Една нощ на Пазаркуле: бежанци се страхуват от българската граница, мечтата е Европа
Фоторепортерът на " Дневник " Георги Кожухаров прекара нощта на събота против неделя (1 март) измежду бежанците на границата сред Турция и Гърция - пункта Пазаркуле. Ето разказът му за последните часове:
Германия. Това е фантазията на всички бежанци, с които съумях да беседвам през последната нощ и до обяд в неделя преди гръцката полиция да се намеси с газ и водно оръдие. Посоката за тях е единствено Европа, откакто са прекарали друго време на територията на Турция - главно в Истанбул.
Бежанците са от Сирия, Афганистан, Сомалия, Пакистан и други страни - фамилии с деца, без деца, майки с деца, татковци с деца, младежи, възрастни хора. Огромна навалица - може би над 10 000 и прииждат още. Стигат до тук с рейсове и таксита.
Без да ги запитвам, някои от бежанците споделят, че
заобикалят българската граница, тъй като там можело да стрелят по тях с " същински патрони "
Други настояват, че са получили препоръки от униформени да отиват и натам - към Капъкуле, с цел да намалее скупчването на хора на Пазаркуле.
Преди граничния пункт (на към 1,5 - 2 км) има построен пропусквателен пукт. През него се позволяват да продължат единствено бежанците, а медиите би трябвало да останат до него. Но има способи да се мине и по този начин съумях да се вмъкна на територията - гора и огромно поле - където са бежанците в очакване дали ще ги пуснат в Гърция. В неделя видях и сътрудници турски фоторепортери, само че по-късно бяхме видяни от управляващите и отведени назад зад пропусквателния пункт. От там успяхме да се върнем да снимаме конфликтите по обяд.
Нощта беше доста студена, а филантропични организации към момента съвсем липсват и всички се спасяваха с огън или опъвайки шатри и палатки. Всеки застава където откри.
Край огъня разговарях с група сирийски бежанци къде и за какво желаят да стигнат, през какво минават...дори за Бог и ролята му. Те имат палатка, в която се редуват да спят, тъй като няма място за всички. Питат ме - " ти можеш ли да си представиш, че всички тези хора нямат дом "...Наоколо има хиляди, а нощната панорама е като от филм - огън и сенки.
Притесняват се от " неприятните бежанци "
(буквален превод от английски) - по този начин назовават дребните групи измежду тях, които се пробват да избягат дружно с вълната. Те нормално не са от Сирия и основават проблеми. Твърдят, че даже обират някои от другите бежанци и че би следвало тях да разпознаят граничните управляващи и да пропуснат останалите към Европа. " Лошите " създавали и напрежението с полицията.
В неделя заран хиляди се струпват на гръцкия пункт, където е издигната барикадата от бодлива тел и желязо. Клякат на земята като знак, че са миролюбиви.
Крещят, че обичат всички и желаят единствено мир
Викат го на британски, както приказват към униформените. Когато видят, че поставят противогазите стартират да повтарят - " без война, без война ".
Една група от към стотина момчета са по-агресивни в опитите да преминат границата. От време на време хвърлят и камъни към гръцките граничари.
© Георги Кожухаров
Храната е нищожна и раздаването на самун също провокира блъсканица и боричкане.
Слухът, че ще ги пуснат да преминат към Гърция минава няколко пъти през тълпата. Ту след 3 часа, ту след 2 часа. Нищо сходно.
След 12:30 локално време гръцките управляващи реагират на замерящите ги с камъни по-буйни младежи. Започват да изблъскват тълпата във вътрешността към граничната част на Турция със сълзотворен газ. Настъпва суматоха и блъсканица.
След това включват и водни оръдия, и гумени патрони
Според неофициална информация измежду хората има и гръцки военни, които са включени в изтласкването. То се случва на няколко пъти.
В един миг не се вижда съвсем нищо, въздухът се насища с газ, а писъците на децата са най-страшното нещо. Стотици се изтеглят в посока, в която има постройки на турските гранични управляващи.
Една граната с газ удря момче, което припада и това провокира смут измежду група бежанци, които мислят, че е умрял. Те стартират да крещят " Аллах Акбар " (Бог е велик). Отвеждат го, с цел да му бъде оказана помощ. Суматохата продължава.
Турски служители на реда водят и мен, видели фотоапарата ми, ревизират ме и ме предизвестяват да не се връщам повече зад пункта - до него стоят съвсем всички публицисти. Иначе те очевидно са инструктирани да не пречат по накакъв метод на бежанците - виждях например по какъв начин една група обира зелките на крайпътно поле без никаква реакция от управляващите.
Изтеглям се, а по шосето
идват още бежанци
Проверят ги, не връщат никого и те отиват зад " барикадата ", с цел да чакат стартирането към Европа. Никой не знае дали това ще се случи или какво.
Но и никой не желае да се връща обратно. Групата сирийци, с които приказвах дълго през нощта изясняват за какво - " няма къде да отидем ".
* Събитията в текста са свидетелски роман сред 19:30 на 29 февруари и 14 часа (местно време) на 1 март.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (2017)
Германия. Това е фантазията на всички бежанци, с които съумях да беседвам през последната нощ и до обяд в неделя преди гръцката полиция да се намеси с газ и водно оръдие. Посоката за тях е единствено Европа, откакто са прекарали друго време на територията на Турция - главно в Истанбул.
Бежанците са от Сирия, Афганистан, Сомалия, Пакистан и други страни - фамилии с деца, без деца, майки с деца, татковци с деца, младежи, възрастни хора. Огромна навалица - може би над 10 000 и прииждат още. Стигат до тук с рейсове и таксита.
Без да ги запитвам, някои от бежанците споделят, че
заобикалят българската граница, тъй като там можело да стрелят по тях с " същински патрони "
Други настояват, че са получили препоръки от униформени да отиват и натам - към Капъкуле, с цел да намалее скупчването на хора на Пазаркуле.
Преди граничния пункт (на към 1,5 - 2 км) има построен пропусквателен пукт. През него се позволяват да продължат единствено бежанците, а медиите би трябвало да останат до него. Но има способи да се мине и по този начин съумях да се вмъкна на територията - гора и огромно поле - където са бежанците в очакване дали ще ги пуснат в Гърция. В неделя видях и сътрудници турски фоторепортери, само че по-късно бяхме видяни от управляващите и отведени назад зад пропусквателния пункт. От там успяхме да се върнем да снимаме конфликтите по обяд.
Нощта беше доста студена, а филантропични организации към момента съвсем липсват и всички се спасяваха с огън или опъвайки шатри и палатки. Всеки застава където откри.
Край огъня разговарях с група сирийски бежанци къде и за какво желаят да стигнат, през какво минават...дори за Бог и ролята му. Те имат палатка, в която се редуват да спят, тъй като няма място за всички. Питат ме - " ти можеш ли да си представиш, че всички тези хора нямат дом "...Наоколо има хиляди, а нощната панорама е като от филм - огън и сенки.
Притесняват се от " неприятните бежанци "
(буквален превод от английски) - по този начин назовават дребните групи измежду тях, които се пробват да избягат дружно с вълната. Те нормално не са от Сирия и основават проблеми. Твърдят, че даже обират някои от другите бежанци и че би следвало тях да разпознаят граничните управляващи и да пропуснат останалите към Европа. " Лошите " създавали и напрежението с полицията.
В неделя заран хиляди се струпват на гръцкия пункт, където е издигната барикадата от бодлива тел и желязо. Клякат на земята като знак, че са миролюбиви.
Крещят, че обичат всички и желаят единствено мир
Викат го на британски, както приказват към униформените. Когато видят, че поставят противогазите стартират да повтарят - " без война, без война ".
Една група от към стотина момчета са по-агресивни в опитите да преминат границата. От време на време хвърлят и камъни към гръцките граничари.
© Георги Кожухаров
Храната е нищожна и раздаването на самун също провокира блъсканица и боричкане.
Слухът, че ще ги пуснат да преминат към Гърция минава няколко пъти през тълпата. Ту след 3 часа, ту след 2 часа. Нищо сходно.
След 12:30 локално време гръцките управляващи реагират на замерящите ги с камъни по-буйни младежи. Започват да изблъскват тълпата във вътрешността към граничната част на Турция със сълзотворен газ. Настъпва суматоха и блъсканица.
След това включват и водни оръдия, и гумени патрони
Според неофициална информация измежду хората има и гръцки военни, които са включени в изтласкването. То се случва на няколко пъти.
В един миг не се вижда съвсем нищо, въздухът се насища с газ, а писъците на децата са най-страшното нещо. Стотици се изтеглят в посока, в която има постройки на турските гранични управляващи.
Една граната с газ удря момче, което припада и това провокира смут измежду група бежанци, които мислят, че е умрял. Те стартират да крещят " Аллах Акбар " (Бог е велик). Отвеждат го, с цел да му бъде оказана помощ. Суматохата продължава.
Турски служители на реда водят и мен, видели фотоапарата ми, ревизират ме и ме предизвестяват да не се връщам повече зад пункта - до него стоят съвсем всички публицисти. Иначе те очевидно са инструктирани да не пречат по накакъв метод на бежанците - виждях например по какъв начин една група обира зелките на крайпътно поле без никаква реакция от управляващите.
Изтеглям се, а по шосето
идват още бежанци
Проверят ги, не връщат никого и те отиват зад " барикадата ", с цел да чакат стартирането към Европа. Никой не знае дали това ще се случи или какво.
Но и никой не желае да се връща обратно. Групата сирийци, с които приказвах дълго през нощта изясняват за какво - " няма къде да отидем ".
* Събитията в текста са свидетелски роман сред 19:30 на 29 февруари и 14 часа (местно време) на 1 март.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (2017)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ