Имаме една цел - справедлива и просперираща България
– Г-жо Йотова, каква е равносметката ви за отминалия мандат, удовлетворена ли сте от свършеното и какво ви стимулира за втори мандат?
– Винаги има още работа за извършване. Времето постоянно не доближава. Да, задоволена съм. С президента Румен Радев формирахме мощен екип. Отлично си взаимодействаме. Не единствено съгласно написаните пълномощия по Конституция, само че и поради доверието, общите цели, общите добродетели. Показахме, че президентската институция не е протокол, върнахме нейния престиж, значение и въздействие. Росен Плевнелиев се подчиняваше на Министерския съвет и персонално на Бойко Борисов. Спомняте ли си, че той, съгласно думите на своя водач, беше президент, с цел да му топли мястото? Това означаваше тъпчене на Конституцията и нейния дух за разделяне и съвместен надзор на управляващите. През 2016 година обещахме, че ще бъдем гласът на българските жители. Не сключваме покупко-продажби с министри, депутати, с властимащи. Обещахме, че ще пресечем монопола на партията-държава ГЕРБ и те към този момент не са във властта. Справихме се дружно с всички българи, които не желаят повече корупцията да разяжда обществото ни, да се шири безвластие. Обявихме се за мощна опция на ръководство, която да преведе страната през наследените от Борисов рецесии и да възвърне държавността. Искаме България да бъде деен участник в европейските политики, а не страна от периферията.
– За сметка на предшествениците си, наподобява създадохте добър екип с президента и действате синхронно...
– Да, по този начин е. Всеки от нас е темперамент, дръзвам да настоявам, мощен темперамент. С друга професионална подготовка, с разнообразни гледни точки, само че и с уважението към мнението на другия. Най-важното е, че имаме една цел – обективна и просперираща България. България, в която ние, нейните жители, имаме самочувствие, че сме българи, а не жители, в каквито искаше да ни трансформира Борисов.
– Едно от пълномощията ви като вицепрезидент е обвързвано с работа с българите зад граница, евентуално има компликации?
– Ние работим не за, а с всички българи по света за България. Моята огромна цел е да се запазят и развиват историческите общности, българи по генезис, преселили се преди няколко века, още по време на робството. Тези, които принудително са откъсвани от родината след войните и националните произшествия, сполетели родината ни. Дори и през днешния ден те са подложени на асимилация, на претопяване. Затова бях дружно с тях в Украйна, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Албания, Казахстан. За да запазим българския език, българската еднаквост, българските обичаи, учебните заведения с преподаване на български език. В Албания към този момент има прието българско малцинство, би трябвало да засилим още повече контактите си с тях. Успяхме да запазим териториалната целокупност на Болградския район, само че към момента няма българско учебно заведение в Одеса, за жалост. Това са положителни образци за взаимоотношение сред всички управляващи в страната.
– Установихте ли контакти и с по-новата емиграция?
– Имаме към този момент основана мрежа с българските общности от Европа, Латинска и Северна Америка, от Азия. С българските наследници даже от далечната провинция Чако в Аржентина, чиито прародители са още от края на XIX век. С българските учебни заведения, с културните сдружения. Не срещнах схващане в държавното управление на ГЕРБ за съществено внимание към този голям капацитет, който съставляват българите зад граница. Не пожелаха да създадем политика за техния статут, за институционална връзка с родината. Продължаваме напред. Политиката за нашите сънародници зад граница въобще не е била на дневен ред най-малко 20 години, а по публична статистика над 1,3 милиона души са напуснали страната в последните години, импровизирано се приказва за към 3 милиона българи.
– Предложихте основаването на Културен институт на България. Докъде стигнахте?
– Започнахме да работим за Български културен институт по сходство на Сервантес, Гьоте институт и други Говорихме с над 100 български интелектуалци, режисьори, поети, актьори, писатели и други Те застанаха зад тази концепция, водени от убеждението, че България би трябвало да разшири своята културна дипломация. Ние сме една от най-старите страни в Европа, основатели на книжовност, на славянската цивилизация. Трябва да разширяваме своето въздействие, тъй като има опити да се пренаписва историята и да се подценява ролята на българската страна.
Разработихме разнообразни разновидности за статута на института. Проведох диалози с министри от тогавашното държавно управление на Борисов. За страдание, нито един не откри време, а може би и предпочитание, с цел да придвижи тази концепция към Народното събрание. Такъв институт има смисъл да бъде основан единствено в случай че има специфичен закон, който да го брани, с цел да не може никой да го отстрани с лека ръка. Много хора ми споделиха, че това е въпрос, който би трябвало да бъде решен персонално от господин Борисов. Само че той няма отношение към просвета и нематериалност, тъй че имаме нулев резултат. Много се надявам, че след 14 ноември ще има устойчиво политическо болшинство в Народно събрание и изпълнителна власт от грамотни хора, които милеят за българщината и за българската просвета. Ще им предоставим разновидностите, които сме създали, както за статута, по този начин и за активността на този културен център.
– Първи ноември е, кои са новите будители? Или разчитаме единствено на старите?
– Няма по какъв начин да не се връщаме към предишното и да не помним от кое място сме тръгнали. Догодина ще станат 300 години от рождението на най-големия български будител Паисий Хилендарски. Със своята дребна брошура той освен разсъни народа, само че тя е в основата на образуването на българската нация и българското Възраждане. Будители има и през днешния ден – учители, професори, преподаватели. Всички тези, на които им е безценен българският език, българската просвета и книжнина, българският суверенитет. За страдание, културата постоянно остава някъде в периферията. Не е честно да приказваме за духовното и културното ни развиване единствено на празници. Загубихме лекторати във водещи университети по света, къде от изтощение, неначетеност, от липса на внимание, предпочитание, интерес... Може да създадем доста повече за междинното обучение, за разпространяването на българския език. Имаме доста работа, която би трябвало да свършим, с почтени българи, политици, управленци, които да пазят българското.
– Защо конкуренцията за " Дондуков " 2 наподобява като че ли е всички останали претенденти против вас и господин Радев?
– Борисов добре знае кой направи неговото оставане във властта невероятно. Това несъмнено е Румен Радев. И ние не сме сами. Имаме доста съдружници. Голяма е и ролята на Българска социалистическа партия, която бе единствената съпротива през десетилетието " Борисов ". ГЕРБ желаят президентската власт, с цел да се върнат на бял кон и още веднъж да овладеят страната с техните схеми, зависимости и олигархия, с корупция и безвластие, които се трансфораха в държавна политика.
В България върлува още една тежка пандемия – на неравенствата. И това е обезпечено от модела " Борисов ". Създадоха се няколко Българии – на център и външна страна, на дребното хора с хубаво бъдеще и огромното болшинство, което е обречено да няма бъдеще. Бившият министър председател споделяше, че президентските избори не са значими, а се оказа, че са. Защото в наше лице, в лицето на президента Радев, те откриха мощен и виновен човек, който е кадърен да взима смели решения, който не се вписва в политическата класа на договорката и задкулисието, на сделките зад тила на хората. Затова и пречи.
– Като вицепрезидент сте такава за всички българи и няма по какъв начин да имате партийни желания, само че не е загадка обвързаността ви с Българска социалистическа партия. Преди време призовахте социалистите за избор на доверие, като ви поддържат за втори мандат...
– През всичките години ме е крепяло най-силно тъкмо доверието на българските социалисти и имам вяра, че с президента Радев оправдаваме това доверие. Аз съм ляв човек и имам вяра, че човечеството и актуалните общества занапред ще имат потребност от нашите хрумвания и нашите политики. Затова и българската левица би трябвало да бъде още по-силна и обединена. През петте години българските социалисти бяха до мен – със препоръки, с рецензии, когато заслужавам. Уча се от всички. Бяхме дружно с мнозина на площадите на митинга. И в този момент в акцията срещаме голяма поддръжка и страст. За нас е чест, че социалистите застават още по-уверено зад нас, за разлика от нашите съперници в президентската конкуренция, които се срамят, че са кандидатура на партия ГЕРБ. Срещаме поддръжка от доста други партии, дори от тези, чиито управления са наши съперници. Срещу нас са техните политическите елити, не техните гласоподаватели, членове и симпатизанти. В началото на годината с президента Радев постъпихме почтено – обявихме своето желание да се кандидатираме за втори мандат и да търсим доверието и поддръжката на всички, които споделят нашите хрумвания и нашите дейности. Казахме: Това сме ние. И казахме на хората: С вас сме. Това не е лакиран девиз или напудрено заричане, а възприятие за принадлежност и съпричастност.
– КОВИД-19 разкри с цялостна мощ проблемите в опазването на здравето. Дори и тази тежка обстановка обаче не съумя да накара хората да одобряват разпоредбите, за какво се получи по този начин?
– Това е дълъг диалог. Спомнете си предходната година. Вместо хората да бъдат успокоени, експерти да обяснят за вируса, по най-безпардонен метод държавното управление на Борисов се въоръжи със заплашване и всяване на суматоха и боязън. Самият той избяга от отговорност и се скри зад щаба. Той не обича да се нагърбва с непопулярни решения. Затваряха се градове, полиция изискваше ненужни заявления, които отиваха на боклука, министри сипеха закани. Най-лесно се ръководи уплашен народ. Едновременно с това някои компании, близки до властта, много се обогатиха на наш тил, било то от маски, дезинфектанти, съоръжение... Пир по време на чума! Прокуратурата би трябвало да си свърши работата. Озовахме се без никакъв проект за имунизиране и за лечение на хора. Нямаше и проект по какъв начин да се подкрепи оцеляването на така и така нежния бизнес. Буквално срутиха страната. Процес, от който и до през днешния ден не може да се възстановим. Започна имунизиране на лекари и възрастни, след това Борисов внезапно еднолично пусна зелени коридори, което обърка процеса, даже лиши възрастните от достъп до ваксини. Ще потърси ли някой сметка за голямото количество купени " Астра Зенека ", които по-късно изхвърлихме или подарихме на страни от Третия свят? За големите комисиони за някои, както и за дефицита на другите две ваксини тогава? Кой ще поеме отговорност за това обмисляне? Това не са въпроси за предизборна акция, те би трябвало да бъдат задавани непрестанно, до момента в който не получат своя отговор.
Всяването на съмнение за имунизациите бе огромната злополука, не толкоз даже наличните количества. Естествено, в такава прочувствена и несигурна среда хората престанаха да имат вяра в тях. Ще е мъчно на всяко държавно управление, изключително на длъжностен кабинет, да се оправи с всичко това. Сега са взети ограничения, краткотрайни, с цел да се избегне затварянето на страната. Още един тежък локдаун ще ни върне в нулева точка, още веднъж ще оставим хора без работа и приходи, макар помощите, които могат да получат, още веднъж ще затворим учебните заведения, ще се анулират планови интервенции... Без имунизация нищо няма да се реши, ще има мъртвило, до идващия пик, след това хората още веднъж ще бъдат изправени пред същите опасности. Да, има тресчици за дялане и в самия длъжностен кабинет, най-много в здравното министерство. Много по-рано то трябваше да направи сериозна разяснителна акция за имунизациите, да бъдат мобилизирани същински специалисти и хора, които да разяснят обстановката. Да кажат съгласно сегашните резултати по какъв начин да се постъпи с бременните, с хората с тежки болести. За въвеждането на зеления документ трябваше да се обезпечи време за реакция, да се приготвят хората. За да се преодолее разделянето сред хората, те би трябвало на първо място да бъдат добре осведомени.
– Къде е мястото на лечебните заведения в цялата тази обстановка?
– Болниците изнемогват, интензивните отделения са претъпкани, на първо място с неимунизирани хора. Не е задоволително единствено да демонстрираме почитание към лекарите с ръкопляскане, а да помислим и за тях. Тази двегодишна рецесия ни накара като с рентгенови очи да прогледнем какъв брой е зле нашата здравна система. Десетки години приказваме за промени в нея, а това е най-слабата система в цяла Европа. Недостиг има не толкоз за съоръжение и за лечебни заведения, а на лекари, медицински личен състав, експерти. Корените на това са доста далеко и доста дълбоко. Когато не си основал система, която да стимулира младите лекари да остават в страната, ето резултата. Оборудване може да си докараш, лекари е мъчно. Да напомня и друго – в края на държавното управление на Борисов неговото здравно министерство искаше да закрие общинските лечебни заведения. С днешна дата запитвам какво щеше да стане, в случай че бяхме го създали по концепцията на зам.-министър Жени Начева?
Затова заставаме на страната на българите и сме дружно с всички, които желаят това порочно държавно управление и ръководство, което ни унищожи и остави без хоризонт, да бъде затворена страница.
– Винаги има още работа за извършване. Времето постоянно не доближава. Да, задоволена съм. С президента Румен Радев формирахме мощен екип. Отлично си взаимодействаме. Не единствено съгласно написаните пълномощия по Конституция, само че и поради доверието, общите цели, общите добродетели. Показахме, че президентската институция не е протокол, върнахме нейния престиж, значение и въздействие. Росен Плевнелиев се подчиняваше на Министерския съвет и персонално на Бойко Борисов. Спомняте ли си, че той, съгласно думите на своя водач, беше президент, с цел да му топли мястото? Това означаваше тъпчене на Конституцията и нейния дух за разделяне и съвместен надзор на управляващите. През 2016 година обещахме, че ще бъдем гласът на българските жители. Не сключваме покупко-продажби с министри, депутати, с властимащи. Обещахме, че ще пресечем монопола на партията-държава ГЕРБ и те към този момент не са във властта. Справихме се дружно с всички българи, които не желаят повече корупцията да разяжда обществото ни, да се шири безвластие. Обявихме се за мощна опция на ръководство, която да преведе страната през наследените от Борисов рецесии и да възвърне държавността. Искаме България да бъде деен участник в европейските политики, а не страна от периферията.
– За сметка на предшествениците си, наподобява създадохте добър екип с президента и действате синхронно...
– Да, по този начин е. Всеки от нас е темперамент, дръзвам да настоявам, мощен темперамент. С друга професионална подготовка, с разнообразни гледни точки, само че и с уважението към мнението на другия. Най-важното е, че имаме една цел – обективна и просперираща България. България, в която ние, нейните жители, имаме самочувствие, че сме българи, а не жители, в каквито искаше да ни трансформира Борисов.
– Едно от пълномощията ви като вицепрезидент е обвързвано с работа с българите зад граница, евентуално има компликации?
– Ние работим не за, а с всички българи по света за България. Моята огромна цел е да се запазят и развиват историческите общности, българи по генезис, преселили се преди няколко века, още по време на робството. Тези, които принудително са откъсвани от родината след войните и националните произшествия, сполетели родината ни. Дори и през днешния ден те са подложени на асимилация, на претопяване. Затова бях дружно с тях в Украйна, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Албания, Казахстан. За да запазим българския език, българската еднаквост, българските обичаи, учебните заведения с преподаване на български език. В Албания към този момент има прието българско малцинство, би трябвало да засилим още повече контактите си с тях. Успяхме да запазим териториалната целокупност на Болградския район, само че към момента няма българско учебно заведение в Одеса, за жалост. Това са положителни образци за взаимоотношение сред всички управляващи в страната.
– Установихте ли контакти и с по-новата емиграция?
– Имаме към този момент основана мрежа с българските общности от Европа, Латинска и Северна Америка, от Азия. С българските наследници даже от далечната провинция Чако в Аржентина, чиито прародители са още от края на XIX век. С българските учебни заведения, с културните сдружения. Не срещнах схващане в държавното управление на ГЕРБ за съществено внимание към този голям капацитет, който съставляват българите зад граница. Не пожелаха да създадем политика за техния статут, за институционална връзка с родината. Продължаваме напред. Политиката за нашите сънародници зад граница въобще не е била на дневен ред най-малко 20 години, а по публична статистика над 1,3 милиона души са напуснали страната в последните години, импровизирано се приказва за към 3 милиона българи.
– Предложихте основаването на Културен институт на България. Докъде стигнахте?
– Започнахме да работим за Български културен институт по сходство на Сервантес, Гьоте институт и други Говорихме с над 100 български интелектуалци, режисьори, поети, актьори, писатели и други Те застанаха зад тази концепция, водени от убеждението, че България би трябвало да разшири своята културна дипломация. Ние сме една от най-старите страни в Европа, основатели на книжовност, на славянската цивилизация. Трябва да разширяваме своето въздействие, тъй като има опити да се пренаписва историята и да се подценява ролята на българската страна.
Разработихме разнообразни разновидности за статута на института. Проведох диалози с министри от тогавашното държавно управление на Борисов. За страдание, нито един не откри време, а може би и предпочитание, с цел да придвижи тази концепция към Народното събрание. Такъв институт има смисъл да бъде основан единствено в случай че има специфичен закон, който да го брани, с цел да не може никой да го отстрани с лека ръка. Много хора ми споделиха, че това е въпрос, който би трябвало да бъде решен персонално от господин Борисов. Само че той няма отношение към просвета и нематериалност, тъй че имаме нулев резултат. Много се надявам, че след 14 ноември ще има устойчиво политическо болшинство в Народно събрание и изпълнителна власт от грамотни хора, които милеят за българщината и за българската просвета. Ще им предоставим разновидностите, които сме създали, както за статута, по този начин и за активността на този културен център.
– Първи ноември е, кои са новите будители? Или разчитаме единствено на старите?
– Няма по какъв начин да не се връщаме към предишното и да не помним от кое място сме тръгнали. Догодина ще станат 300 години от рождението на най-големия български будител Паисий Хилендарски. Със своята дребна брошура той освен разсъни народа, само че тя е в основата на образуването на българската нация и българското Възраждане. Будители има и през днешния ден – учители, професори, преподаватели. Всички тези, на които им е безценен българският език, българската просвета и книжнина, българският суверенитет. За страдание, културата постоянно остава някъде в периферията. Не е честно да приказваме за духовното и културното ни развиване единствено на празници. Загубихме лекторати във водещи университети по света, къде от изтощение, неначетеност, от липса на внимание, предпочитание, интерес... Може да създадем доста повече за междинното обучение, за разпространяването на българския език. Имаме доста работа, която би трябвало да свършим, с почтени българи, политици, управленци, които да пазят българското.
– Защо конкуренцията за " Дондуков " 2 наподобява като че ли е всички останали претенденти против вас и господин Радев?
– Борисов добре знае кой направи неговото оставане във властта невероятно. Това несъмнено е Румен Радев. И ние не сме сами. Имаме доста съдружници. Голяма е и ролята на Българска социалистическа партия, която бе единствената съпротива през десетилетието " Борисов ". ГЕРБ желаят президентската власт, с цел да се върнат на бял кон и още веднъж да овладеят страната с техните схеми, зависимости и олигархия, с корупция и безвластие, които се трансфораха в държавна политика.
В България върлува още една тежка пандемия – на неравенствата. И това е обезпечено от модела " Борисов ". Създадоха се няколко Българии – на център и външна страна, на дребното хора с хубаво бъдеще и огромното болшинство, което е обречено да няма бъдеще. Бившият министър председател споделяше, че президентските избори не са значими, а се оказа, че са. Защото в наше лице, в лицето на президента Радев, те откриха мощен и виновен човек, който е кадърен да взима смели решения, който не се вписва в политическата класа на договорката и задкулисието, на сделките зад тила на хората. Затова и пречи.
– Като вицепрезидент сте такава за всички българи и няма по какъв начин да имате партийни желания, само че не е загадка обвързаността ви с Българска социалистическа партия. Преди време призовахте социалистите за избор на доверие, като ви поддържат за втори мандат...
– През всичките години ме е крепяло най-силно тъкмо доверието на българските социалисти и имам вяра, че с президента Радев оправдаваме това доверие. Аз съм ляв човек и имам вяра, че човечеството и актуалните общества занапред ще имат потребност от нашите хрумвания и нашите политики. Затова и българската левица би трябвало да бъде още по-силна и обединена. През петте години българските социалисти бяха до мен – със препоръки, с рецензии, когато заслужавам. Уча се от всички. Бяхме дружно с мнозина на площадите на митинга. И в този момент в акцията срещаме голяма поддръжка и страст. За нас е чест, че социалистите застават още по-уверено зад нас, за разлика от нашите съперници в президентската конкуренция, които се срамят, че са кандидатура на партия ГЕРБ. Срещаме поддръжка от доста други партии, дори от тези, чиито управления са наши съперници. Срещу нас са техните политическите елити, не техните гласоподаватели, членове и симпатизанти. В началото на годината с президента Радев постъпихме почтено – обявихме своето желание да се кандидатираме за втори мандат и да търсим доверието и поддръжката на всички, които споделят нашите хрумвания и нашите дейности. Казахме: Това сме ние. И казахме на хората: С вас сме. Това не е лакиран девиз или напудрено заричане, а възприятие за принадлежност и съпричастност.
– КОВИД-19 разкри с цялостна мощ проблемите в опазването на здравето. Дори и тази тежка обстановка обаче не съумя да накара хората да одобряват разпоредбите, за какво се получи по този начин?
– Това е дълъг диалог. Спомнете си предходната година. Вместо хората да бъдат успокоени, експерти да обяснят за вируса, по най-безпардонен метод държавното управление на Борисов се въоръжи със заплашване и всяване на суматоха и боязън. Самият той избяга от отговорност и се скри зад щаба. Той не обича да се нагърбва с непопулярни решения. Затваряха се градове, полиция изискваше ненужни заявления, които отиваха на боклука, министри сипеха закани. Най-лесно се ръководи уплашен народ. Едновременно с това някои компании, близки до властта, много се обогатиха на наш тил, било то от маски, дезинфектанти, съоръжение... Пир по време на чума! Прокуратурата би трябвало да си свърши работата. Озовахме се без никакъв проект за имунизиране и за лечение на хора. Нямаше и проект по какъв начин да се подкрепи оцеляването на така и така нежния бизнес. Буквално срутиха страната. Процес, от който и до през днешния ден не може да се възстановим. Започна имунизиране на лекари и възрастни, след това Борисов внезапно еднолично пусна зелени коридори, което обърка процеса, даже лиши възрастните от достъп до ваксини. Ще потърси ли някой сметка за голямото количество купени " Астра Зенека ", които по-късно изхвърлихме или подарихме на страни от Третия свят? За големите комисиони за някои, както и за дефицита на другите две ваксини тогава? Кой ще поеме отговорност за това обмисляне? Това не са въпроси за предизборна акция, те би трябвало да бъдат задавани непрестанно, до момента в който не получат своя отговор.
Всяването на съмнение за имунизациите бе огромната злополука, не толкоз даже наличните количества. Естествено, в такава прочувствена и несигурна среда хората престанаха да имат вяра в тях. Ще е мъчно на всяко държавно управление, изключително на длъжностен кабинет, да се оправи с всичко това. Сега са взети ограничения, краткотрайни, с цел да се избегне затварянето на страната. Още един тежък локдаун ще ни върне в нулева точка, още веднъж ще оставим хора без работа и приходи, макар помощите, които могат да получат, още веднъж ще затворим учебните заведения, ще се анулират планови интервенции... Без имунизация нищо няма да се реши, ще има мъртвило, до идващия пик, след това хората още веднъж ще бъдат изправени пред същите опасности. Да, има тресчици за дялане и в самия длъжностен кабинет, най-много в здравното министерство. Много по-рано то трябваше да направи сериозна разяснителна акция за имунизациите, да бъдат мобилизирани същински специалисти и хора, които да разяснят обстановката. Да кажат съгласно сегашните резултати по какъв начин да се постъпи с бременните, с хората с тежки болести. За въвеждането на зеления документ трябваше да се обезпечи време за реакция, да се приготвят хората. За да се преодолее разделянето сред хората, те би трябвало на първо място да бъдат добре осведомени.
– Къде е мястото на лечебните заведения в цялата тази обстановка?
– Болниците изнемогват, интензивните отделения са претъпкани, на първо място с неимунизирани хора. Не е задоволително единствено да демонстрираме почитание към лекарите с ръкопляскане, а да помислим и за тях. Тази двегодишна рецесия ни накара като с рентгенови очи да прогледнем какъв брой е зле нашата здравна система. Десетки години приказваме за промени в нея, а това е най-слабата система в цяла Европа. Недостиг има не толкоз за съоръжение и за лечебни заведения, а на лекари, медицински личен състав, експерти. Корените на това са доста далеко и доста дълбоко. Когато не си основал система, която да стимулира младите лекари да остават в страната, ето резултата. Оборудване може да си докараш, лекари е мъчно. Да напомня и друго – в края на държавното управление на Борисов неговото здравно министерство искаше да закрие общинските лечебни заведения. С днешна дата запитвам какво щеше да стане, в случай че бяхме го създали по концепцията на зам.-министър Жени Начева?
Затова заставаме на страната на българите и сме дружно с всички, които желаят това порочно държавно управление и ръководство, което ни унищожи и остави без хоризонт, да бъде затворена страница.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ