Свръхзадлъжнялата Франция повлича еврото?
Френското предизвикателство
Френската страна е в неплатежоспособност. А популацията настойчиво се съпротивлява на всяко ограничение на великодушните държавни помощи. Вероятно по тази причина общият дълг на евространите с „ еврооблигации “ ще се върне на масата.
Така че в този момент се случи това, което от дълго време закъсняваше: рейтинговата организация Fitch намали кредитния рейтинг на френските държавни облигации от AA- на A+. Това към момента е доста ласкателно. Ако френската страна беше частна компания, тя щеше да заслужава рейтинг от равнище C: незадоволителна платежоспособност с изострен риск от банкрут. Защото френската страна – и освен тя – е мощно задлъжняла. Публичните финанси са отвън надзор и има доста дребна вяра да успеем да ги овладеем още веднъж в обозримо бъдеще.
Според Международния валутен фонд брутният дълг на френската страна възлиза на 113,1% от брутния вътрешен артикул предходната година. Това е съвсем два пъти повече, в сравнение с в Германия, където съотношението на обществения дълг е 63,9% от Брутният вътрешен продукт.
С 5,8% от Брутният вътрешен продукт френският бюджетен недостиг е повече от два пъти по-висок от този на Германия (2,8%). Съотношенията за държавните разноски и доходи са най-високи измежду страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз – надлежно 57,2 и 51,4% (Германия: 49,5 и 46,8%).
Според МВФ дефицитът и националният дълг на Франция ще набъбнат надлежно до 6,2 и 128,4% до 2030 година МВФ също чака утежняване на обществените финанси на Германия до 2030 година, само че с по-малък недостиг от 4,4% и по-нисък обществен дълг от 74,9% от Брутният вътрешен продукт.
Свръхзадлъжнялостта във Франция не се лимитира единствено до страната. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз частният бранш е задлъжнял до 268% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година В Германия, въпреки това, частният бранш съставлява единствено 171%. Във Франция всички частни браншове – семейства, компании и финансови институции – имат доста по-високи коефициенти на ливъридж, в сравнение с в Германия. Така че цяла Франция живее значително на заем.
Франция е безнадеждно задлъжняла
В последната си тирада пред френския парламент на 8 септември министър председателят Франсоа Байру, който от този момент беше отхвърлен от поста, не спести истината.
Икономическите резултати са слаби:
„ По отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, разликата в производството ни с най-близките ни съседи – немските или белгийските – е 15%, а с холандските ни съседи е над 30%. Това е макар напъните, положени през последните години в границите на „ Франция 2030 “ в региона на основаването на бизнес, заетостта и вложенията. “
Публичните финанси от дълго време са отвън надзор:
„ Франция не е имала уравновесен бюджет от 51 години. В продължение на 51 години разноските нарастват всяка година и постоянно имаше дефицити и задължения. Всяка година харчим повече, в сравнение с произвеждаме, постоянно даже доста повече... Това се е трансформирало в инстикт. Още по-лошо е, че води до пристрастяване. Свикнали сме да финансираме ежедневните разноски на страната ни, ежедневните си разноски за живот, публичните си услуги, пенсиите и осигурителните си вноски с заем! Така че систематично харчим прекалено много пари! “
А обслужването на дълга изяжда Франция:
„ Целият труд, цялата досетливост на страната, с цел да реализира прогрес за една година, целият този прогрес, който желаеме за нашия народ, за нашите деца, ще бъде изплатен напълно на нашите кредитори! И по-голямата част от нашите кредитори са чужденци. Неизбежни и изцяло непродуктивни разноски. Нито една нова работа, нито една усъвършенствана услуга. Нито една нова част от оборудването. Страната ни работи, има вяра, че става все по-богата, а в действителност става все по-бедна всяка година. Това е безшумно, подземно, невидимо и отвратително кървене. “
Политиката е неспособна на деяние
Байру искаше да започва пакет от ограничения за икономии на стойност 44 милиарда евро, в това число анулация на публични празници и редуциране на обществените разноски. Следователно бюджетният недостиг трябваше да бъде понижен до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година Но в следствие Народното събрание смъкна държавното управление на малцинството.
На 10 септември, два дни след вота на съмнение, президентът Еманюел Макрон назначи своя поддръжник и някогашен министър на защитата Себастиан Лекорню за идващ министър-председател. В същия ден стачкуващи блокираха автомагистрали и жп линии в няколко града. Имаше протести, при които бяха подпалени кофи за отпадък и полицията употребява сълзотворен газ.
Посланието беше ясно: даже третият министър председател за една година няма да може да стабилизира обществените финанси. За да остане на поста по-дълго от предшествениците си, той евентуално ще направи скъпи отстъпки на социалистите в Народното събрание, ще увеличи налозите за „ богатите “ и ще се откаже от мъчно извоюваната пенсионна промяна.
Краят на нещастието не се вижда. Правителствата на малцинствата се проточват, до момента в който президентът не разпусне Народното събрание (отново). Тъй като през 2027 година би трябвало да бъде определен нов президент, е малко евентуално да се стигне до края на мандата на Народното събрание през 2029 година Правителствата на малцинствата нямат сили за от дълго време закъснели промени, а дали нещата ще се подобрят след президентските избори е повече от подозрително. Защото френското население настойчиво се съпротивлява на всяко ограничение на великодушните държавни облаги.
Защитният щит от Брюксел...
Ако Франция бъде оставена да се грижи сама, държавните ѝ облигации ще бъдат непродаваеми на пазара, централната банка ще би трябвало да се намеси, издаването на нови пари за финансиране на страната ще усили инфлацията и валутата ще се обезцени. В порочния кръг на валутната обезценка и инфлацията страната ще банкрутира и ще би трябвало да се отърве от задълженията си посредством валутна промяна.
Но Франция е член на Европейския валутен съюз (ИПС). По време на рецесията на еврото от 2009/2010 година това в началото се смяташе за минус за тогавашните свръхзадлъжнели страни. Техният деноминиран в евро държавен дълг изглеждаше сходен на дълга в задгранична валута на разрастващите се страни. Но клаузата „ без избавяне “ в договорите на Европейски Съюз се оказа книжен тигър. Имаше обширни избавителни пакети, финансирани от други страни от ИПС, и Европейската централна банка се намеси. С обещанието си през 2012 година да направи „ каквото е належащо “, с цел да отбрани еврото, тогавашният ръководител на ЕЦБ Марио Драги сътвори Европейската централна банка като заемодател от последна инстанция за неплатежоспособни страни от еврозоната. За рейтинговата организация Fitch участието на Франция в Европейския валутен съюз е съществена причина за към момента високата оценка на кредитоспособността на френската страна.
Но Франция не може да се съпостави с спешните страни от първата рецесия на еврото. По това време бяха наранени относително дребни страни в периферията на еврозоната, като Гърция, Ирландия или Португалия. Европейският съюз даде нови пари, само че им наложи драконовски стратегии за корекции. А тежките категории стопански системи като Германия и Франция подсигуряваха кредитоспособността на еврото.
...и Франкфурт
Но даже когато италианският пазар на облигации изпадна в рецесия през 2012 година, избавителните принадлежности на Брюксел се оказаха груби. Националният дълг на Италия беше прекомерно огромен, с цел да бъде стихотворец от други страни от еврозоната. А италианците отхвърлиха да се съобразят с условията на икономическата политика на Европейски Съюз. Към днешна дата Италия не е утвърдила законодателството за Европейския механизъм за непоклатимост заради тази причина.
За благополучие ЕЦБ се намеси като част от стратегиите си за „ количествени удобства “ като покупател на италиански и други държавни облигации без условия на икономическата политика. Позоваването на хипотетична опасност от дефлация го направи допустимо.
Френският пазар на държавни облигации е сходен по мярка на италианския. И двата пазара споделят третото място в международната ранглиста, след Съединени американски щати и Япония. Следователно със избавителните механизми, създадени по време на рецесията с еврото, Франция – сходно на Италия – не може да бъде избавена. Особено откакто Франция евентуално ще се опълчи на всеки „ диктат “ от Брюксел или Франкфурт даже по-яростно от Италия. А безусловните покупки на облигации от ЕЦБ надали биха били вероятни през днешния ден, защото инфлацията в този момент е по-голям риск от дефлацията.
Ето за какво всички погледи са ориентирани към нов инструмент, който ЕЦБ сътвори през 2022 година, с цел да помогне на страните от еврозоната да се оправят със затруднени обществени финанси. В съвършен оруелски жанр тя го назовава „ Инструмент за отбрана на трансмисията (TPI) “. „ Необоснованото “ разширение на „ спредовете “ (лихвените разлики към немските държавни облигации) би трябвало да бъде лимитирано посредством покупки на облигации на съответната страна, с цел да се резервира успеваемостта на паричната политика.
ЕЦБ обаче си сложи окови, когато става дума за използване. Съответната страна не би трябвало да бъде обект на процедура на Европейски Съюз за несъразмерни дефицити в обществения бюджет, не би трябвало да има съществени макроикономически несъответствия и би трябвало да се подсигурява устойчивостта на обществените финанси. Франция не дава отговор на нито едно от тези условия. Следователно задействането на TPI за Франция би нарушило изцяло доверието в ЕЦБ като поръчител за ценова непоклатимост.
Еврооблигации против „ force de frappe “
Следователно е евентуално дълго търсеният общ дълг на страните от еврозоната да се върне на масата с „ еврооблигации “. Ледът беше разчупен с фонда NextGenerationEU (NGEU), който започва по времето на пандемията. Подобно на тогавашния ковид проблем, опасността за Европа от Русия може да се употребява като опрощение за общия дълг. По този метод Франция елементарно може да „ разпореди “ финансирането на разноските си за защита. Ако това не е задоволително, с еврооблигации могат да бъдат покрити и други задължения. Защото платежоспособността на френската страна сигурно е в полза на европейската сигурност.
До NGEU Германия гневно се противопоставяше на еврооблигациите. По време на пандемията канцлерът Ангела Меркел се съгласи на взаимен дълг като еднократно и краткотрайно деяние. Преодоляването на дълговата спирачка сподели, че канцлерът Фридрих Мерц е най-малко толкоз еластичен, колкото и Ангела Меркел, когато става дума за обществени финанси.
Особено откакто Франция може да изиграе карта, към която Германия от дълго време демонстрира интерес: force de frappe – френския нуклеарен боеприпас. На фона на възходящата неустановеност на американския нуклеарен щит президентът Еманюел Макрон предложи да разшири френския нуклеарен щит и върху други европейски страни още напролет на 2025 година Германското държавно управление прояви интерес. Споразумението за финансиране на забележителна част от обществения дълг на Франция с еврооблигации може да подпечата договорката.
Дата на разплатата
С размер от към 1,3 трилиона евро немският пазар на държавни облигации е към половината от френския или италианския. Така че към момента има доста място за повишаване, с цел да настигне другите огромни страни от еврозоната.
Заради релативно постоянните си обществени финанси Германия до момента е осигурявала фискалната котва за еврото. С издаването на еврооблигации котвената верига ще бъде напрегната, само че няма да се скъса незабавно. Това разрешава на политиците във Франция и Германия да печелят време и в допълнение да забавят финансовите проблеми.
Но краят на отлагането в последна сметка ще пристигна. Най-късно тогава доверието в еврото ще бъде изгубено, обменният курс (особено по отношение на златото и биткойн) ще се срине, а инфлацията ще се увеличи. Валутният съюз може да отсрочи деня на разплатата на пазара на облигации с излезлите отвън надзор френски обществени финанси, само че не може да го избегне.
Томас Майер е създател и шеф на основания в Кьолн проучвателен институт „ Флосбах декор Сторх “. Преди това е бил основен икономист на Deutsche Bank Group и началник на Deutsche Bank Research. Освен това е заемал разнообразни позиции в Goldman Sachs, Salomon Brothers, а преди да премине в частния бранш – в Международния валутен фонд във Вашингтон и Института за международна стопанска система в Кил. Томас Майер получава докторска степен от университета в Кил и има CFA хартата на CFA Institute (от 2003 г.). От 2015 година е почетен професор в университета Витен-Хердеке. Най-новите му книги са „ Измерването на незнайното “ (2021) и „ Спектърът на инфлацията “ (2022).
Автор: Томас Майер
Източник:
Превод за " Гласове ": Меглена Плугчиева
Френската страна е в неплатежоспособност. А популацията настойчиво се съпротивлява на всяко ограничение на великодушните държавни помощи. Вероятно по тази причина общият дълг на евространите с „ еврооблигации “ ще се върне на масата.
Така че в този момент се случи това, което от дълго време закъсняваше: рейтинговата организация Fitch намали кредитния рейтинг на френските държавни облигации от AA- на A+. Това към момента е доста ласкателно. Ако френската страна беше частна компания, тя щеше да заслужава рейтинг от равнище C: незадоволителна платежоспособност с изострен риск от банкрут. Защото френската страна – и освен тя – е мощно задлъжняла. Публичните финанси са отвън надзор и има доста дребна вяра да успеем да ги овладеем още веднъж в обозримо бъдеще.
Според Международния валутен фонд брутният дълг на френската страна възлиза на 113,1% от брутния вътрешен артикул предходната година. Това е съвсем два пъти повече, в сравнение с в Германия, където съотношението на обществения дълг е 63,9% от Брутният вътрешен продукт.
С 5,8% от Брутният вътрешен продукт френският бюджетен недостиг е повече от два пъти по-висок от този на Германия (2,8%). Съотношенията за държавните разноски и доходи са най-високи измежду страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз – надлежно 57,2 и 51,4% (Германия: 49,5 и 46,8%).
Според МВФ дефицитът и националният дълг на Франция ще набъбнат надлежно до 6,2 и 128,4% до 2030 година МВФ също чака утежняване на обществените финанси на Германия до 2030 година, само че с по-малък недостиг от 4,4% и по-нисък обществен дълг от 74,9% от Брутният вътрешен продукт.
Свръхзадлъжнялостта във Франция не се лимитира единствено до страната. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз частният бранш е задлъжнял до 268% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година В Германия, въпреки това, частният бранш съставлява единствено 171%. Във Франция всички частни браншове – семейства, компании и финансови институции – имат доста по-високи коефициенти на ливъридж, в сравнение с в Германия. Така че цяла Франция живее значително на заем.
Франция е безнадеждно задлъжняла
В последната си тирада пред френския парламент на 8 септември министър председателят Франсоа Байру, който от този момент беше отхвърлен от поста, не спести истината.
Икономическите резултати са слаби:
„ По отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, разликата в производството ни с най-близките ни съседи – немските или белгийските – е 15%, а с холандските ни съседи е над 30%. Това е макар напъните, положени през последните години в границите на „ Франция 2030 “ в региона на основаването на бизнес, заетостта и вложенията. “
Публичните финанси от дълго време са отвън надзор:
„ Франция не е имала уравновесен бюджет от 51 години. В продължение на 51 години разноските нарастват всяка година и постоянно имаше дефицити и задължения. Всяка година харчим повече, в сравнение с произвеждаме, постоянно даже доста повече... Това се е трансформирало в инстикт. Още по-лошо е, че води до пристрастяване. Свикнали сме да финансираме ежедневните разноски на страната ни, ежедневните си разноски за живот, публичните си услуги, пенсиите и осигурителните си вноски с заем! Така че систематично харчим прекалено много пари! “
А обслужването на дълга изяжда Франция:
„ Целият труд, цялата досетливост на страната, с цел да реализира прогрес за една година, целият този прогрес, който желаеме за нашия народ, за нашите деца, ще бъде изплатен напълно на нашите кредитори! И по-голямата част от нашите кредитори са чужденци. Неизбежни и изцяло непродуктивни разноски. Нито една нова работа, нито една усъвършенствана услуга. Нито една нова част от оборудването. Страната ни работи, има вяра, че става все по-богата, а в действителност става все по-бедна всяка година. Това е безшумно, подземно, невидимо и отвратително кървене. “
Политиката е неспособна на деяние
Байру искаше да започва пакет от ограничения за икономии на стойност 44 милиарда евро, в това число анулация на публични празници и редуциране на обществените разноски. Следователно бюджетният недостиг трябваше да бъде понижен до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година Но в следствие Народното събрание смъкна държавното управление на малцинството.
На 10 септември, два дни след вота на съмнение, президентът Еманюел Макрон назначи своя поддръжник и някогашен министър на защитата Себастиан Лекорню за идващ министър-председател. В същия ден стачкуващи блокираха автомагистрали и жп линии в няколко града. Имаше протести, при които бяха подпалени кофи за отпадък и полицията употребява сълзотворен газ.
Посланието беше ясно: даже третият министър председател за една година няма да може да стабилизира обществените финанси. За да остане на поста по-дълго от предшествениците си, той евентуално ще направи скъпи отстъпки на социалистите в Народното събрание, ще увеличи налозите за „ богатите “ и ще се откаже от мъчно извоюваната пенсионна промяна.
Краят на нещастието не се вижда. Правителствата на малцинствата се проточват, до момента в който президентът не разпусне Народното събрание (отново). Тъй като през 2027 година би трябвало да бъде определен нов президент, е малко евентуално да се стигне до края на мандата на Народното събрание през 2029 година Правителствата на малцинствата нямат сили за от дълго време закъснели промени, а дали нещата ще се подобрят след президентските избори е повече от подозрително. Защото френското население настойчиво се съпротивлява на всяко ограничение на великодушните държавни облаги.
Защитният щит от Брюксел...
Ако Франция бъде оставена да се грижи сама, държавните ѝ облигации ще бъдат непродаваеми на пазара, централната банка ще би трябвало да се намеси, издаването на нови пари за финансиране на страната ще усили инфлацията и валутата ще се обезцени. В порочния кръг на валутната обезценка и инфлацията страната ще банкрутира и ще би трябвало да се отърве от задълженията си посредством валутна промяна.
Но Франция е член на Европейския валутен съюз (ИПС). По време на рецесията на еврото от 2009/2010 година това в началото се смяташе за минус за тогавашните свръхзадлъжнели страни. Техният деноминиран в евро държавен дълг изглеждаше сходен на дълга в задгранична валута на разрастващите се страни. Но клаузата „ без избавяне “ в договорите на Европейски Съюз се оказа книжен тигър. Имаше обширни избавителни пакети, финансирани от други страни от ИПС, и Европейската централна банка се намеси. С обещанието си през 2012 година да направи „ каквото е належащо “, с цел да отбрани еврото, тогавашният ръководител на ЕЦБ Марио Драги сътвори Европейската централна банка като заемодател от последна инстанция за неплатежоспособни страни от еврозоната. За рейтинговата организация Fitch участието на Франция в Европейския валутен съюз е съществена причина за към момента високата оценка на кредитоспособността на френската страна.
Но Франция не може да се съпостави с спешните страни от първата рецесия на еврото. По това време бяха наранени относително дребни страни в периферията на еврозоната, като Гърция, Ирландия или Португалия. Европейският съюз даде нови пари, само че им наложи драконовски стратегии за корекции. А тежките категории стопански системи като Германия и Франция подсигуряваха кредитоспособността на еврото.
...и Франкфурт
Но даже когато италианският пазар на облигации изпадна в рецесия през 2012 година, избавителните принадлежности на Брюксел се оказаха груби. Националният дълг на Италия беше прекомерно огромен, с цел да бъде стихотворец от други страни от еврозоната. А италианците отхвърлиха да се съобразят с условията на икономическата политика на Европейски Съюз. Към днешна дата Италия не е утвърдила законодателството за Европейския механизъм за непоклатимост заради тази причина.
За благополучие ЕЦБ се намеси като част от стратегиите си за „ количествени удобства “ като покупател на италиански и други държавни облигации без условия на икономическата политика. Позоваването на хипотетична опасност от дефлация го направи допустимо.
Френският пазар на държавни облигации е сходен по мярка на италианския. И двата пазара споделят третото място в международната ранглиста, след Съединени американски щати и Япония. Следователно със избавителните механизми, създадени по време на рецесията с еврото, Франция – сходно на Италия – не може да бъде избавена. Особено откакто Франция евентуално ще се опълчи на всеки „ диктат “ от Брюксел или Франкфурт даже по-яростно от Италия. А безусловните покупки на облигации от ЕЦБ надали биха били вероятни през днешния ден, защото инфлацията в този момент е по-голям риск от дефлацията.
Ето за какво всички погледи са ориентирани към нов инструмент, който ЕЦБ сътвори през 2022 година, с цел да помогне на страните от еврозоната да се оправят със затруднени обществени финанси. В съвършен оруелски жанр тя го назовава „ Инструмент за отбрана на трансмисията (TPI) “. „ Необоснованото “ разширение на „ спредовете “ (лихвените разлики към немските държавни облигации) би трябвало да бъде лимитирано посредством покупки на облигации на съответната страна, с цел да се резервира успеваемостта на паричната политика.
ЕЦБ обаче си сложи окови, когато става дума за използване. Съответната страна не би трябвало да бъде обект на процедура на Европейски Съюз за несъразмерни дефицити в обществения бюджет, не би трябвало да има съществени макроикономически несъответствия и би трябвало да се подсигурява устойчивостта на обществените финанси. Франция не дава отговор на нито едно от тези условия. Следователно задействането на TPI за Франция би нарушило изцяло доверието в ЕЦБ като поръчител за ценова непоклатимост.
Еврооблигации против „ force de frappe “
Следователно е евентуално дълго търсеният общ дълг на страните от еврозоната да се върне на масата с „ еврооблигации “. Ледът беше разчупен с фонда NextGenerationEU (NGEU), който започва по времето на пандемията. Подобно на тогавашния ковид проблем, опасността за Европа от Русия може да се употребява като опрощение за общия дълг. По този метод Франция елементарно може да „ разпореди “ финансирането на разноските си за защита. Ако това не е задоволително, с еврооблигации могат да бъдат покрити и други задължения. Защото платежоспособността на френската страна сигурно е в полза на европейската сигурност.
До NGEU Германия гневно се противопоставяше на еврооблигациите. По време на пандемията канцлерът Ангела Меркел се съгласи на взаимен дълг като еднократно и краткотрайно деяние. Преодоляването на дълговата спирачка сподели, че канцлерът Фридрих Мерц е най-малко толкоз еластичен, колкото и Ангела Меркел, когато става дума за обществени финанси.
Особено откакто Франция може да изиграе карта, към която Германия от дълго време демонстрира интерес: force de frappe – френския нуклеарен боеприпас. На фона на възходящата неустановеност на американския нуклеарен щит президентът Еманюел Макрон предложи да разшири френския нуклеарен щит и върху други европейски страни още напролет на 2025 година Германското държавно управление прояви интерес. Споразумението за финансиране на забележителна част от обществения дълг на Франция с еврооблигации може да подпечата договорката.
Дата на разплатата
С размер от към 1,3 трилиона евро немският пазар на държавни облигации е към половината от френския или италианския. Така че към момента има доста място за повишаване, с цел да настигне другите огромни страни от еврозоната.
Заради релативно постоянните си обществени финанси Германия до момента е осигурявала фискалната котва за еврото. С издаването на еврооблигации котвената верига ще бъде напрегната, само че няма да се скъса незабавно. Това разрешава на политиците във Франция и Германия да печелят време и в допълнение да забавят финансовите проблеми.
Но краят на отлагането в последна сметка ще пристигна. Най-късно тогава доверието в еврото ще бъде изгубено, обменният курс (особено по отношение на златото и биткойн) ще се срине, а инфлацията ще се увеличи. Валутният съюз може да отсрочи деня на разплатата на пазара на облигации с излезлите отвън надзор френски обществени финанси, само че не може да го избегне.
Томас Майер е създател и шеф на основания в Кьолн проучвателен институт „ Флосбах декор Сторх “. Преди това е бил основен икономист на Deutsche Bank Group и началник на Deutsche Bank Research. Освен това е заемал разнообразни позиции в Goldman Sachs, Salomon Brothers, а преди да премине в частния бранш – в Международния валутен фонд във Вашингтон и Института за международна стопанска система в Кил. Томас Майер получава докторска степен от университета в Кил и има CFA хартата на CFA Institute (от 2003 г.). От 2015 година е почетен професор в университета Витен-Хердеке. Най-новите му книги са „ Измерването на незнайното “ (2021) и „ Спектърът на инфлацията “ (2022).
Автор: Томас Майер
Източник:
Превод за " Гласове ": Меглена Плугчиева
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ