Футболният агент, Георги Захариев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com.

...
Футболният агент, Георги Захариев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com.
Коментари Харесай

Георги Захариев пред Efirbet: Хората в БФС се принизиха от легенди до субекти на подигравка

Футболният сътрудник, Георги Захариев, даде извънредно изявление за уеб страницата Efirbet.com. Захариев, който неотдавна разгласи, че ще се кандидатира за президент на БФС, изясни още веднъж претекстовете зад решението си и натърти, че желае да завоюва този, който има най-ясни и използвани хрумвания за бъдещето на българския футбол.
Той показа, че хора като Боби Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са изгубили в огромна степен именития си статут след дълги години ръководство на родния футбол. Наред с нашумялата тематика, Захариев приказва и за агентската си активност и желанието си да бъде част от процеса на производство на играчи, а освен в ролята на човек, който им отваря вратите към задгранични клубове.
 
Здравей, Георги! Доста турбулентна една година измина за човечеството. Какво лиши за теб самия цялата тази конюнктура?
Определено пандемията не се отрази изключително добре на всекидневието ми. Имах запланувани много неща за този интервал от време, които не съумяха да се осъществят по разнообразни аргументи. С оглед на обстоятелството, че моята агентска активност е обвързвана основно с млади играчи, то ситуацията беше пагубна. Всеки трансфер на младеж зад граница минава през проби, а в Европа пробите бяха на процедура изцяло спрени за този интервал от време. Не съумях да свърша това, което желаех.
Имахме желание с Корвър Коучинг да проведем разнообразни семинари и образования за треньори, само че всичко беше поставено на пауза. Успях в някаква степен да канализирам силата си в избрани публикации, които съм подготвил, с цел да оползотворя времето, само че в реалност това не беше задоволително и можеше да бъдат свършени доста други неща, в случай че не беше пандемията. Опитвам се да напасна всекидневието си, само че ми е много мъчно.
 
Още по-трудно ли стана да се изведе български състезател в чужбина около новите стопански и обществени действителности?
Бих споделил, че интерес има, само че терзанията в непознатите клубове и разпоредбите доста пречат – строги карантини при влизане в страни от Европейски Съюз, ПСР проби, анулирани полети и така нататък Процесът стана доста сложен и по тази причина тимовете заобикалят да канят чужденци на проби.
Надявам се след лятото ограниченията ще се провиснал и последователно ще се върнем към естествения темп на работа. Интерес има обаче – виждаме прехвърлянията на Калоян Костов, Божидар Костадинов и Николай Илиев. Надявам се, че в идващите възрасти още веднъж ще имаме сходна успеваемост на български играчи зад граница, само че зависи и от клубовете, защото те няма да желаят да пускат децата прекомерно рано, за да изкарат повече пари. Тук идва разногласието сред това кое е положително за клуба и кое за детето, което са две разнообразни неща.
 
На кои условия българските играчи най-рядко дават отговор?
Ами факторите са доста и не е единствено едно съответно нещо. В избрана степен техническите качества от време на време липсват, защото не се работи задоволително в тази тенденция в България. Много постоянно липсва и експанзия в играта, т.е. динамизъм в дейностите с и без топка. На Запад това е доста значимо и е детайл, в който изоставаме. Интензитетът, на който играят нашите играчи, е доста по-нисък.
 
Твои сътрудници постоянно са цитирали фразата, че в България има най-високия % на сътрудници по отношение на глава от популацията в целия свят. Колко е мъчно да вирееш в толкоз сгънат откъм качество-пазар, измежду толкоз огромна привидно конкуренция?
Това е забавен въпрос. Бройката на записаните сътрудници в България фактически е огромна, само че би трябвало да се регистрира, че има и доста регистрирани чужденци тук заради избрани данъчни облекчения.
Това би било проблем за хората, на които им липсват качества. Ако един сътрудник си прави добросъвестно работата, то той няма да има проблем. Всеки сътрудник работи с разнообразни пазари и клубове, като някои сътрудници работят и с друг вид футболисти. Аз, да вземем за пример, оказвам помощ на юноши, с цел да излязат в чужбина, в случай че ли пък не, то към този момент се пробвам да ги промотирам през българския пазар, с цел да стигнат тавана на развиването си.
Не са доста мениджърите, които вършат това. Повечето водят чужденци в България и това е главната им активност. Лично аз бих довел чужденец у нас само, в случай че обезпечено ще вдигне класата на съответния тим и ще може да се продаде за положителни пари нататък. Не желая просто да повеждам някого, който съм гледал два пъти на видео.
Нашата мениджърска организация е бутикова, работим с много дребен брой играчи, само че работим с такива, които считаме, че имат огромен капацитет. Опитваме се да работим с тях в повсеместен проект, тъй като има доста истории за огромни сътрудници, които имат 200 клиенти и поддържат връзка с играчите единствено когато е време да се преподписва договорът. Аз не мога по този метод, желая да обръщам внимание на състезателите, с които работя, по тази причина и сортирам деликатно момчетата, с които работя.
 
В последните седмици ти нашумя в общественото пространство, откакто се кандидатира публично за президент на БФС. Усещаш ли някаква смяна в живота ти след тази вест?
В интерес на истината получих позвънявания и мейли от клубове, които обявиха поддръжката си за мен. Това ме изненада, тъй като заявих авансово, че не влизам за да спечелвам изборите. Очевидно тези клубове виждат в мое лице човек, който може да свърши някаква първокласен работа.
Всички други претенденти към този момент са били свързани по някакъв метод с българския футбол, до момента в който при мен за лобита няма по какъв начин да става въпрос. По-скоро огромните тимове ги е боязън да влязат в контакт с мен, с цел да обсъдят хрумвания.
Не бих споделил, че има някаква сериозна смяна в всекидневието ми. Предстоят ми диалози, имам концепция за срещи с тимове, с цел да се обсъдят хрумвания и да поговорим за проблемите им. По този метод идващият президент ще може да направи действителни крачки в помощ на клубовете, вместо да се следи симулация на активност.
Именно от това се притеснявам да не се случи в идващите месеци в опит ръководещите да запазят властта. Очаквам настоящето управление да се бори като удавник и да стартира да предлага разнообразни стратегии за развиване, методики, футболни топки, обещания за поддръжка и така нататък Очаквам да се замажат очите на хората и да се постави една овча кожа на вълка, с цел да бъдат подлъгани тимовете и обществото. Надявам се управленията да са по-умни и да създадат друг избор.
 
Как гледаш на дейностите на Борислав Михайлов?
Не мога да кажа, че не бях сюрпризиран, макар че сходни неща се тиражираха в медиите. Не бих споделил, че имам неприятни усеща, а по-скоро ми е тъжно за този човек. Той, както и хората към него, се принизиха от митове на българския футбол до позицията на онлайн карикатури, субекти на насмешка. Те си го направиха сами. Не знам по какъв начин спят тези хора, може би са изгубили тотално визия за действителността и са заобиколени от група лакеи, които им повтарят какъв брой са велики. Тъжно ми е за Боби Михайлов, в действителност.
 
Истинска опция ли е Димитър Бербатов, или сплотяваща фигура, зад която седят много непублични ползи?
Това са характерни избори по същността си. Имаме 551 клуба, които би трябвало да гласоподават и това не е огромна численост. Възможно е да има лобита, тъй като много огромна част от тези клубове са на общинска прехрана, тъй че не се знае какъв брой самостоятелни са кметовете във вземането на тези решения.
Така да кажем, кметовете на селцатата и градовете в България ще наклонят везните в една или друга изгода. Може да приказваме за политически лобита, така това е по-скоро обвързвано с политическия набор. Дали и политически партии ще поддържат даден претендент, мога единствено да предсказвам.
Надявам се да бъде покдрепен индивидът, който има най-конкретни хрумвания за родния футбол, за един интервал от най-малко 10 години. Това е и задачата на моята кандидатура – да предизвиквам спор, да има конфликт на хрумвания и да бъде подсилен даден претендент на база на концепциите, а не на база на обещанията за съдийска поддръжка, материална поддръжка, какъв брой топки ще се предложат и така нататък Ако вървим в този обаян кръг, то няма да се отлепим от дъното.
 
Може ли да се каже, че поривът към смяна в българския футбол тотално отсъства по високите етажи?
Мисля, че хора като Бербатов имат предпочитание за смяна. Както заявих обаче в обръщението, с което се кандидатирам за президент, поставям безусловно всички под общ знаменател. Този сюжет го гледахме при появяването на Боби Михайлов, който е играл футбол на ужасно равнище. Всички смятаха, че той ще направи доста за футбола, само че се оказахме излъгани.
Надявам се това да не се случва още веднъж и че идващото потомство ще промени нещата. Ако още 4-5 години продължим по този метод, то ще изпаднем от всички ранглисти. Ще продължа да бъда критик на всичко, което видя, че не е вярно и ще работя като балансьор и на самите избори. Искам да бъда праволинеен към всички неточности в ръководството.
 
В последните години ти стана един от представителите за България на световноизвестния способ за развиване на млади футболисти – Корвър. Разкажи ни по какъв начин стартира цялата самодейност?
Лично аз не желая да бъда подобен, който единствено бере плодовете от работата на школите у нас, а по-скоро желая да вземам участие в процеса на създаване на футболисти. Така желая да оказа помощ и на треньорите, и на децата, с цел да се създават повече качествени играчи, което да е в плюс за клубовете, за националния тим на България, както и за мениджърите.
Не желая просто да очаквам на готово някой гений, който да заведа някъде. Мисля, че мога да съм потребен и в тази област. Затова и започнах активността си около Корвър.
 
Виждаш ли смяна и усъвършенстване в работата на треньори, които са били участници на Корвър семинари?
Трудно ми е да дам еднопосочен отговор, защото виждам няколко продължения на работата на треньорите след курсове на Корвър. Някои употребяват наученото за седмица-две, даже месец, след което се връщат назад към старите си привички и разбирания на работа. Виждам и треньори, които и до ден сегашен работят по Корвър.
Всичко зависи от индивида и до каква степен е отворен към тази нова информация. За тази цел, съгласно мен, е необходим и надзор. Имам поради Корвър да бъде общопризнат като национална методология или даже обособени клубове да подпишат контракти за съдействие. Така ще бъде следен процесът.
Нужно е да има методист, който да координира процеса, защото постоянно самите треньори не помнят насоките, в които би трябвало да мислят. Има и такива, които прегърнаха концепцията и я ползват изцяло. От това несъмнено печелят и играчите.
 
Доста постоянно чуваме, че във футбола истински нововъведения няма, а по-скоро повторение на работещи хрумвания. Защо не съумяваме да използван всички изпипани способи, които в цяла Европа се постановат?
Първото нещо, което ми идва на разум е, че не се дава късмет на младежите, с цел да вземат присъединяване в работата на един футболен клуб. Виждате в Европа един треньор на 33 години поема тимове като Байерн Мюнхен и Република България Лайпциг, това е невероятно в България. Това важи освен за треньори, само че и за ръководителите. Едно е да умееш да спираш добре топката, а напълно друго е да имаш управителни умения и да си изобретателен в треньорската работа.
Самият аз пътувам на конференции в целия свят и виждам темповете, с които се развива футболът. Там българи не виждам – нито от БФС, нито от ръководителите на клубовете. Независимо кой иницира това, то пътят напред минава единствено през сходни дейности. Тези, които обикаляме и черпим хрумвания от Европа, не получаваме в следствие късмет за изява. Можещите и четящите не са мечтани, това се следи като наклонност и в БФС. Легендите явно не се оправят с управническата работа, тъй че е време за смяна в това отношение.
 
Дава ли ти вяра новото потомство български играчи, че бъдещето не е толкоз тъмно и за представителния ни отбор?
Аз съм оптимист, в действителност. Имаше някои прелюдия, които фактически БФС разреши. Неща от вида да се стартира по-рано играта във формат 7 на 7, 9 на 9 и така нататък Първият набор, който стартира по този метод беше 2002-а. Освен Антов и Филип Кръстев, които са 2001-а година, имаме и други момчета от идващите набори, които са към този момент в чужбина – Димо Кръстев, Божидар Костадинов, Калоян Костов и така нататък Оптимист съм, че идващото потомство може да придвижи родния футбол на по-високо равнище, само че това няма да е елементарно.
Дори един Вальо Антов записва много спорадични изяви със състава на Болоня. Филип Кръстев има 5 минути изиграни досега за цялостен полусезон. Темпото и интензитета в тези шампионати е напълно на друго равнище. Много хора иска ми се разсърдят, само че колкото по-рано излезе един състезател в чужбина, толкоз по-добре за него. Учи се да тренира и играе на високо движение от ранна възраст.
Едно от най-важните неща за младите футболисти е средата им, надлежно равнището на съотборниците им. Когато тренираш с национали на Италия, Португалия и т.н и всяка седмица играеш против юношите на Милан, Интер, Порто, то тогава и ти вдигаш равнището. У нас това е невероятно. Докато не променим работата си, с цел да може да имаме постоянна основа от много футболисти, а освен единици, които се открояват, то няма по какъв начин да чакаме, че и тези единици ще се развият добре. Няма по какъв начин един състезател да вдигне равнището на 18 други, всекидневно се получава противоположното.
Ако желаеме децата ни да останат в България оптимално дълго, то би трябвало да осигурим мощна база от 18-20 играча, които взаимно да се тласкат напред. Докато това не се случи, то всеки един, който има опция на 16-годишна възраст да замине в чужбина, би трябвало да го направи.
 
За край – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект?
Пожелавам си здраве, несъмнено. Надявам се границите да се отворят и рестриктивните мерки да паднат, с цел да мога да проведа диалози за още няколко момчета и да ги заведа на проби. Надявам се, че работата ми с Корвър ще продължи, с цел да продължим да покачваме равнището в България.
В наборите 2005-2006 се надявам да съумея да заведа няколко момчета на проби, защото те са несъмнено надарени и заслужават този късмет. Оттам насетне те сами би трябвало да го сграбчен, защото аз само разтварям вратите.
Надявам се родните треньори и ръководители да продължат да се трудят, тъй като разликата със западноевропейските школи към момента е огромна. Не е задоволително да създадем дребна крачка напред, всички би трябвало непрекъснато да се трудим, включително и аз, с цел да предадем знанията и на по-младата общност. Надявам се да съм потребен в процеса по построяването на млади български гении.
 
Източник:
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР