Формално сме пълноправни членове и на ЕС, и на НАТО.

Формално сме пълноправни членове и на Европейски Съюз, и на НАТО. На път сме да се присъединим и към еврозоната. В душата на българина обаче към момента има подозрение - европейци ли сме или май не чак до такава степен. Анализ на Даниел Смилов.

Едните - насам, другите - нататък

Дебатите към формалното разкриване на навоизбрания парламент са показателни за един сериозен проблем - незавършената европеизация на България. Формално към този момент сме пълноправни членове и на Европейски Съюз, и на НАТО. На път сме да се присъединим и към еврозоната, която е най-напредналата форма на евроинтеграция. В душата на българина обаче към момента има подозрение - европейци ли сме или май не чак до такава степен? 

Съмнението по принцип е белег на просветеност и може да докара до метафизичен прозрения, в случай че имаме вяра на Декарт. Но може да докара и до напълно некартезианска комедия от комплексирани и комплицирани реакции. Като да вземем за пример тази, която породи с изпращането на покана на съветския дипломат Митрофанова за откриването на НС и с последвалите заявки, че в случай че тя пристигна, български депутати ще излязат. Ами в случай че тази депутатска евакуация задейства съветския имперски инстинкт за окупация на празни или недобре охранявани пространства? Какво ще вършим с окупиран парламент, пък било то и на символно равнище? 

Истинският въпрос обаче е как да се оправим със личните си подозрения, че като народ не сме узряли напълно за това, което клиширано се назовава европейски полезности. И в случай че погледнем социологическите изследвания, няма по какъв начин да не видим, че като отношение към основни полезности на демокрацията, правовата страна, правата на индивида и така нататък в немалка част от хората към момента тлеят съмнение или даже отричане. 

Партиите и представителните органи на властта са практическият разсъдък на демократичното общество, а разсъдъкът е инструментът, посредством който то се оправя със подозренията. Поради това българското общество, следено от външен фен, може да не наподобява напълно с мозъка си. Но във всяка полуда има някаква логичност. 
Редакцията предлага
За да се разбере казусът с незавършената европеизация, би трябвало да се види какво в тактиките на главните партии - които в една или друга степен са проевропейски - не сработва. Тук ще изключим " Възраждане ", тъй като те намерено се афишират за излизане на България от евроатлантическите структури и стеснен съюз с Русия. Каквито и евросъмнения да има българинът, те не отиват чак до такива крайности при огромното болшинство от хората. Все пак обаче тази позиция към този момент е на масата и в случай че евроориентираните партии не завоюват борбата за подозрението, този мироглед може да се разпростре сред по-широки групи. Марката " Костя Копейкин "  вече е записана и от знак на продажна петoколонност тя може да се издигне най-малко до язвителен гоголевски разказ.

Евроатлантиците

Най-последователни и отчетливи евроатлантически позиции пази. Проблемът с нейната тактика е, че тя като че ли не вижда подозренията на част от гласоподавателите или ги третира като проблем на растежа, който ще отшуми с времето. За съжаление обаче последните социологически изследвания не удостоверяват тезата за отшумяването. Напротив, подозрението се ускорява и добива все по-изразен географски темперамент: до момента в който столицата София е мощно проевропейска, в останалата част от страната - с дребни изключения - картината е друга. Подоходното неравноправие въобще, както и това сред столицата и страната също се задълбочава. Всичко това показва, че подозрението в душите и мозъците на мнозина българи се подклажда от неналичието на битови условия, които да са близки до европейските. Докато тактиката на Демократична България не регистрира тези обстоятелства, влиянието ѝ ще остава лимитирано до София и най-големите регионални градове.

също са с ясно изразени евроатлантически позиции. Те са и първите, които осъществиха сериозна фискална агресия за повишение приходите на най-уязвимите групи - най-вече пенсионерите, което може да бъде регистрирано като опит за действителна европеизация на бита. По отношение на подозренията на българите тактиката на Политическа партия не е толкоз открита и праволинейна, колкото на Демократична България. В предизборната акция те да вземем за пример умишлено не говореха за Украйна с концепцията да не отчуждават евентуални гласоподаватели. Същевременно скъсването с " Газпром ", както и изгонването на 70-те съветски дипломата бяха безапелационна проява на проатлантическата им позиция. Слабостта в тактиката на Политическа партия е, че с цел да сработи тя са нужни обилни парламентарни болшинства, които да я отстояват най-малко в няколко мандата. И за кабинета " Петков "  ПП трябваше да разчита на сътрудници като Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, които в действителност целеустремено подронваха аспекти на тази тактика. Голямата заплаха е мнозина да се разочароват от този метод като " неработещ "  и " неупотребим "  заради неналичието на по-широка политическа поддръжка.

Демократична България и Политическа партия са с ясно изразени евроатлантически позиции

ГЕРБ също е евроатлантическа партия, която обаче залага не толкоз на интернализацията на полезности, а на личностни сделки сред водачите на партиите, бизнеса и интернационалните фактори. Борисов се показва като човек, който се " схваща "  с Меркел, Макрон, Тръмп, Путин, Ердоган, Папата и така нататък В домакински проект пък приказва за " Възраждане "  като за сериозна партия, с която може " да се разбере ". Този персоналистичен евроатлантизъм явно е подвластен от титаничните качества на един водач да помирява международните и домашните несъгласия. Слабостта на тази тактика е явна: постоянно " разбирателствата ", до които се доближава, са безпринципни и със мощни подозрения за нелегитимни тласъци за реализиране на единодушие. В резултат на тази стратегия например България скоростно построи " Турски поток "  при неразбираеми вероятности за облаги, бе принудена да купи два съветски реактора, забави строителството на интерконектора с Гърция, не подписа Истанбулската спогодба, заплете се в неправилен спор със Северна Македония и така нататък И всичко това в името на евроатлантизма и разбирателството.   

Движение за права и свободи е последната групировка в евроатлантическата група. В придвижването има слепване на ясна ценностна ориентировка (защита на малцинствени права) с не по-малко ясни бизнес ползи на водачи на групировката. Подобно на проблема  това слепване води до парадоксални и спорни позиции на евроатлантиците от Движение за права и свободи: най-пресният образец беше тяхното шумно гледище България да се върне към " Газпром " макар ескалацията на войната и очевидните опасности, свързани с този снабдител.

В резюме, евроатлантиците се борят със подозренията на българите и незадоволителната ценностна европеизация по следните способи: посредством образец за поредност, принципност и непреклонност (ДБ), чрез фискална агресия за повишение на стандарта на уязвимите групи и известно приглушаване на евроатлантическите тези в избирателен подтекст (ПП), чрез омаловажаване на полезностите и договаряне на личностно равнище с политически съперници и съперници, както и с бизнеса (ГЕРБ) и чрез обединение на ценностното равнище от бизнеса и стопанската система, което отваря пространство за сделки с всички (). 

като цяло не се отклоняват съществено от (с ангажименти за забежките на ГЕРБ и Движение за права и свободи при реализацията на съветски енергийни и други проекти).

Евромитрофанците

Една втора група от политически субекти в България твърди, че подозренията на българите и незадоволителната им европеизация би трябвало да водят до съдържателно друга политика на България от тази на страните от НАТО и Европейски Съюз.. Разликата стана изключително забележима във връзка с войната в Украйна. Евромитрофанците настояват, че България би трябвало да е " неутрална "  в този спор доколкото може, никога да не изпраща оръжие на нападнатата страна, да възприема съветските тези за аргументите за войната, нейния темперамент и вероятните изходи, да не се солидаризира с заявления в поддръжка на бъдещо участие на Украйна в НАТО и така нататък. От тази позиция групата дава отговор на неологизма " евромитрофанци ".

Политологът Даниел Смилов

Един доброжелателен прочит на тази позиция е, че евромитрофанците отдават демократично почитание на подозренията на българите, като в същото време им дават опция да гласоподават за партии и представителни политици, които няма да извадят България от Европейски Съюз и НАТО и няма да ни слагат в обстановка да бъдем изгонени от тези огранизации. Т.е. обещанието е, че те ще водят България по ръба на еврочленството, само че без заплаха да се спънем и да паднем от другата страна.

Дори да допуснем, че водачите са задоволително умели, с цел да избягнат попречване, въпреки всичко тази тактика е извънредно рискова. Тя дава обещание, че ще предотврати радикализация на подозренията на българина и ще го удържи в границите на Европейски Съюз. Но към този момент най-малко тази тактика е контрапродуктивна и налива вода в мелницата на радикалите от  - те към този момент изпревариха Българска социалистическа партия на последните избори. Нещо повече, евромитрофанците са изправени пред обвинявания в двуличие от двете страни: едните ги упрекват, че са зле прикрита пета колона на Русия, а другите - че приказват едно, само че нямат куража да стигнат до дъно в рецензиите си към Европейски Съюз и настояванията за другарство с Русия. Тази разкрачена позиция на евромитрофанците в последна сметка легитимира радикализма и подронва личната им поддръжка.

***

Основният въпрос в действителност не е дали в този парламент ще се сформира държавно управление единствено от евроатлантици или то ще съдържа някои евромитрофанци. На България ѝ следва сериозен диалог за характера на самия евроатлантизъм и справяне с евросъмненията на българите. Всички партии - евроатлантици или не чак до такава степен - имат съществени недостатъци в личните си тактики, което е и главната причина за незавършената европеизация на страната. Ако в действителност всички изброени са " за " интеграция на в Европейски Съюз, те съществено би трябвало да обмислят и ревизират държанието си, като най-малко спрат да работят контрапродуктивно.

Не бива да забравяме, че европеизацията е същинският ни възрожденски блян. И тя зависи най-много от нас самите: " Да бъдем равни с другите европейски нации зависи от нашите лични задружни сили ". Особено когато другите нации съществено ни оказват помощ да вървим напред, ще е срамотия сами да се препънем или да кривнем настрана.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.