Изкуственият интелект е път не към ера на благоденствието, а към по-ниски заплати
Спукването на балона може да докара до по-скоро позитивно развиване за необятните пластове на обществото, твърди Дийн Бейкър
Водещи софтуерни предприемачи често показват изкуствения разсъдък като технология, която ще докара до невиждано обилие и ще увеличи благосъстоянието даже на най-бедните пластове на обществото. Според редица икономисти обаче действителните данни сочат друга наклонност - ИИ подкопава приходите на работещите и да основава стопански несъответствия.
В нов разбор за Центъра за стопански и политически проучвания икономистът , че актуалните пазарни оценки на фирмите за изкуствен интелект са мъчно обясними. За да се оправдаят, през идващите пет години би трябвало или да се осъществя внезапен и огромен растеж на облагите от ИИ, или облагите на останалите американски корпорации да се срутен - и двата сюжета наподобяват малко евентуални.
Въпреки това вложенията в бранша не престават да нарастват, като съгласно Бейкър резултатът към този момент се усеща върху приходите на работещите.
Данни демонстрират, че в интервала сред 2013 година и началото на пандемията делът на трудовите хонорари по отношение на общото ползване в Съединени американски щати се е задържал сред 75 и 76%. По време на пандемията този дял краткотрайно се усилва поради държавните тласъци и растежа на безработицата.
След рецесията обаче не се следи връщане към предходните равнища. Напротив - през втората половина на 2025 година делът спада под 72%.
" Това понижение значи към 1 трилион $ годишно ползване, което не е подкрепено от растеж на заплатите ", отбелязва Бейкър.
Инвестициите в изкуствен интелект и основаните упования към него са част от повода за действително стагниращите заплати, на фона на повишаваща се обща консумация. Разликата се запълва от надути борсови оценки, рисков капитал и огромни вложения в центрове за данни, свързани с изкуствения разсъдък. Този дисбаланс, равняващ се на към 3% от брутния вътрешен артикул, крие риск от стопански спад, изключително в случай че вложенията в ИИ внезапно се свият.
Икономистът стига до извод, който влиза в изострен контрастност с оптимистичните прогнози на софтуерните водачи - спукването на " балона " около изкуствения разсъдък може да се окаже по-скоро позитивно развиване за необятните пластове на обществото.
" Колкото по-скоро балонът се спука, толкоз по-добре ще бъде за съвсем всички, като се изключи експертите в ИИ бранша ", заключава Дийн Бейкър.
Водещи софтуерни предприемачи често показват изкуствения разсъдък като технология, която ще докара до невиждано обилие и ще увеличи благосъстоянието даже на най-бедните пластове на обществото. Според редица икономисти обаче действителните данни сочат друга наклонност - ИИ подкопава приходите на работещите и да основава стопански несъответствия.
В нов разбор за Центъра за стопански и политически проучвания икономистът , че актуалните пазарни оценки на фирмите за изкуствен интелект са мъчно обясними. За да се оправдаят, през идващите пет години би трябвало или да се осъществя внезапен и огромен растеж на облагите от ИИ, или облагите на останалите американски корпорации да се срутен - и двата сюжета наподобяват малко евентуални.
Въпреки това вложенията в бранша не престават да нарастват, като съгласно Бейкър резултатът към този момент се усеща върху приходите на работещите.
Данни демонстрират, че в интервала сред 2013 година и началото на пандемията делът на трудовите хонорари по отношение на общото ползване в Съединени американски щати се е задържал сред 75 и 76%. По време на пандемията този дял краткотрайно се усилва поради държавните тласъци и растежа на безработицата.
След рецесията обаче не се следи връщане към предходните равнища. Напротив - през втората половина на 2025 година делът спада под 72%.
" Това понижение значи към 1 трилион $ годишно ползване, което не е подкрепено от растеж на заплатите ", отбелязва Бейкър.
Инвестициите в изкуствен интелект и основаните упования към него са част от повода за действително стагниращите заплати, на фона на повишаваща се обща консумация. Разликата се запълва от надути борсови оценки, рисков капитал и огромни вложения в центрове за данни, свързани с изкуствения разсъдък. Този дисбаланс, равняващ се на към 3% от брутния вътрешен артикул, крие риск от стопански спад, изключително в случай че вложенията в ИИ внезапно се свият.
Икономистът стига до извод, който влиза в изострен контрастност с оптимистичните прогнози на софтуерните водачи - спукването на " балона " около изкуствения разсъдък може да се окаже по-скоро позитивно развиване за необятните пластове на обществото.
" Колкото по-скоро балонът се спука, толкоз по-добре ще бъде за съвсем всички, като се изключи експертите в ИИ бранша ", заключава Дийн Бейкър.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ