Жейнов: Лудогорец, ЦСКА и Левски ще извадят пари за нови играчи
Футболният сътрудник Николай Жейнов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. През 90-те години Нефтохимик летеше из футбола ни като бяла лястовица. Именно в първите години след демократичните промени стартира ерата на Христо Порточанов, а с нея стартираха и проблемите на софийските грандове. Още преди този интервал в „ Нафтата “ играеше едно надарено бургаско момче, което обаче се беше родило рано за триумфите на своя клуб. Размина се с футболната популярност, само че пък се оказа в точния момент на пистата на една нова за страната ни през 90-те години активност – тази на футболния управител. Във времето Жейнов си отвоюва доверието на шефовете на родните футболни клубове. И неслучайно в съвсем всички тимове от елита има играчи или треньори, на които той е сътрудник.
- Здравейте, господин Жейнов! Как сте в този мощен трансферен интервал?
- Добре съм, не се окайвам. Естествено напрегнат, тъй като почна трансферният интервал. Вече съм в свои води.
- Трансферният интервал в действителност е в пиков миг. По какъв брой пъти дневно ви звъни телефонът и елементарно ли човек може да се свърже с вас по това време на годината?
- Често е имало случаи, в които съм имал до 97 неотговорени повиквания. След това се пробвам да се обадя на всеки един. Понякога ме питат какъв брой ми държи батерията на телефона. Но по какъв начин да отговоря – не е като да се обадя по пет пъти дневно на майка ми, на жена ми и на щерка ми, тогава може и три дни да изкара…
- Имат ли българските клубове пари за прехвърляния тази година или продължава да се залага на свободните сътрудници?
- Водещите клубове сега – Лудогорец, ЦСКА и Левски имат заделени пари за прехвърляния. Хубаво е, че президентите схващат, че не всякога могат да намират положителни футболисти измежду свободните сътрудници. Но би трябвало да отбележа и че не всеки свободен състезател е неприятен футболист.
- Да, обаче има една смешка – когато даден клуб разбере, че играчът е свободен, споделя: „ Абе, вземи го ти. “
- Но при някои идват по три-четири клуба и тогава той избира. Има ги и двата разновидността. Не бих споделил, че всеки един футболист с трансфер е добър, само че в същото време има много положителни играчи, на които им изтичат договорите. Въпрос на информация е.
- Какво е най-важно при един трансфер – най-много желанието на играча или на клуба?
- За да има женитба, би трябвало и двете страни да са съгласни. Обичам да споделям, че от време на време има доста дребни елементи, които въздействат на прехвърлянията. Не е единствено клубът да го желае и футболистът да желае да отиде. Има доста фактори, в това число съпругите на играчите, родителите. Има случаи, в които съм правил прехвърлянията с дамите. Съвсем съществено – футболистът идва със брачната половинка си и тя споделя: „ Сега ми обяснете на мен, него го оставете. “
- Какви футболисти се търсят най-много от българските клубове?
- Всички търсят евтини футболисти, без пари, които да получават дребни заплати, на положителни години и да ги продадат по-късно за доста огромна сума. Това е в кръга на шегата, само че естествено се търсят най-много офанзивни играчи, градивни футболисти, които могат да създадат разликата в клубовете. Повече се търсят плеймейкъри, централни нападатели, крила.
- Напоследък за публицистиката не се чуват доста положителни думи, само че по този начин е и за мениджърството. Някои дори го дефинират като „ замърсен бизнес “. Доколко е по този начин?
- На едно събиране на ФИФА в Аржентина преди доста години Сеп Блатер сподели, че „ това е нужното зло на футбола “ и че „ без тях не можем да живеем “. Факт е, че има доста нови сътрудници и хора, които се пробват да се занимават с тази специалност, като имитират активност. И при нас, сътрудниците има доста измамници. За жал те ощетяват клубовете и футболистите.
- Тайна ли е на кой от столичните грандове сте последовател – ЦСКА или Левски?
- Аз съм родом от Бургас и татко ми е създател на Нефтохимик.
- Работите и с двата клуба – какъв брой футболисти са минали през вас до сегашните сформира?
- Повече от 10 са.
- Какво да чакаме от грандовете през това лято?
- Надявам се да създадат една добра селекция, защото и двата тима се нуждаят от футболисти, които да засилят в случай че не конкуренцията, то да бъдат играчи, на които ще се разчита както в Левски, по този начин и в ЦСКА. От околните ми контакти и с двата клуба знам, че работят интензивно. Надявам се да изберат най-хубавото все още, което може да им се предложи и дава отговор на техните условия.
- Вече две десетилетия сте в сектора – повече правилни или повече неточни са притежателите на клубовете с мениджърите?
- Не е загадка, че ние, сътрудниците доста си приказваме и знаем кои клубове са неточни. Много сътрудници разполагат с информация, която няма по какъв начин да прочетеш или да я видиш. Факт е, че няколко тимове в Турция подписват бомбастични прехвърляния, а по-късно по метода на ЦСКА, изчезват в небитието. Навсякъде в Европа има клубове, които не са с добър имидж и известност или работят хора, които скачат от клуб на клуб. Не желая да изтъквам точни имена, само че повярвайте ми – не са малко. Неслучайно неотдавна имахме среща във Футболния съюз. Самата Европейска асоциация на футболните сътрудници беше споделила, че сътрудниците са тип стожер на честността и на коректността. Като имаш добра информация, елементарно може да оперираш и да окажеш помощ на единия и другия клуб, както и на състезателя.
- Ще си позволите ли да кажете с кой притежател сте работил най-добре и с кого сте имал най-сериозни проблеми във времето?
- Проблемите стартират, когато би трябвало да си получаваш парите. Това е като верую, само че към този момент сме оперирани, чакаме го и го знаем. Няма притежател, с който във времето да съм бил в неприятни взаимоотношения. Като почнах и с господин Божков бях в доста положителни връзки и съм правил прехвърляния в ЦСКА, и с Тодор Батков, и с Димитър Борисов, и с Кирил Домусчиев… Няма човек, с който да имам неизпълним спор. Още повече, че постоянно моята активност е да донеса тип избрани средства за клуба. Когато те ги получат, тогава ми дължат комисионна. Тоест клубът първо си е получил парите и по-късно би трябвало да ти заплати за твоята активност.
- Във футбола се приказва, че през 90-те години мениджърите са били заплашвани от босовете поради провален трансфер. Имате ли да ни разкажете нещо по този въпрос?
- Не единствено през 90-те години. (смее се) Имал съм такива случаи. Ще ви опиша един, за който не знам до каква степен се отрази в България. Когато Рабех си отпътува от Анжи (Махачкала), въпреки че съм в доста положителни връзки и сега със спортния им шеф, той ми се обади по телефона и сподели: „ Ти ни излъга, че този футболист ще остане. “ Имаше подписан контракт, само че истината е, че са имали дребен спор в съблекалнята сред треньора и играча. След това си е взел багажа и си е отпътувал. Спортният шеф ми се обади и ми сподели: „ Ники, имаме проблем, а в случай че ние имаме проблем и ти ще имаш проблем. “
- Кой е най-трудният ви трансфер?
- Аз лесни нямам. Не се сещам за трансфер, който да съм го направил за два-три дни без никакви затруднения. Недоразбирането е от страна на клубовете или от хората, работещи в тях. Има хора, които не схващат материята. Имал съм случай -продаваме футболист в Китай и два дни разясняваме всички точки по контракта. Подписваме го, имаме церемония вечеря, тъй като бе с висока трансферна сума и високи условия за футболиста. Всички са удовлетворени и на сутринта в 9 часа идва един господин и споделя на вратата: „ Шефът желае в случай че можем да променим две точки, тъй като не сме ги разбрали. “ Как да ги схванеш, като не разбираш нищо от този бизнес?
- Казват, че с китайците доста мъчно се договаря.
- Да, тъй като от време на време не дават израз на възприятията си. Не можеш да схванеш това положително ли е или неприятно.
- Как се насочихте към мениджърския бизнес?
- Не знам до каква степен ще го приемете съществено, само че 1997 година имаше една електронна игра, в която купуваш и продаваш футболисти. Не е вид ФИФА, а „ Чемпиъншип Мениджър “. Дотолкова се бях вманиачил, че стоях по ден и половина в клуба да играя. След това един мой другар ми предложи да представляваме един футболен сътрудник, който лека му пръст преди шест-седем години умря. Почнах да работя като тип помощник в една компания четири-пет години. Продължих да се занимавам самичък, защото си бях направил ужасно огромна мрежа, която стартира да дава своите плодове. Предложи ми вместо да работя за него, да станем сътрудници. Но първите четири-пет години бях асистент, с цел да науча какво се случва. След това ми се отдаде опция да взема лиценз от Футболния съюз през 2000 или 2001 година. Горе-долу 20 години се занимавам единствено с това нещо.
- Кой беше първият ви трансфер?
- Един футболист в Италия в тима Вис Пезаро през 1999 година.
- През зимата Анталия става като втора татковина за вас. По какъв брой мача гледате дневно и по какъв брой футболисти следите?
- Истината е, че през последните 15 години единствено веднъж съм пропуснал да отида в Анталия. На ден най-много съм гледал 4-5 мача от сутринта до вечерта. Там се събират доста съветски тимове. В началото на годината идват всички турски отбори на подготовка. Поради тази причина близкият контакт с доста от тимовете е доста значим. Не е единствено Анталия, също в Испания и в Кипър. Отсъствам не по-малко от месец и половина – два. Един от най-кратките ми интервали беше 45 дни, само че съм стоял до 3 месеца без да се прибирам. С жена ми смятахме какъв брой пъти съм чествал 14 февруари с водача ми и асистента ми в Анталия. Бяха малко повече години, в сравнение с сме заедно…
- В българския футбол „ комисионна “ стана сякаш „ мръсна дума “. Защо?
- Защото се изродиха доста хора – търтеи или кърлежи, които са прилепени към футбола. Те не вършат никаква активност, а единствено питат за комисионни. Много пъти откакто съм приказвал със притежатели на клубове, когато им споделям какви са моите условия и по какъв метод работя, те дават отговор, че за тях това е задоволително. Но когато преди теб е минал някой човек, който е „ овършал “ президента, той споделя: „ Абе аз давам едни пари, само че какво се случва, защо и на кого ги давам? “ Въпросът е кой е минал преди теб и какво се е случило.
- Да се върнем и към остарялата ви обич – Бургас, който остана без професионален футбол. Как ви звучи това?
- Тъжно най-много, защото съм от Бургас, минал съм през юношеските обединения на Черноморец, по-късно в мъжкия тим на Нефтохимик, татко ми е един от създателите на Локомотив (Бургас), чийто правоприемник е Нефтохимик. Тъжно е, тъй като такава огромна област има опция да устоя един тим в „ А “ група. Лично съгласно мен кметът и общността не разпознават хора, които могат да управляват футбола. Финансите са налице, само че когато педи това е имало хора, които по някаква причина са злоупотребявали дали с ситуацията си или с нещо друго… Обичам да споделям, че е по-добре да назначите умни и мързеливи, в сравнение с глупави и работливи хора, тъй като те нанасят страхотни вреди, които по-късно мъчно се поправят. Вижте какъв брой тимове има – Созопол, Поморие, Несебър, Нефтохимик, Черноморец… Самата общественост е футболна, само че има недоразбиране сред футболните хора. Няма обединител, който да седне и да се загърбят напълно личностните дрязги, с цел да може да се получи добър план.
- Има ли човек от родния футбол, с който не желаете в никакъв случай да се срещате?
- Не, няма такива хора, само че остава огорчението, когато някои хора, криейки се зад емблемата на някой клуб, употребяват клуба за почистване на персонални сметки. Когато всичко мине и след четири-пет години ги срещнеш на улицата, ти споделя: „ Извинявай, само че нали знаеш по какъв начин беше… “ Този отговор мен персонално не ме удовлетворява, тъй като никой не ти прави неприятно без да желае. И в чужбина съм имал доста разногласия със спортни шефове, само че в България разчистването на персоналните сметки от време на време става за сметка на клубовете, а най-губещи са президентите.
- Казват, че мениджмънтът е най-слабото място на българските клубове. Бихте ли сменил специалността и да станете функционер в някой клуб или в Българския футболен съюз?
- Имал съм оферти от два от водещите клубове в България да заема избран пост. Ако би трябвало да съм почтен, организацията в клубовете от време на време не е на нужното равнище. Да, в действителност има доста младежи, които мислят, че елементарно могат да ръководят и че това е тип детска игра. В една от срещите ми с Фабио Капело го попитах: „ Как влизаш в съблекалнята на Реал (Мадрид), като вътре има 23 доста богати и известни футболисти? Как се справяш с това нещо? “ И той ми отговори по този начин: „ Като ходя в тунела, отивайки към съблекалнята, чувствам адреналина, който излиза от нея. По някакъв метод би трябвало да намеря метод по какъв начин да ме слушат като началник, да извършват каквото желая, само че и в същото време да заставам на отдалеченост. “ Може би тук е разковничето. В българските клубове мъчно се намират хора, които да знаят какво желаят и по какъв начин да го реализиран.
- За край нещо персонално – по какъв начин почивате, остава ли ви време за това? Съпругата вижда ли ви през лятото? Може ли към този момент сама да направи трансфер?
- Със брачната половинка ми към този момент 28 години сме дружно и е претръпнала. Наясно е с естеството на работата ми и е привикнала. Аз съм дайвър, само че от повече от две години не съм ходил да се гмуркам. Аквариумът в офиса ми припомня за Червено море. Имам британски булдог и разходките с него доста ме успокояват. Изпитвам наслаждение като седна в градината или в природата с жена ми. Обичаме и да вървим на море и да се разхождаме с яхти.
- Здравейте, господин Жейнов! Как сте в този мощен трансферен интервал?
- Добре съм, не се окайвам. Естествено напрегнат, тъй като почна трансферният интервал. Вече съм в свои води.
- Трансферният интервал в действителност е в пиков миг. По какъв брой пъти дневно ви звъни телефонът и елементарно ли човек може да се свърже с вас по това време на годината?
- Често е имало случаи, в които съм имал до 97 неотговорени повиквания. След това се пробвам да се обадя на всеки един. Понякога ме питат какъв брой ми държи батерията на телефона. Но по какъв начин да отговоря – не е като да се обадя по пет пъти дневно на майка ми, на жена ми и на щерка ми, тогава може и три дни да изкара…
- Имат ли българските клубове пари за прехвърляния тази година или продължава да се залага на свободните сътрудници?
- Водещите клубове сега – Лудогорец, ЦСКА и Левски имат заделени пари за прехвърляния. Хубаво е, че президентите схващат, че не всякога могат да намират положителни футболисти измежду свободните сътрудници. Но би трябвало да отбележа и че не всеки свободен състезател е неприятен футболист.
- Да, обаче има една смешка – когато даден клуб разбере, че играчът е свободен, споделя: „ Абе, вземи го ти. “
- Но при някои идват по три-четири клуба и тогава той избира. Има ги и двата разновидността. Не бих споделил, че всеки един футболист с трансфер е добър, само че в същото време има много положителни играчи, на които им изтичат договорите. Въпрос на информация е.
- Какво е най-важно при един трансфер – най-много желанието на играча или на клуба?
- За да има женитба, би трябвало и двете страни да са съгласни. Обичам да споделям, че от време на време има доста дребни елементи, които въздействат на прехвърлянията. Не е единствено клубът да го желае и футболистът да желае да отиде. Има доста фактори, в това число съпругите на играчите, родителите. Има случаи, в които съм правил прехвърлянията с дамите. Съвсем съществено – футболистът идва със брачната половинка си и тя споделя: „ Сега ми обяснете на мен, него го оставете. “
- Какви футболисти се търсят най-много от българските клубове?
- Всички търсят евтини футболисти, без пари, които да получават дребни заплати, на положителни години и да ги продадат по-късно за доста огромна сума. Това е в кръга на шегата, само че естествено се търсят най-много офанзивни играчи, градивни футболисти, които могат да създадат разликата в клубовете. Повече се търсят плеймейкъри, централни нападатели, крила.
- Напоследък за публицистиката не се чуват доста положителни думи, само че по този начин е и за мениджърството. Някои дори го дефинират като „ замърсен бизнес “. Доколко е по този начин?
- На едно събиране на ФИФА в Аржентина преди доста години Сеп Блатер сподели, че „ това е нужното зло на футбола “ и че „ без тях не можем да живеем “. Факт е, че има доста нови сътрудници и хора, които се пробват да се занимават с тази специалност, като имитират активност. И при нас, сътрудниците има доста измамници. За жал те ощетяват клубовете и футболистите.
- Тайна ли е на кой от столичните грандове сте последовател – ЦСКА или Левски?
- Аз съм родом от Бургас и татко ми е създател на Нефтохимик.
- Работите и с двата клуба – какъв брой футболисти са минали през вас до сегашните сформира?
- Повече от 10 са.
- Какво да чакаме от грандовете през това лято?
- Надявам се да създадат една добра селекция, защото и двата тима се нуждаят от футболисти, които да засилят в случай че не конкуренцията, то да бъдат играчи, на които ще се разчита както в Левски, по този начин и в ЦСКА. От околните ми контакти и с двата клуба знам, че работят интензивно. Надявам се да изберат най-хубавото все още, което може да им се предложи и дава отговор на техните условия.
- Вече две десетилетия сте в сектора – повече правилни или повече неточни са притежателите на клубовете с мениджърите?
- Не е загадка, че ние, сътрудниците доста си приказваме и знаем кои клубове са неточни. Много сътрудници разполагат с информация, която няма по какъв начин да прочетеш или да я видиш. Факт е, че няколко тимове в Турция подписват бомбастични прехвърляния, а по-късно по метода на ЦСКА, изчезват в небитието. Навсякъде в Европа има клубове, които не са с добър имидж и известност или работят хора, които скачат от клуб на клуб. Не желая да изтъквам точни имена, само че повярвайте ми – не са малко. Неслучайно неотдавна имахме среща във Футболния съюз. Самата Европейска асоциация на футболните сътрудници беше споделила, че сътрудниците са тип стожер на честността и на коректността. Като имаш добра информация, елементарно може да оперираш и да окажеш помощ на единия и другия клуб, както и на състезателя.
- Ще си позволите ли да кажете с кой притежател сте работил най-добре и с кого сте имал най-сериозни проблеми във времето?
- Проблемите стартират, когато би трябвало да си получаваш парите. Това е като верую, само че към този момент сме оперирани, чакаме го и го знаем. Няма притежател, с който във времето да съм бил в неприятни взаимоотношения. Като почнах и с господин Божков бях в доста положителни връзки и съм правил прехвърляния в ЦСКА, и с Тодор Батков, и с Димитър Борисов, и с Кирил Домусчиев… Няма човек, с който да имам неизпълним спор. Още повече, че постоянно моята активност е да донеса тип избрани средства за клуба. Когато те ги получат, тогава ми дължат комисионна. Тоест клубът първо си е получил парите и по-късно би трябвало да ти заплати за твоята активност.
- Във футбола се приказва, че през 90-те години мениджърите са били заплашвани от босовете поради провален трансфер. Имате ли да ни разкажете нещо по този въпрос?
- Не единствено през 90-те години. (смее се) Имал съм такива случаи. Ще ви опиша един, за който не знам до каква степен се отрази в България. Когато Рабех си отпътува от Анжи (Махачкала), въпреки че съм в доста положителни връзки и сега със спортния им шеф, той ми се обади по телефона и сподели: „ Ти ни излъга, че този футболист ще остане. “ Имаше подписан контракт, само че истината е, че са имали дребен спор в съблекалнята сред треньора и играча. След това си е взел багажа и си е отпътувал. Спортният шеф ми се обади и ми сподели: „ Ники, имаме проблем, а в случай че ние имаме проблем и ти ще имаш проблем. “
- Кой е най-трудният ви трансфер?
- Аз лесни нямам. Не се сещам за трансфер, който да съм го направил за два-три дни без никакви затруднения. Недоразбирането е от страна на клубовете или от хората, работещи в тях. Има хора, които не схващат материята. Имал съм случай -продаваме футболист в Китай и два дни разясняваме всички точки по контракта. Подписваме го, имаме церемония вечеря, тъй като бе с висока трансферна сума и високи условия за футболиста. Всички са удовлетворени и на сутринта в 9 часа идва един господин и споделя на вратата: „ Шефът желае в случай че можем да променим две точки, тъй като не сме ги разбрали. “ Как да ги схванеш, като не разбираш нищо от този бизнес?
- Казват, че с китайците доста мъчно се договаря.
- Да, тъй като от време на време не дават израз на възприятията си. Не можеш да схванеш това положително ли е или неприятно.
- Как се насочихте към мениджърския бизнес?
- Не знам до каква степен ще го приемете съществено, само че 1997 година имаше една електронна игра, в която купуваш и продаваш футболисти. Не е вид ФИФА, а „ Чемпиъншип Мениджър “. Дотолкова се бях вманиачил, че стоях по ден и половина в клуба да играя. След това един мой другар ми предложи да представляваме един футболен сътрудник, който лека му пръст преди шест-седем години умря. Почнах да работя като тип помощник в една компания четири-пет години. Продължих да се занимавам самичък, защото си бях направил ужасно огромна мрежа, която стартира да дава своите плодове. Предложи ми вместо да работя за него, да станем сътрудници. Но първите четири-пет години бях асистент, с цел да науча какво се случва. След това ми се отдаде опция да взема лиценз от Футболния съюз през 2000 или 2001 година. Горе-долу 20 години се занимавам единствено с това нещо.
- Кой беше първият ви трансфер?
- Един футболист в Италия в тима Вис Пезаро през 1999 година.
- През зимата Анталия става като втора татковина за вас. По какъв брой мача гледате дневно и по какъв брой футболисти следите?
- Истината е, че през последните 15 години единствено веднъж съм пропуснал да отида в Анталия. На ден най-много съм гледал 4-5 мача от сутринта до вечерта. Там се събират доста съветски тимове. В началото на годината идват всички турски отбори на подготовка. Поради тази причина близкият контакт с доста от тимовете е доста значим. Не е единствено Анталия, също в Испания и в Кипър. Отсъствам не по-малко от месец и половина – два. Един от най-кратките ми интервали беше 45 дни, само че съм стоял до 3 месеца без да се прибирам. С жена ми смятахме какъв брой пъти съм чествал 14 февруари с водача ми и асистента ми в Анталия. Бяха малко повече години, в сравнение с сме заедно…
- В българския футбол „ комисионна “ стана сякаш „ мръсна дума “. Защо?
- Защото се изродиха доста хора – търтеи или кърлежи, които са прилепени към футбола. Те не вършат никаква активност, а единствено питат за комисионни. Много пъти откакто съм приказвал със притежатели на клубове, когато им споделям какви са моите условия и по какъв метод работя, те дават отговор, че за тях това е задоволително. Но когато преди теб е минал някой човек, който е „ овършал “ президента, той споделя: „ Абе аз давам едни пари, само че какво се случва, защо и на кого ги давам? “ Въпросът е кой е минал преди теб и какво се е случило.
- Да се върнем и към остарялата ви обич – Бургас, който остана без професионален футбол. Как ви звучи това?
- Тъжно най-много, защото съм от Бургас, минал съм през юношеските обединения на Черноморец, по-късно в мъжкия тим на Нефтохимик, татко ми е един от създателите на Локомотив (Бургас), чийто правоприемник е Нефтохимик. Тъжно е, тъй като такава огромна област има опция да устоя един тим в „ А “ група. Лично съгласно мен кметът и общността не разпознават хора, които могат да управляват футбола. Финансите са налице, само че когато педи това е имало хора, които по някаква причина са злоупотребявали дали с ситуацията си или с нещо друго… Обичам да споделям, че е по-добре да назначите умни и мързеливи, в сравнение с глупави и работливи хора, тъй като те нанасят страхотни вреди, които по-късно мъчно се поправят. Вижте какъв брой тимове има – Созопол, Поморие, Несебър, Нефтохимик, Черноморец… Самата общественост е футболна, само че има недоразбиране сред футболните хора. Няма обединител, който да седне и да се загърбят напълно личностните дрязги, с цел да може да се получи добър план.
- Има ли човек от родния футбол, с който не желаете в никакъв случай да се срещате?
- Не, няма такива хора, само че остава огорчението, когато някои хора, криейки се зад емблемата на някой клуб, употребяват клуба за почистване на персонални сметки. Когато всичко мине и след четири-пет години ги срещнеш на улицата, ти споделя: „ Извинявай, само че нали знаеш по какъв начин беше… “ Този отговор мен персонално не ме удовлетворява, тъй като никой не ти прави неприятно без да желае. И в чужбина съм имал доста разногласия със спортни шефове, само че в България разчистването на персоналните сметки от време на време става за сметка на клубовете, а най-губещи са президентите.
- Казват, че мениджмънтът е най-слабото място на българските клубове. Бихте ли сменил специалността и да станете функционер в някой клуб или в Българския футболен съюз?
- Имал съм оферти от два от водещите клубове в България да заема избран пост. Ако би трябвало да съм почтен, организацията в клубовете от време на време не е на нужното равнище. Да, в действителност има доста младежи, които мислят, че елементарно могат да ръководят и че това е тип детска игра. В една от срещите ми с Фабио Капело го попитах: „ Как влизаш в съблекалнята на Реал (Мадрид), като вътре има 23 доста богати и известни футболисти? Как се справяш с това нещо? “ И той ми отговори по този начин: „ Като ходя в тунела, отивайки към съблекалнята, чувствам адреналина, който излиза от нея. По някакъв метод би трябвало да намеря метод по какъв начин да ме слушат като началник, да извършват каквото желая, само че и в същото време да заставам на отдалеченост. “ Може би тук е разковничето. В българските клубове мъчно се намират хора, които да знаят какво желаят и по какъв начин да го реализиран.
- За край нещо персонално – по какъв начин почивате, остава ли ви време за това? Съпругата вижда ли ви през лятото? Може ли към този момент сама да направи трансфер?
- Със брачната половинка ми към този момент 28 години сме дружно и е претръпнала. Наясно е с естеството на работата ми и е привикнала. Аз съм дайвър, само че от повече от две години не съм ходил да се гмуркам. Аквариумът в офиса ми припомня за Червено море. Имам британски булдог и разходките с него доста ме успокояват. Изпитвам наслаждение като седна в градината или в природата с жена ми. Обичаме и да вървим на море и да се разхождаме с яхти.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ