Извеждането на дете от семейството е крайна мярка
Г-жо Янева, какво ще се случи оттук насетне с детето, което падна от втория етаж, до момента в който родителите му спяха безпаметно след приложимост на алкохол?
Колегите от " Закрила на детето " работят по логаритъма на нормативната уредба, която включва посещаване в болничното заведение, в дома, оценка на риска на детето и средата. Едва въз основата на тази оценка ще бъдат подхванати ограничения за протекция на детето. Хипотезите са няколко - детето и родителите да бъдат подкрепени в домашна среда, да бъдат ориентирани към обществена услуга, където да употребяват консултиране за повишение на родителските умения да вземем за пример или друго, което органът е решил. Възможно е също детето да бъде настанено при близки и родственици или в институция. Това се случва, когато се реши, че има непосредствена заплаха за живота и здравето му и родителите не могат да положат за него съответни грижи. Но при всички случаи би трябвало да се работи първо с родителите.
Ужасяващият случай се случва на фона на шумни митинги против Стратегията за детето, която съгласно някои родители дава прекалено много пълномощия на страната за вмешателство и върви против фамилните полезности. В същия миг, в тази ситуация с детето, всички се питат къде е страната. Защо документът буни духовете към този момент месеци наред?
Според мен, тъй като хората не са чели вярно документа. Те се тормозят, непознавайки действието на системата, хващат се за обособени думи, които се преекспонират в пространството и доста съществено работят върху личните им страхове. Опасяват се, че един донос може да им отнеме децата. Нито един отдел " Закрила на детето " обаче не би си разрешил да предприеме ограничения, без да оцени риска и да направи инспекция на сигнала. Стратегията е плашеща може би и за хората, които подсъзнателно знаят, че дейностите, които подхващат към децата си, и методите им за възпитаните не са най-правилните и демократичните.
Нашата работа е в услуга на детето и фамилията. По принцип извеждането на едно дете от фамилията му е последна мярка и идва едвам тогава, когато сме пробвали една, втора, трета услуга и виждаме, че няма смяна. През цялото това време се вършат срещи с сътрудници, разисква се казусът, търсят се разновидности. Важно е да се знае, че извеждането не е своеволно и независимо решение на един обществен служащ. Винаги, повече от 10 години тази алтернатива я е имало в нашето законодателство. Но при тежки случаи на малтретиране, деца със счупени ръце и крайници, залети с горещи течности, пребивани няма по какъв начин да кажеш „ да живеят фамилните полезности “ и фамилията ще се оправи единствено с казуса. Детето е жертва. Като очевидец на издевателства у дома е жертва, изведеш ли го - отново е жертва, тъй като, добра или неприятна, това е неговата среда. А къде е отговорността на родителя? Според мен системата би трябвало по този начин да е направена, че първо да се търси отговорност от възрастния. Ако агресорът е бащата, страната има запас насилникът да бъде изведен, да бъде подкрепена майката и детето да остане с нея, в това време да се издаде заповед за възпиране от домашно принуждение на бащата. Но какво вършим с насилника? Това е една празнота в законодателството. Той просто ще си откри друга жертва, тъй като търси точно такива дами. Според мен фокусът би трябвало да е и към агресора, би трябвало да има двоен метод.
Свикнали сме да имаме вяра, че такива обстановки се случват в фамилии с невисок обществен статус, ниски приходи и особена ценностна система. Какво демонстрира вашият опит?
Практиката ми демонстрира, че има и хора - доста интелигентни, с положителни специалности и приходи, които си отмъщават един на различен посредством детето. Ако такива родители употребяват фамилен съветник, на самия експерт му е доста сложна задачата, тъй като, с цел да отбрани интереса на детето, би трябвало да работи с двамата възрастни, които са в спор. Когато се кара едно семейство, най-удобно е да бъде отговорен трети човек. Случвало ми се е по време на среща общоприетоо да предложа кафе на родителите, единият да пожелае, а другият - не и след това да ме упрекна, че съм в близки връзки с „ врага му “, тъй като сме пили кафе.
Разкажете за случай от практиката си, когато дете е изведено от фамилията си и това е предопределило ориста му.
Спомням си за многодетно семейство от село, покрай Пловдив. Децата бяха изведени от фамилията от „ Закрила на детето “, тъй като се откри, че сред родителите има сериозен спор, в това число и физическа експанзия. В жилището липсваха обикновени условия - ток, вода, хигиената беше на доста ниско равнище. Направи ми усещане обаче усърдието и желанието на майката да си върне децата. Хубавото бе, че тя ходеше да ги посещава постоянно, връзката сред тях не беше прекратена. Ние безспирно обяснявахме, че с цел да си ги върне, в фамилията би трябвало да има естествени условия за живот. Нямаше по какъв начин да <210> издействаме парична помощ, тъй като тя просто нямаше документ за идентичност, с който да се легитимира пред обществените служби. Започнахме работата с майката малко по малко. Тя си откри работа на полето, на надник, бащата също. Смениха найлона, който скриваше прозореца, с същински прозорец, на вноски съумяха да си платят тока. При една от последващите инспекции отдел „ Закрила на детето “ видя, че битовите условия са мощно усъвършенствани. Следващата стъпка от наша страна бе да командироваме обществен служащ у тях, с цел да следи какво купува майката от магазина, какво има намерение да сготви за децата, безусловно обикновени неща. За някой непряк човек това е смешно, само че за това семейство беше голям скок в развиването. Междувременно пък, влизайки в институция, децата се научиха на ред - ставаш заран, оправяш си леглото, миеш си зъбите, отиваш на учебно заведение. Навици, които нямаше по какъв начин да основат в онази обстановка. Отделно от това, водихме диалози с родителите за техните фамилни взаимоотношения, убеждавахме ги, че в случай че живеят по същия метод и се карат пред децата, отново отиваме на кота нула. Най-накрая отдел " Закрила на детето " реши и върна децата и майката разцъфтя. Малчуганите върнаха живота в къщата, те доста оказват помощ, огромното момче възроди градинката, всички не престават да се образоват. Извеждането на деца от фамилната среда е краткотрайна мярка и задачата е през този интервал да се подобрят изискванията и да се окаже поддръжка на всички в сложния развой.
Колегите от " Закрила на детето " работят по логаритъма на нормативната уредба, която включва посещаване в болничното заведение, в дома, оценка на риска на детето и средата. Едва въз основата на тази оценка ще бъдат подхванати ограничения за протекция на детето. Хипотезите са няколко - детето и родителите да бъдат подкрепени в домашна среда, да бъдат ориентирани към обществена услуга, където да употребяват консултиране за повишение на родителските умения да вземем за пример или друго, което органът е решил. Възможно е също детето да бъде настанено при близки и родственици или в институция. Това се случва, когато се реши, че има непосредствена заплаха за живота и здравето му и родителите не могат да положат за него съответни грижи. Но при всички случаи би трябвало да се работи първо с родителите.
Ужасяващият случай се случва на фона на шумни митинги против Стратегията за детето, която съгласно някои родители дава прекалено много пълномощия на страната за вмешателство и върви против фамилните полезности. В същия миг, в тази ситуация с детето, всички се питат къде е страната. Защо документът буни духовете към този момент месеци наред?
Според мен, тъй като хората не са чели вярно документа. Те се тормозят, непознавайки действието на системата, хващат се за обособени думи, които се преекспонират в пространството и доста съществено работят върху личните им страхове. Опасяват се, че един донос може да им отнеме децата. Нито един отдел " Закрила на детето " обаче не би си разрешил да предприеме ограничения, без да оцени риска и да направи инспекция на сигнала. Стратегията е плашеща може би и за хората, които подсъзнателно знаят, че дейностите, които подхващат към децата си, и методите им за възпитаните не са най-правилните и демократичните.
Нашата работа е в услуга на детето и фамилията. По принцип извеждането на едно дете от фамилията му е последна мярка и идва едвам тогава, когато сме пробвали една, втора, трета услуга и виждаме, че няма смяна. През цялото това време се вършат срещи с сътрудници, разисква се казусът, търсят се разновидности. Важно е да се знае, че извеждането не е своеволно и независимо решение на един обществен служащ. Винаги, повече от 10 години тази алтернатива я е имало в нашето законодателство. Но при тежки случаи на малтретиране, деца със счупени ръце и крайници, залети с горещи течности, пребивани няма по какъв начин да кажеш „ да живеят фамилните полезности “ и фамилията ще се оправи единствено с казуса. Детето е жертва. Като очевидец на издевателства у дома е жертва, изведеш ли го - отново е жертва, тъй като, добра или неприятна, това е неговата среда. А къде е отговорността на родителя? Според мен системата би трябвало по този начин да е направена, че първо да се търси отговорност от възрастния. Ако агресорът е бащата, страната има запас насилникът да бъде изведен, да бъде подкрепена майката и детето да остане с нея, в това време да се издаде заповед за възпиране от домашно принуждение на бащата. Но какво вършим с насилника? Това е една празнота в законодателството. Той просто ще си откри друга жертва, тъй като търси точно такива дами. Според мен фокусът би трябвало да е и към агресора, би трябвало да има двоен метод.
Свикнали сме да имаме вяра, че такива обстановки се случват в фамилии с невисок обществен статус, ниски приходи и особена ценностна система. Какво демонстрира вашият опит?
Практиката ми демонстрира, че има и хора - доста интелигентни, с положителни специалности и приходи, които си отмъщават един на различен посредством детето. Ако такива родители употребяват фамилен съветник, на самия експерт му е доста сложна задачата, тъй като, с цел да отбрани интереса на детето, би трябвало да работи с двамата възрастни, които са в спор. Когато се кара едно семейство, най-удобно е да бъде отговорен трети човек. Случвало ми се е по време на среща общоприетоо да предложа кафе на родителите, единият да пожелае, а другият - не и след това да ме упрекна, че съм в близки връзки с „ врага му “, тъй като сме пили кафе.
Разкажете за случай от практиката си, когато дете е изведено от фамилията си и това е предопределило ориста му.
Спомням си за многодетно семейство от село, покрай Пловдив. Децата бяха изведени от фамилията от „ Закрила на детето “, тъй като се откри, че сред родителите има сериозен спор, в това число и физическа експанзия. В жилището липсваха обикновени условия - ток, вода, хигиената беше на доста ниско равнище. Направи ми усещане обаче усърдието и желанието на майката да си върне децата. Хубавото бе, че тя ходеше да ги посещава постоянно, връзката сред тях не беше прекратена. Ние безспирно обяснявахме, че с цел да си ги върне, в фамилията би трябвало да има естествени условия за живот. Нямаше по какъв начин да <210> издействаме парична помощ, тъй като тя просто нямаше документ за идентичност, с който да се легитимира пред обществените служби. Започнахме работата с майката малко по малко. Тя си откри работа на полето, на надник, бащата също. Смениха найлона, който скриваше прозореца, с същински прозорец, на вноски съумяха да си платят тока. При една от последващите инспекции отдел „ Закрила на детето “ видя, че битовите условия са мощно усъвършенствани. Следващата стъпка от наша страна бе да командироваме обществен служащ у тях, с цел да следи какво купува майката от магазина, какво има намерение да сготви за децата, безусловно обикновени неща. За някой непряк човек това е смешно, само че за това семейство беше голям скок в развиването. Междувременно пък, влизайки в институция, децата се научиха на ред - ставаш заран, оправяш си леглото, миеш си зъбите, отиваш на учебно заведение. Навици, които нямаше по какъв начин да основат в онази обстановка. Отделно от това, водихме диалози с родителите за техните фамилни взаимоотношения, убеждавахме ги, че в случай че живеят по същия метод и се карат пред децата, отново отиваме на кота нула. Най-накрая отдел " Закрила на детето " реши и върна децата и майката разцъфтя. Малчуганите върнаха живота в къщата, те доста оказват помощ, огромното момче възроди градинката, всички не престават да се образоват. Извеждането на деца от фамилната среда е краткотрайна мярка и задачата е през този интервал да се подобрят изискванията и да се окаже поддръжка на всички в сложния развой.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ