Мост към Космоса: Фотоизложба с космическите постижения на Китай в София
Фотоизложбата „ Космическата стратегия на Китай: развиване и достижения “ бе открита преди броени дни в София във връзка 75 години от установяването на дипломатическите връзки сред Китай и България и 45-тата годишнина от галактическия полет на българския космонавт Георги Иванов.
Тя включва 59 фотоси, които могат да се видят на Моста на влюбените до НДК и е разграничена на 5 обособени елементи, показващи образно еволюцията на китайските галактически стратегии през последните десетилетия. Специален фокус в нея имат програмата за пилотирани галактически полети и програмата за проучване на Луната.
Първата част от изложбата е озаглавена „ Път от скромното начало “ и ни среща с напредъка на галактическите стратегии в страната в интервала от 1970 до 2010 година. Можете да се запознаете с легендата и създател на китайската галактическа промишленост, професор Qian Xuesen, именуван по света „ бащата на китайската ракетна и галактическа стратегия “. Той е водеща фигура в основаването на първите китайски ракети и спътници, а под негово управление страната съумява да изведе и първия си сателит в орбита през 1970 година - Dongfanghong-1. Събитието също има своето показване с поредност от фотоси, като сполучливото изстрелване трансформира Китай в петата страна в света, която стига до това достижение след Съветския съюз, Съединените щати, Франция и Япония.
Втората „ Сателитни приложения “ е съсредоточена върху развиването и приложението на спътниците на Китай: информационни, научни, за отдалечено наблюдаване, естествени запаси, климатични и доста други, без да пропущаме и най-важното достижение, навигационната сателитна система Beidou, считана за един от най-важните софтуерни планове на страната. Тя има редица световни приложения и се употребява и в редица други страни, интегрирали я в своите навигационни устройства и услуги. Може да се употребява в области като телекомуникации, спешни избавителни интервенции, логистика, превоз и така нататък
Третата част от изложбата носи името „ Пилотирани галактически полети “ и ни среща с изключителното развиване на програмата " Шънджоу " в последните две десетилетия - интервал, през който Китай се утвърди като една от водещите галактически народи в света. Тук можете да видите моменти от развиването на страната в региона - от първия тестови полет Шънджоу-1, осъществен без екипаж през 1999 година през последващите задачи в годините, в това число Шънджоу 7 през 2008 година, когато за първи път китайски астронавт излиза в открития Космос.
С поредност от фрагменти ще имате опция да се запознаете и с построяването на китайската галактическа станция, в това число изстрелването на главния модул Tianhe с новопроектираната тежкотоварна ракета Long March-5 през 2021 година. Показани са и фрагменти с образованието на китайските астронавти, наричани още „ тайконавти “, а ценителите ще могат да видят и пионера измежду тях - Ян Лиуей, изхвърчал в Космоса на 15 октомври 2003 година с задачата „ Шънджоу 5 “ и наредил страната си до Съединени американски щати и Русия, които единствени до този човек са изпращали независимо човек в орбита.
Четвъртата част „ Изследване на дълбокия космос “ е от два раздела: задачите за проучване на Луната и задачата за проучване на Марс. В този раздел столичани могат да видят фотография от завършилата преди дни революционна 53-дневна задача за проучване на противоположната страна на Луната „ Чанг’e 6 “, както и голям брой фрагменти и елементи от задачата „ Чанг’e 5 “, която в основата си е първото сполучливо връщане на лунни проби на Земята от съвсем 45 години насам.
На тях се вижда по какъв начин луноходите Yutu се разхождат по Луната, по какъв начин сонда взима проби с роботизирана ръка и по какъв начин особено направеното за задачата китайско знаме се издига на непознатата планета. В тази част от изложбата са показани и всички елементи от задачата до Марс - Tianwen 1, ориентирана към изследване на повърхността, геологията и атмосферата й. На 14 май 2021 година спускаемият модул каца сполучливо в района Utopia Planitia, трансформирайки по този метод Китай в първата страна, която съумява с една задача да извърши влизане в орбита, кацане и разполагане на марсоход на Марс. Целта на страната още веднъж е осъществяване на редица научни проучвания на повърхността на планетата, както и търсене на признаци на вода и лед.
Петата част се назовава „ Предаване на огъня “ и се състои от една-единствена картина. Тя е напълно друга от горепосочените и съставлява фотография на голям облак от прахуляк, газ и плазма в Космоса. Направена е от възпитаник в Пекин, чиято майка е галактически инженер.
Всички тези достижения демонстрират, че факелът на галактическата фантазия на Китай продължава да бъде излъчен от потомство на потомство, като упоритостта и смелостта на китайските аерокосмически експерти способстват от ден на ден във времето за отбраната на земята, подобряването на благосъстоянието на хората и са в непрекъсната услуга на човешкия напредък. Създателите на изложбата не крият и очакванията си тя да е ентусиазъм за голям брой български възпитаници, които да се заинтересуват от проучването на Космоса и след време също осъществен фантазиите си да са толкоз сполучливи галактически учени, инженери и астронавти. За задачата е прибавен и QR кодът на уеб страницата на „ Разговор с тайконавти “.
Във всички секции нагоре са показани и другите действия по съдействието на Китай с други страни - Франция, Бразилия и доста други в региона на галактическите проучвания. Изложбата „ Космическата стратегия на Китай: развиване и достижения “ може да се види от всички софиянци и посетители на столицата на Моста на влюбените до Националния замък на културата.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Тя включва 59 фотоси, които могат да се видят на Моста на влюбените до НДК и е разграничена на 5 обособени елементи, показващи образно еволюцията на китайските галактически стратегии през последните десетилетия. Специален фокус в нея имат програмата за пилотирани галактически полети и програмата за проучване на Луната.
Първата част от изложбата е озаглавена „ Път от скромното начало “ и ни среща с напредъка на галактическите стратегии в страната в интервала от 1970 до 2010 година. Можете да се запознаете с легендата и създател на китайската галактическа промишленост, професор Qian Xuesen, именуван по света „ бащата на китайската ракетна и галактическа стратегия “. Той е водеща фигура в основаването на първите китайски ракети и спътници, а под негово управление страната съумява да изведе и първия си сателит в орбита през 1970 година - Dongfanghong-1. Събитието също има своето показване с поредност от фотоси, като сполучливото изстрелване трансформира Китай в петата страна в света, която стига до това достижение след Съветския съюз, Съединените щати, Франция и Япония.
Втората „ Сателитни приложения “ е съсредоточена върху развиването и приложението на спътниците на Китай: информационни, научни, за отдалечено наблюдаване, естествени запаси, климатични и доста други, без да пропущаме и най-важното достижение, навигационната сателитна система Beidou, считана за един от най-важните софтуерни планове на страната. Тя има редица световни приложения и се употребява и в редица други страни, интегрирали я в своите навигационни устройства и услуги. Може да се употребява в области като телекомуникации, спешни избавителни интервенции, логистика, превоз и така нататък
Третата част от изложбата носи името „ Пилотирани галактически полети “ и ни среща с изключителното развиване на програмата " Шънджоу " в последните две десетилетия - интервал, през който Китай се утвърди като една от водещите галактически народи в света. Тук можете да видите моменти от развиването на страната в региона - от първия тестови полет Шънджоу-1, осъществен без екипаж през 1999 година през последващите задачи в годините, в това число Шънджоу 7 през 2008 година, когато за първи път китайски астронавт излиза в открития Космос.
С поредност от фрагменти ще имате опция да се запознаете и с построяването на китайската галактическа станция, в това число изстрелването на главния модул Tianhe с новопроектираната тежкотоварна ракета Long March-5 през 2021 година. Показани са и фрагменти с образованието на китайските астронавти, наричани още „ тайконавти “, а ценителите ще могат да видят и пионера измежду тях - Ян Лиуей, изхвърчал в Космоса на 15 октомври 2003 година с задачата „ Шънджоу 5 “ и наредил страната си до Съединени американски щати и Русия, които единствени до този човек са изпращали независимо човек в орбита.
Четвъртата част „ Изследване на дълбокия космос “ е от два раздела: задачите за проучване на Луната и задачата за проучване на Марс. В този раздел столичани могат да видят фотография от завършилата преди дни революционна 53-дневна задача за проучване на противоположната страна на Луната „ Чанг’e 6 “, както и голям брой фрагменти и елементи от задачата „ Чанг’e 5 “, която в основата си е първото сполучливо връщане на лунни проби на Земята от съвсем 45 години насам.
На тях се вижда по какъв начин луноходите Yutu се разхождат по Луната, по какъв начин сонда взима проби с роботизирана ръка и по какъв начин особено направеното за задачата китайско знаме се издига на непознатата планета. В тази част от изложбата са показани и всички елементи от задачата до Марс - Tianwen 1, ориентирана към изследване на повърхността, геологията и атмосферата й. На 14 май 2021 година спускаемият модул каца сполучливо в района Utopia Planitia, трансформирайки по този метод Китай в първата страна, която съумява с една задача да извърши влизане в орбита, кацане и разполагане на марсоход на Марс. Целта на страната още веднъж е осъществяване на редица научни проучвания на повърхността на планетата, както и търсене на признаци на вода и лед.
Петата част се назовава „ Предаване на огъня “ и се състои от една-единствена картина. Тя е напълно друга от горепосочените и съставлява фотография на голям облак от прахуляк, газ и плазма в Космоса. Направена е от възпитаник в Пекин, чиято майка е галактически инженер.
Всички тези достижения демонстрират, че факелът на галактическата фантазия на Китай продължава да бъде излъчен от потомство на потомство, като упоритостта и смелостта на китайските аерокосмически експерти способстват от ден на ден във времето за отбраната на земята, подобряването на благосъстоянието на хората и са в непрекъсната услуга на човешкия напредък. Създателите на изложбата не крият и очакванията си тя да е ентусиазъм за голям брой български възпитаници, които да се заинтересуват от проучването на Космоса и след време също осъществен фантазиите си да са толкоз сполучливи галактически учени, инженери и астронавти. За задачата е прибавен и QR кодът на уеб страницата на „ Разговор с тайконавти “.
Във всички секции нагоре са показани и другите действия по съдействието на Китай с други страни - Франция, Бразилия и доста други в региона на галактическите проучвания. Изложбата „ Космическата стратегия на Китай: развиване и достижения “ може да се види от всички софиянци и посетители на столицата на Моста на влюбените до Националния замък на културата.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ