Улф Кирстен: Бербатов беше технически гениален
Футболната легенда Улф Кирстен даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той беше звезда на към този момент някогашната Германска демократична република, а след това и на Федералната Република Германия. Малцина са немските футболисти, родени в някогашния Източен блок, които са блестели и в обединена Германия. Играл е за два национални тима, само че и единствено за... два клуба. Шампион е на Германска демократична република с Динамо (Дрезден), а Купата на обединена Германия печели с Байер (Леверкузен). За двата отбора има общо 504 мача и внушителните 239 гола. Кирстен е и един от първите учители в професионалния футбол на Димитър Бербатов. Заедно те играха във финала на Шампионската лига през 2002 година на стадион „ Хемпдън Парк “ в Глазгоу. В кариерата си има общо тъкмо 100 мача за Германска демократична република и обединена Германия.
- Здравейте, хер Кирстен! Вие към този момент постоянно играете благотворителни мачове с националния тим на Германия. А до неотдавна вашият възпитаник Димитър Бербатов играеше в Индия. Следите ли кариерата му?
- В интерес на истината не знаех, че е стигнал до Индия. Бербатов направи една доста добра кариера. Особено в Англия. За последно знам, че играеше във Франция. С Индия ме изненадахте.
- В Байер (Леверкузен) Бербатов стартира същинската част от славната си кариера. Помните ли по какъв начин пристигна при вас?
- Разбира се, беше доста безшумно и умерено момче. Технически беше талантлив. Спомням си, че още в самото начало в Леверкузен получи травма. Но от първите дни се виждаше, че има феноменални футболни качества. Всички в тима знаехме, че ще стигне най-високо равнище във футбола.
- През годините доста негови съотборници споделят, че той рядко приказва. Как беше в съблекалнята на Байер?
- И при нас беше по този начин. Гледаше безмълвно какво се случва. Със сигурност не беше от приказливите.
- Бербатов е признавал, че имате огромна роля в построяването му като нападател. Какво си спомняте от времената, когато играехте дружно?
- Не сме били чак толкоз постоянно дружно на терена. Бербатов тогава беше прекомерно млад футболист, който влизаше главно като запаса. На тренировките виждах какви огромни благоприятни условия има. Най-много се пробвах да му покажа, че би трябвало да е 100 % невъзмутим пред гола. Веднъж се зарадва доста, че вкара. Аз му споделих: „ Браво, само че в този момент би трябвало да вкараш втори и трети”. Мисля, че през годините следваше добре този мой съвет. И вкарваше доста. Още един път ще повторя, че механически той беше талантлив пред гола. Сигурен съм, че щом не е прекратил кариерата си, още някой тим ще се зарадва на попаденията му.
- Байер разви Бербатов до един от най-хубавите нападатели през новия век. Къде бихте го наредили?
- Трудно е да отговоря на този въпрос. Няма по какъв начин да го сложа пред Роберт Левандовски, Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Те са играчи от друга планета. Те играят на международно равнище и в клубовете си, и в националните тимове. Бербатов направи доста сериозна кариера също. Но за негово страдание България не е имала толкоз мощен народен отбор. Ако играеше за Германия, Испания или Италия, можеше да стане даже и международен първенец. Щеше да е скъп с качествата си.
- Заедно с Бербатов имахте шанса да играете в мача на мачовете – финала на Шампионската лига. Какво си спомняте от дуела Байер – Реал Мадрид през 2002 година?
- Смея да настоявам, че даже бяхме по-добрият тим в мача. И то против Реал. С малко, само че доминирахме в играта. За страдание направихме ненужни неточности. Два пъти изостанахме в резултата и най-после не успяхме да го обърнем. Но в случай че си спомняте кой какъв брой шансове за гол имаше, то ще ми повярвате, че Байер бе по-добрият.
- Но за какво не успяхте да успехите Реал?
- Трябваше да ги победим. Не успяхме да си вкараме ситуациите, които създадохме. А те бяха там на терена. Реални. Просто не ни стигна малко.
- Бербатов имаше две положения. Помните ли ги?
- Е, прекомерно доста време мина от този ден в Глазгоу. Чак толкоз не помня.
- Бяха в края на мача.
- Мисля, че удари греда.
- Не, Икер Касияс избави.
- Ох, този Касияс. Той направи неповторим мач тогава. Един превъзходен вратар.
- Мислите ли, че в историята на тези финали ще има човек, който да вкара воле като Зинедин Зидан? Това беше голът, с който Реал ви победи.
- Трудно е да се каже. Сега на мода са задните ножици. Аз се надявам обаче, че един ден Байер още веднъж ще е стигне до край в Шампионската лига. Ясно е, че на Реал това се случва много постоянно. Тогава Зизу вкара един в действителност свръхестествен гол. Това беше шансът за Реал. Първо Раул, а след това той означиха в действителност майсторски и взеха решение финала.
- Да поговорим малко за вашата кариера. Започнахте в някогашната Германска демократична република с локалния гранд Динамо (Дрезден). Как беше там? Как започнахте?
- Още шестгодишен тичах след топката в едно напълно малко отборче. Родителите ми обаче работиха в Дрезден, а там школата бе доста мощна. Имаше много млади гении. Малко по-малко започнах да катеря йерархията и най-сетне стигнах до първия тим.
- Играл ли сте мачове против тогавашната Федерална република Германия?
- Да.
- И по какъв начин беше Германска демократична република против Федерална Република Германия?
- Винаги бяха доста горещи дуели. За страдание множеството пъти ние бяхме губещите. Но мисля, че с Динамо (Дрезден) направихме значително положителни интернационалните дуели. Веднъж стигнахме до полуфинал в евротурнирите и там отпаднахме от Щутгарт. С малко повече шанс можеше да вземем и купа.
- Какви бяха връзките сред някогашните футболисти от Германска демократична република и Федерална Република Германия?
- Нямахме връзки. Не ни позволяваха да контактуваме един с различен. А на терена всеки желае да завоюва, без значение от коя страна е. Но не сме имали опция да вършим друго с изключение на да играем един против различен.
- А стискахте ли палци за Федерална Република Германия, когато тимът игра край на международното състезание в Мексико против Аржентина през 1986 година?
- Да и мисля, че по този начин е правил всеки немец. Независимо, че бяхме разграничени.
- Как се стигна до вашия трансфер от Динамо в Байер (Леверкузен)?
- Тогавашният състезателен шеф Райнер Калмунд ме беше следил в доста мачове. По-късно разбрах, че е водил договаряния с управлението на Динамо. Имало е опция да отида и в други тимове. Но Калмунд бе човек, който правеше доста бързо договорите и изпреварваше конкуренцията.
- Защо в никакъв случай повече в живота си не направихте трансфер?
- Много пъти съм имал шансове да сменя тима. Искаха ме от разнообразни места. Тогава обаче по-трудно се правеха прехвърляния, тъй като не можеше да напуснеш без пари. Райнер Калмунд ме смяташе като собствен наследник и не можеше да си показа, че ще ме продаде. В неговата книга написа, че съм бил непродаваем. Звучи доста хубаво и ме кара да се усещам горделив. Но пък по този начин и не заиграх в чужбина.
- От кои тимове сте имал предложения?
- Най-настоятелни бяха Наполи, Бенфика и Байерн. Искаха ме също Верон и Торино.
- Заради Димитър Бербатов вашият Байер беше много известен и в България по това време. И почитателите му страдаха поради този противен прякор „ Неверкузен “. Защо не спечелихте нищо?
- Радвам се, че поради Бербатов сте ни гледали толкоз. Това е смисъла на огромния футболист. Подобни неща се случват на всички места по света. Примерно поради Сон, който в този момент играе в Тотнъм, преди този момент Байер стана извънредно известен и в Южна Корея.
- Избягвате ли въпроса за „ Неверкузен “?
- Ех, да, не е прелестно. Явно не сме имали задоволително качества, с цел да спечелим. Или може би ни е липсвал късмет. Наистина имахме доста благоприятни условия за титли. Два или три пъти станахме вицешампиони. Все ни липсваше по едно късче от пъзела. Но по този начин е във футбола.
- Кои титли повече цените – купите на Германска демократична република с Динамо или купата на Германия с Байер?
- Всички си ги обичам. Еднакви са ми. Примерно три пъти съм ставал голмайстор на шампионата. За мен всички те са едни доста скъпи титли, без значение дали съм ги спечелил в Германска демократична република или в Германия по-късно.
- Като национал на Германска демократична република, а по-късно на Германия сте се срещал с България. Помните ли един мач в София през 1985 година?
- Май направихме 0:0.
- Не, победихме ви с 1:0.
- Много от дълго време беше... През тази година дебютирах в националния тим на Германска демократична република. Сега като се замисля, коства ми се, че даже свири арбитър от Федерална Република Германия. Контрола ли беше?
- Не, международна подготовка за мондиала в Мексико.
- Явно ми се губят спомените.
- Нашата горделивост обаче е четвъртфиналът на международното в Съединени американски щати през 1994 година.
- Ние няма какво да се гордеем от този мач. За страдание и аз бях там. Но бях контузен. Една извънредно непредвидена и неприятна загуба. Ако бяхме победили България, щяхме да играем отново на финала.
- Какво значи за Германия да загуби от България? Много по-малки сме от вас.
- Само, че тъкмо тогава България имаше доста огромен тим с неповторими футболисти. Сега е напълно друго и ви липсва качество. Но през 90-те години България бе една от най-силните футболни народи.
- Кои българи най-вече цените?
- Ще ви кажа Берба, тъй като играх дружно с него. Но незабавно ми изплува името на Балъков. С него се видяхме неотдавна. Изключително положително момче е. И, несъмнено, няма по какъв начин да пропусна Христо Стоичков.
- Страдате ли, че на шампионатите с ваше присъединяване Германия не съумя да се показа толкоз добре?
- За страдание е по този начин, само че не мога нито да го върна, нито да го трансформира. Толкова доста желаех да съм на край на международно или европейско състезание. Когато можеше да се случи и Германия завоюва купата на Евро‘96, аз трябваше да виждам вкъщи контузен. Във футбола за жалост и това се случва. Не можеш да имаш всичко!
- Вие сте относително невисок за нападател, само че за времето си бяхте един от най-опасните с глава. Как го правихте?
- С положително разпространение. Наблюдавах, следих и... вкарвах.
- Повече инстинкт ли е голмайсторството или се учи?
- Инстинкт е на първо място. В юношеските години се научаваш по какъв начин да се пласираш. Тренираш ударите с глава, които са доста значими. И последователно се стига и до огромните мачове.
- А кои са най-важните ви голове?
- Нямам визия.
- Имало ли е вратар, който ви е ядосвал със спасяванията си?
- Имало е толкоз мощни вратари даже единствено в Бундеслигата, че не мога да ги изброя. Трудно ми е да извадя един и да ви го кажа. Няма и да е заслужено.
- Кой е най-хубавият нападател през днешния ден?
- Кристиано Роналдо.
- За какви пари Байер ви купи от Динамо (Дрезден)?
- 3 милиона и 700 хиляди марки.
- А по какъв начин бихте коментирали днешните прехвърляния?
- Само мога да клатушкам глава. Вече няма нищо рационално в тях. Абсурдно е да се заплащат 200 милиона евро за един човек. За мен футболът изпадна в неприятно положение, което граничи с нелепост. Мисля, че това би могло да докара до проблеми в играта и да я отслаби. Ще забележим. Но лудостта е на разположение.
- Каква е прогнозата ви за международното състезание?
- Мисля, че Германия ще е минимум на полуфинал. Също и Испания. Един от двата южноамерикански гранда Аржентина и Бразилия също ще е в карето.
- Защо немските тимове се показаха много неубедително в Европа през последния сезон?
- Добър въпрос. Понякога се случва да имаш и неприятен сезон. Отборите ни не бяха конкурентоспособни в Шампионската лига и Лига Европа като се изключи Байерн. Испанските тимове трансфораха евротурнирите в свое море. Мисля, че с парите си и Пари Сен Жермен ще бъде измежду най-силните напълно скоро. Заедно с англичаните те имат безлимитни бюджети и могат да си купят качество.
- Доколко пречи на Бундеслигата превъзходството на Байерн?
- Дали пречи не мога да кажа. Байерн е тим, който има изключителни футболисти и на аварийна пейка. Въпреки че предходната есен баварците демонстрираха недостатъци в играта си, най-после отново безапелационно победиха с купата.
- След края на кариерата ви за малко бяхте помощник-треньор в Байер (Леверкузен). Защо не продължихте с тази специалност?
- После поех втория тим на „ аспирините”. Но не останах дълго. Нямах предпочитание.
- Защо?
- Вероятно още не се е появил клубът, който да ме убеди, че мога да стартира и в това занятие.
- Какво вършиме в този момент?
- Повече си почивам. А най-добре го върша, когато виждам футбол. Без значение дали е Бундеслигата или трета дивизия.
- Здравейте, хер Кирстен! Вие към този момент постоянно играете благотворителни мачове с националния тим на Германия. А до неотдавна вашият възпитаник Димитър Бербатов играеше в Индия. Следите ли кариерата му?
- В интерес на истината не знаех, че е стигнал до Индия. Бербатов направи една доста добра кариера. Особено в Англия. За последно знам, че играеше във Франция. С Индия ме изненадахте.
- В Байер (Леверкузен) Бербатов стартира същинската част от славната си кариера. Помните ли по какъв начин пристигна при вас?
- Разбира се, беше доста безшумно и умерено момче. Технически беше талантлив. Спомням си, че още в самото начало в Леверкузен получи травма. Но от първите дни се виждаше, че има феноменални футболни качества. Всички в тима знаехме, че ще стигне най-високо равнище във футбола.
- През годините доста негови съотборници споделят, че той рядко приказва. Как беше в съблекалнята на Байер?
- И при нас беше по този начин. Гледаше безмълвно какво се случва. Със сигурност не беше от приказливите.
- Бербатов е признавал, че имате огромна роля в построяването му като нападател. Какво си спомняте от времената, когато играехте дружно?
- Не сме били чак толкоз постоянно дружно на терена. Бербатов тогава беше прекомерно млад футболист, който влизаше главно като запаса. На тренировките виждах какви огромни благоприятни условия има. Най-много се пробвах да му покажа, че би трябвало да е 100 % невъзмутим пред гола. Веднъж се зарадва доста, че вкара. Аз му споделих: „ Браво, само че в този момент би трябвало да вкараш втори и трети”. Мисля, че през годините следваше добре този мой съвет. И вкарваше доста. Още един път ще повторя, че механически той беше талантлив пред гола. Сигурен съм, че щом не е прекратил кариерата си, още някой тим ще се зарадва на попаденията му.
- Байер разви Бербатов до един от най-хубавите нападатели през новия век. Къде бихте го наредили?
- Трудно е да отговоря на този въпрос. Няма по какъв начин да го сложа пред Роберт Левандовски, Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Те са играчи от друга планета. Те играят на международно равнище и в клубовете си, и в националните тимове. Бербатов направи доста сериозна кариера също. Но за негово страдание България не е имала толкоз мощен народен отбор. Ако играеше за Германия, Испания или Италия, можеше да стане даже и международен първенец. Щеше да е скъп с качествата си.
- Заедно с Бербатов имахте шанса да играете в мача на мачовете – финала на Шампионската лига. Какво си спомняте от дуела Байер – Реал Мадрид през 2002 година?
- Смея да настоявам, че даже бяхме по-добрият тим в мача. И то против Реал. С малко, само че доминирахме в играта. За страдание направихме ненужни неточности. Два пъти изостанахме в резултата и най-после не успяхме да го обърнем. Но в случай че си спомняте кой какъв брой шансове за гол имаше, то ще ми повярвате, че Байер бе по-добрият.
- Но за какво не успяхте да успехите Реал?
- Трябваше да ги победим. Не успяхме да си вкараме ситуациите, които създадохме. А те бяха там на терена. Реални. Просто не ни стигна малко.
- Бербатов имаше две положения. Помните ли ги?
- Е, прекомерно доста време мина от този ден в Глазгоу. Чак толкоз не помня.
- Бяха в края на мача.
- Мисля, че удари греда.
- Не, Икер Касияс избави.
- Ох, този Касияс. Той направи неповторим мач тогава. Един превъзходен вратар.
- Мислите ли, че в историята на тези финали ще има човек, който да вкара воле като Зинедин Зидан? Това беше голът, с който Реал ви победи.
- Трудно е да се каже. Сега на мода са задните ножици. Аз се надявам обаче, че един ден Байер още веднъж ще е стигне до край в Шампионската лига. Ясно е, че на Реал това се случва много постоянно. Тогава Зизу вкара един в действителност свръхестествен гол. Това беше шансът за Реал. Първо Раул, а след това той означиха в действителност майсторски и взеха решение финала.
- Да поговорим малко за вашата кариера. Започнахте в някогашната Германска демократична република с локалния гранд Динамо (Дрезден). Как беше там? Как започнахте?
- Още шестгодишен тичах след топката в едно напълно малко отборче. Родителите ми обаче работиха в Дрезден, а там школата бе доста мощна. Имаше много млади гении. Малко по-малко започнах да катеря йерархията и най-сетне стигнах до първия тим.
- Играл ли сте мачове против тогавашната Федерална република Германия?
- Да.
- И по какъв начин беше Германска демократична република против Федерална Република Германия?
- Винаги бяха доста горещи дуели. За страдание множеството пъти ние бяхме губещите. Но мисля, че с Динамо (Дрезден) направихме значително положителни интернационалните дуели. Веднъж стигнахме до полуфинал в евротурнирите и там отпаднахме от Щутгарт. С малко повече шанс можеше да вземем и купа.
- Какви бяха връзките сред някогашните футболисти от Германска демократична република и Федерална Република Германия?
- Нямахме връзки. Не ни позволяваха да контактуваме един с различен. А на терена всеки желае да завоюва, без значение от коя страна е. Но не сме имали опция да вършим друго с изключение на да играем един против различен.
- А стискахте ли палци за Федерална Република Германия, когато тимът игра край на международното състезание в Мексико против Аржентина през 1986 година?
- Да и мисля, че по този начин е правил всеки немец. Независимо, че бяхме разграничени.
- Как се стигна до вашия трансфер от Динамо в Байер (Леверкузен)?
- Тогавашният състезателен шеф Райнер Калмунд ме беше следил в доста мачове. По-късно разбрах, че е водил договаряния с управлението на Динамо. Имало е опция да отида и в други тимове. Но Калмунд бе човек, който правеше доста бързо договорите и изпреварваше конкуренцията.
- Защо в никакъв случай повече в живота си не направихте трансфер?
- Много пъти съм имал шансове да сменя тима. Искаха ме от разнообразни места. Тогава обаче по-трудно се правеха прехвърляния, тъй като не можеше да напуснеш без пари. Райнер Калмунд ме смяташе като собствен наследник и не можеше да си показа, че ще ме продаде. В неговата книга написа, че съм бил непродаваем. Звучи доста хубаво и ме кара да се усещам горделив. Но пък по този начин и не заиграх в чужбина.
- От кои тимове сте имал предложения?
- Най-настоятелни бяха Наполи, Бенфика и Байерн. Искаха ме също Верон и Торино.
- Заради Димитър Бербатов вашият Байер беше много известен и в България по това време. И почитателите му страдаха поради този противен прякор „ Неверкузен “. Защо не спечелихте нищо?
- Радвам се, че поради Бербатов сте ни гледали толкоз. Това е смисъла на огромния футболист. Подобни неща се случват на всички места по света. Примерно поради Сон, който в този момент играе в Тотнъм, преди този момент Байер стана извънредно известен и в Южна Корея.
- Избягвате ли въпроса за „ Неверкузен “?
- Ех, да, не е прелестно. Явно не сме имали задоволително качества, с цел да спечелим. Или може би ни е липсвал късмет. Наистина имахме доста благоприятни условия за титли. Два или три пъти станахме вицешампиони. Все ни липсваше по едно късче от пъзела. Но по този начин е във футбола.
- Кои титли повече цените – купите на Германска демократична република с Динамо или купата на Германия с Байер?
- Всички си ги обичам. Еднакви са ми. Примерно три пъти съм ставал голмайстор на шампионата. За мен всички те са едни доста скъпи титли, без значение дали съм ги спечелил в Германска демократична република или в Германия по-късно.
- Като национал на Германска демократична република, а по-късно на Германия сте се срещал с България. Помните ли един мач в София през 1985 година?
- Май направихме 0:0.
- Не, победихме ви с 1:0.
- Много от дълго време беше... През тази година дебютирах в националния тим на Германска демократична република. Сега като се замисля, коства ми се, че даже свири арбитър от Федерална Република Германия. Контрола ли беше?
- Не, международна подготовка за мондиала в Мексико.
- Явно ми се губят спомените.
- Нашата горделивост обаче е четвъртфиналът на международното в Съединени американски щати през 1994 година.
- Ние няма какво да се гордеем от този мач. За страдание и аз бях там. Но бях контузен. Една извънредно непредвидена и неприятна загуба. Ако бяхме победили България, щяхме да играем отново на финала.
- Какво значи за Германия да загуби от България? Много по-малки сме от вас.
- Само, че тъкмо тогава България имаше доста огромен тим с неповторими футболисти. Сега е напълно друго и ви липсва качество. Но през 90-те години България бе една от най-силните футболни народи.
- Кои българи най-вече цените?
- Ще ви кажа Берба, тъй като играх дружно с него. Но незабавно ми изплува името на Балъков. С него се видяхме неотдавна. Изключително положително момче е. И, несъмнено, няма по какъв начин да пропусна Христо Стоичков.
- Страдате ли, че на шампионатите с ваше присъединяване Германия не съумя да се показа толкоз добре?
- За страдание е по този начин, само че не мога нито да го върна, нито да го трансформира. Толкова доста желаех да съм на край на международно или европейско състезание. Когато можеше да се случи и Германия завоюва купата на Евро‘96, аз трябваше да виждам вкъщи контузен. Във футбола за жалост и това се случва. Не можеш да имаш всичко!
- Вие сте относително невисок за нападател, само че за времето си бяхте един от най-опасните с глава. Как го правихте?
- С положително разпространение. Наблюдавах, следих и... вкарвах.
- Повече инстинкт ли е голмайсторството или се учи?
- Инстинкт е на първо място. В юношеските години се научаваш по какъв начин да се пласираш. Тренираш ударите с глава, които са доста значими. И последователно се стига и до огромните мачове.
- А кои са най-важните ви голове?
- Нямам визия.
- Имало ли е вратар, който ви е ядосвал със спасяванията си?
- Имало е толкоз мощни вратари даже единствено в Бундеслигата, че не мога да ги изброя. Трудно ми е да извадя един и да ви го кажа. Няма и да е заслужено.
- Кой е най-хубавият нападател през днешния ден?
- Кристиано Роналдо.
- За какви пари Байер ви купи от Динамо (Дрезден)?
- 3 милиона и 700 хиляди марки.
- А по какъв начин бихте коментирали днешните прехвърляния?
- Само мога да клатушкам глава. Вече няма нищо рационално в тях. Абсурдно е да се заплащат 200 милиона евро за един човек. За мен футболът изпадна в неприятно положение, което граничи с нелепост. Мисля, че това би могло да докара до проблеми в играта и да я отслаби. Ще забележим. Но лудостта е на разположение.
- Каква е прогнозата ви за международното състезание?
- Мисля, че Германия ще е минимум на полуфинал. Също и Испания. Един от двата южноамерикански гранда Аржентина и Бразилия също ще е в карето.
- Защо немските тимове се показаха много неубедително в Европа през последния сезон?
- Добър въпрос. Понякога се случва да имаш и неприятен сезон. Отборите ни не бяха конкурентоспособни в Шампионската лига и Лига Европа като се изключи Байерн. Испанските тимове трансфораха евротурнирите в свое море. Мисля, че с парите си и Пари Сен Жермен ще бъде измежду най-силните напълно скоро. Заедно с англичаните те имат безлимитни бюджети и могат да си купят качество.
- Доколко пречи на Бундеслигата превъзходството на Байерн?
- Дали пречи не мога да кажа. Байерн е тим, който има изключителни футболисти и на аварийна пейка. Въпреки че предходната есен баварците демонстрираха недостатъци в играта си, най-после отново безапелационно победиха с купата.
- След края на кариерата ви за малко бяхте помощник-треньор в Байер (Леверкузен). Защо не продължихте с тази специалност?
- После поех втория тим на „ аспирините”. Но не останах дълго. Нямах предпочитание.
- Защо?
- Вероятно още не се е появил клубът, който да ме убеди, че мога да стартира и в това занятие.
- Какво вършиме в този момент?
- Повече си почивам. А най-добре го върша, когато виждам футбол. Без значение дали е Бундеслигата или трета дивизия.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ