Фрустрацията ни изгаря на бавен огън. Тя ни обрича на

...
Фрустрацията ни изгаря на бавен огън. Тя ни обрича на
Коментари Харесай

Заменете фрустрацията с благодарност

Фрустрацията ни изгаря на муден огън. Тя ни обрича на незадоволеност, тъй като ни попречва да мислим ясно, което ни вкарва в вреден цикъл, от който не можем да се измъкнем.

Чувстваме се фрустрирани, когато действителността не дава отговор на нашите упования, нещо, което се случва доста постоянно. Можем да се усещаме фрустрирани от дребните ежедневни неуспехи или от огромните спънки, които не сме планували, и да разрушим живота си.

Фрустрацията е изцяло естествена реакция на неуспехите и бедите. Не би трябвало да се усещаме зле от това, че я има. Но в случай че не се научим да я преодоляваме и управляваме разочарованието, ние рискуваме то да се трансформира в едно от главните усеща в нашия живот.

Горното би означавало да прехвърлим силата си на всички тези хора или обстановки, които пресичат пътя ни. За да възвърнем контрола над живота си, би трябвало да управляваме фрустрацията - не с приемливост, а с признателност.

Толериране на фрустрацията?

Когато търсим решение за фрустрацията, постоянно изниква думата приемливост. " Трябва да се научиш да толерираш разочарованието ", ни споделят. Но думата " търпя " идва от латинското tolerare, което значи претърпявам, изтрайвам.

Да понасяме фрустрацията не е същото като да я управляваме. Когато понасяме нещо, ние одобряваме пасивна роля, ние се отхвърляме. Когато управляваме нещо, ние поемаме дейна роля, вземаме юздите в ръцете си и решаваме кой е най-хубавият метод.

Ключова стъпка в ръководството на фрустрацията е признателността. Всъщност тя е доста ефикасен антидот на разочарованието.

Не позволявайте на разочарованието да ви ослепява

Да бъдеш фрустриран е като да носиш наочници. Изведнъж нашето зрително поле се стеснява доста, тъй като виждаме единствено това затруднение или крах. Това е тунелна визия, която прави всичко към нас, всички положителни неща, да изчезне. По този метод виждаме единствено неприятното, което ни се е случило.

Да толерираме възприятието на незадоволеност значи да свикнем с тунелната визия. Проблемът е, че с неуспехите и бедите тази вероятност става все по-тясна, до момента в който не се превърнем във вгорчени песимисти.

Когато сме признателни, в противен случай, ние отваряме тази визия, като си спомняме всички положителни и позитивни неща в живота си. Така ние отключваме чувството за цялост и автоматизирано разширяваме нашето зрително поле.

Това не значи, че казусът или трудностите ще изчезнат. Те към момента ще бъдат там, само че евентуално ще заемат единствено дребна точка на хоризонта. Разширявайки нашата вероятност, трудността, което в миналото ни е изглеждало голямо, бива понижено. Така можем да го забележим в верните му размери, да премахнем от него част от прочувственото му влияние и да го преживеем по-лесно.

Благодарността е решение, което би трябвало да вземаме всеки ден

Благодарността трансформира отричането в приемане, хаоса в ред и объркването в изясненост. Тя ни носи мир през днешния ден и основава визия за утрешния ден.

Но тя не идва сама - това е решение, което би трябвало да вършим умишлено всеки ден. Въпреки че това упражнение е едно от най-простите неща в живота, то изисква старания и интенционалност (насоченост на съзнанието), изключително в свят, който е предопределен да подхранва недоволствата и фрустрациите ни, тъй като това ни прави съвършени консуматори и манипулируеми жители.

Благодарността и признателността, в противен случай, връщат силата назад в ръцете ни. Силата да вземаме решения за прочувствените си положения, за това по какъв начин ще реагираме и даже за това дали трудността в действителност е проблем или опция.

Благодарността е мощен инструмент. Проучванията, извършени в университета Джордж Мейсън и този на Мичиган, разкриват, че благодарността ни защищава от посттравматичен стрес, когато претърпяваме изключително сложна неподходяща обстановка и ни разрешава да реагираме по резистентен метод.

Признателността към това, което имаме, освен усилва психическата ни мощ, само че е и едно от най-хубавите ни оръжия на " опозиция " в този нерешителен свят, в който можем да срещнем спънки на всеки ъгъл.

Framar.bg

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР