Лъв XIV избран за папа заради парите на Америка
Франциск оставил на наследника си дълг от 2 милиарда евро
Донорите в Съединени американски щати на католическата черква настояли пред Ватикана за „ верен “ избор
Папа Лъв XIV e определен на престола на Свети Петър най-много за американските спомоществователи на католическата черква да развържат още повече кесиите си и парите им да изпълнят изпразнената хазна на Ватикана. Защото споминалият се на 21 април Франциск бил оставил на своя правоприемник над два милиарда евро задължения и в този момент Светият трон бил изправен на ръба на банкрут.
А защото финансите му се крепят най-много на парични инжекции от Съединени американски щати, когато през февруари здравословното положение на Франциск се влошило внезапно, мощните отвъдокеански донори сложили на властниците в Римската Курия едно само изискване за увеличение на финансовата им помощ - да бъде определен „ верният папа “. Тоест, американец и техен човек, като сензационното изказване бе публикувано първо от британския в. „ Times of London “, а по-късно с самоувереност го повтори най-тиражираният италиански ежедневник „ Кориере каузи сера “.
Знае се, казусът с финансите на Ватикана не е от през вчерашния ден - той клати папската държавица още от началото на осемдесетте години на предишния век, когато Йоан-Павел II и неговата дясна ръка - американският кардинал Пол Марчинкус, изпразват нейните каси със серия от измами. Като с многото църковни пари, препирани от банкрутирала по-късно другояче постоянна италианска кредитна институция, те финансират полския профсъюз „ Солидарност “, с цел да подкопае устоите на тогавашния социалистически блок - задача, оказала се в края на краищата сполучлива.
Малцина знаят обаче, че наследникът на папата-поляк - Бенедикт XVI, подава през 2013 година оставка на първо място поради развихрилата се във Ватикана финансова стихия, откакто остарели борчове карат Италианската национална банка да блокира всички системи за електронни заплащания на папската страна и не оставя деен на нейна територия даже един банкомат. За похлупак европейският орган против икономическите закононарушения „ Moneyval “ упреква викария на земята на Господ Бог, че не вземал задоволително ограничения против прането на пари във ватиканската банка „ IOR “ и Бенедикт XVI се взема решение на необичайния си ход.
В последвалия конклав консервативните американски кардинали поддържат кандидатурата на прогресивния аржентинец Хорхе Марио Берголио. Надявали се наподобява, че енергичният и коренен йезуит от Южна Америка ще има силата и решимостта да постави завършек на израждането на финансовите нрави в Светия трон - нещо, което Бенедикт XVI не виждал или в случай че го е виждал, не се решавал да се изправи против него.
И един път хванал папския скиптър, Франциск се пробва да възвърне реда, постанова повече бистрота в сметките, само че оставя работата незавършена заради ожесточената опозиция на Римската Курия, а също по този начин заради някои негови нелепи съмнения. Подкрепян от американското католическо войнство, което от дълго време е привикнало да следва актуалните бюджетни критерии при ръководството на ресурсите си, Франциск се оказва хвърлен с парашут в свят на католически конгрегации и асоциации, които по принцип са алергични към всякакво прецизно счетоводство. А това е идеалната територия за нападения на знаещи силата на рушветите безскрупулни миряни-финансисти, привлечени от опцията да работят в освободена от налози страна без какъвто и да било финансов надзор.
Папата-аржентинец се пробва да ги разчисти, разчитайки на решителността на работливия и почтен австралийски кардинал Джордж Бел, само че той се озовава пред скроени му от Курията безчет трудности, в това число обвинявания в педофилия, които го блокират с месеци до получената цялостна оправдателна присъда.
Та, изправен пред картината на растящите бюджетни несъответствия на страната си, която не събира налози, а съществува с изключение на от приходите от ватиканските музеи, главно от американски и немски дарения, Франциск стартира да търси решения в границите на неговия спестовен нрав - по-скромна черква и стесняване на заплатите на кардиналите. Но по този начин той посява неодобрение изключително измежду висшите прелати и подтиква техните конгрегации да търсят дарения, които никога не постъпват в хазната, с цел да повлияят позитивно на недостига ѝ. На всичко от горната страна, когато непрофесионалните специалисти, призовани да възстановят реда, откриват преди няколко години, че Ватиканът още веднъж се е хлъзнал във финансовото тресавище с интервенции като по неволя купени парцели в Лондон и молят Франциск да накаже отговорните за това високопоставени прелати, той се колебае. Едва по-късно ще стартират правосъдните процеси, довели до осъждането на висши сановници, а в автобиографията си Берголио дефинира точно финансите като главен проблем на неговото папство.
Някои ватиканисти настояват, че насъбраният от Франциск дълг от два милиарда евро е голям поради дребния размер на папската страна. И за тях е парадоксално, че мощна институция със международен авторитет, която има голямо количество скъпи творби на изкуството, рискува да банкрутира поради сума, изхарчена примерно от лондонското кметство за построяването на новите игрища „ Уембли “ и „ Тотнъм “. А с цел да се избави Ватиканът, ще бъде задоволително да продаде няколко произведения, събиращи прахуляк в мазетата ѝ, само че това за Светия трон е позорен път, по който католическата черква не желае да върви.
Така че остават донорите, а тези с най-дълбоките джобове са американските консерватори от Папската фондация и от други филантропски организации, които се събраха в Рим броени дни след кончината на Франциск и преди конклава за годишната среща на отвъдокеанските спомоществователи, наречена „ Седмица на Америка “. Като съгласно цитирания „ Times of London “ донорите на папската фондация били дали обещание на форума да удвоят тазгодишния фонд до 30 милиона $, както и да съберат още 750 милиона $ до края на 2026 година Като повторили упорито изискването си към властниците на Ватикана - да бъде определен „ верният папа “. Това бе сторено, заключава „ Кориере каузи сера “, посредством и на пренасочените към Робърт Франсис Превост гласове, които трябвало да получи считания преди конклава за съвсем сигурен предстоящ папа държавен секретар на Светия трон - кардинал Пиетро Паролин.
Както писа „ Труд News ”, на 19 април или два дни преди Франциск да съобщи Богу дух, той бе посетен във Ватикана от вицепрезидента на Съединени американски щати и в последно време безжалостен католик - Джей Ди Ванс. Несъмнено в 3-часовия им диалог е станало дума и за бъдещия папа, и за американските пари, а неслучайно дописката във вестника ни бе озаглавена:.
Иначе, програмата на Лъв XIV към този момент е цялостна с богословски задължения, с доктринални разногласия сред прогресисти и традиционалисти, с търсене на лостове за усмиряване на стремежа напред на немската черква. Не липсват дипломатически главоблъсканици като преразглеждането на връзките с Китай, да не приказваме за търсенето от папата на плодородния мир в един свят, разтърсван от хиляди спорове.
Но сигурно почтено място в програмата на Робърт Превост ще заемат и финансовите въпроси, които са основни за бъдещето на Светата католическа църквата. Дори и да се държат в сянка, защото са надалеч от пасторални полезности, оживяващи нормално полемиките на вярващите. „ А и американските донори, които желаят повече бистрота, както и по-малко теологични скокове напред, въпреки всичко би трябвало да се усещат удобно с Лъв XIV “, заключи в. „ Кориере каузи сера “.
Донорите в Съединени американски щати на католическата черква настояли пред Ватикана за „ верен “ избор
Папа Лъв XIV e определен на престола на Свети Петър най-много за американските спомоществователи на католическата черква да развържат още повече кесиите си и парите им да изпълнят изпразнената хазна на Ватикана. Защото споминалият се на 21 април Франциск бил оставил на своя правоприемник над два милиарда евро задължения и в този момент Светият трон бил изправен на ръба на банкрут.
А защото финансите му се крепят най-много на парични инжекции от Съединени американски щати, когато през февруари здравословното положение на Франциск се влошило внезапно, мощните отвъдокеански донори сложили на властниците в Римската Курия едно само изискване за увеличение на финансовата им помощ - да бъде определен „ верният папа “. Тоест, американец и техен човек, като сензационното изказване бе публикувано първо от британския в. „ Times of London “, а по-късно с самоувереност го повтори най-тиражираният италиански ежедневник „ Кориере каузи сера “.
Знае се, казусът с финансите на Ватикана не е от през вчерашния ден - той клати папската държавица още от началото на осемдесетте години на предишния век, когато Йоан-Павел II и неговата дясна ръка - американският кардинал Пол Марчинкус, изпразват нейните каси със серия от измами. Като с многото църковни пари, препирани от банкрутирала по-късно другояче постоянна италианска кредитна институция, те финансират полския профсъюз „ Солидарност “, с цел да подкопае устоите на тогавашния социалистически блок - задача, оказала се в края на краищата сполучлива.
Малцина знаят обаче, че наследникът на папата-поляк - Бенедикт XVI, подава през 2013 година оставка на първо място поради развихрилата се във Ватикана финансова стихия, откакто остарели борчове карат Италианската национална банка да блокира всички системи за електронни заплащания на папската страна и не оставя деен на нейна територия даже един банкомат. За похлупак европейският орган против икономическите закононарушения „ Moneyval “ упреква викария на земята на Господ Бог, че не вземал задоволително ограничения против прането на пари във ватиканската банка „ IOR “ и Бенедикт XVI се взема решение на необичайния си ход.
В последвалия конклав консервативните американски кардинали поддържат кандидатурата на прогресивния аржентинец Хорхе Марио Берголио. Надявали се наподобява, че енергичният и коренен йезуит от Южна Америка ще има силата и решимостта да постави завършек на израждането на финансовите нрави в Светия трон - нещо, което Бенедикт XVI не виждал или в случай че го е виждал, не се решавал да се изправи против него.
И един път хванал папския скиптър, Франциск се пробва да възвърне реда, постанова повече бистрота в сметките, само че оставя работата незавършена заради ожесточената опозиция на Римската Курия, а също по този начин заради някои негови нелепи съмнения. Подкрепян от американското католическо войнство, което от дълго време е привикнало да следва актуалните бюджетни критерии при ръководството на ресурсите си, Франциск се оказва хвърлен с парашут в свят на католически конгрегации и асоциации, които по принцип са алергични към всякакво прецизно счетоводство. А това е идеалната територия за нападения на знаещи силата на рушветите безскрупулни миряни-финансисти, привлечени от опцията да работят в освободена от налози страна без какъвто и да било финансов надзор.
Папата-аржентинец се пробва да ги разчисти, разчитайки на решителността на работливия и почтен австралийски кардинал Джордж Бел, само че той се озовава пред скроени му от Курията безчет трудности, в това число обвинявания в педофилия, които го блокират с месеци до получената цялостна оправдателна присъда.
Та, изправен пред картината на растящите бюджетни несъответствия на страната си, която не събира налози, а съществува с изключение на от приходите от ватиканските музеи, главно от американски и немски дарения, Франциск стартира да търси решения в границите на неговия спестовен нрав - по-скромна черква и стесняване на заплатите на кардиналите. Но по този начин той посява неодобрение изключително измежду висшите прелати и подтиква техните конгрегации да търсят дарения, които никога не постъпват в хазната, с цел да повлияят позитивно на недостига ѝ. На всичко от горната страна, когато непрофесионалните специалисти, призовани да възстановят реда, откриват преди няколко години, че Ватиканът още веднъж се е хлъзнал във финансовото тресавище с интервенции като по неволя купени парцели в Лондон и молят Франциск да накаже отговорните за това високопоставени прелати, той се колебае. Едва по-късно ще стартират правосъдните процеси, довели до осъждането на висши сановници, а в автобиографията си Берголио дефинира точно финансите като главен проблем на неговото папство.
Някои ватиканисти настояват, че насъбраният от Франциск дълг от два милиарда евро е голям поради дребния размер на папската страна. И за тях е парадоксално, че мощна институция със международен авторитет, която има голямо количество скъпи творби на изкуството, рискува да банкрутира поради сума, изхарчена примерно от лондонското кметство за построяването на новите игрища „ Уембли “ и „ Тотнъм “. А с цел да се избави Ватиканът, ще бъде задоволително да продаде няколко произведения, събиращи прахуляк в мазетата ѝ, само че това за Светия трон е позорен път, по който католическата черква не желае да върви.
Така че остават донорите, а тези с най-дълбоките джобове са американските консерватори от Папската фондация и от други филантропски организации, които се събраха в Рим броени дни след кончината на Франциск и преди конклава за годишната среща на отвъдокеанските спомоществователи, наречена „ Седмица на Америка “. Като съгласно цитирания „ Times of London “ донорите на папската фондация били дали обещание на форума да удвоят тазгодишния фонд до 30 милиона $, както и да съберат още 750 милиона $ до края на 2026 година Като повторили упорито изискването си към властниците на Ватикана - да бъде определен „ верният папа “. Това бе сторено, заключава „ Кориере каузи сера “, посредством и на пренасочените към Робърт Франсис Превост гласове, които трябвало да получи считания преди конклава за съвсем сигурен предстоящ папа държавен секретар на Светия трон - кардинал Пиетро Паролин.
Както писа „ Труд News ”, на 19 април или два дни преди Франциск да съобщи Богу дух, той бе посетен във Ватикана от вицепрезидента на Съединени американски щати и в последно време безжалостен католик - Джей Ди Ванс. Несъмнено в 3-часовия им диалог е станало дума и за бъдещия папа, и за американските пари, а неслучайно дописката във вестника ни бе озаглавена:.
Иначе, програмата на Лъв XIV към този момент е цялостна с богословски задължения, с доктринални разногласия сред прогресисти и традиционалисти, с търсене на лостове за усмиряване на стремежа напред на немската черква. Не липсват дипломатически главоблъсканици като преразглеждането на връзките с Китай, да не приказваме за търсенето от папата на плодородния мир в един свят, разтърсван от хиляди спорове.
Но сигурно почтено място в програмата на Робърт Превост ще заемат и финансовите въпроси, които са основни за бъдещето на Светата католическа църквата. Дори и да се държат в сянка, защото са надалеч от пасторални полезности, оживяващи нормално полемиките на вярващите. „ А и американските донори, които желаят повече бистрота, както и по-малко теологични скокове напред, въпреки всичко би трябвало да се усещат удобно с Лъв XIV “, заключи в. „ Кориере каузи сера “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ