Фредерик Франсоа Шопен е едно от имената, превърнали се в

Фредерик Франсоа Шопен е едно от имената, трансформирали се в знаци на класическата музика от интервала на романтизма. Виртуозният пианист е прочут като дете-чудо и свири на пиано и композира още от 6-годишна възраст. Заради нежното си здраве Шопен изнася едвам 30 концерта през живота си, само че стотици други музиканти са свирили неговите творби още приживе. Голямата пристрастеност на композитора са клавирните произведения, като той основава над 150 концерта, валса и сонати, напълно за пиано. В своите творби той употребява националния фолклор, само че е и извънредно саморасъл създател. Водещо начало в творбите му има мелодията - въпреки и сантиментално разчувствана, тя е типичен чиста.

От 1927 година насам във Варшава се организира Международен конкурс за пианисти, който носи името на Фредерик Шопен.

Животът на композитора и връзката му с френската писателка Жорж Санд са сюжет на безчет филми. През 1945 биографичният филм „ Песента, която би трябвало да запомниш ” печели на Корнел Уайд номинация за Оскар за най-хубава мъжка роля за превъплъщението му като гениалния музикант.

На 17 октомври 1849 година Фредерик Шопен умира в Париж от туберкулоза едвам на 39 години. На погребението му свирят „ Реквием “ на Моцарт - композитора, който Шопен слага над всички останали. Съгласно предсмъртното му предпочитание, сърцето му е пренесено в Полша и зазидано в колона във варшавската черква „ Свети Кръст “.