Изборите във Франция са предупреждение за политиците
Френският президент Еманюел Макрон може и да завоюва президентските избори, само че посланието на гласоподавателите беше мощно и ясно: водачите би трябвало да бъдат по-близо до обществата, чиято орис вземат решение.
Марин льо Пен може и да загуби с огромна разлика, само че си обезпечи 42% от гласовете на втори тур, което е необикновено висок % за извънредно десен претендент във френски избори.
Това е развиване, което изисква доста изчерпателен разбор, защото заплашва систематичната нормалност освен във Франция, само че в дълготраен проект и в цяла Европа.
Политиците, а още повече назначените бюрократи в Брюксел, са призовани да се вслушат и да се трансформират. Да се вслушват в обществото, да изясняват какво вършат и да убеждават жителите освен в правилността и изгодите, само че и прозрачността на своите дейности. Със сигурност не можем да продължаваме да имаме чувството, че някакви хора, някъде, вземат решение " вместо нас, без нас ".
Що се отнася до " изтощената Френска република ", както я разказва Le Monde, тя се люшка и се плъзга в неразучени води. Левите и извънредно десните завоюваха съвсем 60% на първия тур, до момента в който огромните партии (републиканци и социалисти) завоюваха единствено 10%.
Когато бащата на Льо Пен, създател на крайнодесния Национален фронт преди 50 години, стигна за първи път до втория тур на президентските избори, той получи едвам 5 млн. гласа и 18%. Сега щерка му усилва каузи на поддръжката си до невиждани равнища, осигурявайки си съвсем три пъти повече гласове от татко си. През 2017 година тя получи 10 млн. гласа, а в този момент те са над 13 млн.
И, несъмнено, във Франция предстоят и парламентарните избори през юни, където натискът е голям и ще пристигна от двата крайни полюса на политическия набор. И никога не е несъмнено, че центристът Макрон ще успее да се оправи дейно с него, в смисъл да си обезпечи парламентарно болшинство и да назначи желан от него министър-председател.
Четиридесет и два % от французите не са извънредно десни екстремисти. Те по-скоро са разочаровани от днешната реалност, както и огромен % от тези, които избраха да се въздържат от гласоподаване и да не се поддават на всевъзможни обещания. Това важи за цяла Европа и когато към общото възприятие на незадоволеност се прибави и скокът на цените се основава взривоопасна примес.
Предизвикателството пред актуалните и бъдещите демократично определени водачи е да убедят обществото, че не живеят в лична галактика, а че се вслушват в елементарните жители и се интересуват същински от техните компликации. А по-късно, че имат знанията и способността да ръководят и да се оправят с тези компликации.
Изборите във Франция оферират доста уроци и за гръцката политическа класа. Въпросът е дали нашите политици, както в държавното управление, по този начин и в опозицията, ще си създадат верните заключения и ще подхващат подобаващите коригиращи дейности.
Том Елис, „ Катимерини ”
Марин льо Пен може и да загуби с огромна разлика, само че си обезпечи 42% от гласовете на втори тур, което е необикновено висок % за извънредно десен претендент във френски избори.
Това е развиване, което изисква доста изчерпателен разбор, защото заплашва систематичната нормалност освен във Франция, само че в дълготраен проект и в цяла Европа.
Политиците, а още повече назначените бюрократи в Брюксел, са призовани да се вслушат и да се трансформират. Да се вслушват в обществото, да изясняват какво вършат и да убеждават жителите освен в правилността и изгодите, само че и прозрачността на своите дейности. Със сигурност не можем да продължаваме да имаме чувството, че някакви хора, някъде, вземат решение " вместо нас, без нас ".
Що се отнася до " изтощената Френска република ", както я разказва Le Monde, тя се люшка и се плъзга в неразучени води. Левите и извънредно десните завоюваха съвсем 60% на първия тур, до момента в който огромните партии (републиканци и социалисти) завоюваха единствено 10%.
Когато бащата на Льо Пен, създател на крайнодесния Национален фронт преди 50 години, стигна за първи път до втория тур на президентските избори, той получи едвам 5 млн. гласа и 18%. Сега щерка му усилва каузи на поддръжката си до невиждани равнища, осигурявайки си съвсем три пъти повече гласове от татко си. През 2017 година тя получи 10 млн. гласа, а в този момент те са над 13 млн.
И, несъмнено, във Франция предстоят и парламентарните избори през юни, където натискът е голям и ще пристигна от двата крайни полюса на политическия набор. И никога не е несъмнено, че центристът Макрон ще успее да се оправи дейно с него, в смисъл да си обезпечи парламентарно болшинство и да назначи желан от него министър-председател.
Четиридесет и два % от французите не са извънредно десни екстремисти. Те по-скоро са разочаровани от днешната реалност, както и огромен % от тези, които избраха да се въздържат от гласоподаване и да не се поддават на всевъзможни обещания. Това важи за цяла Европа и когато към общото възприятие на незадоволеност се прибави и скокът на цените се основава взривоопасна примес.
Предизвикателството пред актуалните и бъдещите демократично определени водачи е да убедят обществото, че не живеят в лична галактика, а че се вслушват в елементарните жители и се интересуват същински от техните компликации. А по-късно, че имат знанията и способността да ръководят и да се оправят с тези компликации.
Изборите във Франция оферират доста уроци и за гръцката политическа класа. Въпросът е дали нашите политици, както в държавното управление, по този начин и в опозицията, ще си създадат верните заключения и ще подхващат подобаващите коригиращи дейности.
Том Елис, „ Катимерини ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ