Фрагмент от гравюра на Абрахам Босе за корицата на Левиатан“

Фрагмент от гравюра на Абрахам Босе за корицата на „ Левиатан “ от Томас Хобс, 1651 година

Автор: Размиг Кьошеян, " Монд дипломатик "

Забележителен исторически факт е, че геноцидите са довели до малко отмъщения. За да не задействат оживелите адския цикъл на отмъщението и отговорните да бъдат осъдени, правосъдните институции се пробват да монополизират наказването, както в народен, по този начин и в интернационален проект. Но самото практикуване на правораздаването изисква да бъдат изпълнени някои условия.

ИЗВЕДНЪЖ мъжът с бастуна рухва. Този, който го е следвал от вкъщи му в квартал „ Шарлотенбург “ в Берлин, преди малко е изстрелял патрон в главата му. Той се отървава от оръжието и побягва, само че тълпата го застига. Неговото име? Сохомон Техлeрян, на 23 години. Мъжът на земята е Мехмет Талят, именуван още Талят паша, министър на вътрешните работи, а по-късно популярен везир на Османската империя. Той е основният проектант на геноцида над арменците през 1915 година Съюзник на Германия през Първата международна война, част от държавното управление на Високата врата – младотурците – намира леговище в Берлин след поражението (1).

Процесът, който е необятно отразен в пресата, стартира при започване на юни 1921 година, три месеца след произшествието. Предварително ли е замислил действието си Техлерян? Свидетел на клането на десетки членове на своето семейство, подсъдимият страда от душевен разстройства. Трупът на неговата майка му е наредил да убие Талят, изяснява той. Ликвидирането на тирана прочее е част от усърдно квалифициран план на Арменската революционна федерация (АРФ): интервенция „ Немезис “, по името на древногръцката богиня на отмъщението. Тя цели елиминирането, един по един, на създателите на геноцида, „ номер едно “ от които е Талят. Две години по-рано Техлерян е уредил сметките си с изменник, който е съставил за османските управляващи лист с арменци за арестуване (2) .

По време на процеса един след различен минават очевидци на отбраната на Техлерян, измежду които свещеник Йохан Лепсиус, създател на един от първите отчети за геноцида над арменците. Младият мъж и неговите бранители реализират задачата си: това става развой против младотурците и всеобщото закононарушение. Част от немската преса съпоставя Техлерян с Вилхелм Тел, воин от швейцарската митология, който през ХIV век убива локален шеф с арбалет. След час и половина разисквания правосъдното жури оправдава Техлерян, преценявайки, че неговият разум е повреден от избиването на фамилията му. Оправдателната присъда не може да почива на други правни основи, само че през нея прозират политически претекстове.

Налагане на законосъобразно наказване

МОДЕРНАТА политическа мисъл като цяло има негативна оценка за отмъщението. В Левиатан (1651 г.) Томас Хобс го отнася към естественото положение, тази предсоциална форма, в която „ човек за индивида е вълк “ и в която хората сами си раздават правораздаване. Излизането от него допуска прекачване на наказването – присъдата и нейното осъществяване – на Левиатан: страната и нейният правосъден уред. От този миг частното правораздаване става нелегитимно. Тук даже има несъгласие в термините, защото правораздаването по формулировка е обществено. Но проявленията на този феномен – забележими във всички общества (3) – не престават да съществуват в модерния свят.

Противопоставянето сред законно наказване и възмездие структурира актуалната морална философия. Влиятелен критик на отмъщението, Робърт Нозик го разграничава от правосъдното наказване по това, че то е безлично: не се ползва от оня, който e понесъл неправдата (4). Това разрешава реакцията да не e прочувствена, а пропорционална. Иначе казано, отмъщението да не надвишава по мащаб понесената щета. И е универсална: постанова се еднакъв вид наказване за еднакъв вид виновност.

Сивите зони сред наказването и отмъщението обаче изобилстват. Винаги ли наказването е съразмерно на закононарушението? Емоциите в никакъв случай ли не въздействат на присъдите? В книгата си Punir(Наказание, Seuil, 2017) социологът Дидие Фасен допуска, че това разграничаване извършва идеологическа функционалност: разграничение на „ цивилизованите “, тези, чието държание се ръководи от правото, и „ варварите “, подчинени на предмодерни обществени правила.

За да може наказването да размени отмъщението, е необходим правосъден уред и зад него страна, която подсигурява използването на наказването. В модерния свят обаче това не всеки път е по този начин. Хана Аренд напомня по този мотив процеса „ Техлерян “ в „ Айхман в Йерусалим “ (Eichmann à Jerusalem, Gallimard, 1966). Веднъж хванат от Мосад, нацистът Айхман е съден и наказан от Държавата Израел, основана дванадесетина години по-рано. Но тази опция не съществува за арменците. По време на убийството на Талят Армения е част от Съветския съюз. Следователно към въпроса за легитимността на отмъщението се прибавя и различен: налице ли са съответните условия, с цел да бъде раздадена правдивост иначе?

Аренд се връща към тези въпроси, с цел да изясни тактиката на Техлерян и неговите бранители: да трансфорат процеса в естрада на арменската идея. Да се провокира ползата на публичното мнение към един развой, беше тактичност, употребена за непризнати закононарушения или от потиснати малцинства през ХХ век, в редките случаи, схваща са, когато са могли да стигнат до съд. Случаят с Талят обаче се отличава със чудачество. След войната, под натиска на страните от Антантата, османски съд осъжда задочно на гибел младотурските ръководители, измежду които Талят, за ролята им в кланетата. В този смисъл Техлерян единствено ползва присъда, произнесена от правораздаването. Но този пункт не е бил решителен за неговото оправдаване и възприемането на неговата постъпка преди време безспорно щеше да бъде същото, в случай че Талят не беше наказан на гибел в родината си. Впрочем съществуването на страна и правосъден уред не пречи на държавното възмездие, сходно на това, осъществявано от ръководителите на Израел против палестинците.

Както демонстрира историкът Анри Русо, следим малко епизоди на възмездие след геноцидите (5). Действайки отвън съдопроизводството, жертвата в действителност поема риска да замязя на своя преследвач и затова да види статута си на жертва отчасти подложен под въпрос. В случая с изтреблението на евреите от нацистите или геноцида над руандийските тутси правораздаването арестува и осъди част от виновниците в границите на процедури, които сигурно бяха несъвършени – и доста разнообразни според от случаите – само че те дадоха на жертвите чувството, че страданието им по един или различен метод е прието. В други случаи, измежду които този с арменците, Левиатан съвсем не сподели угриженост за жертвите.

На каква политическа полза може да се позове отмъщението? Елиминирането на създателите на всеобщо закононарушение от време на време има за цел да предотврати неговото продължение. Това беше една от задачите на създателите на интервенция „ Немезис “. Техните дейности не попречиха обаче геноцидът да бъде „ приключен “ през 20-те години на ХХ век (6). Или пък арменците от Нагорни Карабах да бъдат жертви на етническо пречистване през 2023 година, осъществено от Азербайджан, подкрепян от Турция. Отмъщението рядко трансформира доста политическото съответствие на силите.

То би могло да има друга функционалност: да възвърне достолепието. „ Насилието на колонизирания (…) сплотява народа “, пишеше Франц Фанон в Les Damnés de la terre (Клетниците на земята, Maspero, 1961), поговорка, за която се изля доста мастило. Отмъстителят демонстрира със своя акт, че преследвачът се е провалил в опита си да отстрани народа. Така един от уредниците на интервенция „ Немезис “ подсказва на Техлерян да изчака ареста си с крайник, гордо стъпил върху натрупа на Талят. От 20-те години на ХХ век доста арменски общности по света празнуват Техлерян като воин: този, който посредством жеста си изрази отхвърли на един народ да почине. Припевът на една от националните песни, която го популяризира, приканва народа да вдигне чаши в негова чест. През март 2024 година, повече от век след произшествието, негов бюст беше тържествено открит в Марсилия в наличието на районни кметове, депутати, сенатори и представители на арменската общественост. „ Омразата не може да съставлява стратегия “, прибавя обаче Фанон. Целта на правораздаването би трябвало да бъдат мирът и помиряването, които не могат да бъдат реализирани посредством възмездие.

Делото „ Техлерян “ заема централно място в размишленията на индивида, измислил понятието геноцид – полският правист от еврейски генезис Рафаел Лемкин. „ Защо убийството на един милион души е по-малко закононарушение от убийството на единствено един? “, пита Лемкин в диалог с един от своите професори по право по време на процеса (7). Той не приема две неща: че един човек самичък се е нагърбил с бремето да раздава правдивост, само че също, че немският арбитражен съд е оповестил този човек за неотговорен за постъпката си. Техлерян е най-отговорният от хората. Но „ интернационалната общественост “ не е, когато разрешава на огромни нарушители да избегнат правораздаването. Правосъдието обаче не може да е частно. Оттук и концепцията за създаване на разбиране, това за геноцид, което ще разреши разрешаването на тези апории. Техлерян е работил според „ негласните правила “ (8): той ги прави очевидни и настоящи.

Къде сме ние, един век след делото „ Техлерян “? Все по-голям брой гласове са съгласни да преглеждат разрушаването на Газа от Израел като геноцид. След като „ мъглата на войната “ се разсее, историците ще се заловят за работа и очевидното ще се наложи с още по-голяма мощ. На 21 ноември 2024 година Международният углавен съд (МНС) издаде заповеди за арест против Бенямин Нетаняху и Йоав Галант, надлежно министър-председател и министър на защитата на Израел. Според МНС има „ рационални претекстове “ да се счита, че последните са „ наказателно виновни за следните закононарушения (…): подлагане на апетит на цивилни като способ на война, съставляващ военно закононарушение, и закононарушения против човечеството ликвидиране, гонене и други безчовечен дейности “.

Какво би си помислил Техлерян за тези заповеди за арест? Щеше ли да извърши действието си, в случай че МНС съществуваше по това време? Решението на МНС способства за една от задачите на политическото възмездие: признаването на всеобщо закононарушение най-малко от една част от „ интернационалната общественост “. В дните след издаването им те провокираха резултат, в това число в страни, подкрепящи до тогава абсолютно Израел, като Германия, където апелите за прекъсване на поддръжката за Израел от досегашното държавно управление се появяват даже във водещите медии (9). Тази работа по признание от правото се следи в друга форма и в тази ситуация със Сирия. Още преди рухването на Башар ал Асад екип от адвокати от Сирийския център за правни проучвания и изследвания (Syrian Center for Legal Studies and Research) преследваше палачите на режима, някои от които бегълци в Европа, с цел да ги изправи пред правораздаването и да хвърли светлина върху закононарушенията против човечеството, за които са виновни (10).

Но защото МНС не разполага със лични полицейски сили, евентуално заповедите в никакъв случай няма да бъдат изпълнени. Нетаняху ще би трябвало да бъде деликатен в бъдеще при пътуванията си в чужбина, като други водачи преди него, Владимир Путин или Омар ал Башир да вземем за пример, против които също има издадени заповеди за арест от МНС. Пожеланието на Лемкин интернационален юридически ред да предотвратява опцията за възмездие към момента не се е сбъднало. Време е да се излезе от естественото положение в тази сфера.

Размиг Кьошеян

* Професор по социология в университета в Париж Сите.

Превод Галя Дачкова

(1) Вж. Ronald Grigor Suny, They Can Live in the Desert But Nowhere Else. A History of the Armenian Genocide (Те могат да живеят в пустиня, само че на никое място другаде. История на арменския геноцид), Princeton University Press, 2015.

(2) Източници на този параграф: Sévane Garibian, „ Ordonné par le cadavre de ma mère. Talaat Pacha, ou l’assassinat vengeur d’un condamné à mort “ (Поръчан от натрупа на майка ми. Талят паша, или отмъстителното ликвидиране на един наказан на смърт), в Sévane Garibian (sous la dir. de), La Mort du bourreau. Réflexions interdisciplinaires sur le cadavre des criminels de masse(Смъртта на палача. Интердисциплинарни размисли върху натрупа на всеобщи престъпници), Pétra, Париж, 2016 г.; Jacques Derogy, Les Vengeurs arméniens. Opération Némésis(Арменските отмъстители. Операция „ Немезис “), Pluriel, Париж, 2015 г.; Tessa Hofmann, „ A hundred years ago: The assassination of Mehmet Talaat (15 March 1921) and the Berlin criminal proceedings against Soghomon Tehlirian (2/3 June 1921): Background, context, Effect “ (Преди 100 години: Убийството на Мехмет Талят (15 март 1921 г.) и Берлинското наказателно произвеждане против Сохомон Техлeрян (2/3 юни 1921 г.): предистория, подтекст, последствия,), International Journal of Armenian Genocide Studies, vol. 5, n° 1, Ереван, март 2021 година

(3) Вж. Jon Elster, „ Norms of revenge “ (Норми на отмъщението), Ethics, vol. 100, n° 4, Чикаго, юли 1990 година

(4) Robert Nozick, „ Retributive punishment “ (Отмъстително наказание), във Philosophical Explanations, Harvard University Press, 1983 година

(5) Henry Rousso, „ De la vengeance des victimes “ (За отмъщението на жертвите), в Sensibilités, vol. 10, n° 2, Париж, 2021 година

(6) Raymond Kévorkian, Parachever un génocide.Mustafa Kemal et l’élimination des rescapés arméniens et grecs (1918-1922) (Завършване на геноцид. Мустафа Кемал и елиминирането на оживелите арменци и гърци (1918-1922), Odile Jacob, Париж, 2023 година

(7) Donna-Lee Frieze (ред.), Totally Unofficial. The Autobiography of Raphael Lemkin (Напълно импровизирано. Автобиографията на Рафаел Лемкин), Yale University Press, New Haven, 2013 година

(8) Olivier Beauvallet, „ Lemkin et le génocide arménien sous l’angle juridique “ (Лемкин и арменският геноцид от юридическа гледна точка), в Conseil scientifique international pour l’étude du génocide des Arméniens, Le Génocide des Arméniens. Un siècle de recherche (1915-2015) (Арменският геноцид. Един век проучвания (1915-2015), Armand Colin, Париж, 2015 година

(9) Вж. Mathieu von Rohr, „ Das Völkerrecht ist deutsche Staatsräson “ (Международното право е немско държавно основание), Шпигел, Хамбург, 24 ноември 2024 година

(10) Вж. Anwar Al-Bunni, „ We will follow them wherever they go “ (Ще ги последваме където и да отидат), Justiceinfo.net, 13 декември 2024 година

Инфо: " Монд дипломатик "

Следвайте " Гласове " в и