Франсоа Рошбрюн е от онези хора, които не искате да

Франсоа Рошбрюн е от тези хора, които не желаете да срещате – в никакъв случай. Той е специфична порода боец, който стартира своята кариера от пехотата и доближава до ранга на военачалник. Във военната си кариера съумява да се бие с царя на Русия, освен това в две разнообразни войни, ръководейки две разнообразни армии. Той е първият, който ще поведе армията си на пердах с щик и прави чудеса за Наполеон III.

В един от най-тежките моменти, Франсоа ще образова селяните и ще им демонстрира по какъв начин да се пазят по време на борба. Благодарение на опита и уменията да управлява войска, неговите най-хубави бойци се назовават Зуави на гибелта. Зуавите са особено пехотно формирование, което постоянно кара съперника да капитулира, преди да влезе в борба. За своята бойна кариера получава медали от Франция и Полша, употребява обичания револвер, кавалерийска сабя, която даже чупи в борбата. Прекарва повече от 15 години във войни, като се бори против руснаци и пруси.

Франсоа се ражда във Франция през 1830 година и израства в оскъдно семейство. Още на 14 години би трябвало да си откри работа и единствените хора, които имат доверие на младежа, са притежателите на печатница. Разбира се, заплащането е тъкмо толкоз мизерно, колкото може да си визиите. По това време френската войска се оказва доста по-доходоносна и Франсоа бързо подава документите си за 17-ти полк на пехотата.

Точно там се намират и някои от най-коравите зуави, които се борят в доста характерни униформи, предопределени за Африка. Алжирците доста добре знаят какво тъкмо значи срещата с боец, облечен по този метод. Това е първата концепция за основаването на задграничен легион. Оказва се, че торбестите панталони са доста по-добри за носене от вълнените, които френската войска предлага на своите бойци.

Следователно в един миг самите бойци съумяват да изградят свои бойни облекла, а същите се оказва, че са доста положителни и за всеки различен климат, въпреки тъкмо в пустинята да остават изцяло ненадминати. Червените панталони остават чак до Първата Световна война, когато текстилът стартира да трансформира визията им. През 1853 година зуавите ще заминат към Черно море, с цел да се борят против руснаците в Кримската война.

По това време Руската империя в действителност желае да разполага с пристанище в Черно море и тъкмо затова атакуват страната. Англия, Франция и Османската империя, както и още доста други доброволци ще се включат в сражението, с цел да предотвратят това. Когато Рошбрюн идва със своите подчинени, борбата е в разгара си. Именно в тези сражения съумява да стигне до ранга на сержант, откакто непрекъснато би трябвало да извършва най-различни задачи по крайбрежието на Крим и в границите на две години задържа сражението, като оказва помощ на цар Александър да се върне малко по-бързо назад в Москва.

След Крим, Франсоа е изпратен в Имперски Китай, където е почнала по този начин наречената Опиумова война. Пристига обаче във време, в което се водят мирни договаряния и няма доста време, с цел да провежда борба или да се изправи против всички останали бойци. През 1862 година взема решение да се пенсионира от армията, откакто прекарва към 10 години в работа. Премества се в полския град Краков, където отваря школа по фехтовка и преподава на някои от най-големите полски благородници.

Отношението към него е топло и мнозина го считат за френски аристократ, въпреки и да не е – етикетът на армията е приключил по-голямата работа. До 1863 година Рошбрюн живее извънредно умерено и се радва на своите кариерни триумфи, до момента в който в Полша не стартират идващите земетресения. По това време Краков е част от Полша, само че страната се управлява директно от цар Александър II. По същото време огромна част от Полша е окупирана от съветски бойци, до момента в който целият режим е заставен да стои под строгото око на феодализма.

В един миг поляците не устоят на тази концепция и вземат решение да върнат старите славни времена на Полша и Литва. По това време в Краков се оказва, че има доста готови млади мъже – въпреки всичко всички са минали по един или различен метод през школата на учителя Рошбрюн, като апропо има и удобен курс за ръкопашна борба, както и борба с щик.

Оказва се, че французинът не е имал тъкмо визити, тъй като някой желае да отбрани достойнството на своята дама, а тъй като поляците в Краков доста желали да се освободят. По време на Януарските безредици, точно пенсионираният френски боец ще се окаже на фронтовата линия, командвайки шепа поляци, които за първи път ще видят войната. Рошбрюн основава собствен личен отряд, който кръщава Зуавите на Смъртта и тъкмо този прякор ще се оправдае доста бързо.

Изисква се доста съществено умеене и класа, с цел да се трансформира един селяндур в първокласен войник, само че явно Франсоа знае по какъв начин да реализира това. В последните три месеца преди януарското въстание, Рошбрюн е обучавал своите подчинени на желязна дисциплинираност, показвал е разнообразни маневри, обучавал ги е в пукотевица и също по този начин им демонстрира по какъв начин в действителност могат да се оправят с съперника. Много внимание се обръщало и на багра с щик, който се оказва витално значим по това време.

Мотото на отряда е „ Победа или гибел “, като никой нямал срещу да почине, само че да разреши на своето семейство да има по-добър живот. Зуавите на Франсоа влизат в борба при град Мехов и слагат звук на цялото стълкновение. Те са на първа нападателна линия като авангарда на полската войска. По това време руснаците са окупирали целия град и имат задоволително положителни укрепления, само че пропущат една доста значима детайлност – границата с Австрия е отворена.

Съседна Австрия се оказва доста рационална страна и бързо взема решение да натрупа облаги, продавайки всичко от оръжия, медикаменти и облекла. Командирът оглежда няколко дни целия град и най-после стига до заключението, че нахлуване през централните врати ще се счита за същинско безумство, затова по-добрият вид е да се употребява най-слабата точка – гробището.

Опитайте се да си визиите орда от необичайно изглеждащи бойци, които крещят гибел и в това време изплуват от мрака на гробището. За този интервал в действителност не е било прелестно да си помислите, че мъртвите са станали, с цел да прогонят агресора. Преди обаче да стигнат до съперника, доста от полските бойци падат в жертва на точната съветска пукотевица.

След няколко паузи на нападението, поляците въпреки всичко съумяват да стигнат до защитната линия и към този момент нямат потребност от оръжие – трябват им правилните саби, с които да покажат какъв брой доста са внимавали в школата на Франсоа. Битката е кървава и се употребяват всички налични подръчни материали, в това число приклади, камъни и доста други. Според някои историци, борбата не е героична, а извънредно грозна, тъй като съперникът е бил кормен като риба.

Макар и успеха да остава за поляците и техния смел французин, нападението би трябвало да завърши и града да се върне назад, тъй като артилерийският огън се оказва доста по-сериозен и тежък. Това не е от изключително значение, доста скоро зуавите ще бъдат изпратени в борбата при Хроберц, където ще горят мостове и ще трансформират вражеския състав в доста добър спомен. В борбата при Грочовиска – една от най-големите, точно този отряд ще се популяризира като един от най-ефективните на фронта.

Колона от полски бойци би трябвало да излезе с пердах от съветска засада в околните гори, където има повече от 3500 съветски боеца с тежка артилерия. В първите минути от нападението ще стане ясно, че това ще е краят на полската опозиция, само че не всичко е изгубено.

Докато множеството бойци се пробват да избягат, Франсоа поставя своята черна униформа, размахва сабята си и своя специфичен Колт 1853 от флотата, крещейки единствената фраза, която знае на полски:

„ Мамка му, кое време стана? “

Макар и мнозина да не са разбрали какво има поради, тренираните зуави са знаели, че е време да редуцират численото предимство на своите съветски другари. Руснаците, въпреки и с числено предимство, още веднъж не можели да повярват какво се случва и какви са тези черни демони, които съумяват да преминат артилерията, да устоят на точна пукотевица и да пробият отбранителната линия.

Помощ оказва и полската пехота, която взима доста добър образец и следва напътствията на Франсоа. Французинът освен излиза от засадата, само че съумява да подгони съветските сили доста оттатък гората. След това нахлуване и този триумф, Рошбрюн е публично разгласен за военачалник и даже има време за още няколко борби. За страдание не можем да кажем, че поляците са съумели да се освободят.

Скоро в Полша идва цялата съветска войска, която съумява да сгази незабавно полската опозиция. Франсоа няма избор и се връща назад във Франция. Странно, само че въпреки и французите да не се намесват във войната, новините за демон-войн, който може да избегне гибелта и да обърне всяка една обречена борба в победа, са стигнали и до тях. Награден е с почетен орден от легиона и нараснал в капитан на Френската войска. Странно е, че въпреки и пенсиониран, той въпреки всичко продължава да изкачва ранговете.

Радостта и почивката завършват бързо, тъй като през 1870 година Франция е окупирана от Прусия и стартира Френско-пруската война. Капитан Франсоа декларира, че не знае безусловно нищо за Прусия, само че му звучала доста като Русия и тъкмо затова няма никакво желание да протака времето.

Излиза от пенсия, записва се като формален деен войник и се кълне, че ще пази родния си дом, както и своите най-близки. Повишен е в полковник и получава командването на целия Зуавелски полк. Бори се героично в няколко борби против германците и в борбата за Монро през 1870 година е прострелян от немски снайпер, до момента в който е на коня си. Последните думи на Франсоа са команда за нахлуване с щик.

Заявява на своя помощник, че ще гледа от небето по какъв начин неговата войска отмъщава за гибелта му. Явно това е стигало, тъй като 40-годишния Франсоа най-вероятно е схванал по какъв начин неговите зуавели са съумели да прегазят немците. До през днешния ден Франсоа Рошбрюн може да бъде открит в два военни музея – един във Франция и още един в Краков Полша. В полският музей стоят неговата черна униформа, както и оръжията, употребявани по време на акцията.