Защо Волтер беше хвърлен в затвора за поезия
Франсоа-Мари Аруе е бил деликатен и здравомислещ младеж, а държанието му постоянно отваря вратите за някои от най-хубавите празненства. Печели репутацията си за бързия разум и истинската си игра на думи. По това време печели вниманието на елита от XVIII век в Париж. Пише остро и постоянно може да разпали пристрастеностите в своите читатели, само че тъкмо това ще завоюва и присъда – заточение в провинцията от 1716 година
Аруе не се отхвърля от своите качества, а просто ще одобри името „ Волтер “. Неговите съперници даже не подозират, че този път са съумели да завоюват един заветен съперник. През идващите години перото му ще свърши доста работа, изключително откакто ще бъде репресиран, затворен в килия и ще чака идването на революцията в страната си. Всичко това стартира с написването на един сонет.
През 1715 година на него се пада достойнството да приспособява една история за пиеса, с цел да я показа на френската аудитория. Пада му се антична гръцка приказка, която разказва рухването на Едип, който съумява да извърши предсказанието и да убие татко си – кралят на Тива, с цел да се ожени за майка си. Софокъл е написал ранна версия на пиесата и от 1659 година известният френски драматург Пиер Корнел ще я приспособява няколко пъти, само че Аруе счита, че версията е остаряла и има потребност от малко повече живот и късмет да оживее още веднъж пред феновете.
На 1 септември 1715 година Луи XIV ще напусне този свят и няма да има чист правоприемник. Дори и да оставя Франция в извънредно мощна позиция с благосъстояние и разширени колонии, Луи е изморил народа си с три огромни войни. Централизирането на силата във Франция се издига тъкмо до равнището на Католическата черква, а преследването на протестанти става главен спорт за духовниците на страната. Единственият наследник на краля ще продължи да води тази битка, както и неговия внук. Внукът е на 5-годишна възраст и би трябвало да употребява услугите на регент оттатък територията на страната си. Тази чест се пада на Фелипе Дюк д’Орлеанс, който употребява позицията си да владее страната до края на своя живот.
Веднага след приемането на властта, регентът трансформира напълно геополитическата траектория на Франция. Първо образува съюз с Австрия, а по-късно продължава с Холандия и Англия. Променя остарелия обществен ред, става конкурент на цензурата и връща неразрешените книги в ръцете на французите. Атмосферата се трансформира коренно, когато страната идва под властта на човек прочут с нормалното си висене в двореца, храненето до спукване, както и любовните случки. Злите езици даже описват, че в миналото същият е протегнал ръка на своята лична щерка – дюкеса дьо Бери. Аруе нямал ограничавания на езика и бързо решил да пренапише пиесата, правейки приятелско мигане на Фелипе.
Понеже по това време във Франция едвам 5% могат да четат, той взема решение да направи пиеса, вместо да се пробва да запознае съгражданите си с писмо. Френският спектакъл на комедията се оказва един от най-хубавите за представянето на пиесата, която в този случай въобще не е занимателна, а чиста покруса.
Всеки един човек, който желае да бъде публицист, мечтае точно за тази сцена. Както се чака, бъдещият Волтер не получава правото да се изяви на най-големия френски спектакъл. Истината е, че шефа желае някои промени, както и време, с цел да ангажира актьорите. Тоова опрощение продължава няколко години, само че на 19 януари 1717 година ще стане ясно, че един млад гений ще споделя историята на Едип.
И още веднъж, до момента в който работи върху своята най-велика творба, сонетите идват едват един след различен, споделят се сред другари, оказват помощ за стартирането на клюки по адрес на регента и неговата щерка. Резултатът е:
„ Не е сънът, бащата е;
Дъщерята е, а не майката;
До тук добре.
Те към този момент направиха Етиокъл;
Ако ненадейно си изгуби очите;
Това ще бъде същинската история на Софокъл. “
Това е тежкият камък, който съумява да нарани Фелипе и връзката с щерка му, даже за владетеля на Франция, колкото и да е непълнолетен, това е прекомерно. На 16 май 1717 година Аруе е задържан и хвърлен в Бастилията. Опитва се няколко пъти да апелира присъдата и да се афишира за почтен, даже твърди, че не е създател на сонета, само че това няма никакво значение – неговите другари към този момент са го предали, а някои даже са работили като шпиони. Условията са повече от отвратителни. Нисък таван, тясно пространство, тройни ключалки, решетки, неприятна храна и никаква слънчева светлина. Бедният създател даже не подозирал по кое време тъкмо ще бъде освободен, в случай че това въобще се случи. Неговият случай даже не е минал през съда. В този случай няма и публична присъда, която да излежава, а всичко зависи от сегашния държател на страната.
След близо 11 месеца, Фелипе взема решение да покаже благосклонност и го освобождава на Велики четвъртък – 14 април 1718 година Аруе е подложен под домакински арест за още няколко месеца, само че откакто е освободен, незабавно напуща Париж и на 18 ноември 1718 година младият мъж стартира да се назовава Волтер. Неговата първа пиеса „ Едип “ се играе на обичания френски спектакъл.
Трудът му се оказва извънредно известен – цели 32 представления поред. От една страна, заслугата е на Фелипе и неговите сластни занимания. Волтер не просто нападна монархията, той съумява да изравни всички обвинявания против себе си и да стартира да се бори против корумпираната цъкрва. В една от неговите пиеси ще има героиня, която ще съобщи:
„ Нашите свещеници не са това, което глупавите хора си представят; тяхната мъдрост е построена напълно на нашата религия. “. За следващ път Волтер ще се изправя против яростен конкурент, а по това време Католическата черква е към момента рискова. Публиката обаче е впечатлена и потресена от това, което актьорите им разкриват. По това време всяка една пиеса във Франция се пробва да сътвори земетресения в религията, краля, патриотичния дълг и всичко нездравословно, което властта предписва на бедните. В ръцете на Волтер, тези тематики се трансформират в нечовечен камшик, само че вместо сълзи, хората се смеят, а това слага всеки ощетен и афектиран в неуместна позиция.
Популярността пораства, само че с това и всички закани, прекараното време в пандиза ще го накара да внимава и да не предава на всеки своите писания. Пише някои от пиесите си със боязън, писмата и историите се пробва да показа в последния миг. Броят на критиците също нараства, само че с тях почитателите се удвояват и утрояват. Не са малко случаите, в които властта ще се пробва да го прогони от Франция. Обидите към църквата не стопират, а монархията се чуди за всеки вероятен метод да го убие. Адресните регистрации на създателя ще бъдат Англия, Холандия, Белгия, Прусия и още доста други. Навсякъде ще дава най-хубавите си писания, а с това скоро ще се счита за фигура на просвещението. Той е един от първите, които ще донесат разработките на Исак Нютон и Джон Лок във Франция. Неговото отменяне, изтезаване, войната, религията, преследванията и опитите на монархията да го отстрани, слага златен под под краката и скоро той ще води към френската гражданска война от 1789 година Волтер се счита за подстрекател на хора като Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън. Именно по тази причина ще помним и някои от най-популярните му думи:
„ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш. “
Успехите на Волтер се крият в това, че съумява да накара един цялостен народ да мисли сериозно и да осъзнава, че от време на време е следен от вяра, от мнението на синята кръв, а с малко опит и предпочитание, може да разрушава окови и да продължава напред. И да, този човек може да се счита за конкурент на религията, само че това е просто началото на една доста значима стъпка.
