Незрящ пловдивчанин прави най-красивите СНИМКИ
Фотографията е изкуство, комплицирано като всяко останало. Не е елементарно да се превърнеш във виртуоз на запечатания миг. Изисква години процедура, характерна и постоянно друга визия за заобикалящия свят и най-много самообладание, тъй като в сектора нищо не идва на готово.
Тези, които търсят лесното, постоянно се отхвърлят от фантазиите си и се задоволяват с по-практичното. Други, като Стойо Петков, се изправят против компликациите и се пробват да ги преборят, написа PlovdivTime.bg.
Стойо е пловдивски фотограф с огромен капацитет и към този момент една галерия зад тила си, състояла се през не далечната 2015-та година. Но той не е характерен фотограф и това идва от обстоятелството, че има 15 % понижено зрение. Не вижда съвсем нищо с едното око, а с другото едва, само че по тази причина фотоапаратът е неговото трето око, неговото избавление и признак, посредством който пресъздава това, което вижда в мозъка си.
Поради привързаността му към апарата, кръщава и първата си галерия „ Обективът – моето трето око”. Творецът признава, че е мъчно да си незрящ фотограф. Това автоматизирано отстранява доста планове и благоприятни условия от пътя му, само че пристрастеността си е пристрастеност и Стойо я има още от дете. Снима още от учебна възраст. По-късно приключва курс при родната икона във фотографията Николай Лаутлиев. Всичко останало е изпробване и доста процедура.
Фотография: " Майстори " на Рачо Стоянов към Родопски трагичен спектакъл " Николай Хайтов "
Стойо Петков обича да снима портретна, спортна и театрална снимка. Изобщо тематики, в които участват хора, които улавят настроението и възприятията им. Обожава да снима спектакъл, тъй като се допира до магията зад кулисите, а тя го опиянява повече от всичко друго.
„ Искам да покажа на останалите своята позиция за света. Той е доста пъстър и хубав, а постоянно тези хубости остават невидими. Хората ги подминават и не им обръщат внимание”, споделя пловдивчанинът, като признава, че в България има доста положителни експерти, от които да се учи, само че в това време, реализацията е сложна.
„ Фотографът би трябвало да има своя стилистика. Да не копира работата на другите, да е самостоятелен. У нас всеки си мисли, че може да снима, само че не всеки може да улови момента. Трябва да си доста бдителен, подготвен да реагираш във всяка обстановка. За жал българският пазар е доста дребен и хората не правят оценка творчеството на фотографите по този начин, както в чужбина”.
Фотография: Бенефис на Йордан Йовчев
Стойо избира да снима в колкото се може по-натурална конюнктура. Против е прекомерното култивиране на фотосите и търсения резултат за „ кукленски лица”. Вярва, че колкото по-неподправена и естествена е една хубост, толкоз по-истинска е тя. Вече работи над втората си независима галерия, която ще акцентира на женската хубост на българката в разнообразни времеви и културни стилове.
Най-емоционалният фотографски миг за актьора е бил Световния шампионат по спортна аеробика във Франция, на който е взела участие сестра му. Обикалял е много из Европа, с цел да снима, само че родният Пловдив също му е обичан.
„ Пловдив е прелестен за снимане, тъй като цветовете му са пъстри. Той сплотява в едно разнообразни култури, религии и архитектурни въздействие, което го трансформира в любопитна и забавна дестинация”, приключва Стойо, чийто подем занапред следва да забележим. В последна сметка няма невъзможни неща, стига да имаш религия и упоритост. Ние безспорно чакаме да забележим изложбата приключен факт. А и малко повече хубост в никакъв случай не е непотребна.
Фотография: Backstage към видеоклип
Тези, които търсят лесното, постоянно се отхвърлят от фантазиите си и се задоволяват с по-практичното. Други, като Стойо Петков, се изправят против компликациите и се пробват да ги преборят, написа PlovdivTime.bg.
Стойо е пловдивски фотограф с огромен капацитет и към този момент една галерия зад тила си, състояла се през не далечната 2015-та година. Но той не е характерен фотограф и това идва от обстоятелството, че има 15 % понижено зрение. Не вижда съвсем нищо с едното око, а с другото едва, само че по тази причина фотоапаратът е неговото трето око, неговото избавление и признак, посредством който пресъздава това, което вижда в мозъка си.
Поради привързаността му към апарата, кръщава и първата си галерия „ Обективът – моето трето око”. Творецът признава, че е мъчно да си незрящ фотограф. Това автоматизирано отстранява доста планове и благоприятни условия от пътя му, само че пристрастеността си е пристрастеност и Стойо я има още от дете. Снима още от учебна възраст. По-късно приключва курс при родната икона във фотографията Николай Лаутлиев. Всичко останало е изпробване и доста процедура.
Фотография: " Майстори " на Рачо Стоянов към Родопски трагичен спектакъл " Николай Хайтов "
Стойо Петков обича да снима портретна, спортна и театрална снимка. Изобщо тематики, в които участват хора, които улавят настроението и възприятията им. Обожава да снима спектакъл, тъй като се допира до магията зад кулисите, а тя го опиянява повече от всичко друго.
„ Искам да покажа на останалите своята позиция за света. Той е доста пъстър и хубав, а постоянно тези хубости остават невидими. Хората ги подминават и не им обръщат внимание”, споделя пловдивчанинът, като признава, че в България има доста положителни експерти, от които да се учи, само че в това време, реализацията е сложна.
„ Фотографът би трябвало да има своя стилистика. Да не копира работата на другите, да е самостоятелен. У нас всеки си мисли, че може да снима, само че не всеки може да улови момента. Трябва да си доста бдителен, подготвен да реагираш във всяка обстановка. За жал българският пазар е доста дребен и хората не правят оценка творчеството на фотографите по този начин, както в чужбина”.
Фотография: Бенефис на Йордан Йовчев
Стойо избира да снима в колкото се може по-натурална конюнктура. Против е прекомерното култивиране на фотосите и търсения резултат за „ кукленски лица”. Вярва, че колкото по-неподправена и естествена е една хубост, толкоз по-истинска е тя. Вече работи над втората си независима галерия, която ще акцентира на женската хубост на българката в разнообразни времеви и културни стилове.
Най-емоционалният фотографски миг за актьора е бил Световния шампионат по спортна аеробика във Франция, на който е взела участие сестра му. Обикалял е много из Европа, с цел да снима, само че родният Пловдив също му е обичан.
„ Пловдив е прелестен за снимане, тъй като цветовете му са пъстри. Той сплотява в едно разнообразни култури, религии и архитектурни въздействие, което го трансформира в любопитна и забавна дестинация”, приключва Стойо, чийто подем занапред следва да забележим. В последна сметка няма невъзможни неща, стига да имаш религия и упоритост. Ние безспорно чакаме да забележим изложбата приключен факт. А и малко повече хубост в никакъв случай не е непотребна.
Фотография: Backstage към видеоклип
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ