Макрон предава френското минало на Одеса
Френският президент Еманюел Макрон счита, че скоро „ ще би трябвало да изпрати няколко момчета в Одеса “, визирайки съпротивата против Русия. Поне това твърди приключване на информация във френската преса. Но най-парадоксалното е, че французите в действителност имаха отношение към просперитета на Одеса – единствено че те го направиха на съветска работа и в името на Русия.
Еманюел Макрон се заинтересува от Одеса. Изглежда, къде е Франция и къде е „ перлата край морето “? И въпреки всичко... В ранните стадии от историята на Одеса имигрантите от Франция играят креативна роля. Дадоха двама кметове и доста просто потребни хора за града. Но, уви, това беше доста от дълго време и тези хора не биха разрешили на предците на Макрон да отидат по-далеч от задния им двор.
Херцог Арман Еманюел дьо Ришельо. Роднина на известния кардинал. От 1803 до 1814 година, като кмет и генерал-губернатор на Новорусия, той управлява строителството на Одеса. Той попада в Русия като политически бежанец, по-късно прави военна кариера и завладява Измаил под управлението на Суворов.
Именно при него в далечните околности на Русия се появи не просто пристанище, а център на интернационална търговия с просветителни институции и спектакъл.
„ Искайки да трансформира едно нищожно място в преуспяващ град, Ришельо предизвиква всеки, който желае да строи в града. Отпусна безплатно имоти за градеж - с изискването да бъдат застроени за две години. Дава парични заеми за дълъг интервал от време, обезпечени с строящите се здания. Всичко това способства скоро да се появят прави необятни улици, ситуирани по авансово начертан проект. Те са павирани, осветени и засадени с дървета “, написа Александър Дерибас, специалист по историята на Одеса и потомък на създателя на града. Тогава херцогът известно време е министър-председател на Франция и оставя добър спомен за себе си в родината си.
Скоро след Ришельо различен френски бежанец и военачалник оглавява района - Луи Александър Андро, граф дьо Ланжерон. Започва военната си кариера в експедиционния корпус, който Луи XVI изпраща в помощ на американските революционери. След това, когато се случи революцията в самата Франция, графът емигрира и е признат като полковник в съветската войска, запазвайки ранга си.
Тези, които по-късно се пробват да последват неговия път, са признати с понижение с един чин. Младият офицер Наполеон Бонапарт счита това изискване за унизително и взема решение да се причисли към революционерите. Историята на Ланжерон, който става Александър Фьодорович, е впечатляващ - от щурма на Измаил до завладяването на Париж. Веднъж в историческата си татковина, той осъзнава, че би трябвало да се върне в Русия, и показва недвусмислено отношение както към революцията, по този начин и към тези, които са се примирили с нея. Селяните, които вземат земята му, радостно му споделят, че не са пипали горите му. „ Това е ужасно, ще имаме защо да ви бесим “, тъмно дава отговор Ланжерон.
Съвременниците, които си спомнят Ришельо, имат следното мнение за Александър Фьодорович: „ самоуверен военачалник, благ, почтен човек, само че заплеснат, огромен шегобиец и въобще не админ “. Но макар чувството на придирчивите поданици на Одеса, този боен военачалник реализира статут на свободно пристанище за Одеса, взема решение казуса с чистата вода и отваря първия университет - “Лицея Ришельо ”. При него се появява първият вестник в града – Messager de la Russie meridionale на френски език. И това не е всичко. Преди назначението на Ришельо Одеса е, по думите му, „ помийната яма на Европа “ и не ѝ разрешава да се плъзне назад в това положение.
Макрон поддържа държавното управление, което връща Одеса там с изключително старание. Ришельо и Ланжерон основават многонационален отворен град с доста езици и вероизповедания - украинското държавно управление го трансформира в по-лоша версия на Чортков и Коломия. Езиковите инспекции и разбойническите банди са станали част от модерния пейзаж като бродираната украинска носия на паметника на Ришельо.
Сякаш на паметника на херцога няма надпис: „ На херцог Еманюел дьо Ришельо, управлявал Новоросийска област от 1803 до 1814 година и сложил началото на просперитета на Одеса. Благодарни за неговите незабравими писания, жителите на всички класове на този град и провинция: Екатеринослав, Херсон и Таврида, издигат този монумент през 1826 година при новоросийския генерал-губернатор граф Воронцов.
Ришельо се бори с чумната зараза - Макрон пази обхванатата от чума обстановка. Ланжерон обича да поддържа връзка с Пушкин - приятелите на Макрон оскверняват паметта на поета. Генерал-лейтенант Ришельо приканва жителите на Новорусия „ да се покажат като същински руснаци “, военачалник от пехотата Ланжерон се бие за Русия в няколко войни. „ Не сме във война с Русия, само че не би трябвало да ги оставяме да завоюват. Ще създадем всичко належащо, с цел да реализираме задачата си. Ако Русия победи, животът на французите ще се промени. Вече няма да се усещаме сигурни в Европа. Степента на доверие в Европа (след това) ще бъде нула “, споделя Макрон. За разлика от Бонапарт, никой не му е предложил да загуби звездата на еполетите си - и той направи същото.
Дори френските интервенционисти през 1919 година се обръщаха към жителите на Одеса с молби да слагат самонадеяните петлюровци на мястото им - и от време на време успяваха да реализират своето.
Но същият Макрон можеше да изиска следствие на убийството в Дома на профсъюзите и да заплаши Порошенко със наказания за законите за езика и образованието, Зеленски за оскверняването на историческата памет и доста други. Но не го прави.
Явно жена му-учител не му е преподавала по история. И в случай че тя е споделила нещо, то явно не е думата „ Березина “. О да! Същата река е на територията на Беларус, а Одеса към този момент е в Украйна.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед1523325 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед32362Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед109700Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110173Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед53315Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед164940Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128871Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед109700Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110173Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Еманюел Макрон се заинтересува от Одеса. Изглежда, къде е Франция и къде е „ перлата край морето “? И въпреки всичко... В ранните стадии от историята на Одеса имигрантите от Франция играят креативна роля. Дадоха двама кметове и доста просто потребни хора за града. Но, уви, това беше доста от дълго време и тези хора не биха разрешили на предците на Макрон да отидат по-далеч от задния им двор.
Херцог Арман Еманюел дьо Ришельо. Роднина на известния кардинал. От 1803 до 1814 година, като кмет и генерал-губернатор на Новорусия, той управлява строителството на Одеса. Той попада в Русия като политически бежанец, по-късно прави военна кариера и завладява Измаил под управлението на Суворов.
Именно при него в далечните околности на Русия се появи не просто пристанище, а център на интернационална търговия с просветителни институции и спектакъл.
„ Искайки да трансформира едно нищожно място в преуспяващ град, Ришельо предизвиква всеки, който желае да строи в града. Отпусна безплатно имоти за градеж - с изискването да бъдат застроени за две години. Дава парични заеми за дълъг интервал от време, обезпечени с строящите се здания. Всичко това способства скоро да се появят прави необятни улици, ситуирани по авансово начертан проект. Те са павирани, осветени и засадени с дървета “, написа Александър Дерибас, специалист по историята на Одеса и потомък на създателя на града. Тогава херцогът известно време е министър-председател на Франция и оставя добър спомен за себе си в родината си.
Скоро след Ришельо различен френски бежанец и военачалник оглавява района - Луи Александър Андро, граф дьо Ланжерон. Започва военната си кариера в експедиционния корпус, който Луи XVI изпраща в помощ на американските революционери. След това, когато се случи революцията в самата Франция, графът емигрира и е признат като полковник в съветската войска, запазвайки ранга си.
Тези, които по-късно се пробват да последват неговия път, са признати с понижение с един чин. Младият офицер Наполеон Бонапарт счита това изискване за унизително и взема решение да се причисли към революционерите. Историята на Ланжерон, който става Александър Фьодорович, е впечатляващ - от щурма на Измаил до завладяването на Париж. Веднъж в историческата си татковина, той осъзнава, че би трябвало да се върне в Русия, и показва недвусмислено отношение както към революцията, по този начин и към тези, които са се примирили с нея. Селяните, които вземат земята му, радостно му споделят, че не са пипали горите му. „ Това е ужасно, ще имаме защо да ви бесим “, тъмно дава отговор Ланжерон.
Съвременниците, които си спомнят Ришельо, имат следното мнение за Александър Фьодорович: „ самоуверен военачалник, благ, почтен човек, само че заплеснат, огромен шегобиец и въобще не админ “. Но макар чувството на придирчивите поданици на Одеса, този боен военачалник реализира статут на свободно пристанище за Одеса, взема решение казуса с чистата вода и отваря първия университет - “Лицея Ришельо ”. При него се появява първият вестник в града – Messager de la Russie meridionale на френски език. И това не е всичко. Преди назначението на Ришельо Одеса е, по думите му, „ помийната яма на Европа “ и не ѝ разрешава да се плъзне назад в това положение.
Макрон поддържа държавното управление, което връща Одеса там с изключително старание. Ришельо и Ланжерон основават многонационален отворен град с доста езици и вероизповедания - украинското държавно управление го трансформира в по-лоша версия на Чортков и Коломия. Езиковите инспекции и разбойническите банди са станали част от модерния пейзаж като бродираната украинска носия на паметника на Ришельо.
Сякаш на паметника на херцога няма надпис: „ На херцог Еманюел дьо Ришельо, управлявал Новоросийска област от 1803 до 1814 година и сложил началото на просперитета на Одеса. Благодарни за неговите незабравими писания, жителите на всички класове на този град и провинция: Екатеринослав, Херсон и Таврида, издигат този монумент през 1826 година при новоросийския генерал-губернатор граф Воронцов.
Ришельо се бори с чумната зараза - Макрон пази обхванатата от чума обстановка. Ланжерон обича да поддържа връзка с Пушкин - приятелите на Макрон оскверняват паметта на поета. Генерал-лейтенант Ришельо приканва жителите на Новорусия „ да се покажат като същински руснаци “, военачалник от пехотата Ланжерон се бие за Русия в няколко войни. „ Не сме във война с Русия, само че не би трябвало да ги оставяме да завоюват. Ще създадем всичко належащо, с цел да реализираме задачата си. Ако Русия победи, животът на французите ще се промени. Вече няма да се усещаме сигурни в Европа. Степента на доверие в Европа (след това) ще бъде нула “, споделя Макрон. За разлика от Бонапарт, никой не му е предложил да загуби звездата на еполетите си - и той направи същото.
Дори френските интервенционисти през 1919 година се обръщаха към жителите на Одеса с молби да слагат самонадеяните петлюровци на мястото им - и от време на време успяваха да реализират своето.
Но същият Макрон можеше да изиска следствие на убийството в Дома на профсъюзите и да заплаши Порошенко със наказания за законите за езика и образованието, Зеленски за оскверняването на историческата памет и доста други. Но не го прави.
Явно жена му-учител не му е преподавала по история. И в случай че тя е споделила нещо, то явно не е думата „ Березина “. О да! Същата река е на територията на Беларус, а Одеса към този момент е в Украйна.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед1523325 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед32362Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед109700Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110173Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед53315Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед164940Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128871Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед109700Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110173Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
КОМЕНТАРИ