Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър ще

Френският президент Еманюел Макрон и английският министър председател Киър Стармър ще бъдат домакини на среща в петък, на която съдружниците ще обсъдят изпращането на интернационалните сили в Ормузкия пролив. Целта е да се подсигуряват сигурността и свободното мореплаване в района незабавно след края на спора на Съединени американски щати и Израел против Иран.

Техеран блокира този стратегически морски кулоар незабавно след началото на войната със Съединени американски щати и Израел на 28 февруари, което провокира скок в световните цени на силата. Сега, макар нежното помирение, Вашингтон дава отговор със лична обсада върху иранските пристанища.

Европейските водачи са обезпокоени, че в случай че блокадата продължи, потребителите ще усетят последствията под формата на по-висока инфлация, дефицит на храни и анулирани полети поради дефицит на авиационно гориво, написа France 24.

Лидерите, които ще се причислят към Стармър и Макрон от 12:00 GMT (15:00 ч. българско време) за срещата, провеждана главно посредством видеовръзка, се чака да изискат цялостно възобновяване на свободата на мореплаване и да обсъдят икономическите вреди от блокадата.

Но те ще „ приготвят и разполагането, когато изискванията разрешат, на строго отбранителна многонационална военна задача, за гарантиране на свободата на мореплаване “, се споделя в поканата, изпратена от Елисейския замък.

Официални представители акцентират, че сходна мощ ще бъде ситуирана едвам след края на войната. Макрон и Стармър към този момент водят старания за основаване на европейска задача в поддръжка на Украйна, която също би била ситуирана на територията на страната единствено след края на войната с Русия.

Очаква се на срещата Стармър да съобщи, че „ безусловното и неотложно възобновяване “ на корабоплаването в протока „ е световна отговорност “, се показва в публично изказване на „ Даунинг стрийт “.

Британският министър председател ще подчертае, че взаимно с Макрон поемат явен ангажимент „ да основат многонационална самодейност за отбрана на свободата на мореплаване “. Тази задача би трябвало да внесе успокоение в комерсиалния бранш и да подкрепи основни интервенции по разминиране в района.

Междувременно представител на френското президентство разяснява, че съдружниците би трябвало да получат гаранции за взаимно оттегляне: „ Иран се ангажира да не обстрелва преминаващи кораби, а Съединени американски щати – да не блокират кораби, влизащи или излизащи от Ормузкия пролив “.

„ Сериозни последствия “

Срещата, която ще събере към 30 водачи от европейски страни, от Азия и Близкия изток, е и опция Европа да показва своите качества, откакто значително беше изолирана от Съединени американски щати в дипломатическите старания за преустановяване на войната.

Ключови фигури в Европейски Съюз като немския канцлер Фридрих Мерц и италианския министър председател Джорджа Мелони ще участват персонално, потвърдиха техните кабинети.

Според Елисейския замък диалозите ще включват „ страни, които не вземат участие във военните дейности “, а това значи, че Иран, Израел и Съединени американски щати няма да бъдат част от тях.

„ Блокадата на Ормузкия пролив има съществени последствия за международната стопанска система и надлежно за всекидневието на френските жители и бизнеса “, означи в четвъртък френският външен министър Жан-Ноел Баро.

От „ Даунинг стрийт “ оповестиха, че към този момент се приготвя „ взаимно военно изпитание незабавно щом изискванията разрешат “. Военни ръководители ще се срещнат идната седмица в щаба на английското военно командване в Нортууд, край Лондон, за спомагателни разисквания.

Според френското президентство срещата ще разиска и ориста на над 20 000 моряци на борда на стотици плавателни съда, останали блокирани поради затварянето на протока.

„ Това, което желаеме да създадем, е да изградим безапелационно предложение, което всъщност съставлява трети път сред оптималния напън, прилаган до момента от Съединени американски щати върху Иран, и възобновяването на войната “, уточни френският президентски представител.

Мерц, чиято страна в началото бе резервирана към присъединяване в задача за Украйна, съобщи, че Берлин е „ по принцип подготвен да се включи “, само че предизвести, че „ към момента сме доста надалеч от това “.

Той добави, че водачите ще обсъдят и възможното присъединяване на Съединени американски щати. Френският президентски представител обаче акцентира, че Вашингтон – като страна във въоръжения спор – не трябва да взе участие в тази задача.