Франк де Бур, легенда на холандския футбол, ексклузивно пред „Труд”: Куман и Стоичков бяха големите лидери на „Барса”
Франк де Бур е един от най-големите бранители освен за Холандия, само че и за международния футбол. Носител е Шампионската лига и Купата на УЕФА със славния „ Аякс ”, където прекара съвсем целия си живот. Там Де Бур завоюва пет трофеи като футболист и четири като треньор. Избиран е в идеалния тим на Мондиал 98 и Евро 2000. Световен вицешампион с Холандия от международното в ЮАР през 2010 година.
След края на кариерата си, предходна също през „ Барселона ”, „ Галатасарай ” и „ Рейнджърс ”, Де Бур се отдаде на треньорството. Освен родния „ Аякс ” води „ Интер ” и „ Кристъл Палас ”.
Великият бранител даде извънредно изявление пред „ Труд ”.
– Здравейте, мистър Де Бур! Много постоянно в последно време ви виждаме като част от благотворителни мачове и шампионати по света. Как се чувствате, когато се събирате с такива звезди?
– Винаги е прелестно да виждаш познати лица. С доста от тях съм се засичал години наред по терените. Някои са ми били съотборници, други – съперници. Доста забавни истории си припомняме или описваме един на различен. Това е повода освен аз, само че и всички останали да одобряват поканата за сходни събития. Винаги е огромно наслаждение, изключително когато нещата са проведени съвършено. И когато имаш време, сърце не ти дава да го пропуснеш. Много от нас постоянно не могат да дойдат, тъй като са заети с работата си. В последно време обаче аз имам опция и не пропущам.
– Имате повече от 100 мача за националния тим на Холандия. Какво е чувството да водите и ветераните на „ лалетата “?
– О, това се случва доста постоянно. Имаме си традиция да се събираме и да играем към Нова година. Най-често това се случва на международното състезание върху сняг в Ароза, където Холандия има непокътнато място. Без значение по кое време, постоянно е чест да носиш националната фланелка на родината.
– В квалификациите за международното състезание в Русия ние и Холандия бяхме в една група. Накрая и всички гледахме единствено по малкия екран. И до момента в който България е дребна, то какво се случи с вашия тим?
– Истината е, че сега нямаме положително потомство. Това е казусът. Талантът е налице, както постоянно. Но младите би трябвало да се развият сложно. В квалификациите липсваше салдото сред суперзвезди като Ариен Робен и Уесли Снайдер и по-неопитните. До тях нямаше футболисти на възраст сред 25 и 28 години, които знаят защо става въпрос. Останалите към упоменатите мегазвезди бяха все момчета на по 21 и даже на по 19 години. Липсва им опитът. Нещо повече – дебют даже направи едно 17-годишно момче.
– Това стана при загубата с 1:2 от България в София.
– Точно по този начин. Има гений, само че тимът ни не е на равнището, което всички го познават. Бъдете сигурни, че ще се върнем на огромната сцена. Знам, че за нашите почитатели в този момент е доста мъчно, тъй като не бяхме на международното. Те са едни от най-великите и не го заслужават. За тях е извънредно, че Холандия не игра на две огромни шампионати едно след друго и се надявам реваншът на нашите играчи да е подобен, че да компенсира оптимално феновете ни.
– Защо вашият роден клуб „ Аякс “ като че ли към този момент не може да се съревновава с огромните грандове в Европа?
– Много е мъчно да се случи в този миг. Окей, през 2016 година се завърнахме в някаква степен, достигайки финала на Лига Европа. Но за дребна лига като холандската е прекомерно мъчно, даже невероятно да се съревновава с огромните шампионати като Испания, Германия, Франция, Англия, Италия. Те имат неведнъж повече пари. Това е казусът. Ние сътворяваме гении, само че не можем да ги задържим вкъщи. Станат ли на 21 години, към този момент желаят да изоставен в посока огромните лиги.
– Академията на „ Аякс “ е може би най-известната в света.
– Да и тя продължава да работи и да гради гении. Вижте и нашия народен тим в този момент с момчета като Матайсен, като Джъстин Клуйверт, Франки де Йонг, Де Беек. Има толкоз доста гении. Но те са единствено на 19…
– Вие изкарахте 11 години в „ Аякс “. Какво е чувството да бъдете толкоз дълго в подобен популярен клуб?
– И ще прибавя, че също така бях четири години в академията като младеж. Още на 14 години и половина носих екипа на „ Аякс “. Голяма част от сърцето ми постоянно ще е бяло-червена. Винаги съм се чувствал ужасно, когато се появя в клуба. Подарък от ориста беше, че откакто прекратих кариерата си станах треньор тук. Да, в „ Аякс “ се усещам постоянно вкъщи. Комфортно ми е, умерено ми е.
– Като футболист имате пет трофеи на Холандия, Купата на УЕФА и несъмнено Шампионската лига. Какво цените най-вече?
– Шампионската лига няма по какъв начин да не е преди всичко. След това станахме и международни клубни първенци. Победихме „ Гремио “ в Токио. Винаги съм бил доста прочувствен при ликуването с титли. Но това да си международен първенец, да си на върха на света е нещо неописуемо. Мислите ли, че може да има нещо по-голямо? Мечтата ми се сбъдна. Аз бях едно младо момче от едно малко селце в северна Холандия. И дружно с моя брат близнак Роналд бяхме международни първенци! Невероятен опит и чувство!
– Какво беше толкоз специфичното в тима на Луис ван Гаал?
– На първо място имахме доста надарени футболисти. Но имаше и баланс сред млади гении и рутинирани играчи. При нас бяха водачи Франк Рийкард и Дани Блинд. „ Аякс “ беше събрал нужното за огромен удар. Опитни над 30 години играчи плюс влезнали към този момент в огромната игра футболисти на по 25 като мен и брат ми, Яри Литманен. А след нас идваха младоците Патрик Клуйверт, Едгар Давидс. Финиди Джордж беше на 23, Марк Овермарс също бе на толкоз. Миксът беше съвършен.
– Разкажете за финала на Шампионската лига против „ Милан “ през 1995 година.
– Невероятен, само че доста неприятен мач. Преди това през сезона към този момент бяхме победили „ Милан “. Но на финала бе друго. Мачът в действителност беше противен. Все отново най-важното беше да го спечелим и ние успяхме.
– Как решихте да подпишете с „ Барселона “?
– „ Барселона “ е популярен клуб. Ако си решил да напускаш „ Аякс “, би трябвало да отидеш там. Разбира се, „ Реал “ (Мадрид) също е голям клуб. Но в „ Барселона “ се усеща доста холандския мирис. За мен това беше огромен трансфер.
– Йохан Кройф е международна легенда. Какво промени той в „ Барселона “?
– Той промени освен „ Барселона “, само че и целият международен футбол. Обичах футбола, който този тим играеше. По това време „ Барса “ и „ Аякс “ имаха сходен жанр. Аз обожавах да виждам отбора на Йохан Кройф. Затова и елементарно се съгласих да отида да играя там. Вече бях привикнал, бях част от този жанр.
– Когато вие подписахте с „ Барселона “, нашият най-велик футболист Христо Стоичков напусна. Какво мислите за него?
– Фантастичен футболист. Той и Роналд Куман бяха водачите на „ Барселона “. Никога няма да не помни по какъв начин Роналд поглеждаше напред и хвърляше 50-метров пас към тичащия Христо. Трябваше му единствено едно допиране, с цел да овладее топката. И най-после падаше гол. Великолепно бе да се гледа.
– Помните ли други български футболисти?
– Трудно ми е да запомня имената. Но сигурно това на Стоичков никой по света няма по какъв начин да не помни.
– Имал ли сте мачове против български тимове?
– Мисля, че един път с „ Аякс “. В някой от европейските шампионати, само че не съм сигурен.
– Кое дерби повече харесвате? Между „ Аякс “ и „ Фейенорд “ или сред „ Барселона “ и „ Реал “.
– Несравними са, разнообразни са. Настроението, интензитетът, враждата сред почитателите е идентична. Но то е същото, както сред „ Селтик “ и „ Рейнджърс “, „ Милан “ и „ Интер “, „ Галатасарай “ и „ Фенербахче “. За почитателите такива дербита са със цената на край. Някои от феновете даже не могат да влязат на стадиона, тъй като няма място. А това не е хубаво, тъй като футболът се играе за почитателите.
– „ Ел Класико “ ли е най-големият мач в света?
– Да, по този начин е. „ Барса “ и „ Реал “ са се потвърдили, че са най-хубавите клубове в света.
– По време на кариерата ви постоянно сте играл с брат ви Роналд?
– Често ли? Да кажем 80 %.
– Ядосвал ли ви е?
– Във футбола постоянно има нервни моменти. Нормално е да сме си повишавали звук. Но след мача постоянно всичко е било наред.
– В края на кариерата ви отидохте в Катар. Мислите ли, че тази страна може да провежда международно състезание?
– Абсолютно. Те освен имат толкоз доста пари, само че и са подготвени да ги похарчат. Не се тормозя за финансите им. Единственият проблем ще бъде за времето, когато ще се играе международното състезание. Имаше полемики само че най-после подред мен се взе вярното решение. Климатът в Катар в действителност е приказен в нашата зима. Около 24-25 градуса, чудесно време за игра.
– Мислите ли, че има някакво проклинание върху холандския тим на мондиалите? Три пъти загубихте финали в историята.
– Ние сме дребна страна и правилно да – загубихме тези финали. Толкова пъти сме били напълно покрай огромната цел. Но не забравяйте, че сме страна със 7 милиона поданици. И за нас тези финали са огромни достижения. Имаме и доста полуфинали. Аз персонално съм играл на пет огромни шампионата. И съм бил на четири полуфинала. Значи сме огромна футболна нация. Като треньор бях на финала на Мондиал 2010 в Южна Африка като асистент на Берт ван Марвайк. И ще ви кажа безусловно искрено – горделив с цялото ни показване и с финала против Испания.
– Достигнал сте толкоз доста триумфи във футбола. Но имате и една съдбовно пропусната дузпа на Евро 2000 против Италия…
– Много ми беше мъчно да пребивавам с това. Бяхме сигурни, че сме най-хубавият тим на европейското състезание. Изпуснахме дузпа в 90-ата минута. После отпаднахме на дузпи. Невероятно мъчително беше. Ние играехме най-хубавият футбол. Същото беше и на Мондиал 98, когато Бразилия ни победи с дузпи. По това време имахме превъзходно потомство. Но няма потребност да страдаме, за това което не сме постигнали. Имаме обаче право да се гордеем за всичко, което сме създали.
– След края на кариерата ви станахте треньор на „ Аякс “ и спечелихте четири трофеи. Какво е особеното в това занятие?
– Аз постоянно съм знаел и съм желал да се върна в „ Аякс “. Случи се. Спечелихме първа купа след седемгодишна пауза. Когато си треньор, би трябвало да се занимаваш с доста повече неща. Дори с почитателите. За мен обаче е необикновено прекарване, обвързвано с положителни усеща.
– Треньори са ви били хора като Ринус Микелс и Луис ван Гаал. Какво в професионален проект взехте от тях?
– За мен е благополучие, че в 80 % от кариерата ми тези хора са били мои треньори. Не мога да кажа от кого съм научил повече. И от двамата сигурно взех доста. Но бих добавил, че върху мен са повлияли също Гуус Хидинк и Йохан Кройф. Не желая да копирам обаче някой от тях. Искам да съм аз и да взимам най-хубавото, на което са ме научили. Искам в моите тимове да пробутвам личните хрумвания, личния жанр. И да не не помни – и от Франк Рийкард съм научил доста.
– За последно бяхте треньор на „ Кристъл Палас “. Защо не ви се получи?
– Защото не получих задоволително време. Но през днешния ден никой не ти го дава. Когато при започване на сезона загубиш 2-3 мача, към този момент стартират да желаят промяната ти. Сигурен съм, че в случай че бях получил време, щях да поема изцяло контрола над тима. Само че не го получих. Беше мъчно време.
– И финален въпрос – къде ще е идната ви спирка като треньор?
– Засега изчаквам, не бързам. Има много запитвания и предложения, само че най-важното е да избера вярната. Да стартира по моя метод. Искам да остана най-малко 2-3 години в идващия мой клуб. Когато гледаш извън, по-лесно виждаш по какъв начин се развиват тимовете, шампионатите. Но с цел да има триумф, един треньор се нуждае от най-малко две години.
– Възможно ли е това да бъде „ Аякс “?
– Разбира се, че е допустимо. Един ден имам вяра, че ще повеждам и националния тим на Холандия. Но дано да изчакаме и да забележим.
След края на кариерата си, предходна също през „ Барселона ”, „ Галатасарай ” и „ Рейнджърс ”, Де Бур се отдаде на треньорството. Освен родния „ Аякс ” води „ Интер ” и „ Кристъл Палас ”.
Великият бранител даде извънредно изявление пред „ Труд ”.
– Здравейте, мистър Де Бур! Много постоянно в последно време ви виждаме като част от благотворителни мачове и шампионати по света. Как се чувствате, когато се събирате с такива звезди?
– Винаги е прелестно да виждаш познати лица. С доста от тях съм се засичал години наред по терените. Някои са ми били съотборници, други – съперници. Доста забавни истории си припомняме или описваме един на различен. Това е повода освен аз, само че и всички останали да одобряват поканата за сходни събития. Винаги е огромно наслаждение, изключително когато нещата са проведени съвършено. И когато имаш време, сърце не ти дава да го пропуснеш. Много от нас постоянно не могат да дойдат, тъй като са заети с работата си. В последно време обаче аз имам опция и не пропущам.
– Имате повече от 100 мача за националния тим на Холандия. Какво е чувството да водите и ветераните на „ лалетата “?
– О, това се случва доста постоянно. Имаме си традиция да се събираме и да играем към Нова година. Най-често това се случва на международното състезание върху сняг в Ароза, където Холандия има непокътнато място. Без значение по кое време, постоянно е чест да носиш националната фланелка на родината.
– В квалификациите за международното състезание в Русия ние и Холандия бяхме в една група. Накрая и всички гледахме единствено по малкия екран. И до момента в който България е дребна, то какво се случи с вашия тим?
– Истината е, че сега нямаме положително потомство. Това е казусът. Талантът е налице, както постоянно. Но младите би трябвало да се развият сложно. В квалификациите липсваше салдото сред суперзвезди като Ариен Робен и Уесли Снайдер и по-неопитните. До тях нямаше футболисти на възраст сред 25 и 28 години, които знаят защо става въпрос. Останалите към упоменатите мегазвезди бяха все момчета на по 21 и даже на по 19 години. Липсва им опитът. Нещо повече – дебют даже направи едно 17-годишно момче.
– Това стана при загубата с 1:2 от България в София.
– Точно по този начин. Има гений, само че тимът ни не е на равнището, което всички го познават. Бъдете сигурни, че ще се върнем на огромната сцена. Знам, че за нашите почитатели в този момент е доста мъчно, тъй като не бяхме на международното. Те са едни от най-великите и не го заслужават. За тях е извънредно, че Холандия не игра на две огромни шампионати едно след друго и се надявам реваншът на нашите играчи да е подобен, че да компенсира оптимално феновете ни.
– Защо вашият роден клуб „ Аякс “ като че ли към този момент не може да се съревновава с огромните грандове в Европа?
– Много е мъчно да се случи в този миг. Окей, през 2016 година се завърнахме в някаква степен, достигайки финала на Лига Европа. Но за дребна лига като холандската е прекомерно мъчно, даже невероятно да се съревновава с огромните шампионати като Испания, Германия, Франция, Англия, Италия. Те имат неведнъж повече пари. Това е казусът. Ние сътворяваме гении, само че не можем да ги задържим вкъщи. Станат ли на 21 години, към този момент желаят да изоставен в посока огромните лиги.
– Академията на „ Аякс “ е може би най-известната в света.
– Да и тя продължава да работи и да гради гении. Вижте и нашия народен тим в този момент с момчета като Матайсен, като Джъстин Клуйверт, Франки де Йонг, Де Беек. Има толкоз доста гении. Но те са единствено на 19…
– Вие изкарахте 11 години в „ Аякс “. Какво е чувството да бъдете толкоз дълго в подобен популярен клуб?
– И ще прибавя, че също така бях четири години в академията като младеж. Още на 14 години и половина носих екипа на „ Аякс “. Голяма част от сърцето ми постоянно ще е бяло-червена. Винаги съм се чувствал ужасно, когато се появя в клуба. Подарък от ориста беше, че откакто прекратих кариерата си станах треньор тук. Да, в „ Аякс “ се усещам постоянно вкъщи. Комфортно ми е, умерено ми е.
– Като футболист имате пет трофеи на Холандия, Купата на УЕФА и несъмнено Шампионската лига. Какво цените най-вече?
– Шампионската лига няма по какъв начин да не е преди всичко. След това станахме и международни клубни първенци. Победихме „ Гремио “ в Токио. Винаги съм бил доста прочувствен при ликуването с титли. Но това да си международен първенец, да си на върха на света е нещо неописуемо. Мислите ли, че може да има нещо по-голямо? Мечтата ми се сбъдна. Аз бях едно младо момче от едно малко селце в северна Холандия. И дружно с моя брат близнак Роналд бяхме международни първенци! Невероятен опит и чувство!
– Какво беше толкоз специфичното в тима на Луис ван Гаал?
– На първо място имахме доста надарени футболисти. Но имаше и баланс сред млади гении и рутинирани играчи. При нас бяха водачи Франк Рийкард и Дани Блинд. „ Аякс “ беше събрал нужното за огромен удар. Опитни над 30 години играчи плюс влезнали към този момент в огромната игра футболисти на по 25 като мен и брат ми, Яри Литманен. А след нас идваха младоците Патрик Клуйверт, Едгар Давидс. Финиди Джордж беше на 23, Марк Овермарс също бе на толкоз. Миксът беше съвършен.
– Разкажете за финала на Шампионската лига против „ Милан “ през 1995 година.
– Невероятен, само че доста неприятен мач. Преди това през сезона към този момент бяхме победили „ Милан “. Но на финала бе друго. Мачът в действителност беше противен. Все отново най-важното беше да го спечелим и ние успяхме.
– Как решихте да подпишете с „ Барселона “?
– „ Барселона “ е популярен клуб. Ако си решил да напускаш „ Аякс “, би трябвало да отидеш там. Разбира се, „ Реал “ (Мадрид) също е голям клуб. Но в „ Барселона “ се усеща доста холандския мирис. За мен това беше огромен трансфер.
– Йохан Кройф е международна легенда. Какво промени той в „ Барселона “?
– Той промени освен „ Барселона “, само че и целият международен футбол. Обичах футбола, който този тим играеше. По това време „ Барса “ и „ Аякс “ имаха сходен жанр. Аз обожавах да виждам отбора на Йохан Кройф. Затова и елементарно се съгласих да отида да играя там. Вече бях привикнал, бях част от този жанр.
– Когато вие подписахте с „ Барселона “, нашият най-велик футболист Христо Стоичков напусна. Какво мислите за него?
– Фантастичен футболист. Той и Роналд Куман бяха водачите на „ Барселона “. Никога няма да не помни по какъв начин Роналд поглеждаше напред и хвърляше 50-метров пас към тичащия Христо. Трябваше му единствено едно допиране, с цел да овладее топката. И най-после падаше гол. Великолепно бе да се гледа.
– Помните ли други български футболисти?
– Трудно ми е да запомня имената. Но сигурно това на Стоичков никой по света няма по какъв начин да не помни.
– Имал ли сте мачове против български тимове?
– Мисля, че един път с „ Аякс “. В някой от европейските шампионати, само че не съм сигурен.
– Кое дерби повече харесвате? Между „ Аякс “ и „ Фейенорд “ или сред „ Барселона “ и „ Реал “.
– Несравними са, разнообразни са. Настроението, интензитетът, враждата сред почитателите е идентична. Но то е същото, както сред „ Селтик “ и „ Рейнджърс “, „ Милан “ и „ Интер “, „ Галатасарай “ и „ Фенербахче “. За почитателите такива дербита са със цената на край. Някои от феновете даже не могат да влязат на стадиона, тъй като няма място. А това не е хубаво, тъй като футболът се играе за почитателите.
– „ Ел Класико “ ли е най-големият мач в света?
– Да, по този начин е. „ Барса “ и „ Реал “ са се потвърдили, че са най-хубавите клубове в света.
– По време на кариерата ви постоянно сте играл с брат ви Роналд?
– Често ли? Да кажем 80 %.
– Ядосвал ли ви е?
– Във футбола постоянно има нервни моменти. Нормално е да сме си повишавали звук. Но след мача постоянно всичко е било наред.
– В края на кариерата ви отидохте в Катар. Мислите ли, че тази страна може да провежда международно състезание?
– Абсолютно. Те освен имат толкоз доста пари, само че и са подготвени да ги похарчат. Не се тормозя за финансите им. Единственият проблем ще бъде за времето, когато ще се играе международното състезание. Имаше полемики само че най-после подред мен се взе вярното решение. Климатът в Катар в действителност е приказен в нашата зима. Около 24-25 градуса, чудесно време за игра.
– Мислите ли, че има някакво проклинание върху холандския тим на мондиалите? Три пъти загубихте финали в историята.
– Ние сме дребна страна и правилно да – загубихме тези финали. Толкова пъти сме били напълно покрай огромната цел. Но не забравяйте, че сме страна със 7 милиона поданици. И за нас тези финали са огромни достижения. Имаме и доста полуфинали. Аз персонално съм играл на пет огромни шампионата. И съм бил на четири полуфинала. Значи сме огромна футболна нация. Като треньор бях на финала на Мондиал 2010 в Южна Африка като асистент на Берт ван Марвайк. И ще ви кажа безусловно искрено – горделив с цялото ни показване и с финала против Испания.
– Достигнал сте толкоз доста триумфи във футбола. Но имате и една съдбовно пропусната дузпа на Евро 2000 против Италия…
– Много ми беше мъчно да пребивавам с това. Бяхме сигурни, че сме най-хубавият тим на европейското състезание. Изпуснахме дузпа в 90-ата минута. После отпаднахме на дузпи. Невероятно мъчително беше. Ние играехме най-хубавият футбол. Същото беше и на Мондиал 98, когато Бразилия ни победи с дузпи. По това време имахме превъзходно потомство. Но няма потребност да страдаме, за това което не сме постигнали. Имаме обаче право да се гордеем за всичко, което сме създали.
– След края на кариерата ви станахте треньор на „ Аякс “ и спечелихте четири трофеи. Какво е особеното в това занятие?
– Аз постоянно съм знаел и съм желал да се върна в „ Аякс “. Случи се. Спечелихме първа купа след седемгодишна пауза. Когато си треньор, би трябвало да се занимаваш с доста повече неща. Дори с почитателите. За мен обаче е необикновено прекарване, обвързвано с положителни усеща.
– Треньори са ви били хора като Ринус Микелс и Луис ван Гаал. Какво в професионален проект взехте от тях?
– За мен е благополучие, че в 80 % от кариерата ми тези хора са били мои треньори. Не мога да кажа от кого съм научил повече. И от двамата сигурно взех доста. Но бих добавил, че върху мен са повлияли също Гуус Хидинк и Йохан Кройф. Не желая да копирам обаче някой от тях. Искам да съм аз и да взимам най-хубавото, на което са ме научили. Искам в моите тимове да пробутвам личните хрумвания, личния жанр. И да не не помни – и от Франк Рийкард съм научил доста.
– За последно бяхте треньор на „ Кристъл Палас “. Защо не ви се получи?
– Защото не получих задоволително време. Но през днешния ден никой не ти го дава. Когато при започване на сезона загубиш 2-3 мача, към този момент стартират да желаят промяната ти. Сигурен съм, че в случай че бях получил време, щях да поема изцяло контрола над тима. Само че не го получих. Беше мъчно време.
– И финален въпрос – къде ще е идната ви спирка като треньор?
– Засега изчаквам, не бързам. Има много запитвания и предложения, само че най-важното е да избера вярната. Да стартира по моя метод. Искам да остана най-малко 2-3 години в идващия мой клуб. Когато гледаш извън, по-лесно виждаш по какъв начин се развиват тимовете, шампионатите. Но с цел да има триумф, един треньор се нуждае от най-малко две години.
– Възможно ли е това да бъде „ Аякс “?
– Разбира се, че е допустимо. Един ден имам вяра, че ще повеждам и националния тим на Холандия. Но дано да изчакаме и да забележим.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ