Моментът на истината: Френският министър-председател предлага отменянето на два майски празника като мярка срещу държавния дефицит
Френският министър-председател Франсоа Байру предлага да се анулират два публични празника като част от бюджета за 43,8 милиарда евро, целящ да понижи обществения дълг на Франция от 3,3 трилиона евро и да се бори с настойчиво високия недостиг.
Байру предлага да се отстранен Велики понеделник и 8 май – денят, в който се отбелязва успеха на съдружниците в края на Втората международна война в Европа. По думите му многочислените почивни дни през май са трансформирали месеца в „ грюер “ – швейцарско сирене, цялостно с дупки, цитира BBC. Премиерът въпреки всичко добави, че е отворен и за други благоприятни условия.
С този ход Байру рискува бюджетът му да бъде отритнат в Народното събрание през есента, което в последна сметка може да докара до рухването на държавното управление му. Въпреки това той акцентира, че Франция – втората стопанска система в еврозоната, е „ в смъртна заплаха “ да бъде смазана от задължения.
Застанал зад естрада с надпис „ Моментът на истината “, Байру приказва повече от час, като показа серия от смели ограничения, които съгласно него би трябвало да сложат годишния бюджетен недостиг под надзор. Те включват заледяване на обществените разноски за идната година, унищожаване на данъчните облекчения за богатите, редуциране на 5 млрд.евро разноски за опазването на здравето и понижаване на броя на държавните чиновници.
Бюджетът взима в поради и апелът на президента Еманюел Макрон за увеличение на разноските за защита на Франция с 3,5 милиарда евро през идната година и с още 3 милиарда евро през 2027 година, отбелязва France 24. Държавният глава уточни като причина за настояването си възходящите закани за Стария континент – съветската експанзия, нуклеарните оръжия, терористите и онлайн офанзивите.
От всички ограничения, предлагането за премахването на двата майски празника провокира най-вече реакции и незабавно се появи на първите страници на вестниците. Байру споделя, че Велики понеделник „ няма религиозно значение “ и че цялата нация би трябвало да работи и да създава повече.
Разбира се, думите му бяха наказани от опозицията.
Крайнодясната партия „ Национален общ брой “ дефинира предлагането като офанзива против френската история и френските служащи, а лидерката на Зелените Марин Тонделие изрази страдание, че денят, в който се отбелязва успеха над нацизма, няма да е формален празник.
Лидерът на френската последна десница Марин льо Пен даде обещание във вторник да смъкна държавното управление, в случай че министър председателят не се откаже от нападателния бюджет. „ Това държавно управление избира да нападна френския народ, служащите и пенсионерите, вместо да се бори с разхищението “, разяснява Льо Пен, представена от POLITICO.
Под натиска на репортерите след речта си Байру съобщи, че предлагането му е „ чиста аритметика “.
„ Ако желаеме да продължим по пътя си, би трябвало да намерим повече от 40 милиарда евро “, аргументира се Байру, като се базира на 43,8 милиарда евро, които Франция би трябвало да редуцира от бюджета си, с цел да овладее дълга, който съгласно него нараства с 5000 евро всяка секунда. Френското държавно управление има за цел да понижи недостига от 5,8% предходната година до под 4,6% през идната година и до под 3% до 2029 година, показва министър-председателят.
Докато министър председателят се пробва да показа тази мярка като групова жертва за общото богатство, премахването на почивните дни евентуално ще разгневи френските гласоподаватели. Те са надълбоко привързани към обществената система, която е доста великодушна спрямо други западни демокрации като Съединените щати да вземем за пример.Последната огромна смяна в обществения модел на Франция – законът за повишение на пенсионната възраст през 2023 година, провокира всеобщи митинги и остава все по този начин спорен.
Байру заема поста едвам от декември, след късото ръководство на предшественика си Мишел Барние. Правителството на Барние употребява изпълнителните си пълномощия, с цел да прокара собствен законопроект, който целеше да ограничи недостига на Франция посредством още по-драстичен бюджет.
Този ход се оказа недопустим за „ Национален общ брой “и левите партии, които гласоподаваха срещу премиера, а това от своя страна докара до първото рухване на държавно управление посредством избор на съмнение от 1962 година насам, напомня Le Monde.
Същите фракции заплашват да работят по сходен метод, когато бюджетът на Байру бъде подложен на гласоподаване през есента.
Министър-председателят обаче твърди, че държавното управление му „ желае да промени нещата “, с цел да възвърне обществените финанси, и ще го направи „ макар риска “ от избор на съмнение.
След изненадващите предварителни избори предишното лято френският парламент е разграничен на три блока, които отхвърлят да работят дружно. Нови избори може да доведат до същата политическа невъзможност, която значително прави Франция сложна за ръководство.
Байру предлага да се отстранен Велики понеделник и 8 май – денят, в който се отбелязва успеха на съдружниците в края на Втората международна война в Европа. По думите му многочислените почивни дни през май са трансформирали месеца в „ грюер “ – швейцарско сирене, цялостно с дупки, цитира BBC. Премиерът въпреки всичко добави, че е отворен и за други благоприятни условия.
С този ход Байру рискува бюджетът му да бъде отритнат в Народното събрание през есента, което в последна сметка може да докара до рухването на държавното управление му. Въпреки това той акцентира, че Франция – втората стопанска система в еврозоната, е „ в смъртна заплаха “ да бъде смазана от задължения.
Застанал зад естрада с надпис „ Моментът на истината “, Байру приказва повече от час, като показа серия от смели ограничения, които съгласно него би трябвало да сложат годишния бюджетен недостиг под надзор. Те включват заледяване на обществените разноски за идната година, унищожаване на данъчните облекчения за богатите, редуциране на 5 млрд.евро разноски за опазването на здравето и понижаване на броя на държавните чиновници.
Бюджетът взима в поради и апелът на президента Еманюел Макрон за увеличение на разноските за защита на Франция с 3,5 милиарда евро през идната година и с още 3 милиарда евро през 2027 година, отбелязва France 24. Държавният глава уточни като причина за настояването си възходящите закани за Стария континент – съветската експанзия, нуклеарните оръжия, терористите и онлайн офанзивите.
От всички ограничения, предлагането за премахването на двата майски празника провокира най-вече реакции и незабавно се появи на първите страници на вестниците. Байру споделя, че Велики понеделник „ няма религиозно значение “ и че цялата нация би трябвало да работи и да създава повече.
Разбира се, думите му бяха наказани от опозицията.
Крайнодясната партия „ Национален общ брой “ дефинира предлагането като офанзива против френската история и френските служащи, а лидерката на Зелените Марин Тонделие изрази страдание, че денят, в който се отбелязва успеха над нацизма, няма да е формален празник.
Лидерът на френската последна десница Марин льо Пен даде обещание във вторник да смъкна държавното управление, в случай че министър председателят не се откаже от нападателния бюджет. „ Това държавно управление избира да нападна френския народ, служащите и пенсионерите, вместо да се бори с разхищението “, разяснява Льо Пен, представена от POLITICO.
Под натиска на репортерите след речта си Байру съобщи, че предлагането му е „ чиста аритметика “.
„ Ако желаеме да продължим по пътя си, би трябвало да намерим повече от 40 милиарда евро “, аргументира се Байру, като се базира на 43,8 милиарда евро, които Франция би трябвало да редуцира от бюджета си, с цел да овладее дълга, който съгласно него нараства с 5000 евро всяка секунда. Френското държавно управление има за цел да понижи недостига от 5,8% предходната година до под 4,6% през идната година и до под 3% до 2029 година, показва министър-председателят.
Докато министър председателят се пробва да показа тази мярка като групова жертва за общото богатство, премахването на почивните дни евентуално ще разгневи френските гласоподаватели. Те са надълбоко привързани към обществената система, която е доста великодушна спрямо други западни демокрации като Съединените щати да вземем за пример.Последната огромна смяна в обществения модел на Франция – законът за повишение на пенсионната възраст през 2023 година, провокира всеобщи митинги и остава все по този начин спорен.
Байру заема поста едвам от декември, след късото ръководство на предшественика си Мишел Барние. Правителството на Барние употребява изпълнителните си пълномощия, с цел да прокара собствен законопроект, който целеше да ограничи недостига на Франция посредством още по-драстичен бюджет.
Този ход се оказа недопустим за „ Национален общ брой “и левите партии, които гласоподаваха срещу премиера, а това от своя страна докара до първото рухване на държавно управление посредством избор на съмнение от 1962 година насам, напомня Le Monde.
Същите фракции заплашват да работят по сходен метод, когато бюджетът на Байру бъде подложен на гласоподаване през есента.
Министър-председателят обаче твърди, че държавното управление му „ желае да промени нещата “, с цел да възвърне обществените финанси, и ще го направи „ макар риска “ от избор на съмнение.
След изненадващите предварителни избори предишното лято френският парламент е разграничен на три блока, които отхвърлят да работят дружно. Нови избори може да доведат до същата политическа невъзможност, която значително прави Франция сложна за ръководство.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ