Франция е страна, която винаги е била възприемана като стабилна

Франция е страна, която постоянно е била възприемана като постоянна котва на еврозоната, само че последните събития демонстрират, че и най-големите стопански системи на Европа могат да попаднат под натиска на политическа неустойчивост и пазарни подозрения. Колапсът на държавното управление на Франсоа Байру докара до парадоксална обстановка: френските 10-годишни облигации към този момент се търгуват при доходности, сравними с тези на Италия, която от десетилетия е знак на фискални опасности и политически безпорядък. Когато вложителите стартират да поставят знак за тъждество сред Франция и Италия във връзка с риска, това е сигнал, че доверието в институциите и политическата непоклатимост на Париж е подкопано.Данните са безапелационни – доходността по 10-годишните бумаги на Франция доближи 3.49%, единствено на косъм от италианските 3.51%, до момента в който Германия остава надалеч обратно със своите 2.44%. Това съответствие е извънредно, тъй като Франция има по-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт – към 114% против 138% за Италия. В естествени условия пазарите би трябвало да дисконтироват по-нисък риск за Париж, само че този път факторът, който тежи, е политиката. Гласуването в Народното събрание с 364 на 194 гласа против държавното управление ясно сподели пукнатините в ръководещата коалиция. Вместо предстоящите 210 гласа в поддръжка на Байру, част от съдружниците се отдръпнаха, а това е знак за разпад на вътрешната дисциплинираност.Сега президентът Еманюел Макрон е изправен пред тежката задача да номинира нов министър-председател, който да оцелее при избор на съмнение. Анализаторите на UBS предвиждат, че това ще се случи в границите на 10 дни, само че даже и да има ново лице, доверието на пазарите няма да се възвърне незабавно. Следващият тест ще бъде през октомври, когато би трябвало да се показа новият финансов законопроект. Там може да се реши ориста на френската непоклатимост, тъй като точно бюджетната политика е лакмусът за вложителите. Ако има ясна тактика, може да последва отдъхване, само че в случай че не – волатилността ще се ускори.Историята ни е учила, че финансовите рецесии постоянно се подхранват от по този начин наречения doom loop – високи доходности усилват разноските за обслужване на дълга, което пък подвига недостига и надлежно още веднъж доходностите. Засега множеството анализатори считат, че Франция няма да попадне в този капан, тъй като има съвсем уравновесен настоящ акаунт и мощна икономическа база. Но самият факт, че подобен сюжет към този момент се разисква, е обезпокоителен. Holger Schmieding от Berenberg акцентира, че пълноценна финансова рецесия е малко евентуална, само че не и изключена.Deutsche Bank също е на мнение, че обстановката е по-скоро удар върху растежа, в сравнение с съдбовен удар върху стопанската система. Те пресмятат, че несигурността ще смъкна с към 0.3 процентни пункта растежа на Брутният вътрешен продукт. Това не е злополука, само че е сигнал, че стопанската система ще буксува. От друга страна, анализаторите означават, че Франция към този момент се е научила да действа в среда на висока неустановеност – предходни шокове са били по-опасни, а в този момент ударите са по-слаби. Това е иронична, само че значима констатация: вложителите към този момент одобряват неустойчивостта като новото обикновено.Пазарното държание ясно демонстрира, че политиката може да тежи повече от стопанската система. Френските индикатори за дълг и недостиг не са трагично по-лоши от предишни години, само че загубата на доверие в държавното управление незабавно се трансформира в по-висока цена на финансиране. В дълготраен проект това може да принуди Макрон да смекчи така и така непопулярните пенсионни промени, с цел да резервира публичната поддръжка. Това ще значи оттегляне от политики, които са основни за стабилизирането на бюджета, което пък може да усили още повече несигурността.Въпросът е какво следва. Ако новото държавно управление успее да прокара бюджет, който да убеди пазарите, че Франция няма да поеме по италианския път на фискална безнаказаност, доходностите може да се стабилизират. Но в случай че институционалната рецесия се задълбочи, сравнението с Италия може да стане трайно, а това би било рисков казус. Френската стопанска система е прекомерно огромна, с цел да бъде пренебрегната, и възможна ескалация би основала напрежение в целия Европейски съюз.От позиция на вложителите, обстановката слага сложни алтернативи. Да държиш френски дълг през днешния ден значи да приемеш по-висока награда за риск, което на доктрина би трябвало да носи по-висока рентабилност. Но зад тази рентабилност стои политическа неустойчивост, която мъчно се калкулира в модели и симулации. В същото време немските бумаги остават сигурното леговище, само че с цената на доста по-ниска възвръщаемост. Балансът сред риск и сигурност още веднъж е в ръцете на вложителите, които този път би трябвало да преценят освен макроикономически индикатори, само че и вътрешнополитически процеси.Заключението в този миг е, че Франция и Италия се оказаха в една и съща рубрика в очите на пазарите – не поради числата, а поради политиката. Това е предизвестие, че доверието се гради мъчно, само че се губи за дни. За Макрон и за идващия министър председател следва основна борба – освен да убедят Народното събрание, само че и да върнат увереността на вложителите, че Франция остава постоянна опора на еврозоната. Ако това не се случи, Европа може да се окаже във вихъра на нова дългова драма, този път не в Рим, а в Париж.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.