Как Русия съкрушава Наполеон през 1812
Французите имат вяра, че завладяването на Москва ще им донесе победа във войната.
Оказва се, че градът се трансформира в могила за „Великата армия“.
В нощта на 23 против 24 юни 1812 година лейбгвардисти от Казашкия полк, който патрулира границата на Руската иперия на р. Неман покрай Ковно (днешен Каунас) открива, че на брега се разполагат рота френски сапьори. „Кой идва?“, им на френски съветски офицер. „Франция“, дават отговор безшумно бойците. „Какво се каните да вършиме тук?“, продължава руснакът. „Ще видите, да ви вземат дяволите!“. След като получават този дръзновен отговор, казаците изстрелват залп по сапьорите и отстъпват. Така приключва първата битка в започващата Отечествена война през 1812 година – спор, който ще докара до цялостно прекрояване на политическата карта на Европа.
Армията на Наполеон минава през Неман, 1911 година, Виктор МазурскиСвободни източници
Наполеон Бонапарт разчита, че военната акция в Русия ще премине бързо и сполучливо, а след нейния победоносен край ще успее да наложи волята си на цар Александър I. Преди всичко, императорът възнамерява да върне Русия в системата на континенталната обсада, посредством която Франция се пробва да задуши Англия стопански.
Формално царят е заставен да се причисли към нея още през 1807 година след провалянето от французите във Фридландското стълкновение. Но за Русия е извънредно неизгодно да скъса икономическите си връзки с „мъгливия Албион“ и тя скрито води дейна търговия с него. Това състояние прави самата концепция на блокадата безсмислена.
„Подвигът на бойците на военачалник Н.Н. Раевски край Салтановка 11 юли 1812“, 1912, Николай СамокишСвободни източници
Нахлулата в рамките на Руската империя „Велика армия“ наброява над 400 000 души. В последвалите месеци тя получава запаси, наброяващи 200 000. В състава на армията има швейцарци, поляци, немци, испанци, португалци, холандци и бойци от други националности. Много от тях биха предпочели да водят война против Наполеон, а не за него, само че в изискванията на тоталното владичество на Франция в Европа те просто нямат избор. Самите французи съставляват малко над половината от всички войски.
Битката при Клястици, 1812 година, Петер декор ХесСвободни източници
Срещу агресора застават три разпръснати съветски армии с обща бройка 230 000 души. Избягвайки генерално стълкновение, което се пробва да реализира Бонапарт, те редовно се отдръпват на изток в дълбочината на страната. На 15 август 1-а и 2-а Западни армии се сплотяват край Смоленск. Изпълняващият длъжността главнокомандващ княз Барклай де Толи възнамерява да продължи отстъплението, само че под публичния напън е заставен да влезе в борба с французите. След два дни на тежки сражения обхванатият от пожари Смоленск е зарязан.
Битката при Смоленск, 1839 година, Жан Шарл ЛанглуаВерсайски дворец/Свободни източници
В този миг съветската акция към този момент престава да е лека разходка за „Великата армия“. Основните сили, които настъпват към „сърцето на Русия“ Москва дружно с Наполеон непрекъснато понасят тежки загуби в конфликтите с съветските войски. Корпусът на маршал Етиен Макдоналд, който пробива към столицата на империята Санкт Петербург, не съумява да превземе даже Рига. Същевременно, в отговор на жестокостта на французите, стремглаво се разрастват мащабите на националната война.
„Всички сухари свършиха, няма и капка вино и водка, хората се хранят единствено с говеждо, добитък, взет от жителите на близките села“, на 27 август до фамилията си офицер от френския гарнизон, който е в Смоленск. „Но и месото не стига за дълго, защото жителите, при приближаването ни, се разбягват и вземат със себе си всичко, което могат, и се крият в гъстите, съвсем непристъпни гори. Нашите бойци оставят знамената си и се разпръскват да търсят храна; съветските мъже, когато ги срещат по единично или в групи, ги убиват с тояги, копия и пушки“.
Кой печели? Дуел на Донския казак с полските уланци, Виктор МазурскиСвободни източници
Стихийно зараждащите в селата отряди за самозащита безжалостно се разправят с останалите бойци и мародерите. Освен това, в тила на вражеската войска работят „летящи“ партизански отряди от хусари и казаци. „Господстващата мисъл на партизаните от тази ера беше да тормозят, изтезават и да вършат каквото е по силите им, с цел да пекат неприятеля на муден огън, без покой и неотстъпно“, написа в своя „Дневник на партизанските действия“, командирът на един от отрядите Денис Давидов.
„Делото на казаците на Платов край Мир 9 юли 1812 г.“ 1912 година, Виктор МазурскиМузей Панорама „Бородино“/Свободни източници
Михаил Кутузов, който на 17 август сменя Барклай де Толи на поста главнокомандващ на съветската войска, изцяло споделя тактиката на своя предходник – да изтощи врага от апетит и да отстъпи в дълбочината на страната. Но обществото желае повече сражения и на 7 септември в село Бородино, на 125 км от Москва, руснаците и французите влизат в жестока битка.
Наполеон на Бородинските височини, 1897 година, Василий ВерешчагинДържавен исторически музей/Свободни източници
След една от най-кръвопролитните борби в историята на XIX в. на бойното поле остават да лежат 80 000 души. Нито една от страните по този начин и не съумява да завоюва решителна победа. Както Наполеон по-късно: „Бородинското стълкновение беше най-прекрасното и най-грозното, французите демонстрираха, че са почтени за победа, а руснаците заслужиха да са непобедими“.
Кутузов схваща, че обезкървената съветска войска няма да издържи още една борба. На 13 септември, на боен съвет в с. Фили, е взето мъчно решение – руснаците да правят отстъпка и да оставят античната столица на съперника. „Със загубата на Москва не е изгубена Русия. Основната задача е да се запази армията“, тогава главнокомандващият.
Събор във Фили, 1880 година, Алексей КившенкоДържавна Третяковска галерия/Свободни източници
След като завладява Москва, френският император взема решение, че най-сетне е извоювал победа и стартира да чака пратеници на цар Александър I с предложение за мир. Вместо това го посреща заплашителен пожар, унищожил ¾ от дървените постройки в града. „Какво ужасно представление! Те сами ги палят… Каква увереност! Какви хора! Това са скити!“, императорът, до момента в който гледа вилнеещите огнени океани от Кремъл.
На сцената. Лоши вести от Франция, 1887-1895, Василий ВерешчагинМузей на Отечествената война от 1812 г./Свободни източници
Принудително бездействаща в Москва, в миналото „Великата“ войска стремглаво се разлага от пиене и мародерства. След като не съумява да се контракти с руснаците и отхвърля предлагането на своите военачалници да презимува в града, Наполеон и войската му го напущат на 19 октомври.
Французите възнамеряват да пробият на югозапад откъм Калуга, където има хранилища с снабдяване за съветската войска. На 24 октомври в дребното градче Малоярославец те се сблъскват с изпратената да ги пресрещна Кутузова армия.
Битка за Малоярославец 12 октомври 1812 година, Николай СамокишМузей Панорама „Бородино“/Свободни източници
„На всяка стъпка попадахме на откъснати ръце и крайници, търкаляха се откъснати от смачкани от преминаващите артилерийски оръдия глави“, си очевидецът на сраженията Йожен Лабом. „От къщите бяха останали единствено димящи отломки, под чиято пепел, надничаха полунатрошени скелети“. Независимо, че градчето остава зад французите, поради огромните загуби, те се оказват неспособни да се придвижат напред. Наполеон потегля по към този момент разрушения от войската му смоленски път.
Няколко съветски армии следват отстъпващия съперник от разстояние, изчаквайки комфортен миг за офанзива. Нито за минута „летящите“ партизански отряди не оставят французите на мира, а изтощените бойци имат и огромни шансове да се нанижат и на селските вили.
В средата на октомври край град Красний съветската армия съумява да разгроми корпуса на принц Йожен дьо Боарне, принц Луи-Никола Даву и Мишел Ней. Французите губят 10 000 убити и още 26 000 ранени. „Цели тълпи от французи, единствено при появяването на нашите дребни отряди на огромния път, бързо хвърляха оръжието“, Давидов.
Битката при Красний, 1849 година, Петер декор ХесЕрмитаж/Свободни източници
На 24 ноември 80-хилядната френска войска (от която единствено половината може да държи оръжие в ръце) потегля към река Березина. Зад нея има директен път към границата на Руската империя и съюзното на Наполеон Варшавско херцогство.
„Всеки се грижи единствено за персоналното си самозапазване, – офицер Вцоне де Маренгоне, – дисциплината е отслабена окончателно; към този момент няма ред: с цел да се добере до моста, мощния изблъсква слабия и върви през натрупа му. На тълпи се втурват към прелеза; по тази причина, преди да излязат на моста, им се постанова да се катерят по купчини тела и развалини; доста ранени, заболели бойци, дами, съпровождащи армията, се изхвърлят на земята и се тъпчат с крайници: стотици хора са прегазени от оръжията“.
Отстъплението на Наполеон от Москва, 1851 година, Адолф НортейнСвободни източници
Настъпващата съветска войска се пробва да хване французите в капан, само че императорът, щабът му, армията и елементи от войските въпреки всичко съумяват да пробият на запад. На останалите въобще не им провървява толкоз: към 50 000 души умират в багра, попадат в плен или потъват в студените води на Березина.
Френско оттегляне през Березина 17 (29) ноември 1812, 1844, Петер декор ХесHermitage Amsterdam/Свободни източници
„Великата армия“ престава да съществува, само че получилият заплашителен удар Наполеон още не е дефинитивно грохнал. Руските войски би трябвало да преминат цяла Европа, да пролеят доста кръв и да влязат в Париж, с цел да може най-сетне френският император да се отхвърли от престола.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Оказва се, че градът се трансформира в могила за „Великата армия“.
В нощта на 23 против 24 юни 1812 година лейбгвардисти от Казашкия полк, който патрулира границата на Руската иперия на р. Неман покрай Ковно (днешен Каунас) открива, че на брега се разполагат рота френски сапьори. „Кой идва?“, им на френски съветски офицер. „Франция“, дават отговор безшумно бойците. „Какво се каните да вършиме тук?“, продължава руснакът. „Ще видите, да ви вземат дяволите!“. След като получават този дръзновен отговор, казаците изстрелват залп по сапьорите и отстъпват. Така приключва първата битка в започващата Отечествена война през 1812 година – спор, който ще докара до цялостно прекрояване на политическата карта на Европа.
Армията на Наполеон минава през Неман, 1911 година, Виктор МазурскиСвободни източници
Наполеон Бонапарт разчита, че военната акция в Русия ще премине бързо и сполучливо, а след нейния победоносен край ще успее да наложи волята си на цар Александър I. Преди всичко, императорът възнамерява да върне Русия в системата на континенталната обсада, посредством която Франция се пробва да задуши Англия стопански.
Формално царят е заставен да се причисли към нея още през 1807 година след провалянето от французите във Фридландското стълкновение. Но за Русия е извънредно неизгодно да скъса икономическите си връзки с „мъгливия Албион“ и тя скрито води дейна търговия с него. Това състояние прави самата концепция на блокадата безсмислена.
„Подвигът на бойците на военачалник Н.Н. Раевски край Салтановка 11 юли 1812“, 1912, Николай СамокишСвободни източници
Нахлулата в рамките на Руската империя „Велика армия“ наброява над 400 000 души. В последвалите месеци тя получава запаси, наброяващи 200 000. В състава на армията има швейцарци, поляци, немци, испанци, португалци, холандци и бойци от други националности. Много от тях биха предпочели да водят война против Наполеон, а не за него, само че в изискванията на тоталното владичество на Франция в Европа те просто нямат избор. Самите французи съставляват малко над половината от всички войски.
Битката при Клястици, 1812 година, Петер декор ХесСвободни източници
Срещу агресора застават три разпръснати съветски армии с обща бройка 230 000 души. Избягвайки генерално стълкновение, което се пробва да реализира Бонапарт, те редовно се отдръпват на изток в дълбочината на страната. На 15 август 1-а и 2-а Западни армии се сплотяват край Смоленск. Изпълняващият длъжността главнокомандващ княз Барклай де Толи възнамерява да продължи отстъплението, само че под публичния напън е заставен да влезе в борба с французите. След два дни на тежки сражения обхванатият от пожари Смоленск е зарязан.
Битката при Смоленск, 1839 година, Жан Шарл ЛанглуаВерсайски дворец/Свободни източници
В този миг съветската акция към този момент престава да е лека разходка за „Великата армия“. Основните сили, които настъпват към „сърцето на Русия“ Москва дружно с Наполеон непрекъснато понасят тежки загуби в конфликтите с съветските войски. Корпусът на маршал Етиен Макдоналд, който пробива към столицата на империята Санкт Петербург, не съумява да превземе даже Рига. Същевременно, в отговор на жестокостта на французите, стремглаво се разрастват мащабите на националната война.
„Всички сухари свършиха, няма и капка вино и водка, хората се хранят единствено с говеждо, добитък, взет от жителите на близките села“, на 27 август до фамилията си офицер от френския гарнизон, който е в Смоленск. „Но и месото не стига за дълго, защото жителите, при приближаването ни, се разбягват и вземат със себе си всичко, което могат, и се крият в гъстите, съвсем непристъпни гори. Нашите бойци оставят знамената си и се разпръскват да търсят храна; съветските мъже, когато ги срещат по единично или в групи, ги убиват с тояги, копия и пушки“.
Кой печели? Дуел на Донския казак с полските уланци, Виктор МазурскиСвободни източници
Стихийно зараждащите в селата отряди за самозащита безжалостно се разправят с останалите бойци и мародерите. Освен това, в тила на вражеската войска работят „летящи“ партизански отряди от хусари и казаци. „Господстващата мисъл на партизаните от тази ера беше да тормозят, изтезават и да вършат каквото е по силите им, с цел да пекат неприятеля на муден огън, без покой и неотстъпно“, написа в своя „Дневник на партизанските действия“, командирът на един от отрядите Денис Давидов.
„Делото на казаците на Платов край Мир 9 юли 1812 г.“ 1912 година, Виктор МазурскиМузей Панорама „Бородино“/Свободни източници
Михаил Кутузов, който на 17 август сменя Барклай де Толи на поста главнокомандващ на съветската войска, изцяло споделя тактиката на своя предходник – да изтощи врага от апетит и да отстъпи в дълбочината на страната. Но обществото желае повече сражения и на 7 септември в село Бородино, на 125 км от Москва, руснаците и французите влизат в жестока битка.
Наполеон на Бородинските височини, 1897 година, Василий ВерешчагинДържавен исторически музей/Свободни източници
След една от най-кръвопролитните борби в историята на XIX в. на бойното поле остават да лежат 80 000 души. Нито една от страните по този начин и не съумява да завоюва решителна победа. Както Наполеон по-късно: „Бородинското стълкновение беше най-прекрасното и най-грозното, французите демонстрираха, че са почтени за победа, а руснаците заслужиха да са непобедими“.
Кутузов схваща, че обезкървената съветска войска няма да издържи още една борба. На 13 септември, на боен съвет в с. Фили, е взето мъчно решение – руснаците да правят отстъпка и да оставят античната столица на съперника. „Със загубата на Москва не е изгубена Русия. Основната задача е да се запази армията“, тогава главнокомандващият.
Събор във Фили, 1880 година, Алексей КившенкоДържавна Третяковска галерия/Свободни източници
След като завладява Москва, френският император взема решение, че най-сетне е извоювал победа и стартира да чака пратеници на цар Александър I с предложение за мир. Вместо това го посреща заплашителен пожар, унищожил ¾ от дървените постройки в града. „Какво ужасно представление! Те сами ги палят… Каква увереност! Какви хора! Това са скити!“, императорът, до момента в който гледа вилнеещите огнени океани от Кремъл.
На сцената. Лоши вести от Франция, 1887-1895, Василий ВерешчагинМузей на Отечествената война от 1812 г./Свободни източници
Принудително бездействаща в Москва, в миналото „Великата“ войска стремглаво се разлага от пиене и мародерства. След като не съумява да се контракти с руснаците и отхвърля предлагането на своите военачалници да презимува в града, Наполеон и войската му го напущат на 19 октомври.
Французите възнамеряват да пробият на югозапад откъм Калуга, където има хранилища с снабдяване за съветската войска. На 24 октомври в дребното градче Малоярославец те се сблъскват с изпратената да ги пресрещна Кутузова армия.
Битка за Малоярославец 12 октомври 1812 година, Николай СамокишМузей Панорама „Бородино“/Свободни източници
„На всяка стъпка попадахме на откъснати ръце и крайници, търкаляха се откъснати от смачкани от преминаващите артилерийски оръдия глави“, си очевидецът на сраженията Йожен Лабом. „От къщите бяха останали единствено димящи отломки, под чиято пепел, надничаха полунатрошени скелети“. Независимо, че градчето остава зад французите, поради огромните загуби, те се оказват неспособни да се придвижат напред. Наполеон потегля по към този момент разрушения от войската му смоленски път.
Няколко съветски армии следват отстъпващия съперник от разстояние, изчаквайки комфортен миг за офанзива. Нито за минута „летящите“ партизански отряди не оставят французите на мира, а изтощените бойци имат и огромни шансове да се нанижат и на селските вили.
В средата на октомври край град Красний съветската армия съумява да разгроми корпуса на принц Йожен дьо Боарне, принц Луи-Никола Даву и Мишел Ней. Французите губят 10 000 убити и още 26 000 ранени. „Цели тълпи от французи, единствено при появяването на нашите дребни отряди на огромния път, бързо хвърляха оръжието“, Давидов.
Битката при Красний, 1849 година, Петер декор ХесЕрмитаж/Свободни източници
На 24 ноември 80-хилядната френска войска (от която единствено половината може да държи оръжие в ръце) потегля към река Березина. Зад нея има директен път към границата на Руската империя и съюзното на Наполеон Варшавско херцогство.
„Всеки се грижи единствено за персоналното си самозапазване, – офицер Вцоне де Маренгоне, – дисциплината е отслабена окончателно; към този момент няма ред: с цел да се добере до моста, мощния изблъсква слабия и върви през натрупа му. На тълпи се втурват към прелеза; по тази причина, преди да излязат на моста, им се постанова да се катерят по купчини тела и развалини; доста ранени, заболели бойци, дами, съпровождащи армията, се изхвърлят на земята и се тъпчат с крайници: стотици хора са прегазени от оръжията“.
Отстъплението на Наполеон от Москва, 1851 година, Адолф НортейнСвободни източници
Настъпващата съветска войска се пробва да хване французите в капан, само че императорът, щабът му, армията и елементи от войските въпреки всичко съумяват да пробият на запад. На останалите въобще не им провървява толкоз: към 50 000 души умират в багра, попадат в плен или потъват в студените води на Березина.
Френско оттегляне през Березина 17 (29) ноември 1812, 1844, Петер декор ХесHermitage Amsterdam/Свободни източници
„Великата армия“ престава да съществува, само че получилият заплашителен удар Наполеон още не е дефинитивно грохнал. Руските войски би трябвало да преминат цяла Европа, да пролеят доста кръв и да влязат в Париж, с цел да може най-сетне френският император да се отхвърли от престола.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ