Фундаментът на паричната политика в България през последните 28 години

Фундаментът на паричната политика в България през последните 28 години постоянно е стъпвал на две котви.

Първата е неизменимото поддържане на валутния ръб, както и на курса 1,95583 лв. за евро. Втората е, че бордът приключва с въвеждането на еврото при същия курс, защото самият ръб подсигурява стабилността на обменния курс сред лв. и еврото.

Това сочи разбор на Фискалния съвет по отношение на прехода от валутен ръб към еврозоната в страните от Източна Европа, оповестява Българска телеграфна агенция.

Правната рамка на Европейския съюз във връзка с обменния курс при въвеждането на еврото се съдържа в Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС), както и в други правни документи. Както и в другите страни членки, според член 140, параграф 3 от Договор за функционирането на Европейския съюз, Съветът фиксира курса само по предложение на Европейската комисия и Европейската централна банка.

Този препоръчан курс следва да е посочен в конвергентния отчет от 4 юни (относно готовността на България да одобри еврото, бел. ред.) и би трябвало да дава отговор на равновесния курс по Европейския валутен механизъм (ERM II), който за България е 1,95583, написа в разбора.

От Фискалния съвет показват, че единствено две страни от Източна Европа, включили се към еврозоната – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.) – са имали правно обвързващи съглашения за валутен ръб, като нито една от страните не е трансформирала валутния си курс, откакто еврото е послужило като валутна котва.

Естония фиксира кроната по отношение на еврото (чрез немската марка) от 1999 година нататък; централният паритет и крайният обменен курс във валутния механизъм ERM II бяха идентични.

Литва промени котвата на борда си от щатския $ към еврото през 2002 година и резервира валутния курс неизменен по време на ERM II и приемането на еврото. Дисциплината на валутния ръб в Естония и Литва остана изцяло непокътната по време на прехода към еврото; не бяха употребявани никакви механизми – девалвации или ревалвации – за осъществяване на критерия от Маастрихт за валутен курс, написа в разбора.

Латвия имаше твърдо обвързване към еврото, само че не и наложителен валутен ръб. Словения, Словакия и Хърватия бяха крепко обвързани с еврото преди присъединението си, само че нито една от тях не вкара това закрепено съответствие в законов и различен нормативен акт, показват от Фискалния съвет.