Доказано! Човек наистина се уморява от много мислене -
Френски неврофизиолози откриха първите доказателства, че продължителната умствена активност води до струпване на непотребни сигнални молекули в клетките и тъканите на мозъка, което провокира възприятие на отмалялост и пречи на човек да се концентрира. Констатациите на учените са оповестени в списание „ Кърънт Байолъджи “ (Current Biology) и са представени от Българска телеграфна агенция.
" Популярните през днешния ден теории допускат, че чувството за отмалялост е заблуда, която мозъкът основава, с цел да ни принуди да превключим от настоящите каузи към по-интересни действия. Ние показахме, че това възприятие е напълно действително - то се предизвиква от натрупването на глутаматни молекули в клетките на мозъчната кора ", споделя откривателят от болничното заведение " Салпетриер " (Salpêtrière) в Париж Матиас Песилионе.
Песилионе и сътрудниците му стигат до това умозаключение в опит с 40 доброволци, които прекарват един ден в лабораторията на френски неврофизиолози. Учените разделят участниците на две групи, едната от които шест часа взема решение комплицирани задания, изискващи психическо напрежение, а втората прави относително лесни извършения. През това време учените следят държанието на доброволците, придвижването и положението на зениците на очите им и от време на време вършат фотоси на мозъка им благодарение на магнитно-резонансни спектроскопи. Това устройство разрешава да бъдат следени измененията в химичния състав на мозъка и да бъдат изучавани най-важните параметри на неговата работа.
Анализът на резултатите сподели, че единствено доброволците, които вземат решение сложни задания, демонстрират признаци на отмалялост. Това се демонстрира както в тяхното държание и по-бавно стесняване на зениците им, по този начин и във обстоятелството, че рецепторите на невроните в техния префронтален кортекс последователно натрупват огромни количества глутамат, една от основните сигнални молекули на мозъка.
С натрупването на глутамат в невроните на префронталната кора мозъкът стартира да изразходва доста повече запаси, с цел да поддържа интензивността на тази област на нервната система, в сравнение с неподвижен. Това съгласно Песилионе и сътрудниците му е повода хората да се усещат изтощени след продължителна умствена активност.
Според неврофизиолозите тази характерност на мозъчния метаболизъм може да се употребява за създаване на системи за мониторинг и диагностика, които ще наблюдават равнището на отмалялост на служащите в сериозни предприятия и инфраструктурни уреди. Това доста ще понижи възможностите тези чиновници да стартират да „ прегарят “, а също по този начин ще понижи вероятността те да вършат неточности.
Песилионе и сътрудниците му се надяват, че по-нататъшните наблюдения на човешкия мозък и опитите върху животни, ще оказват помощ на учените да разкрият механизма, който способства за натрупването на глутаматни молекули в нервните кафези на кората на мозъка по време на продължителна умствена активност. Разбирането на това, надяват се откривателите, ще помогне за създаването на първите ефикасни подходи за отбрана на здравето на хората, които са непрекъснато ангажирани с умствена активност.
" Популярните през днешния ден теории допускат, че чувството за отмалялост е заблуда, която мозъкът основава, с цел да ни принуди да превключим от настоящите каузи към по-интересни действия. Ние показахме, че това възприятие е напълно действително - то се предизвиква от натрупването на глутаматни молекули в клетките на мозъчната кора ", споделя откривателят от болничното заведение " Салпетриер " (Salpêtrière) в Париж Матиас Песилионе.
Песилионе и сътрудниците му стигат до това умозаключение в опит с 40 доброволци, които прекарват един ден в лабораторията на френски неврофизиолози. Учените разделят участниците на две групи, едната от които шест часа взема решение комплицирани задания, изискващи психическо напрежение, а втората прави относително лесни извършения. През това време учените следят държанието на доброволците, придвижването и положението на зениците на очите им и от време на време вършат фотоси на мозъка им благодарение на магнитно-резонансни спектроскопи. Това устройство разрешава да бъдат следени измененията в химичния състав на мозъка и да бъдат изучавани най-важните параметри на неговата работа.
Анализът на резултатите сподели, че единствено доброволците, които вземат решение сложни задания, демонстрират признаци на отмалялост. Това се демонстрира както в тяхното държание и по-бавно стесняване на зениците им, по този начин и във обстоятелството, че рецепторите на невроните в техния префронтален кортекс последователно натрупват огромни количества глутамат, една от основните сигнални молекули на мозъка.
С натрупването на глутамат в невроните на префронталната кора мозъкът стартира да изразходва доста повече запаси, с цел да поддържа интензивността на тази област на нервната система, в сравнение с неподвижен. Това съгласно Песилионе и сътрудниците му е повода хората да се усещат изтощени след продължителна умствена активност.
Според неврофизиолозите тази характерност на мозъчния метаболизъм може да се употребява за създаване на системи за мониторинг и диагностика, които ще наблюдават равнището на отмалялост на служащите в сериозни предприятия и инфраструктурни уреди. Това доста ще понижи възможностите тези чиновници да стартират да „ прегарят “, а също по този начин ще понижи вероятността те да вършат неточности.
Песилионе и сътрудниците му се надяват, че по-нататъшните наблюдения на човешкия мозък и опитите върху животни, ще оказват помощ на учените да разкрият механизма, който способства за натрупването на глутаматни молекули в нервните кафези на кората на мозъка по време на продължителна умствена активност. Разбирането на това, надяват се откривателите, ще помогне за създаването на първите ефикасни подходи за отбрана на здравето на хората, които са непрекъснато ангажирани с умствена активност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ