Фухари, Газа – Всеки в нашето училище знае, че Йехия

Фухари, Газа – Всеки в нашето учебно заведение знае, че Йехия Дахдух е наследник на кореспондента на Ал Джазира Ваел Дахдух. < /p>

Той беше в моя час по естествени науки в пети клас в Училището за сестри Розари в Тел ел-Хава и първия път, когато извиках името му за наличие, той се изправи неотложно с: „ Да, госпожице. “ Спомням си, че изпитах облекчение, че той изглеждаше благо дете, което се смееше доста.

Продължавайте да четете

лист от 3 детайла „ Солидарност с Палестина “: английските протестиращи се опълчват на заканите ударени улици Разселените палестинци в пренаселените учебни заведения на Организация на обединените нации са изправени пред огнище на болест Ивицата Газа: под блокада, във война завършек на списъка

Той също е дясък, който не може да седи имобилен и нетърпеливо чака почивката, с цел да може да избяга до детската площадка.

И той се движи бързо, толкоз бързо, че няма да се изненадам да го открия да се появява пред мен, като че ли от нищото, когато и да е.

Сега Йехия, който е единствено на 12, е доста по-бавен, главата му е превързана и сърцето му тежи, а последният път, когато го видях, беше в новинарско видео в четвъртък, до момента в който плачеше над мъртвите тела на майка си, брат си, сестра и племенник.

След това той се изправи неловко, с цел да извърши заупокойната молитва за тях, застанал мъничък до татко си и правейки всичко допустимо да приключи придвижванията с бинтования си лакът.

В сряда израелските сили обстрелваха региона Нусейрат, където Йехия и фамилията му бяха потърсили леговище в Газа. Йехия оцеля, само че болката му би трябвало да е голяма.

„ Тук ми е комфортно “

С Йехия изградихме връзка, както вършат учителите с децата в класа си, и той ме накара да се дръзвам. Когато извикаше „ госпожице! “, той го протягаше по метод, на който всички в класа се смееха и привикнаха да чуват.

Той е някак специфичен, обичам да го чувам да се смее и да се майтапи. Той имаше „ псевдоним “ за мен, където ме наричаше по типа на телефона, който имам.

Посмях се на това и това ме зарадва, тъй като знам, че когато едно дете обича някого и не се опасява от него, то може да бъде себе си.

Баща му Ваел беше доста зает с това по какъв начин синът му се оправя в учебно заведение и постоянно отговаряше на позвъняванията и известията ми по отношение на Йехия.

Когато му споделих, че Йехия се оправя ужасно, само че може да бъде малко по-спокоен, той се засмя и сподели: „ Йехия те изморява! Ще приказвам с него и ще те посетя в учебно заведение. “

Йехия обича и почита татко си и видях това след визитата на Ваел, какъв брой спокоен стана, само че, несъмнено, стартира да ми липсва да го слушам да ме назовава „ госпожице “, както правеше преди.

Пети клас завърши и си представете изненадата ми на първия ден от идната образователна година, когато влязох в класа си в шести клас и открих Йехия там, макар че той трябваше да бъде в различен клас.

„ Добре пристигнали “, споделих. „ Защо се преместихте в този клас? “

Той ми сподели: „ Тук ми е комфортно, ти си моят преподавател, привикнах с теб. “

Насочване към фамилии

Децата на Газа не обичат войните.

Децата на Газа обичат детството си и желаят да го изживеят.

Моите възпитаници са като братя и сестри, не просто съученици, и е толкоз красиво нещо да се изживее. Говорят си след края на учебното заведение. Те постоянно знаят за какво съученик отсъства от учебно заведение.

Нежната, мощна връзка сред тях ме прави толкоз благополучен.

Когато излезе новината, че фамилията на Wael Dahdouh е набелязано, бях толкоз угрижен, търсейки трескаво Йехия на всички публикувани фотоси.

Беше ли добре или не?

Разбрах, че майка му, брат му и сестра му са били убити и че има членове на фамилията му, изчезнали под руините.

Учителите в учебното заведение започнаха да си разменят обезпокоени известия. След това намерихме негов видеоклип в болничното заведение с пострадване на главата.

Йехия изглеждаше толкоз отпаднал и изплашен в оня видеоклип, на който го лекуваха в болничното заведение на мъчениците в Ал-Акса, където лекарите трябваше да го лекуват в коридора, без дезинфекция и употребявайки неверен конец, с цел да зашият главата му – всичко защото болничното заведение беше толкоз пренатоварена, че всичко беше изчерпано.

Това е повтарящата се сцена във всеки дом в Газа: жителите си остават у дома, с цел да са в сигурност, само че ненадейно върху тях падат ракети, наранявайки телата им с огнева мощност и сърцата им с изгарящата мъка на раздялата.

Не знам дали Йехия в миналото ще успее да преодолее раздялата с майка си по този метод. Не мисля по този начин.

Сцената, в която той се сбогува с майка си и плаче горчиво за душата й, ме накара да рева дружно с него.

Има ли нещо по-лошо от това да загубиш майка и красивите мемоари, които си имал с нея, да загубиш този тип обич и грижа?

И ето това дете се сбогува с майка си, брат си и сестра си, трима от най-близките хора на сърцето му.

Yehia е жив, да се надяваме, че главата му скоро ще заздравее. Той съумя да се сбогува с майка си и да се помоли за фамилията си.

Но не знам степента на болката му, мога единствено да си го показва.

Източник: Ал Джазира