Фрактурата на носа е достатъчно неприятно преживяване сама по себе

Фрактурата на носа е задоволително неприятно прекарване сама по себе си. Оставена нелекувана, тя постоянно води до ранни усложненя (тук прочети какви точно). Те, също оставени нелекувани, прогностично в бъдещето са абонамент за морфологични и функционални проблеми с носа, или другояче казано – може да наподобява и работи не толкоз добре, колкото ни се желае.

Счупването на носа, когато е съпроводено с щедро кървене, основава риск от възпаление , което може да придобие тежки измерения, поради околните връзки сред носа и черепната празнина. Ето за какво постоянно би трябвало да се търси лекарска помощ във допустимо най-кратък период, даже и да не сме се загрижили дали вбъдеще носът ще е крив, то най-малко да се подсигури прецизно саниране на потърпевшата зона. Противотетаничната профилактика и антибиотиците също имат значимо място.

Късните последици от носната фрактура, както стана ясно, засягат неговия тип и функционалност. Най-общо те са с вързани с промени в неговата форма, които неизбежно се отразяват и на прекосяването на въздуха през него. Най-добрият метод да предотвратим това е посредством ранна репозиция .

Желязото се кове до момента в който е горещо – е не напълно

Ако става въпрос за елементарна фрактура , то известната максима важи в цялостна мощ. Счита се, че интервенцията би трябвало да се извърши още през първите 24-48 часа, защото тогава към момента е елементарно фрагментите да се репозират. Всяко едно отлагане на интервенцията може да има значими козметични и функционални последици, тъй като разместените фрагменти бързо консолидират – добре се „ наместват “ и приспособяват към принудително наложената им смяна в подредбата.

Все отново, процедурата търпи известно отсрочване и до 5-6-ти ден от трамата се прави към момента с лекост, съгласно експертите, а оптималният допустим период е до 2-3 седмици от контузията.

Самата процедура сигурно не е разходка в парка, само че не попада и към категорията на тежките интервенции с дълго възобновяване. Състои се в мануално наместване, благодарение на железен инструмент, на разместените съставни елементи до възобновяване на позициите им, сигнализирано посредством костно щракане – знак че всичко е на мястото си.

Репозицията на комплицираните фрактури е надлежно и по-сложна. При нея може да се наложи и използване на шевове за затваряне на меките тъкани, в случай че това е належащо.

В хирургичната процедура съществува предписание, съгласно което не трябва да се оперира „ на горещо “. С други думи, в случай че вследствие на контузията тъканите са нечисти, мощно подути, некротизирали или в разгара на заразен развой, то по-разумно е оперативната интервенция да се отсрочи за 1-2 седмици, до момента в който острата тъканна реакция отзвучи.
Свързани публикации.. Изкривяване на носната бариера - какво е лекуването? 0 Обструктивна сънна апнея? 0 Атопичен дерматит и връзката му с бронхиална астма и алергичен ринит 0

Следоперативният интервал е също толкоз значим – неправилното му водене може да компроментира резултата и от най-хубавата интервенция. Тъй като сред травмираните тъкани елементарно пораждат синехии ( сраствания ), постоянно интервенцията приключва с слагане на носна тампонада (плътно запълване на носните ходове с марля),а в някои случаи и фиксиране на пластинки от двете страни на носната бариера.

Тампонадата може да престои до няколко дни, след което се отстранява, а пластинките – към седмица. От интервала на махане на тампонадата е изключително значимо 4-5 пъти на ден и двата носни прохода да се прочистват с физиологичен разтвор под налягане (например благодарение на спринцовка).

Как смяната във формата пречи на дишането?

Без да се впускаме в детайлности за анатомията на носните ходове, може единствено да се каже, че тя не е инцидентна. Осигурява такова придвижване на въздуха, тъй че той да се стопли, овлажни и пречисти от дребни прахови частици.

Най-често нелекуваната носна фрактура в дълготраен проект води до свиване на единия носов ход, което надлежно води и до едностранно затруднено носово дишане . Обикновено то се демонстрира при физически натоварвания или по време на сън и е честа причина за хъркане и обструктивна сънна апнея .

Незасегнатата носна половина, изключително при девиация на носната бариера, постоянно страда от обезщетителна хипертрофия на долната носна конха , което в обособени случаи може да докара и до понижаване на обонянието. Във всички случаи обаче, това довежда до двустрано затруднено носово дишане.

Неправилното зарастване с изключение на до синехии на лигавицата може да аргументи и формиране на шипове и гребени по носната бариера , които допирайки страничната носна стена, предизвикват рефлекторни прояви като хронично главоболие в челната област, слъзотечение, вазомоторен ринит, кашлица, даже ларингоспазъм и бронхиална астма.