Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци
Френско шампанско против " Гугъл налог "
© Reuters - Вашингтон дава отговор на френския цифров налог с мита за 2.4 милиарда долара- Най-добрият вид е да има световно решение за нови данъчни правила, само че до момента в който договарянията за намирането му буксуват, двустранните битки ще не престават
В последния рунд на комерсиалната война в единия ъгъл на кръга са налози за Гугъл, Amazon и останалите тех левиатани, а в другия - мита върху шампанско и камамбер. Засега борбата е сред Франция и Съединени американски щати, само че в профил загряват още страни, които скоро ще се включат на страната на Париж. Рефер би трябвало да е Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), която се пробва до 2020 година да контракти нови световни данъчни правила, които да улавят по-добре облагите на компании, правещи бизнес тук-там, където нямат физическо наличие. Докато това се случи обаче, двустранните битки ще не престават.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Обложи това
Причината за разногласието сред Париж и Вашингтон е така наречен Гугъл налог, въведен от Франция. Той влиза в действие със задна дата, от началото на 2019 година и полза с 3% приходите - не облагите - на софтуерните компании, които вършат бизнес в страната и имат най-малко 750 млн. евро продажби по света и 25 млн. във Франция. Целта е да се затворят малките врати в съществуващото интернационално данъчно законодателство, които разрешават на фирмите да печелят пари в една страна, до момента в който седалището и данъчната им регистрация са в друга.
Фискалният резултат за френския бюджет евентуално ще бъде непретенциозен, като изчисленията за годишния доход са в порядъка на 400 - 500 млн. евро. Но политическият символизъм е голям - президентът Еманюел Макрон понижи налозите в отговор на митингите на " жълтите жилетки " и са нужни попълнения за стесняване на възходящия бюджетен недостиг. А и налозите против GAFA (абревиатура за огромната софтуерна четворка Гугъл, Apple, Фейсбук и Apple) се радват на известност измежду гласоподавателите.
Само че, видяно от Вашингтон, френският налог е дискриминационен и непочтено ориентиран към американски компании, които преобладават в цифровото пространство. Съответно президентът Доналд Тръмп изригна против " нелепостта на Макрон " и предходната седмица Вашингтон разгласи, че ще наложи 100% мита върху френски артикули на стойност 2.4 милиарда $, вариращи от шампанско през сирена до чанти и козметика. Белият дом също по този начин заплаши, че ще работи по този метод против всички страни, които вкарват цифрови налози за американските тех колоси.
Данъчно техно
Вкъщност всички признават, че проблем има. На фона на милиардните си доходи компании като Гугъл и Фейсбук заплащат съмнително ниски налози в Европа. Миналата година да вземем за пример във Англия имаше крещящи заглавия, когато стана ясно, че английското отделение на Amazon е платило 1.7 млн. паунда (2.2 млн. долара) налог при доходи 11.4 милиарда $. Според калкулации на Европейската комисия цифровите компании заплащат приблизително 9.5% налог спрямо 23.2% за компаниите с " обичайни бизнес модели ". И това е по този начин освен в Европа. По оценка на Международния валутен фонд държавните управления по света губят най-малко 500 милиарда $ годишно от мултинационални компании, които трансферират облагите си в данъчни убежища.
Съответно множеството огромни стопански системи - в това число Америка - одобряват, че интернационалната система за корпоративно данъчно облагане е безнадеждно остаряла и изобилстваща с пролуки. Създадена за индустриалната епоха, тя е неприложима в актуалния свят, където бизнесът е от ден на ден цифров и основан на услуги. И в случай че данъкът върху облагата към момента работи, когато пазарим от кварталната пекарна или плод-зеленчук, то това напълно не е по този начин, в случай че поръчваме от Amazon.
Само че договарянията в Организацията за икономическо сътрудничество и раз за нов световен данъчен режим се точат към този момент шест години. Изгубили самообладание, европейските страни пробват начинания на равнище Европейски Съюз. След като шестият следващ опит за въвеждане на общоевропейски " уебданък " се провали в края на предходната година, блокиран от страни като Ирландия, Швеция и Дания, които имат огромни софтуерни браншове, Париж реши да работи едностранно.
Но в случай че сега Франция е сама на кръга против Съединени американски щати, напълно скоро това няма да е по този начин макар американските закани за ответни ограничения. Британският министър председател Борис Джонсън съобщи предходната седмица, че компании като Amazon, Гугъл и Фейсбук би трябвало да заплащат " по-честен принос ", и по този начин удостовери уговорката си към проекта от идната година Лондон да вкара налог от 2% върху приходите на уебтърсачките, обществените мрежи и платформите за онлайн продажби. Испания и Италия също са покрай приемането на сходни ограничения, както и Нова Зеландия. Дигитален налог обмислят и Канада и Индонезия, а от австрийското финансово министерство оповестяват, че въпреки страната да приема " насериозно " риска от американски мита, плануваният налог от 5% върху приходите на онлайн фирмите ще бъде въведен от началото на 2020 година Индия подхваща друг метод за реализиране на същата цел - смяна в данъчните правила, тъй че софтуерните компании да подлежат на същия режим на облагане, както останалите компании.
Най-силният мотив против сходни самостоятелни дейности е, че основават объркваща мрежа от регулации и риск от двойно облагане за фирмите, като в същото време завъртат циничен цикъл от ограничения и контрамерки сред страните. " Смятам, че даже французите биха се съгласили, че намиране на световно решение е по-добрият вид от серия едностранни решения ", отбелязва пред в. Financial Times Чанинг Флин, световен данъчен съветник в Ernst & Young. Но до момента в който договарянията в Организацията за икономическо сътрудничество и раз не престават да буксуват, на интернационалната данъчна сцена ще бъде горещо.
© Reuters - Вашингтон дава отговор на френския цифров налог с мита за 2.4 милиарда долара- Най-добрият вид е да има световно решение за нови данъчни правила, само че до момента в който договарянията за намирането му буксуват, двустранните битки ще не престават
В последния рунд на комерсиалната война в единия ъгъл на кръга са налози за Гугъл, Amazon и останалите тех левиатани, а в другия - мита върху шампанско и камамбер. Засега борбата е сред Франция и Съединени американски щати, само че в профил загряват още страни, които скоро ще се включат на страната на Париж. Рефер би трябвало да е Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), която се пробва до 2020 година да контракти нови световни данъчни правила, които да улавят по-добре облагите на компании, правещи бизнес тук-там, където нямат физическо наличие. Докато това се случи обаче, двустранните битки ще не престават.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Обложи това
Причината за разногласието сред Париж и Вашингтон е така наречен Гугъл налог, въведен от Франция. Той влиза в действие със задна дата, от началото на 2019 година и полза с 3% приходите - не облагите - на софтуерните компании, които вършат бизнес в страната и имат най-малко 750 млн. евро продажби по света и 25 млн. във Франция. Целта е да се затворят малките врати в съществуващото интернационално данъчно законодателство, които разрешават на фирмите да печелят пари в една страна, до момента в който седалището и данъчната им регистрация са в друга.
Фискалният резултат за френския бюджет евентуално ще бъде непретенциозен, като изчисленията за годишния доход са в порядъка на 400 - 500 млн. евро. Но политическият символизъм е голям - президентът Еманюел Макрон понижи налозите в отговор на митингите на " жълтите жилетки " и са нужни попълнения за стесняване на възходящия бюджетен недостиг. А и налозите против GAFA (абревиатура за огромната софтуерна четворка Гугъл, Apple, Фейсбук и Apple) се радват на известност измежду гласоподавателите.
Само че, видяно от Вашингтон, френският налог е дискриминационен и непочтено ориентиран към американски компании, които преобладават в цифровото пространство. Съответно президентът Доналд Тръмп изригна против " нелепостта на Макрон " и предходната седмица Вашингтон разгласи, че ще наложи 100% мита върху френски артикули на стойност 2.4 милиарда $, вариращи от шампанско през сирена до чанти и козметика. Белият дом също по този начин заплаши, че ще работи по този метод против всички страни, които вкарват цифрови налози за американските тех колоси.
Данъчно техно
Вкъщност всички признават, че проблем има. На фона на милиардните си доходи компании като Гугъл и Фейсбук заплащат съмнително ниски налози в Европа. Миналата година да вземем за пример във Англия имаше крещящи заглавия, когато стана ясно, че английското отделение на Amazon е платило 1.7 млн. паунда (2.2 млн. долара) налог при доходи 11.4 милиарда $. Според калкулации на Европейската комисия цифровите компании заплащат приблизително 9.5% налог спрямо 23.2% за компаниите с " обичайни бизнес модели ". И това е по този начин освен в Европа. По оценка на Международния валутен фонд държавните управления по света губят най-малко 500 милиарда $ годишно от мултинационални компании, които трансферират облагите си в данъчни убежища.
Съответно множеството огромни стопански системи - в това число Америка - одобряват, че интернационалната система за корпоративно данъчно облагане е безнадеждно остаряла и изобилстваща с пролуки. Създадена за индустриалната епоха, тя е неприложима в актуалния свят, където бизнесът е от ден на ден цифров и основан на услуги. И в случай че данъкът върху облагата към момента работи, когато пазарим от кварталната пекарна или плод-зеленчук, то това напълно не е по този начин, в случай че поръчваме от Amazon.
Само че договарянията в Организацията за икономическо сътрудничество и раз за нов световен данъчен режим се точат към този момент шест години. Изгубили самообладание, европейските страни пробват начинания на равнище Европейски Съюз. След като шестият следващ опит за въвеждане на общоевропейски " уебданък " се провали в края на предходната година, блокиран от страни като Ирландия, Швеция и Дания, които имат огромни софтуерни браншове, Париж реши да работи едностранно.
Но в случай че сега Франция е сама на кръга против Съединени американски щати, напълно скоро това няма да е по този начин макар американските закани за ответни ограничения. Британският министър председател Борис Джонсън съобщи предходната седмица, че компании като Amazon, Гугъл и Фейсбук би трябвало да заплащат " по-честен принос ", и по този начин удостовери уговорката си към проекта от идната година Лондон да вкара налог от 2% върху приходите на уебтърсачките, обществените мрежи и платформите за онлайн продажби. Испания и Италия също са покрай приемането на сходни ограничения, както и Нова Зеландия. Дигитален налог обмислят и Канада и Индонезия, а от австрийското финансово министерство оповестяват, че въпреки страната да приема " насериозно " риска от американски мита, плануваният налог от 5% върху приходите на онлайн фирмите ще бъде въведен от началото на 2020 година Индия подхваща друг метод за реализиране на същата цел - смяна в данъчните правила, тъй че софтуерните компании да подлежат на същия режим на облагане, както останалите компании.
Най-силният мотив против сходни самостоятелни дейности е, че основават объркваща мрежа от регулации и риск от двойно облагане за фирмите, като в същото време завъртат циничен цикъл от ограничения и контрамерки сред страните. " Смятам, че даже французите биха се съгласили, че намиране на световно решение е по-добрият вид от серия едностранни решения ", отбелязва пред в. Financial Times Чанинг Флин, световен данъчен съветник в Ernst & Young. Но до момента в който договарянията в Организацията за икономическо сътрудничество и раз не престават да буксуват, на интернационалната данъчна сцена ще бъде горещо.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ