Футбол в Софийско(по Крикет в Ундзор от Иван Тургенев) В Софийско,

Футбол в Софийско

(по „ Крикет в Ундзор ” от Иван Тургенев)

 

В Софийско, на мръсната селска мера

елитът национален се стича,

това е най-честата към този момент игра,

избирателен мач се назовава.

Търкаля се топката – всеки ритник

й тегли – ту бързо, ту неенергично...

Играта следи президентът и в момент

замлъква с лице пребледняло.

 

Наместо едничка да вижда, уви,

търкалят се топки – с десетки! –

и все кандидат-депутатски глави,

все с погрешно направени сметки.

Ръбати глави на дами и мъже,

и келнери, и даскалици,

изтресли се тука от прът и въже,

таксисти и чалга певици.

 

И клетата аудитория ревва по този начин,

че като че ли под остра брадва

за момент в президентските слаби крайници

една от главите се стопира.

Кратуна обръсната, празна глава

със стряскащи тъпи брътвежи.

Едва се държи президентът, едвам

и завчас от яд се наежи.

 

Ах, докторе, помощ! И той долетя,

дочул тоя стон, довтаса:

– О, Радев, отговорна е пресата – тя,

вресливи мисирки това са!

Спокойно, ще мине след век и това,

по този начин е, какво да се прави,

а голата, с бръмбари цялостна глава –

това е главата на Слави!

 

И мачът не свършва. Народът стои

и чака, и зяпа с вяра –

ах, плаха вяра в гръдта се таи,

само че все го за жал подвежда!

Но има вяра – отде ли се взе!

И тя го крепи и подтиква,

та в свойте треперещи постоянно нозе

да види най-накрая и тиква!

Бай Киро каруцаро от Княжево