Маргарита ХРАНОВА: Късметът винаги е бил с мен, всичко ми се подрежда с лекота
- Г-жо Хранова, за славата ви можем да приказваме с часове, по тази причина кажете ми: от какво трябваше да се откажете и с какво ви се наложи да свикнете в името на триумфа?
- Хубав въпрос, метафизичен съвсем. Ако би трябвало да кажа, че съм се отказала от нещо, бих излъгала. Винаги съм оставяла нещата да се развиват просто по този начин, от единствено себе си. Но вижте, взаимни отстъпки съм правила, и то много, с цел да стигна дотук, да съм това, което съм. Мисля и чувствам, че както в персоналния ми живот, по този начин и в кариерата ми нещата за мен се подредиха, без да ги насилям или посредством ходатайстване, напълно не. Подредиха се безгрижно и по допустимо най-хубавия метод, което, несъмнено, може единствено и само да ме радва. От друга страна, не желая да ме разбирате и неправилно - амбициозна съм, да, и още по какъв начин! Но несъмнено не стигам до крайности. Най-вероятно поради това нещата напълно непринудено и хармонично си вървят и се подреждат за мен.
През годините забелязах, че когато
човек мощно се вкопчи в нещо, то не се случва
При мен и професионално, и фамилно нещата са добре и популярност Богу, не мога да се оплача от нищо.
По време на кариерата ми се справях отлично и с двете - правех шлагери и родих две момчета и резервирах и тях, и феновете си и до през днешния ден. Със брачна половинка ми работехме дружно, той беше мой управител, т.е. сегашният PR, а преди му казвахме помощник-режисьор на стратегия. Между другото, на нас, артистите, преди ни споделяха, че сме естрадни, а през днешния ден сме поп артисти. И композитори, артисти и редицата друга музикална общност във времето са ме ценили, вършат го и през днешния ден и ми гласоподават доверие, с цел да ги представям пред разнообразни конгреси, тържества, фестивали и концерти. Била съм и съм на първо място човек, не съм се звездяла, няма и да го сторя. Да, за мнозина съм огромна звезда, само че за себе си аз съм просто един естествен и елементарен човек, брачна половинка, майка, баба, родственик и добра другарка.
- Която е зодия Стрелец. Да сте пропущали в миналото избрана цел и десетка?
- Поставям си цели, само че не и в името на това или това, и както към този момент ви споделих - не непременно. Преценявам и дали ще имам силата, гонейки дадената цел, върша го, с цел да не я прахосвам на вятъра, било то в персоналния или в професионалния ми живот. Знаете ли, аз съм един доста спретнат човек, който си прави проект, разграфявайки си дилемите, след което ги вземам решение. Правя го, може би, с цел да не не помни нещо значимо. Имам едно тесте от дребни бележки, от което си късам, протоколирам върху него каквото би трябвало и си го залепвам на видно място някъде върху моята тоалетка вкъщи. Но то не е просто драсканица, в противен случай - протоколирам си всичко в детайли - ден, час, кое, къде и какво следва да направя.
- Една от най-емблематичните ви песни е “Устрем”. Изхождайки от заглавието й, кажете ми: устремена ли сте към още и още фантазии, мечти, копнежи и нови върхове?
- Ех, фантазии, фантазии... Колкото и да е клиширано, човек, до момента в който е жив и на тази земя, мечтае все за нещичко. Аз си бленувам да съм най-много здрава, да имам работа, моето семейство да са добре, да ме радват внуците и всички мои останали близки на сърцето ми хора. За никого не е загадка, че аз съм баба на двама внуци, желае ми се и още да имам, само че другият ми наследник към момента не се взема решение, най-малко към този момент. А другояче, не бленувам за някакви огромни и огромни суперизяви, не.
За мен е изцяло задоволително и от голяма важност хората да ме обичат,
да имам срещи с тях и да си доставяме наслаждение с изявите ми. Разбира се, желая да имам опция и сили да създавам и да върша нови неща и да съм задоволена и удовлетворена от това, което върша, от добре свършената работа.
- Друга харесвана, и то от генерации ваша ария е “Оставаме”, която, между другото, е част от именития български филм, обичан от мало и огромно - “Оркестър без име”. Изхождайки и от това обръщение, ми се ще да ви попитам: за какво останахте тук, в скромната ни република, а не си стегнахте багажа и с големия си гений не отпрашихте зад Океана, с цел да покорите международната сцена?
- О, в никакъв случай не съм желала, нито пък съм мечтала за кариера в Щатите. Много, доста мъчно някой от нашия лагер ще успее да пробие на международната сцена. Колкото и да е добър един реализатор, това би трябвало да е някакъв безразсъден късмет, инцидентен, за него или нея да го чуят и виждат. В България имаме едни в действителност страхотни гласове, гении и артисти, като качества, сексапил и упоритост доста огромни, само че за жалост са тук. Не, не за жалост, аз се веселя, че са тук, в България, красива и несравнима, само че просто... не са имали шанс, най-вероятно. Могла съм преди години да направя опит да създавам зад граница. На моя брачен партньор брат му живееше в Париж. Още преди да потегли по своя музикален път, таман се оженихме, нямахме деца и отидохме там и в случай че искахме, можех да направя опит и да съумея, само че не ме блазни и не ми харесва международната популярност. Камъкът си тежи на мястото и съм щастлива, че създавам тук, в България!
- Млада баба сте, какво предавате на внуците си от насъбрания житейски опит?
- Правила съм и ще върша каквото мога за тях. Давам им най-много това, което имам като морални полезности у себе си. Внуците ми си ги обгрижват родителите им, а ние, бабите и дядовците, оказваме помощ с каквото и когато можем, радваме им се... Всъщност моите внуци са в действителност прелестни. И двамата се занимават със спорт, доста обичат футбола, изключително по-малкият, за тях той е нещо висшо и напряко го обожават. И единият, и другият са толкоз запалени по топката, разпоредбите и тичането из футболното игрище, че даже към този момент вървят по мачове, а ние, фамилията, вървим по изявите им и мощно ги приветстваме (усмихва се). Баткото, по-големият, който е един строен и обаятелен младеж, с изключение на футболната топка, доста обича и фотоапарата си. Страстно занимание му е фотографията и доста му е забавно да снима. И двамата си имат ползи, надалеч са от пороците, и дай Боже все по този начин да бъде! Иначе огромният учи във Втора Английска гимназия, а дребният е с проучване на японски език в учебно заведение, което е наоколо до дома. Като цяло моето потомство е надалеч по-различно от настоящето, факторите не са един или два, а десетки и съвсем всеки ги знае, правейки коренната разлика...
- Знаете ли, в телевизионни надпревари съм засичал въпрос към участниците, който гласи: “Коя е тази наша удивителна българска певица, която е омъжена за водач?”. Да сте се обиждали?
- Не, тъй като няма защо. Съпругът ми е станал таксиметров водач доста млад, съвсем некомпетентен, само че трудът му е бил почтен и честен. Той беше водач надали освен на мен, тъй като бяхме съвсем неразделни, споделих ви, беше ми управител.
- Ванга била предрекла на колежката ви Лили Иванова, че ще пее до сетния си час. Дали и с вас ще е по този начин, госпожо Хранова, по какъв начин усещате сама себе си?
- О, това е Божа работа! Иска ми се и нека да е по този начин и за мен. Дай Боже гласът ми да се резервира, да имам мощ да създавам и работя на равнище. Вече на една по-голяма възраст, до какъв брой може да е здрав един човек, в случай че той се усеща най-малко долу-горе добре и има предпочитание за работа, ще е повече от отлично! Знаете ли, аз в случай че усетя, че работата ми към този момент не ми е по силите, изобщо няма да се насилям, а ще схвана, че моментът е пристигнал да се отдръпва. И ще приключа с концертите и ще се отдам на старините си, които се надявам да са едни спокойни старини, измежду обич и естетика.
- И в този момент пожелайте нещо на аудиторията на вестника ни, апелирам ви!
- Нека аудиторията на изданието ви се радва на дребните неща в живота, а в случай че към момента не са го създали, дано го сторят още в този момент. И, несъмнено, хора, идвайте, заповядайте на концертите ни - на моите и на сътрудниците. Слушайте хубава и качествена музика и нека имате още дълги години пред вас, през които да се радвате на живота, да имате опцията да го вършиме с лекост, наслаждавайки му се на хубостите с всичките си сетива (усмихва се).
- А на себе си какво ще пожелаете?
- Почти същото! Да съм здрава, да имам работа и да се веселя на моите срещи с феновете ми, да имам изяви и концерти. Чисто и просто да се веселя и аз на живота измежду хубави хора и хубаво въодушевление!
Иво АНГЕЛОВ
- Хубав въпрос, метафизичен съвсем. Ако би трябвало да кажа, че съм се отказала от нещо, бих излъгала. Винаги съм оставяла нещата да се развиват просто по този начин, от единствено себе си. Но вижте, взаимни отстъпки съм правила, и то много, с цел да стигна дотук, да съм това, което съм. Мисля и чувствам, че както в персоналния ми живот, по този начин и в кариерата ми нещата за мен се подредиха, без да ги насилям или посредством ходатайстване, напълно не. Подредиха се безгрижно и по допустимо най-хубавия метод, което, несъмнено, може единствено и само да ме радва. От друга страна, не желая да ме разбирате и неправилно - амбициозна съм, да, и още по какъв начин! Но несъмнено не стигам до крайности. Най-вероятно поради това нещата напълно непринудено и хармонично си вървят и се подреждат за мен.
През годините забелязах, че когато
човек мощно се вкопчи в нещо, то не се случва
При мен и професионално, и фамилно нещата са добре и популярност Богу, не мога да се оплача от нищо.
По време на кариерата ми се справях отлично и с двете - правех шлагери и родих две момчета и резервирах и тях, и феновете си и до през днешния ден. Със брачна половинка ми работехме дружно, той беше мой управител, т.е. сегашният PR, а преди му казвахме помощник-режисьор на стратегия. Между другото, на нас, артистите, преди ни споделяха, че сме естрадни, а през днешния ден сме поп артисти. И композитори, артисти и редицата друга музикална общност във времето са ме ценили, вършат го и през днешния ден и ми гласоподават доверие, с цел да ги представям пред разнообразни конгреси, тържества, фестивали и концерти. Била съм и съм на първо място човек, не съм се звездяла, няма и да го сторя. Да, за мнозина съм огромна звезда, само че за себе си аз съм просто един естествен и елементарен човек, брачна половинка, майка, баба, родственик и добра другарка.
- Която е зодия Стрелец. Да сте пропущали в миналото избрана цел и десетка?
- Поставям си цели, само че не и в името на това или това, и както към този момент ви споделих - не непременно. Преценявам и дали ще имам силата, гонейки дадената цел, върша го, с цел да не я прахосвам на вятъра, било то в персоналния или в професионалния ми живот. Знаете ли, аз съм един доста спретнат човек, който си прави проект, разграфявайки си дилемите, след което ги вземам решение. Правя го, може би, с цел да не не помни нещо значимо. Имам едно тесте от дребни бележки, от което си късам, протоколирам върху него каквото би трябвало и си го залепвам на видно място някъде върху моята тоалетка вкъщи. Но то не е просто драсканица, в противен случай - протоколирам си всичко в детайли - ден, час, кое, къде и какво следва да направя.
- Една от най-емблематичните ви песни е “Устрем”. Изхождайки от заглавието й, кажете ми: устремена ли сте към още и още фантазии, мечти, копнежи и нови върхове?
- Ех, фантазии, фантазии... Колкото и да е клиширано, човек, до момента в който е жив и на тази земя, мечтае все за нещичко. Аз си бленувам да съм най-много здрава, да имам работа, моето семейство да са добре, да ме радват внуците и всички мои останали близки на сърцето ми хора. За никого не е загадка, че аз съм баба на двама внуци, желае ми се и още да имам, само че другият ми наследник към момента не се взема решение, най-малко към този момент. А другояче, не бленувам за някакви огромни и огромни суперизяви, не.
За мен е изцяло задоволително и от голяма важност хората да ме обичат,
да имам срещи с тях и да си доставяме наслаждение с изявите ми. Разбира се, желая да имам опция и сили да създавам и да върша нови неща и да съм задоволена и удовлетворена от това, което върша, от добре свършената работа.
- Друга харесвана, и то от генерации ваша ария е “Оставаме”, която, между другото, е част от именития български филм, обичан от мало и огромно - “Оркестър без име”. Изхождайки и от това обръщение, ми се ще да ви попитам: за какво останахте тук, в скромната ни република, а не си стегнахте багажа и с големия си гений не отпрашихте зад Океана, с цел да покорите международната сцена?
- О, в никакъв случай не съм желала, нито пък съм мечтала за кариера в Щатите. Много, доста мъчно някой от нашия лагер ще успее да пробие на международната сцена. Колкото и да е добър един реализатор, това би трябвало да е някакъв безразсъден късмет, инцидентен, за него или нея да го чуят и виждат. В България имаме едни в действителност страхотни гласове, гении и артисти, като качества, сексапил и упоритост доста огромни, само че за жалост са тук. Не, не за жалост, аз се веселя, че са тук, в България, красива и несравнима, само че просто... не са имали шанс, най-вероятно. Могла съм преди години да направя опит да създавам зад граница. На моя брачен партньор брат му живееше в Париж. Още преди да потегли по своя музикален път, таман се оженихме, нямахме деца и отидохме там и в случай че искахме, можех да направя опит и да съумея, само че не ме блазни и не ми харесва международната популярност. Камъкът си тежи на мястото и съм щастлива, че създавам тук, в България!
- Млада баба сте, какво предавате на внуците си от насъбрания житейски опит?
- Правила съм и ще върша каквото мога за тях. Давам им най-много това, което имам като морални полезности у себе си. Внуците ми си ги обгрижват родителите им, а ние, бабите и дядовците, оказваме помощ с каквото и когато можем, радваме им се... Всъщност моите внуци са в действителност прелестни. И двамата се занимават със спорт, доста обичат футбола, изключително по-малкият, за тях той е нещо висшо и напряко го обожават. И единият, и другият са толкоз запалени по топката, разпоредбите и тичането из футболното игрище, че даже към този момент вървят по мачове, а ние, фамилията, вървим по изявите им и мощно ги приветстваме (усмихва се). Баткото, по-големият, който е един строен и обаятелен младеж, с изключение на футболната топка, доста обича и фотоапарата си. Страстно занимание му е фотографията и доста му е забавно да снима. И двамата си имат ползи, надалеч са от пороците, и дай Боже все по този начин да бъде! Иначе огромният учи във Втора Английска гимназия, а дребният е с проучване на японски език в учебно заведение, което е наоколо до дома. Като цяло моето потомство е надалеч по-различно от настоящето, факторите не са един или два, а десетки и съвсем всеки ги знае, правейки коренната разлика...
- Знаете ли, в телевизионни надпревари съм засичал въпрос към участниците, който гласи: “Коя е тази наша удивителна българска певица, която е омъжена за водач?”. Да сте се обиждали?
- Не, тъй като няма защо. Съпругът ми е станал таксиметров водач доста млад, съвсем некомпетентен, само че трудът му е бил почтен и честен. Той беше водач надали освен на мен, тъй като бяхме съвсем неразделни, споделих ви, беше ми управител.
- Ванга била предрекла на колежката ви Лили Иванова, че ще пее до сетния си час. Дали и с вас ще е по този начин, госпожо Хранова, по какъв начин усещате сама себе си?
- О, това е Божа работа! Иска ми се и нека да е по този начин и за мен. Дай Боже гласът ми да се резервира, да имам мощ да създавам и работя на равнище. Вече на една по-голяма възраст, до какъв брой може да е здрав един човек, в случай че той се усеща най-малко долу-горе добре и има предпочитание за работа, ще е повече от отлично! Знаете ли, аз в случай че усетя, че работата ми към този момент не ми е по силите, изобщо няма да се насилям, а ще схвана, че моментът е пристигнал да се отдръпва. И ще приключа с концертите и ще се отдам на старините си, които се надявам да са едни спокойни старини, измежду обич и естетика.
- И в този момент пожелайте нещо на аудиторията на вестника ни, апелирам ви!
- Нека аудиторията на изданието ви се радва на дребните неща в живота, а в случай че към момента не са го създали, дано го сторят още в този момент. И, несъмнено, хора, идвайте, заповядайте на концертите ни - на моите и на сътрудниците. Слушайте хубава и качествена музика и нека имате още дълги години пред вас, през които да се радвате на живота, да имате опцията да го вършиме с лекост, наслаждавайки му се на хубостите с всичките си сетива (усмихва се).
- А на себе си какво ще пожелаете?
- Почти същото! Да съм здрава, да имам работа и да се веселя на моите срещи с феновете ми, да имам изяви и концерти. Чисто и просто да се веселя и аз на живота измежду хубави хора и хубаво въодушевление!
Иво АНГЕЛОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ