Психологът Радка Цонкова: Ключът не е в забраните за децата,...
- Г-жо Цонкова, от ден на ден деца се впускат в рискови провокации в обществените мрежи, изключително в TikTok. Сред последните мании е да имат така наречен „ драконов мирис “ или пък да се надпреварват за устойчивост, като си поставят желе на устата и носа, с цел да си спрат въздуха. Защо го вършат, къде се коренят аргументите?
- В детската възраст е доста особено експериментирането, влизането в разнообразни функции, да копират държание. Тези провокации са безусловно естествени за тази възраст и в случай че някое дете го прави, не можем да заключим, че има неприятно семейство. По-скоро родителят би трябвало да управлява какви филми гледа детето му, какви обществени мрежи употребява. Но значимото е да не ги не разрешава. Знаем, че при възбрана децата стартират да вършат нещо скрито. Необходимо е просто да се разяснява и философства върху това кое е положително и кое е зло, напълно повърхностно, а не с лекторски звук. Ето да вземем за пример предизвикването с желе. Детето го извършва, само че не знае, че вероятността да почине от задушаване е доста огромна. Нужно е просто да се разяснява, да намират родителите време, най-малко по един час, да гледат това, което е забавно на детето. Може да е скучно за родителите, само че е хубаво да се отиде на равнището на дребния, с цел да могат да са покрай това, което прави и което го вълнува. И непрекъснато да се изяснява кое е положително и кое е зло. Така детето единствено ще стартира да заобикаля заплахите, защото към този момент е говорено с него за тях.
- Много от родителите работят на две места, с цел да обезпечат всичко належащо на децата си. Така обаче нямат задоволително време за тях и доста огромна част от характера и държанието им се образува от приятелския кръг. В много случаи по този начин се потегля по неприятен път...
- Така е, само че тук отново стигаме до това да отделяме малко повече време за децата. Може да работим на две места, само че детето няма потребност постоянно от ново яке, а да прекара време с мама и тате. Тук е въпрос на приоритет по какъв начин родителят ще си структурира всекидневието, дали ще може да отделя малко повече време, с цел да е наясно с приятелския кръг. И още веднъж да не се не разрешава, а да се проучва държанието на тези другари, с цел да може детето единствено да направи избора дали е добре, или не да поддържа контакти с тях. Ако му се забрани да излиза с тях, на следващия ден ще е друга компания, а третия път към този момент ще пази в загадка с кого излиза. Ако да вземем за пример някое дете от компанията прави обири, стои на открито до късно и има единствено двойки в учебно заведение, родителят може да каже: „ Виж, детето е доста положително, само че родителят му го е изоставил. Това значи, че не го обича - да стои до полунощ на открито, да не взима ограничения за кражбите, както и за неприятния триумф. Аз обаче те обичам и няма да те оставя да бъдеш необразован “. Така ще може да се изяснява, да се проучва, а не напряко да забраняваме. Разбира се, в случай че нещо е свръхопасно за детето, тогава сме длъжни да го забраним.
- Това ли е верният наставнически метод и в случай че детето бъде „ хванато “ да се впуска в рисковите онлайн провокации?
- Ако разбере, че извършва такива провокации, методът би трябвало да е по-твърд. До момента говорихме за предварителна защита и превантивни ограничения. А тогава към този момент може да включим възбраната. През възбраната, само че когато е рядко, детето схваща, че родителят е зает с него и че е уплашен. При възбраната би трябвало да сме безапелационни. По този метод демонстрираме, че това, което е направило детето, е доста рисково. Но не с крясъци, а просто споделяме: „ Забраняваме ти това повече да го правиш, тъй като е рисково за живота ти! “. И не е нужно повече да философстваме или да го наказваме да не излиза. Достатъчно е да споделяме това изречение, с цел да разбере детето какво имаме поради. Естествено, и да разбираем за какво е рисково.
- Липсата на внимание към дребните ли е главната неточност на родителите?
- Липсата на време. Внимание всеки родител се пробва да даде по негов си метод. Но малко повече време би трябвало да се прекарва с децата. Да се обръща внимание на това по какъв начин се усещат, да се приказва с тях, да излизат дружно цялото семейство, тъй като децата обичат тези неща и по този начин можем да ги следим от близко. Важно е да не повтаряме грешките на нашите родители. Много постоянно, в случай че сме имали неприятно семейство, може да го проектираме като наше родителстване по отношение на децата.
- Постоянно упрекват родителите, че вършат неточности... Но учебното заведение къде е, има ли то основна роля в предварителната защита за заплахите в интернет да вземем за пример?
- Основната роля е на родителя. Но учебното заведение също има друга съществена роля, колкото и да се пробват учителите да споделят, че всичко идва от у дома. Това е една сериозна институция и там също би трябвало да се приказва. Особено когато децата са в група, тъй като груповата динамичност е доста по-силна и се схваща какво споделя даденият преподавател. Там са повече деца, могат да го обсъдят. Там би трябвало да се изяснява постоянно освен за цигари, опиати, ранна половост, а също по този начин институцията би трябвало да може да стопира експанзията, което е един главен проблем съгласно мен. В учебното заведение се неглижират нападателните прояви на децата в първи клас, а се подчертава единствено на ученето -дали имаш двойка или шестица. Това е мощна среда, където може да се въздейства на децата, тъй като те прекарват там през целия ден.
- В детската възраст е доста особено експериментирането, влизането в разнообразни функции, да копират държание. Тези провокации са безусловно естествени за тази възраст и в случай че някое дете го прави, не можем да заключим, че има неприятно семейство. По-скоро родителят би трябвало да управлява какви филми гледа детето му, какви обществени мрежи употребява. Но значимото е да не ги не разрешава. Знаем, че при възбрана децата стартират да вършат нещо скрито. Необходимо е просто да се разяснява и философства върху това кое е положително и кое е зло, напълно повърхностно, а не с лекторски звук. Ето да вземем за пример предизвикването с желе. Детето го извършва, само че не знае, че вероятността да почине от задушаване е доста огромна. Нужно е просто да се разяснява, да намират родителите време, най-малко по един час, да гледат това, което е забавно на детето. Може да е скучно за родителите, само че е хубаво да се отиде на равнището на дребния, с цел да могат да са покрай това, което прави и което го вълнува. И непрекъснато да се изяснява кое е положително и кое е зло. Така детето единствено ще стартира да заобикаля заплахите, защото към този момент е говорено с него за тях.
- Много от родителите работят на две места, с цел да обезпечат всичко належащо на децата си. Така обаче нямат задоволително време за тях и доста огромна част от характера и държанието им се образува от приятелския кръг. В много случаи по този начин се потегля по неприятен път...
- Така е, само че тук отново стигаме до това да отделяме малко повече време за децата. Може да работим на две места, само че детето няма потребност постоянно от ново яке, а да прекара време с мама и тате. Тук е въпрос на приоритет по какъв начин родителят ще си структурира всекидневието, дали ще може да отделя малко повече време, с цел да е наясно с приятелския кръг. И още веднъж да не се не разрешава, а да се проучва държанието на тези другари, с цел да може детето единствено да направи избора дали е добре, или не да поддържа контакти с тях. Ако му се забрани да излиза с тях, на следващия ден ще е друга компания, а третия път към този момент ще пази в загадка с кого излиза. Ако да вземем за пример някое дете от компанията прави обири, стои на открито до късно и има единствено двойки в учебно заведение, родителят може да каже: „ Виж, детето е доста положително, само че родителят му го е изоставил. Това значи, че не го обича - да стои до полунощ на открито, да не взима ограничения за кражбите, както и за неприятния триумф. Аз обаче те обичам и няма да те оставя да бъдеш необразован “. Така ще може да се изяснява, да се проучва, а не напряко да забраняваме. Разбира се, в случай че нещо е свръхопасно за детето, тогава сме длъжни да го забраним.
- Това ли е верният наставнически метод и в случай че детето бъде „ хванато “ да се впуска в рисковите онлайн провокации?
- Ако разбере, че извършва такива провокации, методът би трябвало да е по-твърд. До момента говорихме за предварителна защита и превантивни ограничения. А тогава към този момент може да включим възбраната. През възбраната, само че когато е рядко, детето схваща, че родителят е зает с него и че е уплашен. При възбраната би трябвало да сме безапелационни. По този метод демонстрираме, че това, което е направило детето, е доста рисково. Но не с крясъци, а просто споделяме: „ Забраняваме ти това повече да го правиш, тъй като е рисково за живота ти! “. И не е нужно повече да философстваме или да го наказваме да не излиза. Достатъчно е да споделяме това изречение, с цел да разбере детето какво имаме поради. Естествено, и да разбираем за какво е рисково.
- Липсата на внимание към дребните ли е главната неточност на родителите?
- Липсата на време. Внимание всеки родител се пробва да даде по негов си метод. Но малко повече време би трябвало да се прекарва с децата. Да се обръща внимание на това по какъв начин се усещат, да се приказва с тях, да излизат дружно цялото семейство, тъй като децата обичат тези неща и по този начин можем да ги следим от близко. Важно е да не повтаряме грешките на нашите родители. Много постоянно, в случай че сме имали неприятно семейство, може да го проектираме като наше родителстване по отношение на децата.
- Постоянно упрекват родителите, че вършат неточности... Но учебното заведение къде е, има ли то основна роля в предварителната защита за заплахите в интернет да вземем за пример?
- Основната роля е на родителя. Но учебното заведение също има друга съществена роля, колкото и да се пробват учителите да споделят, че всичко идва от у дома. Това е една сериозна институция и там също би трябвало да се приказва. Особено когато децата са в група, тъй като груповата динамичност е доста по-силна и се схваща какво споделя даденият преподавател. Там са повече деца, могат да го обсъдят. Там би трябвало да се изяснява постоянно освен за цигари, опиати, ранна половост, а също по този начин институцията би трябвало да може да стопира експанзията, което е един главен проблем съгласно мен. В учебното заведение се неглижират нападателните прояви на децата в първи клас, а се подчертава единствено на ученето -дали имаш двойка или шестица. Това е мощна среда, където може да се въздейства на децата, тъй като те прекарват там през целия ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ