Франция не е надежден партньор на англоговорящите защитници на свободата,

Франция не е благонадежден сътрудник на англоговорящите бранители на свободата, Еманюел Макрон показва за какво англосферните демокрации не го виждат като благонадежден сътрудник. В акт на съвсем смешен яд той отдръпна посланиците си от Канбера и Вашингтон, замразява връзки поради договорката за отбрана AUKUS, но оставя своите посланици в Москва и Пекин, написа The Telegraph. Това не е първият път, в който Макрон подрежда на френските дипломати да се приберат вкъщи в припадък на яд. Той отдръпна посланика си от Рим, откакто италиански политик поддържа " жълтите жилетки "  и отдръпна посланика си от Анкара, когато президентът Ердоган допусна, че може да е леко вманиачен. Макрон е ядосан от формализирането на морския пакт сред трите най-големи англоезични сили. Алиансът AUKUS е толкоз бездънен, колкото всеки, който съществува измежду самостоятелни страни. Той планува продан на научни и военни ноу-хау, даже на нуклеарни технологии. Първият план е да даде на Австралия подводен нуклеарен, самодейност, която ще сътвори работни места в Бароу и Глазгоу, макар че окончателното сглобяване на подводниците ще се случи в Аделаида. AUKUS е на всяко равнище едно позитивно развиване, знак, че към момента има възрастни, които патрулират из детската площадка. Австралия ще стане едвам седмата страна с нуклеарен флот - съществено изказване в противоречивите води на Тихия океан. Проблемът, от позиция на Париж, е, че тази договорка замества предходното съглашение, съгласно което Австралия трябваше да купи дизелово-електрически подводници от Франция. Новината за пакта бе наречена от външният министър Жан-Ив Льо Дриан  " удар с нож в гърба ". Бруно Тетраис от Fondation pour le Recherche Stratégique го разказва като " удар, сходен на Трафалгар ". Човек усеща, като че ли французите съвсем се любуват на гнева си. Човешко е единствено да усети някакво праведно зарево, когато интуицията ви се оправдае и ето - очевидно удостоверение на всеки френски фатализъм за лъжливи англосаксонци. Няма значение, че както търпеливо показват австралийските политици, изпълнителите са изоставали от графика. Това не се отнася най-вече за подводници. Ставаше дума за поредност от по-абстрактни понятия, които имат огромно значение за нашите съседи: le rang, la gloire, l`amour-propre. Все отново си коства да се намерения за какво водачите на англосферата постъпиха по този начин. В края на краищата Франция е една от дребното страни в света, способни да проектират световни военноморски сили и има обилни територии в Тихия океан. Защо не е считана за главен съдружник? Голяма част от отговора е обвързван с войнствеността на Макрон към Англия през последните четири години. Отново и още веднъж той натоварваше търпението на други водачи на Европейски Съюз, като подхващаше борби, даже когато нямаше залог за европейските ползи. От военни спътници до ирландската граница, той зае излишно твърди позиции. Неговото несъгласие против еквивалентността във финансовите услуги евентуално е наранило компаниите от Европейски Съюз повече, в сравнение с банките в Лондон. Неговото раздразнително разпитване за ефикасността на AstraZeneca подхранва съмненията на имунизацията в Африка и съвсем несъмнено предизвиква ненужни смъртни случаи. На два пъти, първо по време на договарянията за Брекзит, а по-късно по време на рибарския конфликт в Джърси, той заплаши да прекъсне доставките на електрическа енергия - тип експанзия, която свързваме с Владимир Путин. Нито едно от тези неща, да го дефинирам допустимо най-нежно, не е акт на благонадежден съдружник. Всъщност, тъкмо сега, в който тримата водачи на англосферата седнаха да подпишат договорката на срещата на Г-7 през юни в Корнуол, френският президент настояваше да държи британските салами отвън Северна Ирландия. Контрастът надали би могъл да бъде по-ясен. Но би било неправилно да се сложи всичко това върху личността на един президент. Дипломатическият и политически хайлайф на Франция по принцип поема линията на Макрон, както и множеството еврократи - въпреки и доста, не множеството европейски национални държавни управления. Жозеп Борел, беззащитният старик, който служи като външен министър на ЕС, съобщи, че е наскърбен, че не е били съветвани авансово, възприятие, необятно озвучено в Брюксел. Може би виждаме наново появяване на по-старо разделяне, разделяне, което бе прикрито от потребностите на Студената война, само че това в никакъв случай не изчезна. Англия и нейните съдружници в англосферата обичайно мислят в морско отношение, до момента в който вероятностите на Франция са континентални. Точно тази разлика в светогледа е представена от Шарл де Гол, когато изяснява решението си да наложи несъгласие на първите две молби на Англия за участие в Европейска икономическа общност. Англия и Франция имат нужни комплицирани връзки. Не сме обменяли неприятелски огън от 1815 година насам - в случай че не броите потъването на френския флот в Оран през 1940 година във ВСВ, за де не попадне в неверни ръце, епизод, за който колкото по-малко се споделя, толкоз по-добре. Всъщност ние сме съдружници (повече или по-малко) от 1904 година И въпреки всичко през по-голямата част от това време ние бяхме приятели-врагове, борехме се за комерсиално и дипломатическо преимущество, даже когато осъзнавахме, че когато чиповете са свалени, ние споделяме интерес към всеки триумф на другия. Един от случаите, когато разполагахме военна мощ дружно, бе взаимното навлизане в Суец през 1956 година, което приключи с неуспех заради липса на американска поддръжка - решение, за което Айзенхауер съжалява до гибелта си. Англия и Франция направиха радикално разнообразни заключения от това. Англичаните имат вяра, че спирането на връзките сред Лондон и Вашингтон е било пагубно и че триумфът на свободата в света зависи от по-тесен англо-американски съюз. Французите, в противен случай, стигнаха до извода, че на Съединени американски щати не може да се разчита и че тяхната сигурност зависи от построяването и воденето на европейски блок. На идната година е подписан Римският контракт. Докато руските танкове се натрупваха оттатък Елба, тези разлики бяха, в случай че не изцяло забравени, най-малко отсрочени. Франция се отдръпна от интегрираното командване на НАТО, само че въпреки всичко се показа като член на западния алианс - сложен и самостоятелен член, несъмнено, само че в последния разбор член, подготвен да помогне с каквото може. Англия, от своя страна, видя отбраната на Западна Европа като своя съществена стратегическа цел, изтегляйки се от своите азиатски и африкански бази, с цел да може да си разреши уговорките си по НАТО. Дипломатическите догатки могат да продължат десетилетия, откакто първичната им аргументация е отминала, само че превишаването не продължава постоянно. Краят на Студената война разреши на Франция да мисли за следващ път в континентален проект, а Англия за следващ път да вдигне очи към открития основен път. Изведнъж се преместихме назад в многополюсен свят, свят на изменящи се съюзи и ползи. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики отстрани главната цел на НАТО и освободи членовете му да следват разнообразни пътища. Тъй като географската непосредственост губи смисъла си, Англия се причислява към Съединените щати в тихоокеанска точка. За избран тип французи тази тактика е в допълнение доказателство, че британците са договорили външната си политика с Вашингтон. В реалност някои чиновници на Елисейския замък смятаха Англия за американска колония, с която не си коства да се карате. В петък вечерта френският министър по европейските въпроси Клемент Бон разказа английската политика като форма на " признат подвластен статут " към САЩ. Това, което наподобява не идва на мозъка на тези умни админи, е, че Англия, Съединени американски щати и Австралия, защото имат общо политическо завещание, са склонни да подхождат към проблемите по един и същи метод. Те ценят, тъй като техните институции са ги научили да ценят персоналната независимост. Те признават отговорността да отстояват, доколкото могат, легален и демократичен интернационален ред. Те са подготвени да се опълчват на насилниците - изключително когато някой от тях пред дулото. Австралия е подложена на дипломатически и стопански наказания от Пекин, защото прикани за интернационално следствие за произхода на Covid-19. По съвест Англия не можеше да остави своя съдружник без поддръжка. Ако това означаваше да й помогнете да придобие най-ефективните подводници, дано бъде по този начин. Австралия е в рисков квартал. Огромните териториални упоритости на Китай са враждебни искания освен против прилежащи страни, само че и против Филипините, Малайзия, Индонезия и Бруней. Съюзниците на англосферата не са агресорите тук. Все отново някой би трябвало да ускори и резервира интернационалното право. Някой би трябвало да пази правата на дребните страни, застрашени от несъразмерни упоритости на съседи. Някой би трябвало да пази правилата на националния суверенитет и териториалната пълномощия. Не за първи път наподобява, че отговорността за отбрана на свободата е паднала на англоговорящите демокрации. За някои в Германия това съставлява " оповестяване на война " на Европейски Съюз и опасност за единството на Запада. За британците това е средство за намиране на пътя ни в света след Брекзит, смела и осезаема реализация на обещанието за световна Англия. За французите това е просто " удар с нож в гърба ". Възмущението от Париж взема разнообразни форми. Въпреки че формалните лица насочат необятни рецензии за хипотетично изменничество и безнаказаност против Австралия и Съединени американски щати, те се пробват да отхвърлят Англия просто като " младши сътрудник " в договорката. Le Monde цитира източник от френското държавно управление, че решението за отзоваване на посланици от Вашингтон и Канбера, само че не и от Лондон, е имало за цел съзнателно да се пренебрегне Борис Джонсън, с цел да се илюстрира хипотетичната маловажност на Обединеното кралство. Жан-Ив Льо Дриан съобщи, че Франция е решила да не отзовава посланика си във Англия във връзка разногласието, защото Франция била осведомена с " непрекъснатия опортюнизъм " на Обединеното кралство. Той твърди, че Джонсън е " петото колело на каретата ". Клемент Бон: " Нашите английски другари ни обясниха, че напущат Европейски Съюз, с цел да основат световна Англия. Можем да забележим, че това е завръщане в американския скут и форма на васалитет. Обединеното кралство явно се пробва да стъпи на крайници, може би липсва мисъл за стратегическото бъдеще. Днес те се крият в американската кошара. Надявам се, че това няма да бъде тяхната политика през идващите десетилетия. " Каквато и да е достолепието на тези изказвания, събитията от тази седмица разцепиха старите съюзи и демонстрираха, че президентът Джо Байдън е подготвен да раздра правилника, с цел да противодейства на Китай. Ядреното партньорството AUKUS е сеизмично пренареждане. Някои специалисти възприемат изключването на Франция от AUKUS като доказателство, че към страната просто няма задоволително доверие, когато става въпрос за шерване на военните бижута в короната на технологиите за подводно нуклеарно задвижване. Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни науки в Кралския лицей в Лондон, уточни " откритите модели на съдействие " в мрежата за продан на разследваща информация " Пет очи ", включваща Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия и Нова Зеландия, както и дългогодишното партньорство сред Обединеното кралство и Съединени американски щати за ядрено съдействие. " Конгресът ще би трябвало да бъде уверен да притегли Австралия към адреното лоно. Франция е крачка прекомерно надалеч. " Последиците за европейската отбранителна политика могат да бъдат големи. Дипломатите в Брюксел към този момент приказват, че Франция употребява разногласието, с цел да ескалира усилията си за по-тясна военна интеграция в Европейски Съюз. Френският мотив е, че изборът на президента Байдън не е направил нищо, с цел да излекува неустойчивостта, която набъбна във външната политика на Съединени американски щати по време на Тръмп, което значи, че европейската сигурност в последна сметка би трябвало да разчита на нова европейска войска. Страните членки на Европейски Съюз към този момент обмислят проекти за основаване на сили за бързо реагиране, които да разрешат на блока да работи без значение от Съединени американски щати. Като най-големият боен състезател в Европейски Съюз след напускането на Обединеното кралство, такова съглашение евентуално ще бъде доминирано от Франция и заплашва да маргинализира НАТО, към момента главната цитадела против враждебна Русия. Лорд Рикетс, някогашен дипломат на Обединеното кралство във Франция, съобщи, че новата договорка повдига въпроса защо въобще е десетилетният алианс. Той също по този начин допусна, че Франция ще откри способи да отмъсти на сътрудниците си от НАТО. Това накара Аурели Бонал, заместник-посланик на Франция във Вашингтон, да отхвърли, че имат поради такова нещо. Страховете от разпадането на западния защитителен съюз сигурно са осезаеми през последните няколко дни. Андреас Михаелис, дипломат на Германия в Обединеното кралство, допусна, че новото партньорство ще заплаши " съгласуваността и единството на Запада ". " Това единение ще изисква доста старания ", сподели той. Обемът на френския яд частично би трябвало да отразява равнището им на изненада от анулирането на контракта за Barracuda и оповестяването на AUKUS. Накратко, те наподобяват изцяло заслепени. Всъщност, до момента в който срещата на върха на Г-7 през юни в Корнуол генерира заглавия за очевидния " брак " сред президентите Байдън и Макрон и разгръщащата се " война с салами " сред Англия и Европейски Съюз, в този момент се оказва, че пактът за нуклеарните подводници се обсъждал уединено сред Джонсън, Байдън и Скот Морисън. Сделката обаче се приготвяше от известно време. Това бе толкоз загадка договорка (толкова противоречива), че съгласно известията единствено 10 души в английското държавно управление знаеха за нея. Описан от източник на защитата като сцена от разказ на Джон льо Каре, срещата през март в Лондон сред австралийския вицеадмирал Майкъл Нунан и адмирал сър Тони Радакин, първият английски морски пълководец, сложи на релсите развой, в който Австралия е издигната в челната позиция на военния отговор на Запада против Китай. Вицеадмирал Нунан пита дали Англия и Съединени американски щати ще оказват помощ на страната му да построи флот от нуклеарни подводници. Ако, съгласно него, Австралия би трябвало да противодейства съответно на китайската експанзия в Индо-Тихоокеанския район, тя се нуждае от по-бързи, скрити и по-далекообвхатни подводници от 12-те дизелово-електрически подводници Barracuda, които бяха поръчали от Франция през 2016 година като част от контракт за 47 милиарда английски лири. Резултатът, който се получи от Франция и нейния президент, който е изправен пред избори следващата година, е жесток. Изглежда Франция е изключително афектирана от отношението на Морисън. Източници в Париж споделиха на Politico, че след визитата в Австралия през февруари-март от шефа на строителите на френските подводници Naval Group за решение на механически проблеми, френските управляващи считали, че няма проблеми с партньорството. През юни Макрон бе хазаин на Морисън в Париж. Според източник, Морисън пита за адаптивността на 12-те подводници, което кара Макрон да пита непосредствено дали австралийците обмислят нуклеарни качества. Съобщава се, че Морисън е избегнал отговор, само че на 30 август и двете страни потвърдиха уговорката си към програмата за подводници. Напускайки формалната си резиденция в Канбера в събота, заминаващият си френски дипломат Жан-Пиер Тебо бе сърдит. Разкривайки, че е схванал за решението на AUKUS от австралийската преса, той сподели: " Това е голяма неточност, доста, доста неприятно отношение към сътрудник ". Независимо от етиката на обстановката, Макрон в този момент е упрекнат в доверчивост и неуспех на държавнически умения. Германската преса се обърна по-специално към френското държавно управление Süddeutsche Zeitung написа, че французите са " политически предадени и унижени " от решението, питайки дали Макрон " слуша, когато американският президент дава речи по външна политика ". " Това, че Австралия ще бъде значим съдружник за Вашингтон (и най-малко предвид на този район на света, по-голям от Франция), можеше да бъде ясно и за Париж. По същия метод трябваше да се разбере, че Австралия избира да избере Съединени американски щати, в сравнение с Франция, в случай че би трябвало да вземе решение за защитна мощ в новата Студена война сред Китай и Съединени американски щати. Междувременно Frankfurter Allgeine разяснява, че французите " към този момент бяха охладили шампанското ", с цел да отпразнуват договорката, когато бяха зашлевени от известието. Берлинският Tagesspiegel заяви, че Франция е получила " жесток урок по геополитика ", който илюстрира, че няма военния капацитет на Обединеното кралство. " За разлика от Англия, Франция няма световна мощност във военно отношение. Европейският съюз надалеч не се приема съществено в партньорство за сигурност отвън личния си континент ". Die Welt характеризира AUKUS на Байдън, който удари Франция в лицето, като оповестяване на война на Европейски Съюз. Въпреки политическата жега, някои считат, че реакцията на Макрон е резултат от студени политически калкулации. Муджтаба Рахман, ръководещ шеф за Европа в консултантската група за политически риск на Евразия: " Решението на Макрон да ескалира частично е изборно пресмятане ". " Той си спомня, че Ширак закупи известност освен като отхвърли да нападне Ирак, само че като пое самодейността и обществено оспори американската тактика ". " Макрон се надява да притегли огромен сегмент от французите на своя страна преди изборите през април. " Жан-Доминик Мерше, специалист по защитата във вестник L`Opinion, обаче съобщи, че френската реакция на ролята на Англия в договорката прилича " ревнивост ". " В това има форма на ревнивост към Англия, тъй като, за разлика от Съединени американски щати, ние ги виждаме като да са в нашата лига, тъй че това в действителност боли ". Преглъщането е още по-трудно, продължи той, тъй като " климатът сред Лондон и Париж е неприятен във всичко, без значение дали става въпрос за Брекзит, имиграцията или даже защитата ". Австралия отбрани в неделя анулацията на договорката за френски подводници, като съобщи, че държавното управление е отправяло терзания към Париж в продължение на месеци. " Не скърбя за решението да слага националните ползи на Австралия преди всичко ", обясни министър председателят Скот Морисън. Морисън разяснява, че схваща разочарованието на Франция от анулацията на поръчката, само че повтори, че Австралия постоянно би трябвало да взема решения в собствен интерес. " Това е въпрос, който бе издигнат от мен непосредствено преди няколко месеца и ние продължихме да обсъждаме тези въпроси, в това число от министри на защитата и други ".