Politico: Лидерите на Европа не намират бърз отговор на шокиращото изявление на Тръмп за Украйна
Ф ренската самодейност за единен фронт на европейските водачи в поддръжка на Украйна, на фона на възходящите опасения по отношение на желанията на американския президент Доналд Тръмп, се провали в понеделник, откакто те не съумяха да се спогодят за изпращане на войски, които да подсигуряват вероятно спокойно съглашение. Това посочва .
Френският президент Еманюел Макрон свика незабавна среща в Брюксел, откакто европейските водачи бяха шокирани от новината, че Съединени американски щати ще стартират договаряния с Русия за преустановяване на войната в Украйна, без да поканят представители нито на Европа, нито на самата Украйна.
Но след 3,5-часови диалози в Елисейския замък, отговорът на водачите на най-голямата смяна в областта на сигурността от десетилетия насам се оказа разочароващ.
„ Осъзнаваме, че сходни срещи не приключват с решения “, съобщи полският министър председател Доналд Туск след срещата.
On my way to Paris I remind myself of the motto of my hometown Gdańsk: " Neither rashly nor timidly. ”
— Donald Tusk (@donaldtusk)
Лидерите не съумяха да излязат с нови взаимни хрумвания, спореха по въпроса за изпращането на войски в Украйна и още веднъж ограничиха реакцията си до изказвания за поддръжка на Киев и увеличение на разноските за защита.
„ Днес в Париж потвърдихме, че Украйна заслужава мир посредством мощ “, обявиха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Антониу Коща.
Today in Paris we reaffirmed that Ukraine deserves peace through strength.
Peace respectful of its independance, sovereignty, territorial integrity, with strong security guarantees.
Europe carries its full share of the military assistance to Ukraine.
At the same time we need…
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen)
Основният спор беше дали да се изпратят войски в Украйна, в случай че бъде реализирано съглашение за преустановяване на войната. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп към този момент изключи опцията за изпращане на американски сили, както и за присъединението на Украйна към НАТО, което значи, че предотвратяването на нова съветска експанзия против Киев ще бъде напълно отговорност на европейските страни.
Съединени американски щати изпратиха въпросник до европейските членки на НАТО с искане да уточнят какво биха били подготвени да предложат за гарантиране на мирното съглашение, както и какво биха очаквали от Съединени американски щати.
Но консенсус по въпроса не беше реализиран.
Франция, чийто президент Макрон пръв предложи концепцията, както и английският министър председател Киър Стармър, поддържат изпращането на войски. Стармър обаче посочи, че това би било допустимо единствено в случай че и Съединени американски щати вземат участие в мироопазващите сили.
Той акцентира нуждата от „ американска поддръжка “ след сключването на мир в Украйна, с цел да се „ възпре Русия от нова офанзива против страната “.
We are facing a once in a generation moment for the collective security of our continent.
This is the time for us all to step up.
— Keir Starmer (@Keir_Starmer)
Но Полша, която е на фронтовата линия и е един от най-близките съдружници на Украйна с една от най-големите армии в Европа, се въздържа от присъединяване.
„ Не предвиждаме изпращане на полски бойци в Украйна “, съобщи Туск във Варшава, преди да отлети за Париж.
If we, Europeans, fail to spend big on defence now, we will be forced to spend 10 times more if we don’t prevent a wider war. As the Polish PM I’m entitled to say it loud and clear, since Poland already spends almost 5% of its GDP on defence. And we will continue to do so.
— Donald Tusk (@donaldtusk)
„ Полша просто няма спомагателния потенциал да изпрати войски в Украйна “, разяснява почитан полски чиновник, поискал анонимност. Той акцентира, че страната има дълги граници с съветския анклав Калининград и с Беларус – съдружник на Москва – които би трябвало да бъдат подсилени с полски сили. „ Французите са надалеч и могат да изпратят бойци в Украйна; ние сме близо и по тази причина не можем. “
Германският канцлер Олаф Шолц съобщи след срещата, че всеки спор по отношение на изпращането на мироопазващи сили в Украйна е „ изцяло несвоевременен “ и „ извънредно неудобен “, до момента в който войната продължава.
Die Situation für Europa ist schwierig. Wir begrüßen, dass über Frieden für die Ukraine gesprochen wird. Das heißt aber nicht, dass es einen Diktatfrieden geben darf und die Ukraine akzeptieren muss, was ihr vorgelegt wird. Darüber haben wir uns eng mit abgestimmt.
— Bundeskanzler Olaf Scholz (@Bundeskanzler)
* Във видеото:
Най-четеното от Vesti.bg:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Френският президент Еманюел Макрон свика незабавна среща в Брюксел, откакто европейските водачи бяха шокирани от новината, че Съединени американски щати ще стартират договаряния с Русия за преустановяване на войната в Украйна, без да поканят представители нито на Европа, нито на самата Украйна.
Но след 3,5-часови диалози в Елисейския замък, отговорът на водачите на най-голямата смяна в областта на сигурността от десетилетия насам се оказа разочароващ.
„ Осъзнаваме, че сходни срещи не приключват с решения “, съобщи полският министър председател Доналд Туск след срещата.
On my way to Paris I remind myself of the motto of my hometown Gdańsk: " Neither rashly nor timidly. ”
— Donald Tusk (@donaldtusk)
Лидерите не съумяха да излязат с нови взаимни хрумвания, спореха по въпроса за изпращането на войски в Украйна и още веднъж ограничиха реакцията си до изказвания за поддръжка на Киев и увеличение на разноските за защита.
„ Днес в Париж потвърдихме, че Украйна заслужава мир посредством мощ “, обявиха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Антониу Коща.
Today in Paris we reaffirmed that Ukraine deserves peace through strength.
Peace respectful of its independance, sovereignty, territorial integrity, with strong security guarantees.
Europe carries its full share of the military assistance to Ukraine.
At the same time we need…
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen)
Основният спор беше дали да се изпратят войски в Украйна, в случай че бъде реализирано съглашение за преустановяване на войната. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп към този момент изключи опцията за изпращане на американски сили, както и за присъединението на Украйна към НАТО, което значи, че предотвратяването на нова съветска експанзия против Киев ще бъде напълно отговорност на европейските страни.
Съединени американски щати изпратиха въпросник до европейските членки на НАТО с искане да уточнят какво биха били подготвени да предложат за гарантиране на мирното съглашение, както и какво биха очаквали от Съединени американски щати.
Но консенсус по въпроса не беше реализиран.
Франция, чийто президент Макрон пръв предложи концепцията, както и английският министър председател Киър Стармър, поддържат изпращането на войски. Стармър обаче посочи, че това би било допустимо единствено в случай че и Съединени американски щати вземат участие в мироопазващите сили.
Той акцентира нуждата от „ американска поддръжка “ след сключването на мир в Украйна, с цел да се „ възпре Русия от нова офанзива против страната “.
We are facing a once in a generation moment for the collective security of our continent.
This is the time for us all to step up.
— Keir Starmer (@Keir_Starmer)
Но Полша, която е на фронтовата линия и е един от най-близките съдружници на Украйна с една от най-големите армии в Европа, се въздържа от присъединяване.
„ Не предвиждаме изпращане на полски бойци в Украйна “, съобщи Туск във Варшава, преди да отлети за Париж.
If we, Europeans, fail to spend big on defence now, we will be forced to spend 10 times more if we don’t prevent a wider war. As the Polish PM I’m entitled to say it loud and clear, since Poland already spends almost 5% of its GDP on defence. And we will continue to do so.
— Donald Tusk (@donaldtusk)
„ Полша просто няма спомагателния потенциал да изпрати войски в Украйна “, разяснява почитан полски чиновник, поискал анонимност. Той акцентира, че страната има дълги граници с съветския анклав Калининград и с Беларус – съдружник на Москва – които би трябвало да бъдат подсилени с полски сили. „ Французите са надалеч и могат да изпратят бойци в Украйна; ние сме близо и по тази причина не можем. “
Германският канцлер Олаф Шолц съобщи след срещата, че всеки спор по отношение на изпращането на мироопазващи сили в Украйна е „ изцяло несвоевременен “ и „ извънредно неудобен “, до момента в който войната продължава.
Die Situation für Europa ist schwierig. Wir begrüßen, dass über Frieden für die Ukraine gesprochen wird. Das heißt aber nicht, dass es einen Diktatfrieden geben darf und die Ukraine akzeptieren muss, was ihr vorgelegt wird. Darüber haben wir uns eng mit abgestimmt.
— Bundeskanzler Olaf Scholz (@Bundeskanzler)
* Във видеото:
Най-четеното от Vesti.bg:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ