Разказваме историята на невъзпят герой, на кръстника на Mercedes
Формално за създател на първия Mercedes (все още без префикса Benz - той ще се появи едвам след сливането на двете немски компании Daimler и Benz през 1926 г.) се счита Вилхелм Майбах, брилянтен немски дизайнер, а по-късно създател на лична автомобилна компания.
Но би било извънредно незаслужено да пренебрегнем ролята на Емил Йелинек, немски предприемач, живял по-голямата част от живота си в Австрия и Франция.
Черната овца в фамилията
Йелинек, роден през 1853 година в Лайпциг, е богат човек, ексцентрик и лентяй. Средният от тримата синове на авторитетен равин, е като излязъл от приказките: не толкоз предвидлив, до момента в който братята му се отличават с изострен разум. По-младият, Макс-Херман, става прочут езиковед в цяла Европа, а по-големият, Георг, е не по-малко почитан на Стария континент като преподавател по право и, апропо, един от създателите на „ Декларацията за Човешки права. "
Емил, въпреки това, не обича да учи, само че му доставя наслаждение да ходипо нервите на своите родители.
На 17, за изненада на всички, той стартира нископлатена работа в железопътна компания. Тази позиция обаче му отворя забавни благоприятни условия. През нощта той, дружно с други съидейници, провеждат надпревари с парни локомотиви. Когато управляващите схващат за това „ почтено “ занимание, Емил излетява с гръм и тропот на улицата. Родители му изпращат 19-годишния лентяй във Франция и скоро бащата, възползвайки се от връзките си, урежда сина си на дипломатическа задача в Мароко.
Младият мъж реагира умерено на изгнанието си. Нещо повече, точно в Африка той поставя основите на своето нехайно бъдеще. След като съблазнява испанската еврейка Рейчъл Гогман, щерка на локален плантатор на тютюн, Йелинек скоро стартира да изнася тютюн за Европа. Случайно заема вакантна позиция в локалния клон на огромна френска банка, а сполучливата игра на фондовата борса усили капитала му.
Когато се връща в Европа, Йелинек към този момент е богат човек. Емил се бори със скуката, която съпътства всеки разточителен живот, благодарение на най-скъпото и съвременно занимание от края на 19 век - колите.
Когато през 1896 година Емил вижда реклама във вестника за Daimler Motoren Gesellshaft, той незабавно отива в Щутгарт. Появата на Йелинек, висок, с комично мустаци и буйно минало прави доста надълбоко усещане на Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. За изненада на създателите и притежателите на Daimler Motoren Geselshaft, един чудноват господин, с леко клоунски външен тип, схваща от колите и най-важното - оказа се доста великодушен.
Емил, който следи всички трендове в автомобилостроенето, знае добре, че множеството надпревари, провеждани по това време, се печелят от коли, оборудвани с мотори на Daimler. Затова той незабавно поръчва две коли с мощ 4 и 9 к.с. Последният, съгласно компанията, може да доближи повече от впечатляващите 40 км/ч. Всъщност Daimler Phoenix с 9 к.с. се е движел с не повече от 25 км/ч.
Убеден в неналичието на скорост, Йелинек осведоми Щутгарт, че ще купи още четири коли, при изискване че оптималната им скорост е към 50 км/ч. Даймлер и Майбах считат, че увеличението на мощността е рисково. Но поръчка за 4 коли няма по какъв начин да бъде отказана.
След като получава квартет от по-мощни Phoenix, Емил към този момент е по-щастлив. Оставяйки един за себе си, Йелинек взема решение да продаде останалите три. В Ница, същинска земя на милионери, това не се оказа мъчно.
Барон Артър Ротшилд, сходно на доста представители на естаблишмънта, който убива зимната досада на Лазурния бряг, има навика заран да се разхожда с кола из Ница. Баронът е сюрпризиран, когато неговият Pahnard е изпреварен от чужд в чисто нов Daimler. Той схваща, че бързата кола принадлежи на господин, криещ се зад псевдонима „ мосю Мерцедес “. Ротшилд купува колата му.
Още забавни елементи от историята на Йелинек и Даймлер/Майбах четете на
Но би било извънредно незаслужено да пренебрегнем ролята на Емил Йелинек, немски предприемач, живял по-голямата част от живота си в Австрия и Франция.
Черната овца в фамилията
Йелинек, роден през 1853 година в Лайпциг, е богат човек, ексцентрик и лентяй. Средният от тримата синове на авторитетен равин, е като излязъл от приказките: не толкоз предвидлив, до момента в който братята му се отличават с изострен разум. По-младият, Макс-Херман, става прочут езиковед в цяла Европа, а по-големият, Георг, е не по-малко почитан на Стария континент като преподавател по право и, апропо, един от създателите на „ Декларацията за Човешки права. "
Емил, въпреки това, не обича да учи, само че му доставя наслаждение да ходипо нервите на своите родители.
На 17, за изненада на всички, той стартира нископлатена работа в железопътна компания. Тази позиция обаче му отворя забавни благоприятни условия. През нощта той, дружно с други съидейници, провеждат надпревари с парни локомотиви. Когато управляващите схващат за това „ почтено “ занимание, Емил излетява с гръм и тропот на улицата. Родители му изпращат 19-годишния лентяй във Франция и скоро бащата, възползвайки се от връзките си, урежда сина си на дипломатическа задача в Мароко.
Младият мъж реагира умерено на изгнанието си. Нещо повече, точно в Африка той поставя основите на своето нехайно бъдеще. След като съблазнява испанската еврейка Рейчъл Гогман, щерка на локален плантатор на тютюн, Йелинек скоро стартира да изнася тютюн за Европа. Случайно заема вакантна позиция в локалния клон на огромна френска банка, а сполучливата игра на фондовата борса усили капитала му.
Когато се връща в Европа, Йелинек към този момент е богат човек. Емил се бори със скуката, която съпътства всеки разточителен живот, благодарение на най-скъпото и съвременно занимание от края на 19 век - колите.
Когато през 1896 година Емил вижда реклама във вестника за Daimler Motoren Gesellshaft, той незабавно отива в Щутгарт. Появата на Йелинек, висок, с комично мустаци и буйно минало прави доста надълбоко усещане на Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. За изненада на създателите и притежателите на Daimler Motoren Geselshaft, един чудноват господин, с леко клоунски външен тип, схваща от колите и най-важното - оказа се доста великодушен.
Емил, който следи всички трендове в автомобилостроенето, знае добре, че множеството надпревари, провеждани по това време, се печелят от коли, оборудвани с мотори на Daimler. Затова той незабавно поръчва две коли с мощ 4 и 9 к.с. Последният, съгласно компанията, може да доближи повече от впечатляващите 40 км/ч. Всъщност Daimler Phoenix с 9 к.с. се е движел с не повече от 25 км/ч.
Убеден в неналичието на скорост, Йелинек осведоми Щутгарт, че ще купи още четири коли, при изискване че оптималната им скорост е към 50 км/ч. Даймлер и Майбах считат, че увеличението на мощността е рисково. Но поръчка за 4 коли няма по какъв начин да бъде отказана.
След като получава квартет от по-мощни Phoenix, Емил към този момент е по-щастлив. Оставяйки един за себе си, Йелинек взема решение да продаде останалите три. В Ница, същинска земя на милионери, това не се оказа мъчно.
Барон Артър Ротшилд, сходно на доста представители на естаблишмънта, който убива зимната досада на Лазурния бряг, има навика заран да се разхожда с кола из Ница. Баронът е сюрпризиран, когато неговият Pahnard е изпреварен от чужд в чисто нов Daimler. Той схваща, че бързата кола принадлежи на господин, криещ се зад псевдонима „ мосю Мерцедес “. Ротшилд купува колата му.
Още забавни елементи от историята на Йелинек и Даймлер/Майбах четете на
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ