7 писатели и художници, които са искали творбите им да бъдат унищожени
- Франц Кафка
През целия си живот Кафка разгласява единствено няколко къси творби. Завладян от възприятието си за нерешителност, той изгаря голям брой от своите произведения и защото бил наясно със здравословните си проблеми, желае от приятеля си Макс Брод да унищожи всички негови ръкописи след гибелта му. Кафка умира от туберкулоза на 41-годишна възраст, а Брод, вярвайки, че творбите на Кафка заслужават да бъдат споделени със света, разгласява най-важните от тях, измежду които са „ Процесът “, „ Замъкът ” и „ Америка “.
- Владимир Набоков
Преди гибелта си през 1977 година Владимир Набоков оставя елементи от романа си, oзаглавен „ Оригиналът на Лаура “ на брачната половинка си Вера с инструкциите те да бъдат унищожени след кончината му. Вера не могла да извърши обещанието си и преди своята гибел предава романа на единствения им наследник – Дмитри. През 2008 година Дмитри взема решение, че е време непубликуваните творби на татко му да бъдат издадени. Той „ сглобява “ романа от всичките чернови, които Набоков е оставил, само че за жалост критиците най-после споделят, че романът в действителност е трябвало да бъде погубен, както е желал създателят му.
- Николай Гогол
Успехът на романа „ Мъртви души “ трансформира Гогол в бащата на съветския натурализъм. Религиозният Гогол чувствал, че би трябвало да напише втори и трети том на най-почитаното му произведениe, само че за жалост се намирал в подобен интервал от живота си, в който въображението му започвало да го напуща и той прекарва години в опити да продължи „ Мъртви души “, единствено с цел да види, че постигнатото не му носи никакво задоволство. Отчаян, Гогол взема решение, че Бог не утвърждава творбите му и стартира да търси нравствен лидер, който открива в лицето на отец Константиновски. Той от своя страна убеждава писателя през 1852 година, че творбите му не са задоволително положителни и го окуражава да изгори ръкописа на втората част на „ Мъртви души “. Десет дни по-късно Гогол умира.
- Клод Моне
През 1908 година директно преди да показа своите картини в Париж, Моне ги унищожава. Създаването им му лишава цели три години, а изложбата е рекламирана и готова, само че в последния миг Моне взема решение, че не желае това. Въоръжавайки се с нож и четка за изобразяване, той унищожава към 15 от най-големите си произведения. Това не е единственият път, в който художникът подхваща такива фрапантни ограничения. Перфекционист по природа, малко преди гибелта си, Клод Моне употребява помощта на своята снаха Бланш и дружно унищожават 60 картини, които той е съхранявал в студиото си, само че не е желал да са част от неговото културно завещание.
- Джерард Менли Хопкинс
Хопкинс е един от най-иновативните викториански поети, само че огромният триумф идва едвам след гибелта му. За страдание най-ранните му творби са изгубени вечно, когато поетът ги изгаря през 1868 година, откакто става йезуит, желаейки да насочи силата си към религията, а не към изкуството. В продължение на 7 години той обръща тил на писането, само че през 1875 е въодушевен от корабокрушението на кораба „ Deutschland ”. В резултат на това той написа една от най-известните си книги „ The Wreck of the Deutschland ”, с която се връща към литературата.
- Джон Балдесари
През 1970 година Балдесари взема решение, че с цел да навлезе в нова фаза от артистичния си живот, би трябвало да унищожи всички свои ранни творби от интервала 1953-1966 година. Той назовава това „ The Cremation Project ” и моли някои от своите студенти от Университета в Калифорния да му асистират. Процесът е сниман като част от неговата художествена кариера. Когато всичко е превърнато в пепел, той я събира в урна.
- Франсис Бейкън
Франсис Бейкън е един от най-влиятелните художници на 20 век. Неговите произведения са предизвикателни, постоянно играейки си с религиозни облици и достигайки до границите на допустимото. През 1944 година той взема решение да унищожи множеството от ранните си сюрреалистични творби, вярвайки че те не показват мирогледа му. В по-късните си години той показва страдание за загубата на някои от тях.
