Цениш ли достатъчно себе си?
Фред има вяра, че може да бъде благополучен през към петдесет % от времето. Ако всичко в живота му се развива без спънки, един ден ще го споходи мисълта: „ Почакай! Не е обикновено да съм толкоз благополучен! Със сигурност всеки миг нещо ще се обърка. “ А когато това се случва, Фред въздиша надълбоко и заключава: „ Знаех си, че не може да продължава по този начин. “
Но Фред не осъзнава, че както има хора, които са нещастни от самото начало, по този начин има и други, които се усещат щастливи съвсем непрестанно. Истината е, че ние сами сътворяваме качеството на живота си според от самооценката и убежденията, които имаме за щастието.
Докато се възприемаш като финансов неуспех, постоянно ще си без пукната пара. Можеш да постигнеш триумф единствено в случай че започнеш да гледаш на себе си като на победител.
Ако се смяташ за обезсърчителен случай по математика, постоянно ще срещаш компликации с числата. Най-вероятно под въздействието на минали неудачи си развил убеждението: „ Повече от ясно е, че не ме бива по математика. “ Следователно няма смисъл да опитваш. В резултат на това ще изоставаш от ден на ден и повече. Случи ли се да се представиш добре, си казваш: „ Чисто и просто шанс. “ Провалиш ли се обаче, тогава заключаваш: „ Ето! Това потвърждава, че съм обезсърчителен! “
НИЕ РЕШАВАМЕ каква самокритика ще изградим. И отново ние решаваме дали заслужаваме почитание и тъкмо какъв брой благополучие ще си позволим да чакаме.
Колко по-лесно е да отговорим на комплиментите с „ Благодаря “
Положителната самокритика дава опция да се съсредоточим върху комплиментите, които получаваме, и върху триумфа, който желаеме да реализираме. Но не трябва да бъркаме това положение с надменността. Трябва да вършим разлика сред егоизма и здравословното самолюбие.
Хората с огромно его изпитват потребността да са център на вниманието, жадни са за самопризнание и съвсем не ги е грижа за останалите. От друга страна, здравословното самолюбие разрешава да почитаме както личните си стремежи, по този начин и тези на близките. Това значи, че се гордеем с достиженията си, без да изпитваме нужда да се перчим с тях, и също че одобряваме неуспехите си, до момента в който поставяме старания да се развиваме.
Здравословното самолюбие не ни кара да се оправдаваме пред себе си или пред другите за какво си разрешаваме да излизаме в отпуск, да спим до късно, да си купуваме нови обувки и понякога да се поглезим. То значи без скрупули да вършим каквото е нужно, с цел да внесем повече качество и хубост в живота си.
Нека осъзнаем, че няма нищо неприятно в това да приемем отправения към нас комплимент. Не е нужно да сме съвършени, с цел да приемем този комплимент с едно общително „ благодаря “. Успешните хора умеят да споделят „ благодаря “. Те схващат, че признанието за добре свършената работа е симптом на здравословно отношение.
Ако поздравиш артиста, спечелил Оскар, няма да го чуеш да споделя: „ Просто извадих шанс! “ Ще ти отвърне с „ благодаря “. По същия метод, в случай че поздравиш нобеловия лауреат за присъдената премия, отговорът няма да е: „ Аз съм обезсърчителен случай. “ И този път ще чуеш: „ Благодаря. “
Ако поздравиш една поп звезда за новия ѝ хитов албум, няма да я чуеш да споделя: „ Трябваше да се постарая повече. “ Тя ще ти отвърне: „ Благодаря “.
Всички сполучливи персони са осъзнали, че би трябвало да ценят достолепията си. Придобили са това отношение към себе си дълго преди да пожънат първите си триумфи и таман по тази причина са ги пожънали.
Комплиментът е подарък. Нужно е изпитание, с цел да направиш комплимент на някого. Всеки ще изпита отчаяние да захвърлят подаръка назад в лицето му. Това е още една причина да одобряваме общително комплиментите. Представи си, че твой другар отбелязва какъв брой зашеметяващо изглеждаш, а ти отговаряш: „ С тези дебели устни и къси крайници ли! “
Ето че се чувстваш зле, тъй като не си приела комплимента със същото положително възприятие, с което е бил насочен. Приятелят ти ще се усеща зле отново затова и ще те запомни като своята късокрака другарка с огромните устни. Не е ли по-добре да кажеш „ благодаря “?
Твоето " аз " през погледа на другите
По обкръжението ни ясно проличава каква самокритика имаме. Обикновено построяваме взаимоотношения с хора, проявяващи към нас държанието, което считаме, че заслужаваме. Всеки, който има здравословна самокритика, ще отстоява уважението на околните си. Отнасяйки се добре със себе си, той дава образец на близките по какъв начин да се държат с него.
