Шахматна революция във футболната Шампионска лига
Футболната Шампионска лига може да се промени доста от сезон 2024/2025. В УЕФА към този момент работят по специфичен формат: групова фаза по швейцарската система - счита се, че това е компромисен вид за водачите на европейския футбол и за огромните клубове, които ще могат да играят между тях по-често. Швейцарската система се появява преди 136 години в шахмата и действа и до през днешния ден.
Ще се опитам да обясня образно какъв е този формат, по който работят специалистите на УЕФА и какви са преимуществата и минусите.
Правилото е просто - най-силният играе също с толкоз мощен, идващият съперник става явен едвам след мача, никой не е отстранен.
Основно - за швейцарската система, по какъв начин работи в шахмата:
1. Всички играчи (в случая на Шампионската лига - отбори) са разграничени на двойки случайно или по рейтинг.
Във втория случай участниците са разграничени на групи на половина - условно мощни и условно слаби. Например в шампионата има 20 клуба: по-късно в първия кръг водачът на мощната група (първият) ще играе с водача на слабите (11-и), вторият с 12-ия, третият с 13-ия и по-нататък на същия принцип.
Ако има нечетен брой участници в шампионат (това се случва в шаха, в Шампионската лига надали е възможно), тогава последният в класирането автоматизирано получава точки като за победа.
2. Двойките от втория кръг се образуват съгласно резултатите от първия: спечелилите се срещат с спечелилите, губещите с губещите (същото важи и за тези, които са приключили наравно).
Принципът на тегленето е съвсем същият, като в първия кръг: разделяме всички на три групи (победители, губещи, равени) по рейтинг. Най-силният победител от първия кръг играе със междинен рейтинг в своята група, най-силният от губещите със междинен рейтинг измежду губещите.
При нечетен брой участници правилото е същият - най-слабият в края на първия кръг печели без игра.
Тук е добавено още едно предписание: не е разрешено една двойка да играе повече от един мач в шампионат. И в случай че е допустимо, участникът би трябвало да редува цвета на фигурите (ако приказваме за шах) - да вземем за пример в първия кръг играете с белите фигури, а във втория с черните. Не се позволяват три следващи мача с един цвят - за футбол това е приспособимо към домакинските и мачовете на открито..
3. Преди третия кръг - ново разделяне на групи: в този момент всяка включва участници с идентичен брой точки. Общият брой на кръговете зависи от броя на участниците. Швейцарската система изисква толкоз кръгове, колкото би имало кръгове за плейофи за същия брой играчи, плюс още един кръг. Да предположим, че има 16 участници - тогава те биха почнали плейофите от 1/8-финалите, което е 4 кръга до края. Оказва се, че за 16 тима по швейцарската система са ви нужни 4+1=5 кръга.
Ако след всички кръгове няколко участници с идентичен брой точки са водачи, тогава за установяване на крайния победител се употребяват няколко варианти за тайбрейк: коефициент на Бухолц (сумата от всички точки на съперниците, които играчът е срещнал), коефициентът на Солкоф (сумата от всички точки на съперниците, с които играчът се е срещал, като се изключи най-хубавите и най-лошите) и междинната оценка на съперниците.
Никой не отстранен от шампионата, всички вземат участие до края - единственото изключение е, в случай че играчът се е отдръпнал самичък.
За по-голяма изясненост дано вземем шампионат с 12 играчи, където Играч 1 е най-добре подложен, а Играч 12 е най-лошият. Тоест първият ще стартира със седмия, втория с осмия и така нататък
Според резултатите от първия кръг се образуват три групи: спечелили, губещи и равенства. Сега спечелилите се изправят против спечелилите, губещите се изправят против губещите.
За третия кръг се образуват нови групи - тъй че тези, които имат равни точки, ще се срещнат. И по този начин до 6-ия кръг.
Елементът на шанса също на практика изчезва: с цел да спечелите, е належащо да успехите всички най-силни и не можете да избягате от среща с тях. И в случай че е по този начин, заниманието също се усилва: най-късно от втория кръг всеки мач е равносилен.
Друго преимущество на системата е, че дава късмет на начинаещи да изиграят най-малко един мач с елита, което е съвсем невероятно в кръговата система (там начинаещите просто не биха стигнали до същия шампионат с лидерите).
Швейцарската система към момента се употребява интензивно в шаха, само че има обаче и дефекти:
• Понякога се случва най-хубавите играчи в края на шампионата да не се срещат между тях и спечелилият би трябвало да бъде избран по спомагателни индикатори.
• Резултатите от първия кръг нормално са изцяло предвидими.
• Трудно е да разделите играчите на двойки, тъй че всеки да играе с друг цвят (бели или черни фигури) в новия кръг.
• При нечетен брой участници един състезател автоматизирано получава точка след всеки рунд. Въпреки че това рядко се отразява на резултатите от целия шампионат, защото най-слабите постоянно получават точка.
Въпросът е по какъв начин ще се внедри това във футбола.
Суперклубовете желаят да играят между тях по-често, с цел да получат повече облага. Сега колосите оказват напън върху УЕФА, заплашвайки да основат Суперлига - само че Шампионската лига съгласно швейцарската система може да задоволи всички.
Проектът е следният: разширение на Шампионската лига до 36 клуба (вместо 32) в един поток вместо групи. В първия кръг всички ще изиграят 10 мача (5 вкъщи, 5 навън). Основното систематизиране е по коефициенти: 36 тима ще бъдат разграничени в 4 урни. Отборът от първата урна ще играе два пъти против сходен на него тим, три пъти - против тимовете от втора урна, три пъти - от трета, два пъти - от четвърта.
С плейофите към момента не е изцяло ясно. Или най-хубавите 8 тима ще отидат непосредствено на 1/8-финалите, а идващите 16 ще се състезават за останалите 8 места. Или 16 най-хубави се избират едновременно съгласно таблицата, а по-късно класическата разбивка - първият ще играе от 16-тия, втория от 15-тия и по-нататък. А клубове от 17 до 24 място ще отидат в Лига Европа.
Към всички гореспоменати дефекти на швейцарската система обаче, това прибавя обичайно запълване на календара за богатите клубове: вместо 6 мача от груповата фаза, всеки ще има 10. Това са повече пари от тв права и реклами.
Ще се опитам да обясня образно какъв е този формат, по който работят специалистите на УЕФА и какви са преимуществата и минусите.
Правилото е просто - най-силният играе също с толкоз мощен, идващият съперник става явен едвам след мача, никой не е отстранен.
Основно - за швейцарската система, по какъв начин работи в шахмата:
1. Всички играчи (в случая на Шампионската лига - отбори) са разграничени на двойки случайно или по рейтинг.
Във втория случай участниците са разграничени на групи на половина - условно мощни и условно слаби. Например в шампионата има 20 клуба: по-късно в първия кръг водачът на мощната група (първият) ще играе с водача на слабите (11-и), вторият с 12-ия, третият с 13-ия и по-нататък на същия принцип.
Ако има нечетен брой участници в шампионат (това се случва в шаха, в Шампионската лига надали е възможно), тогава последният в класирането автоматизирано получава точки като за победа.
2. Двойките от втория кръг се образуват съгласно резултатите от първия: спечелилите се срещат с спечелилите, губещите с губещите (същото важи и за тези, които са приключили наравно).
Принципът на тегленето е съвсем същият, като в първия кръг: разделяме всички на три групи (победители, губещи, равени) по рейтинг. Най-силният победител от първия кръг играе със междинен рейтинг в своята група, най-силният от губещите със междинен рейтинг измежду губещите.
При нечетен брой участници правилото е същият - най-слабият в края на първия кръг печели без игра.
Тук е добавено още едно предписание: не е разрешено една двойка да играе повече от един мач в шампионат. И в случай че е допустимо, участникът би трябвало да редува цвета на фигурите (ако приказваме за шах) - да вземем за пример в първия кръг играете с белите фигури, а във втория с черните. Не се позволяват три следващи мача с един цвят - за футбол това е приспособимо към домакинските и мачовете на открито..
3. Преди третия кръг - ново разделяне на групи: в този момент всяка включва участници с идентичен брой точки. Общият брой на кръговете зависи от броя на участниците. Швейцарската система изисква толкоз кръгове, колкото би имало кръгове за плейофи за същия брой играчи, плюс още един кръг. Да предположим, че има 16 участници - тогава те биха почнали плейофите от 1/8-финалите, което е 4 кръга до края. Оказва се, че за 16 тима по швейцарската система са ви нужни 4+1=5 кръга.
Ако след всички кръгове няколко участници с идентичен брой точки са водачи, тогава за установяване на крайния победител се употребяват няколко варианти за тайбрейк: коефициент на Бухолц (сумата от всички точки на съперниците, които играчът е срещнал), коефициентът на Солкоф (сумата от всички точки на съперниците, с които играчът се е срещал, като се изключи най-хубавите и най-лошите) и междинната оценка на съперниците.
Никой не отстранен от шампионата, всички вземат участие до края - единственото изключение е, в случай че играчът се е отдръпнал самичък.
За по-голяма изясненост дано вземем шампионат с 12 играчи, където Играч 1 е най-добре подложен, а Играч 12 е най-лошият. Тоест първият ще стартира със седмия, втория с осмия и така нататък
Според резултатите от първия кръг се образуват три групи: спечелили, губещи и равенства. Сега спечелилите се изправят против спечелилите, губещите се изправят против губещите.
За третия кръг се образуват нови групи - тъй че тези, които имат равни точки, ще се срещнат. И по този начин до 6-ия кръг.
Елементът на шанса също на практика изчезва: с цел да спечелите, е належащо да успехите всички най-силни и не можете да избягате от среща с тях. И в случай че е по този начин, заниманието също се усилва: най-късно от втория кръг всеки мач е равносилен.
Друго преимущество на системата е, че дава късмет на начинаещи да изиграят най-малко един мач с елита, което е съвсем невероятно в кръговата система (там начинаещите просто не биха стигнали до същия шампионат с лидерите).
Швейцарската система към момента се употребява интензивно в шаха, само че има обаче и дефекти:
• Понякога се случва най-хубавите играчи в края на шампионата да не се срещат между тях и спечелилият би трябвало да бъде избран по спомагателни индикатори.
• Резултатите от първия кръг нормално са изцяло предвидими.
• Трудно е да разделите играчите на двойки, тъй че всеки да играе с друг цвят (бели или черни фигури) в новия кръг.
• При нечетен брой участници един състезател автоматизирано получава точка след всеки рунд. Въпреки че това рядко се отразява на резултатите от целия шампионат, защото най-слабите постоянно получават точка.
Въпросът е по какъв начин ще се внедри това във футбола.
Суперклубовете желаят да играят между тях по-често, с цел да получат повече облага. Сега колосите оказват напън върху УЕФА, заплашвайки да основат Суперлига - само че Шампионската лига съгласно швейцарската система може да задоволи всички.
Проектът е следният: разширение на Шампионската лига до 36 клуба (вместо 32) в един поток вместо групи. В първия кръг всички ще изиграят 10 мача (5 вкъщи, 5 навън). Основното систематизиране е по коефициенти: 36 тима ще бъдат разграничени в 4 урни. Отборът от първата урна ще играе два пъти против сходен на него тим, три пъти - против тимовете от втора урна, три пъти - от трета, два пъти - от четвърта.
С плейофите към момента не е изцяло ясно. Или най-хубавите 8 тима ще отидат непосредствено на 1/8-финалите, а идващите 16 ще се състезават за останалите 8 места. Или 16 най-хубави се избират едновременно съгласно таблицата, а по-късно класическата разбивка - първият ще играе от 16-тия, втория от 15-тия и по-нататък. А клубове от 17 до 24 място ще отидат в Лига Европа.
Към всички гореспоменати дефекти на швейцарската система обаче, това прибавя обичайно запълване на календара за богатите клубове: вместо 6 мача от груповата фаза, всеки ще има 10. Това са повече пари от тв права и реклами.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ