, икономическите такива и филантропичната рецесия?
Разбира се. Първата, основната покруса, която е невъзвратима, са човешките загуби, гибелта на хората. Към момента, от 7 октомври до момента има 19 453 починали. 70% от тях са дами и деца. Говорим за 8 000 деца и 6 200 дами. Освен това са налице 51 000 ранени. При това ранени, които изискват доста специфични и комплицирани медицински грижи, ранени, при които се постанова ампутация и други извънредно комплицирани медицински интервенции, които са на процедура невъзможни в изискванията на опазването на здравето в линията Газа, подложено, дружно с цялата линия, на повече от 17-годишна обсада. Като прибавим към казаното и това, че има хиляди хора – незнайно какъв брой, които са към момента под руините. И защото вие сте публицист, бих отбелязал особено, че от началото на войната, от 7 октомври досега са починали 96 публицисти в Газа. Това са данни от интернационалните източници. Близкоизточната организация на Организация на обединените нации за палестинските бежанци UNRWA заяви, че от 7 октомври до момента са били убити 134 нейни чиновници в Газа, които просто са си правили работата. При това е належащо да се направи уточнението, че повече от половината от тях са били убити в южната част на линията Газа, т.е. в онази част, в която популацията беше призовано да се изтегли, защото тъкмо там те щели да бъдат в сигурност. В допълнение към това – трагично е положението в опазването на здравето. Повече от 300 лекари и медицински личен състав са починали от 7 октомври до момента вследствие на израелския обстрел, плюс 39 чиновници на гражданска отбрана. Над 80% от лечебните заведения и здравните заведения в линията Газа към този момент не работят. В сегашния миг в северната част на линията Газа работи една единствена болница, освен това тя дава само първичното обслужване на ранените в условия, в които няма нито вода, нито електричество, нито медицински консумативи, нито даже най-елементарни обезболяващи и упойки. Ситуацията е извънредно трагична, тъкмо тъй като тя е резултат и разследване от 17-годишната обсада на линията Газа, след което пристигна войната, с цел да ликвидира напълно безусловно всички предпоставки за човешкия живот. И финален значим въпрос, доколкото става дума за филантропичната страна – налице е вътрешно разселване, по-точно вътрешно принудително изселване на повече от 1,9 милиона души, които бяха призовани и бяха принудени да поемат към южната част на линията Газа, която така и така е пренаселена. Към всичко това – 60% от жилищния фонд в линията Газа е изцяло, безусловно опустошен. Можете да си визиите – 60%! Говорим за 49 000 тона експлозиви, хвърлени над линията Газа единствено за този интервал, което се равнява на повече от 4 атомни бомби от ранга на тези, които бяха хвърлени над Хирошима и Нагазаки.
Вашият зов към международната общност, към огромните водачи, към България, арабските страни?
Посланието е ясно: единственият метод, по който може да бъде реализиран мир, непоклатимост и усмиряване на Близкия изток, е преустановяване на окупацията. Прекратяване на окупацията и основаване на жизнеспособна Палестинска страна. Оттук следва – дълг на интернационалната общественост е да сътвори изискванията за всичко това, да обезпечи основата, на която може да се реализира такова разрешаване на Близкоизточния проблем. Говорим само за нуждата от използването на интернационалното право, и по-точно използването на интернационалното право с неговите решения и резолюции, като се има поради, че сега има повече от 1000 резолюции на Организация на обединените нации, от които Израел не е извършил нито една! Важно е да бъде приложено интернационалното право, интернационалното филантропично право за правата на индивида и по този начин да се сътвори действителното изискване за съществуването на страната Палестина. Колкото до запазването на статуквото от сегашния миг, т.е. в случай че тази война продължава по същия метод, тя може да докара само до още повече принуждение, до още повече ответно принуждение. Т.е. ще се окажем в един въртоп от принуждение, който няма да има край.
Благодарим ви, господин Зейн ад-Дин, за това потребно изявление. Благодарим за превъзходния превод на Мая Ценова и ви пожелаваме мир и благополучие.
Аз ви благодаря, тъй като дълг на публицистиката в такива моменти, в такива обстановки е да даде опция за изложение и на другата позиция, и на другата позиция. Казвам това, тъй като вие инициирахте това изявление, и по тази причина е моята признателност!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ