„Райските острови“ поставят бъдещето на Франция под въпрос
Франция може да бъде изправена пред огромно политическо разтърсване - не по-малко от редица други европейски съседи, които обезверено се борят против сепаратизма. Изборите на далечни острови в Тихия океан ненадейно разкриха какъв брой нежна е в действителност френската страна. Какво ще стане, в случай че Полинезия разгласи своята самостоятелност и какво общо има Китай с това?
Изглежда, че френският президент Макрон, ангажиран с пенсионната промяна, делата в Африка и спора в Украйна, е изгубил надзор над обстановката на част от личната си територия. По-конкретно във Френска Полинезия, където последователите на независимостта завоюваха впечатляваща победа.
Райски острови, Тихия океан
Според резултатите от втория тур на локалните избори 44,2% от гласовете и 38 от 57 места в локалния парламент (Териториално събрание) са получени от партията „ Тавини Хуираатира “ (което значи „ Слуги на хората “ на таитянски), водени от някогашния президент на Полинезия Оскар Темару. Благодарение на тази победа той и неговите сподвижници получават власт над 121 острова за идващите пет години, доста от които изцяло заслужават епитета " божествен ", и 280 хиляди души.
Най-важното обаче съгласно „ Льо Фигаро “ е, че тази победа ще им разреши да обсъдят с родината „ процеса на деколонизация и референдум за правото на самоопределяне “. И надали управляващите в далечна Франция са доста удовлетворени от тази вероятност.
Като начало нищо, както се споделя, не предвещаваше неуспеха на профренския претендент Едуар Фрич, който ръководи архипелага (по-точно пет архипелага) от 2014 година и се утвърди като изцяло предан и благонадежден човек за Париж. Той обаче към този момент е на 71 години и на мнозина им писна, даже единствено тъй като не можа да се оправи с следствията от ковид, който с изключение на всичко друго удари и извънредно значимия за тази част от света туристически отрасъл. Значителната инфлация от 2022 година в Полинезия (8,6%) също не остана незабелязана от популацията.
Освен това Фрич вкара нов Данък добавена стойност и наподобява това е главната му неточност. Партията на Оскар Темару построи своята агитация основно върху анулацията на това изобретение и когато се стигна до втория тур, по-малките партии, които отпаднаха, приканиха своите поддръжници да гласоподават против настоящия президент: всеки, само че не и Фрич.
В резултат на това той загуби единствено няколко % (38,5% против 44,2% за Темару). Но локалната изборна система е проектирана по подобен метод, че този, който е първи, получава доста преимущество в местата в Народното събрание.
След провалянето Фрич даде изявление за таитянския портал, където означи: „ Първо би трябвало да приемем резултата. Искам да пожелая на спечелилите попътен вятър и всеки триумф. “ Въпреки това той упорства, че болшинството от популацията няма да поддържа самодейността за обособяване от Франция: „ Имаме потребност от Франция. Имаме потребност от учители за нашите деца, които имат право на обучение. Днес то коства на страната 60 милиарда тихоокеански франка (парична единица на френските отвъдморски територии). Ако всичко се промени, тогава би трябвало да има проект по какъв начин може да се размени държавната поддръжка в областта на образованието. Нямам отговор на този въпрос, както нямат и последователите на независимостта. Живеем в ера, в която се готви трета международна война. Кой ще ни помогне да защитим териториите си от морето - раковини ли, какво ли? Това не е съществено “,
Трябва да се означи, че спечелилият Оскар Темару е на 78 години, само че вторият човек в партията Моета Брадърсън, която се счита за представител на нейното умерено крило и която се предвижда да стане президент в бъдеще, е единствено на 51. „ Полинезийците гласоподаваха за смяна “, сдържано, правилно и държавно-премерено разяснява в обществените мрежи френският министър на вътрешните работи Жерар Дарманен. И макар че бъдещият президент на Полинезия Брадърсън към този момент съобщи: „ Няма да станем самостоятелни нито на следващия ден, нито идната седмица - нямам усложнения да си подпомагам с Франция и на следващия ден това няма да се промени “, ясно е, че бъдещето на тази - към този момент - част Франция става завладяващо неразбираема.
На първо място, приказваме за група острови, които са на 16 хиляди километра от Париж. И тяхното значение не е единствено в туристическия бизнес, в риболова и в находищата на потребни изкопаеми. Това са извънредно значими стратегически точки, които разрешават на Париж да разшири въздействието си надалеч оттатък границите на Европа.
Загубата на тези територии ще значи, първо, намаляване на Франция, което няма да спре дотук, и второ, че някой различен неизбежно ще заеме мястото на метрополията в Таити и други божествен места. И не е мъчно да се планува кой ще се опита да пропълзи в този парадайс като змия.
Съдейки по политиката на Китай в тази част на света, тя е ориентирана към разширение на всички форми на наличие, в това число и военно. Първо, той прониква в локалния бизнес, по-късно наема цели острови и по-късно може да сътвори военни бази, от които, наред с други неща, може непосредствено да заплашва американските бази на Хавайските острови. Затова Франция постоянно е отказвала да се съгласи на референдум в Полинезия, резултатът от който може да бъде възможното обособяване на тези пет архипелага.
Човек може да си показа какъв брой изнервя Париж да вземем за пример следното размишление в изявление с Оскар Темару: „ Ако проведете референдум за обособяване, това значи, че преди всичко би трябвало да преразгледате изборните описи. Вече може да гласоподава всеки, който е дошъл от мегаполиса и е живял тук най-малко три месеца. Всеки европеец, който пристигна у нас, може да гласоподава след шест месеца. Така че всички тези хора би трябвало да бъдат извадени от описите. За присъединяване в референдума би трябвало да се изготви напълно друг изборен лист “.
И по-късно Оскар Темару прибавя: „ Правото на нациите на самоопределяне е свещено. Неотдавнашна резолюция на Организация на обединените нации припомня, че правото на народа Маохи (коренното население на Таити) би трябвало да се зачита и че точно народът Маохи има правото да има цялото благосъстояние на своята земя. Днес това право принадлежи на страната. Държавата има всичко у нас. Помните ли по какъв начин пишат? Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът. "
Цитатът от Шекспир, представен от умел политик, несъмнено няма да се хареса на Макрон: никакво „ да бъдеш “, като обособяване от Франция няма да го устройва. Всички западни политици доста обичат да приказват за правото на нациите на самоопределяне, когато това право директно визира ползите на други, да вземем за пример Русия.
Но когато Шотландия покаже желанието си да затръшне вратата и да се отдели от Англия или Каталуния се опита да раздра испанската прегръдка и да стане самостоятелна, тогава внезапно се оказва, че в действителност никой няма да разреши Шотландия и Каталуния си отиват.
Освен това корсикански политик Жил Симеони, който поздрави спечелилите и транспарантно загатна, че „ волята на хората, както в Полинезия, по този начин и в Корсика, би трябвало да бъде почетена от Франция “. В родината на Наполеон с огромен интерес наблюдават протичащото се в Таити - и в случай че въпреки всичко Полинезия успее да се отдели, няма подозрение, че Корсика незабавно ще я последва.
Защото времената са се трансформирали и поговорката на Анри IV „ Париж си коства едната литургия “ към този момент не важи. Защото за периферията Париж на Макрон не коства. Ние сами ще можем да управляваме благосъстоянието си, просто му дайте късмет. А на Франция занапред ще бъде показана цялостна сметка за дълготрайните нуклеарни опити на райския атол Муруроа, вследствие на които пострадаха природа и хиляди хора. И единствено Франция да се опита да не заплаща.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Изглежда, че френският президент Макрон, ангажиран с пенсионната промяна, делата в Африка и спора в Украйна, е изгубил надзор над обстановката на част от личната си територия. По-конкретно във Френска Полинезия, където последователите на независимостта завоюваха впечатляваща победа.
Райски острови, Тихия океан
Според резултатите от втория тур на локалните избори 44,2% от гласовете и 38 от 57 места в локалния парламент (Териториално събрание) са получени от партията „ Тавини Хуираатира “ (което значи „ Слуги на хората “ на таитянски), водени от някогашния президент на Полинезия Оскар Темару. Благодарение на тази победа той и неговите сподвижници получават власт над 121 острова за идващите пет години, доста от които изцяло заслужават епитета " божествен ", и 280 хиляди души.
Най-важното обаче съгласно „ Льо Фигаро “ е, че тази победа ще им разреши да обсъдят с родината „ процеса на деколонизация и референдум за правото на самоопределяне “. И надали управляващите в далечна Франция са доста удовлетворени от тази вероятност.
Като начало нищо, както се споделя, не предвещаваше неуспеха на профренския претендент Едуар Фрич, който ръководи архипелага (по-точно пет архипелага) от 2014 година и се утвърди като изцяло предан и благонадежден човек за Париж. Той обаче към този момент е на 71 години и на мнозина им писна, даже единствено тъй като не можа да се оправи с следствията от ковид, който с изключение на всичко друго удари и извънредно значимия за тази част от света туристически отрасъл. Значителната инфлация от 2022 година в Полинезия (8,6%) също не остана незабелязана от популацията.
Освен това Фрич вкара нов Данък добавена стойност и наподобява това е главната му неточност. Партията на Оскар Темару построи своята агитация основно върху анулацията на това изобретение и когато се стигна до втория тур, по-малките партии, които отпаднаха, приканиха своите поддръжници да гласоподават против настоящия президент: всеки, само че не и Фрич.
В резултат на това той загуби единствено няколко % (38,5% против 44,2% за Темару). Но локалната изборна система е проектирана по подобен метод, че този, който е първи, получава доста преимущество в местата в Народното събрание.
След провалянето Фрич даде изявление за таитянския портал, където означи: „ Първо би трябвало да приемем резултата. Искам да пожелая на спечелилите попътен вятър и всеки триумф. “ Въпреки това той упорства, че болшинството от популацията няма да поддържа самодейността за обособяване от Франция: „ Имаме потребност от Франция. Имаме потребност от учители за нашите деца, които имат право на обучение. Днес то коства на страната 60 милиарда тихоокеански франка (парична единица на френските отвъдморски територии). Ако всичко се промени, тогава би трябвало да има проект по какъв начин може да се размени държавната поддръжка в областта на образованието. Нямам отговор на този въпрос, както нямат и последователите на независимостта. Живеем в ера, в която се готви трета международна война. Кой ще ни помогне да защитим териториите си от морето - раковини ли, какво ли? Това не е съществено “,
Трябва да се означи, че спечелилият Оскар Темару е на 78 години, само че вторият човек в партията Моета Брадърсън, която се счита за представител на нейното умерено крило и която се предвижда да стане президент в бъдеще, е единствено на 51. „ Полинезийците гласоподаваха за смяна “, сдържано, правилно и държавно-премерено разяснява в обществените мрежи френският министър на вътрешните работи Жерар Дарманен. И макар че бъдещият президент на Полинезия Брадърсън към този момент съобщи: „ Няма да станем самостоятелни нито на следващия ден, нито идната седмица - нямам усложнения да си подпомагам с Франция и на следващия ден това няма да се промени “, ясно е, че бъдещето на тази - към този момент - част Франция става завладяващо неразбираема.
На първо място, приказваме за група острови, които са на 16 хиляди километра от Париж. И тяхното значение не е единствено в туристическия бизнес, в риболова и в находищата на потребни изкопаеми. Това са извънредно значими стратегически точки, които разрешават на Париж да разшири въздействието си надалеч оттатък границите на Европа.
Загубата на тези територии ще значи, първо, намаляване на Франция, което няма да спре дотук, и второ, че някой различен неизбежно ще заеме мястото на метрополията в Таити и други божествен места. И не е мъчно да се планува кой ще се опита да пропълзи в този парадайс като змия.
Съдейки по политиката на Китай в тази част на света, тя е ориентирана към разширение на всички форми на наличие, в това число и военно. Първо, той прониква в локалния бизнес, по-късно наема цели острови и по-късно може да сътвори военни бази, от които, наред с други неща, може непосредствено да заплашва американските бази на Хавайските острови. Затова Франция постоянно е отказвала да се съгласи на референдум в Полинезия, резултатът от който може да бъде възможното обособяване на тези пет архипелага.
Човек може да си показа какъв брой изнервя Париж да вземем за пример следното размишление в изявление с Оскар Темару: „ Ако проведете референдум за обособяване, това значи, че преди всичко би трябвало да преразгледате изборните описи. Вече може да гласоподава всеки, който е дошъл от мегаполиса и е живял тук най-малко три месеца. Всеки европеец, който пристигна у нас, може да гласоподава след шест месеца. Така че всички тези хора би трябвало да бъдат извадени от описите. За присъединяване в референдума би трябвало да се изготви напълно друг изборен лист “.
И по-късно Оскар Темару прибавя: „ Правото на нациите на самоопределяне е свещено. Неотдавнашна резолюция на Организация на обединените нации припомня, че правото на народа Маохи (коренното население на Таити) би трябвало да се зачита и че точно народът Маохи има правото да има цялото благосъстояние на своята земя. Днес това право принадлежи на страната. Държавата има всичко у нас. Помните ли по какъв начин пишат? Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът. "
Цитатът от Шекспир, представен от умел политик, несъмнено няма да се хареса на Макрон: никакво „ да бъдеш “, като обособяване от Франция няма да го устройва. Всички западни политици доста обичат да приказват за правото на нациите на самоопределяне, когато това право директно визира ползите на други, да вземем за пример Русия.
Но когато Шотландия покаже желанието си да затръшне вратата и да се отдели от Англия или Каталуния се опита да раздра испанската прегръдка и да стане самостоятелна, тогава внезапно се оказва, че в действителност никой няма да разреши Шотландия и Каталуния си отиват.
Освен това корсикански политик Жил Симеони, който поздрави спечелилите и транспарантно загатна, че „ волята на хората, както в Полинезия, по този начин и в Корсика, би трябвало да бъде почетена от Франция “. В родината на Наполеон с огромен интерес наблюдават протичащото се в Таити - и в случай че въпреки всичко Полинезия успее да се отдели, няма подозрение, че Корсика незабавно ще я последва.
Защото времената са се трансформирали и поговорката на Анри IV „ Париж си коства едната литургия “ към този момент не важи. Защото за периферията Париж на Макрон не коства. Ние сами ще можем да управляваме благосъстоянието си, просто му дайте късмет. А на Франция занапред ще бъде показана цялостна сметка за дълготрайните нуклеарни опити на райския атол Муруроа, вследствие на които пострадаха природа и хиляди хора. И единствено Франция да се опита да не заплаща.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ