Франция все още не може да забрави Емил Костадинов и

Франция към момента не може да не помни Емил Костадинов и кошмарната за тях вечер на 17 ноември 1993-та година, когато нашия народен тим по футбол победи техния с 2:1 в Париж и се класира на Мондиала в Съединени американски щати. Сега одобряваме французите на стадион " Васил Левски " в опит да повторим подвига в София и да победим още веднъж именития си противник. По този мотив Костадинов даде изявление за " Франс прес ".

Как се чувствахте преди мача на 17 ноември 1993-та година?

- Знаехме, че имаме късмет да се класираме, в случай че победим. Тогава тимът на Франция бе доста мощен, един от наи-добрите в историята на страната. Но ние разполагахме с футболисти от международна класа. Франция откри резултата, само че нашият първи гол (Костадинов изравнява в З7-ата минута) ни успокои и направи французите нервни. През второто полувреме Франция игра напрегнат, най-малко ние по този начин го усетихме на терена. И използвахме шанса си.

Какво си помислихте, когато в 90-ата минута получихте паса от Пенев, след който вкарахте втория си гол?

- В такива моменти не си казваш нищо, а се опитваш да използваш обстановката по най-хубавия метод. Този път се получи.

Давид Жинола отнесе доста рецензии във Франция, тъй като в тази обстановка разреши на България да овладее топката. На него ли дължите успеха?

- Не мисля, че Жинола е отговорен за загубата на Франция. Отговорността е на целия тим. Това нямаше да се случи, в случай че не се бяха прибрали да пазят равния резултат.

Вярно ли е, че едвам не сте пропуснали мача поради проблем с визата?

- Да. Тогава играех в Порто. Цял месец не ми дадоха виза и това бе дразнещо. Накрая с Пенев пристигнахме с кола от Германия.

Какво промени в живота ви този мач?

- Позволи ми за първи път да вземам участие на международно. Това е най-голямото предизвикателство и наи-голямата компенсация за един футболист. България приключи четвърта и това е наи-големият ни триумф в историята. Това ми разреши да мина в Байерн (Мюнхен), в един от най-големите клубове в света.

След този мач ви считат за страшилището за френския футбол...

- Не бих споделил чудовище. Но във Франция се научиха да почитат българския футбол.

Какви бяха следствията от този мач за френския футбол съгласно вас?

- В идващите години Франция откри вярното решение, с цел да направи тима си международен и европейски първенец. От неуспехите може да има изгода и ръководителите на френския футбол взеха верните решения. По някакъв метод ние допринесохме за развиването на френския фтбол.

Сятате ли, че споменът за 1993-та година ще тежи върху мача в събота?

- Повечето от френските играчи не бяха родени тогава. Но Франция още веднъж ще бъде напрегнат, тъй като се нуждае от победа непременно. По тази причина ние имаме шансове. Топката е от женски жанр и всичко може да се случи (смее се).

Още повече че България няма загуба вкъщи в тези квалификации...

- Да, момчетата играят доста добре вкъщи, побеждаваме и това е отлично. Но тимът е млад, с дребен опит. Трябва още работа, с цел да бъдем на международно ниво.

Вашето потомство със Стоичков и Пенев бе извънредно. Защо няма други такива след вас?

- Защото страната и клубовете не направиха това, което свършиха във Франция - футболни школи, 24-часова подготовка на младите. Без доста работа няма да стигнем до средата.

По ваше време бе друго, когато бяхте построен като състезател в ЦСКА...

- Да. Още напълно млади ние тренирахме целогодишно и това доста ни оказа помощ. Играехме дружно още от деца (със Стоичков и Пенев).

Това промени ли се след края на комунизма?

- Може да се каже. Демокрацията не е потребна за спорта, тъй като скапва дисциплината и младите мислят за други неща (смее се).

Но пък се възползвахте от прекосяването в западни клубове.

- Да. Играчите бяха от огромна класа. Дисциплината бе друга в Порто, Байерн и Ла Коруня. В тимовете атмосферата бе като в семейство. Можехме да отидем на ресторант, да пием по чаша. Тук това не бе неразрешено, само че доста прецизно ни следяха какво вършим. Свободата оказва помощ за построяването на личността.

Сега, на 50 години, стетехнически шеф в Българския футболен съюз и отговаряте за младите. Какво миспите за бъдещото потомство?

- Опитвам се да предам моя опит на младите, да им оказа помощ да израстнат. За 5 години се класирахме два пъти на европейско и това е доста добре. Равнището се покачва, само че към момента незадоволително.

Бяхте в управлението и на ЦСКА. Има ли опция да се върнете в клуба?

- Не, работата ми сега ме задоволява. Имам независимост на деяние, което е най-важното. Имам чувството, че върша нещо позитивно за българския футбол.

През 1993-та година селекционерът на Франция Дидие Дешан бе ваш противник. Какво бихте желали да му кажете преди мача в събота?

- Не желая да му поисквам триумф. Нека по-добрият да победи.