Социоложка разясни защо партията на Слави дърпа силно пред ДБ на Христо Иванов, а ГЕРБ и БСП...
- Г-жо Славкова, логически резултат ли е паритетът ГЕРБ-БСП, което демонстрира последното проучване на електоралните настройки на организация „ Тренд”?
- Всеки месец организираме такива изследвания. След началото на митингите през август, както и септември се регистрира спад при ГЕРБ. Не се следи обаче и повишение при Българска социалистическа партия, остават на сходни равнища с тези в предходните месеци. На фона на митингите, на ескалацията на напрежение ГЕРБ стартират да губят. Резултатите в идващите месеци ще покажат до каква степен устойчива е тази загуба, до каква степен е моментна.
- Каква известност на останалите политически сили отчитате?
- Има напредък на електоралния капацитет при „ Има подобен народ” на Слави Трифонов през август и септември, които остават трета политическа мощ за този интервал. Това е един от печелившите от митингите, макар че не участват физически, а да показват поддръжка в обществените мрежи. Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ. С уточнението, че това е моментна фотография в сегашния извънредно динамичен стадий, не е прогноза за изборите.
„ Демократична България” е със сходни позиции за август и септември -съответно 9.9 и 10.1 %. Те съумяха да завоюват известност с акциите си в Росенец, с присъединяване в митингите.
Формацията на Мая Манолова „ Изправи се.БГ” е с 4 % - на ръба, ще забележим дали ще мине бариерата в идващите месеци. Обединените патриоти са едни от губещите в обстановката. Сега са малко под чертата - 3.9 %.
Това е сложен резултат за установяване дали ще влязат в идващ парламент, или не. Данни, които сме следили обратно във времето, демонстрират, че Патриотите също губят като част от ръководещото болшинство.
Останалите политически обединения са към 1 % - „ Воля”, „ Възраждане”, „ Атака”, както и новите политически обединения - на Цветан Цветанов и обявеното от Васил Божков „ Българско лято”.
- Защо групировката на Слави Трифонов, който не взе участие в митингите, натрупа такава известност, даже по-голяма от доста дейната „ Демократична България”?
- Не споделям, че групировката на Трифонов е огромният печеливш, само че несъмнено е печеливша. „ Демократична България” обаче също печели - в предходните ни данни бяха даже под 4 %.
Като цяло обществото доста по-лесно може да разбере Слави Трифонов и неговите послания и песни, в сравнение с апелите за промяна в правосъдната система на Демократична България. Трябва да имаме поради и това, че Трифонов насочва политически послания от много години, остава в съзнанието на хората и с организирането на референдум.
- Имат ли потребен ход ръководещите за качване на рейтинг?
- Трудно е да се каже. А и измененията в политическия живот от време на време са доста бързи. Така че е допустимо ГЕРБ да продължат да губят, неподавайки оставка. Но в това време е допустимо тяхно деяние да промени мнението - не на цялото общество, само че на някаква външна страна към тях, която сега не се вижда, само че да бъде мобилизирана.
Трябва обаче да имаме поради деликатната обстановка с премиера. Борисов е подложен в менгеме. От една страна електоратът на ГЕРБ споделя: Няма да подавате оставка, вие сте законно определено държавно управление, няма да се давате на хиляда протестиращи! В същото време на улицата под прозорците си Борисов чува: Оставка! Това е извънредно деликатна обстановка, защото, подавайки оставка, министър председателят може да разочарова своите симпатизанти, което ще окаже отрицателно въздействие върху изборните резултати.
Което прави всяко решение на премиера прекомерно комплицирано.
А посланията на Борисов, че мафията желае да го смъкна, не са отправени към хората като цяло, а към вътрешната си аудитория, към твърдото електорално ядро на ГЕРБ, което се пробва да стегне. Това не е изненада поради наближаващите избори.
- Можем ли да чакаме консолидация в Българска социалистическа партия след изборите за водач и конгреса на партията?
- Българска социалистическа партия при Корнелия Нинова е много по-твърда съпротива, в сравнение с при Михаил Миков да вземем за пример. Видно е обаче, че протестиращите и хората, които не са съгласни с това ръководство, не припознават Българска социалистическа партия като опция. Прекият избор за водач, който следва в Българска социалистическа партия, е извънредно комплициран. С възможна смяна на водача, несъмнено, ще попаднем в напълно друга обстановка и догадка.
- Очертава ли се в идващите години да имаме по-шарен парламент?
- Това е по-вероятният вид, само че необятното посланичество няма да е нещо ново, което да ни изненадва. През 2009 година, когато Борисов пристигна на власт, имахме също по-шарен парламент.
Когато има някакви напрежения в обществото, това рефлектира с по-голямо разнообразие на политически обединения в Народно събрание. В идващия парламент евентуално ще влязат повече от четири обединения. По-сложният въпрос е какво държавно управление ще бъде формирано. Но е още прекомерно рано да редим кабинет.
- А смятате ли, че към този момент сме в предизборна акция?
- Да, има учредения за сходна констатация. Ще имаме обаче дълга предизборна акция, тъй като изборите могат да са и постоянни, в края на март - началото на април. Всяка политическа групировка към този момент се пробва да стегне своя електорат - и ГЕРБ, и Вътрешна македонска революционна организация, и НФСБ.
- Трябва ли да ни изненадва фактът, че 62 % от участниците в изследването поддържат митинга?
- Подкрепата във връзка с митингите има и още един значим детайл -самата революционна конюнктура, която се появи, самото чувство и говорене за смяна подсеща хората за всевъзможни стаени недоволства и битови неуредици. Това оказва въздействие на поддръжката за митингите.
Въпросът е митингът, в който има разнообразни фракции, да не направи грешката на разделянето. Това ще отблъсне хората, които биха излезли да стачкуват, и ще понижи мащаба на недоволството.
Протестът е към този момент в тази рискова фаза, в която всеки се пробва да придърпа черджето към себе си. Това може да сътвори рискова обстановка за профила и легитимността на недоволството в очите на българското общество.
Ескалацията на митинга е друга заплаха. Кадрите с мятане на плява, тежки предмети, вадене на павета, също могат да доведат до отрицателен резултат по отношение на подкрепящите митинга отвън София. Българите не сме подобен вид революционери, не сме последователи на леенето на кръв - без да желая да обидя някого. Но пък не е добре за митинга да остане без заряд, който да възпламени хората, да им сътвори чувство, че има битка за смяна.
- Доколко концепцията за нова конституция и привикване на Велико национално заседание вълнуват хората?
- Ако нещо ме изненада в това изследване, това е фактът, че 37 % от хората не желаят нова конституция, 37 % не могат да преценяват. Т.е. има устойчиво утвърждение към сегашната конституция, много хора считат, че не е нужен нов главен закон и проблемите са другаде, не в текстовете на настоящия.
Прави усещане, че 83 % от запитаните желаят 120 депутати в Народното събрание. Това бе постоянно употребена в последните години тематика, само че е доста рисков детайл - в последна сметка необятното посланичество има много повече позитиви.
Всяка политическа партия, които се пробва да яхне сходни основни промени, протяга ръка да отвори кутията на Пандора. В обществото се сътвори надали не убеждението, че в случай че променим нещо в конституцията, всичко ще се промени. А това е надълбоко погрешно. Звучи също като влизането на България в Европейски Съюз, когато всички чакахме, че незабавно ще забогатеем и ще станем европейска страна без корупция, в която животът върви без спънки. И когато това не се случи, започнахме да се разочароваме.
По принцип смяната в конституцията е рискова тематика. Трябва обаче да признаем, че с слагането й на дневен ред министър председателят Борисов направи остроумен ход и съумя да изиграе съперниците си. Докато упорстваха за Велико национално заседание, бяха принудени да изясняват, че то не е нужно.
Източник: В. " "
- Всеки месец организираме такива изследвания. След началото на митингите през август, както и септември се регистрира спад при ГЕРБ. Не се следи обаче и повишение при Българска социалистическа партия, остават на сходни равнища с тези в предходните месеци. На фона на митингите, на ескалацията на напрежение ГЕРБ стартират да губят. Резултатите в идващите месеци ще покажат до каква степен устойчива е тази загуба, до каква степен е моментна.
- Каква известност на останалите политически сили отчитате?
- Има напредък на електоралния капацитет при „ Има подобен народ” на Слави Трифонов през август и септември, които остават трета политическа мощ за този интервал. Това е един от печелившите от митингите, макар че не участват физически, а да показват поддръжка в обществените мрежи. Движение за права и свободи е четвърта политическа мощ. С уточнението, че това е моментна фотография в сегашния извънредно динамичен стадий, не е прогноза за изборите.
„ Демократична България” е със сходни позиции за август и септември -съответно 9.9 и 10.1 %. Те съумяха да завоюват известност с акциите си в Росенец, с присъединяване в митингите.
Формацията на Мая Манолова „ Изправи се.БГ” е с 4 % - на ръба, ще забележим дали ще мине бариерата в идващите месеци. Обединените патриоти са едни от губещите в обстановката. Сега са малко под чертата - 3.9 %.
Това е сложен резултат за установяване дали ще влязат в идващ парламент, или не. Данни, които сме следили обратно във времето, демонстрират, че Патриотите също губят като част от ръководещото болшинство.
Останалите политически обединения са към 1 % - „ Воля”, „ Възраждане”, „ Атака”, както и новите политически обединения - на Цветан Цветанов и обявеното от Васил Божков „ Българско лято”.
- Защо групировката на Слави Трифонов, който не взе участие в митингите, натрупа такава известност, даже по-голяма от доста дейната „ Демократична България”?
- Не споделям, че групировката на Трифонов е огромният печеливш, само че несъмнено е печеливша. „ Демократична България” обаче също печели - в предходните ни данни бяха даже под 4 %.
Като цяло обществото доста по-лесно може да разбере Слави Трифонов и неговите послания и песни, в сравнение с апелите за промяна в правосъдната система на Демократична България. Трябва да имаме поради и това, че Трифонов насочва политически послания от много години, остава в съзнанието на хората и с организирането на референдум.
- Имат ли потребен ход ръководещите за качване на рейтинг?
- Трудно е да се каже. А и измененията в политическия живот от време на време са доста бързи. Така че е допустимо ГЕРБ да продължат да губят, неподавайки оставка. Но в това време е допустимо тяхно деяние да промени мнението - не на цялото общество, само че на някаква външна страна към тях, която сега не се вижда, само че да бъде мобилизирана.
Трябва обаче да имаме поради деликатната обстановка с премиера. Борисов е подложен в менгеме. От една страна електоратът на ГЕРБ споделя: Няма да подавате оставка, вие сте законно определено държавно управление, няма да се давате на хиляда протестиращи! В същото време на улицата под прозорците си Борисов чува: Оставка! Това е извънредно деликатна обстановка, защото, подавайки оставка, министър председателят може да разочарова своите симпатизанти, което ще окаже отрицателно въздействие върху изборните резултати.
Което прави всяко решение на премиера прекомерно комплицирано.
А посланията на Борисов, че мафията желае да го смъкна, не са отправени към хората като цяло, а към вътрешната си аудитория, към твърдото електорално ядро на ГЕРБ, което се пробва да стегне. Това не е изненада поради наближаващите избори.
- Можем ли да чакаме консолидация в Българска социалистическа партия след изборите за водач и конгреса на партията?
- Българска социалистическа партия при Корнелия Нинова е много по-твърда съпротива, в сравнение с при Михаил Миков да вземем за пример. Видно е обаче, че протестиращите и хората, които не са съгласни с това ръководство, не припознават Българска социалистическа партия като опция. Прекият избор за водач, който следва в Българска социалистическа партия, е извънредно комплициран. С възможна смяна на водача, несъмнено, ще попаднем в напълно друга обстановка и догадка.
- Очертава ли се в идващите години да имаме по-шарен парламент?
- Това е по-вероятният вид, само че необятното посланичество няма да е нещо ново, което да ни изненадва. През 2009 година, когато Борисов пристигна на власт, имахме също по-шарен парламент.
Когато има някакви напрежения в обществото, това рефлектира с по-голямо разнообразие на политически обединения в Народно събрание. В идващия парламент евентуално ще влязат повече от четири обединения. По-сложният въпрос е какво държавно управление ще бъде формирано. Но е още прекомерно рано да редим кабинет.
- А смятате ли, че към този момент сме в предизборна акция?
- Да, има учредения за сходна констатация. Ще имаме обаче дълга предизборна акция, тъй като изборите могат да са и постоянни, в края на март - началото на април. Всяка политическа групировка към този момент се пробва да стегне своя електорат - и ГЕРБ, и Вътрешна македонска революционна организация, и НФСБ.
- Трябва ли да ни изненадва фактът, че 62 % от участниците в изследването поддържат митинга?
- Подкрепата във връзка с митингите има и още един значим детайл -самата революционна конюнктура, която се появи, самото чувство и говорене за смяна подсеща хората за всевъзможни стаени недоволства и битови неуредици. Това оказва въздействие на поддръжката за митингите.
Въпросът е митингът, в който има разнообразни фракции, да не направи грешката на разделянето. Това ще отблъсне хората, които биха излезли да стачкуват, и ще понижи мащаба на недоволството.
Протестът е към този момент в тази рискова фаза, в която всеки се пробва да придърпа черджето към себе си. Това може да сътвори рискова обстановка за профила и легитимността на недоволството в очите на българското общество.
Ескалацията на митинга е друга заплаха. Кадрите с мятане на плява, тежки предмети, вадене на павета, също могат да доведат до отрицателен резултат по отношение на подкрепящите митинга отвън София. Българите не сме подобен вид революционери, не сме последователи на леенето на кръв - без да желая да обидя някого. Но пък не е добре за митинга да остане без заряд, който да възпламени хората, да им сътвори чувство, че има битка за смяна.
- Доколко концепцията за нова конституция и привикване на Велико национално заседание вълнуват хората?
- Ако нещо ме изненада в това изследване, това е фактът, че 37 % от хората не желаят нова конституция, 37 % не могат да преценяват. Т.е. има устойчиво утвърждение към сегашната конституция, много хора считат, че не е нужен нов главен закон и проблемите са другаде, не в текстовете на настоящия.
Прави усещане, че 83 % от запитаните желаят 120 депутати в Народното събрание. Това бе постоянно употребена в последните години тематика, само че е доста рисков детайл - в последна сметка необятното посланичество има много повече позитиви.
Всяка политическа партия, които се пробва да яхне сходни основни промени, протяга ръка да отвори кутията на Пандора. В обществото се сътвори надали не убеждението, че в случай че променим нещо в конституцията, всичко ще се промени. А това е надълбоко погрешно. Звучи също като влизането на България в Европейски Съюз, когато всички чакахме, че незабавно ще забогатеем и ще станем европейска страна без корупция, в която животът върви без спънки. И когато това не се случи, започнахме да се разочароваме.
По принцип смяната в конституцията е рискова тематика. Трябва обаче да признаем, че с слагането й на дневен ред министър председателят Борисов направи остроумен ход и съумя да изиграе съперниците си. Докато упорстваха за Велико национално заседание, бяха принудени да изясняват, че то не е нужно.
Източник: В. " "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ